English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ЕС се готви да спасява Ирландия, Дъблин се колебае

Published on , , София

Мисия на ЕС и МВФ започва „технически разговори” с ирландските власти, за да ускори подготовката на програмата, по която страната да получи евентуална помощ от спасителния фонд за еврозоната (European financial stability facility, EFSF). Всъщност, тази подготовка набира скорост още от уикенда, призна еврокомисарят по финансовите и валутните въпроси Оли Рен.

След заседанието на ЕКОФИН в Брюксел той беше подложен на истински кръстосан обстрел от медиите, които го засипаха с въпроси за ситуацията в Ирландия. В типичния си стил, обаче, комисарят успя да не отговори конкретно на нито един въпрос и с леден тон повтори неколкократно, че първо трябва да се анализира ситуацията, а после да се вземат необходимте решения. „Доброто планиране е половината от успеха”, синтезира Рен.

Ако перифразираме това, може да се каже, че подготовката на програмата е първата крачка към получаването на финансирането. Мисията в Дъблин трябва да оцени фискалната стабилност, от една страна, и нуждите на банковия сектор, от друга, каза Рен. В този смисъл голяма яснота ще внесе 4-годишната консолидационна програма на ирландското правителство, която ще е готова съвсем скоро. От нея се очаква да свие разходите с 15 милиарда евро в рамките на четири години.

Както euinside писа, причината за ирландските затруднения е банковото преструктуриране, чиято цена се очаква да достигне 50 милиарда евро. Досега държавната помощ за банките възлиза на над 32 и половина милиарда евро. На нея се дължи две трети от рекордния бюджетен дефицит от 32% от БВП - най-големият дефицит в страна от еврозоната от създаването на общата валута през 1999 година.

Журналистите настояваха да разберат подробности около евентуалната спасителна програма. Например, как ще се различава от гръцката заради различния проблем - докато в Гърция трябваше да се спасят публичните финанси, в Ирландия трябва да се преструктурира банковия сектор. В отговор Оли Рен припомни лаконично, че каквато и да е целта на спасителната помощ, тя трябва да бъде обвързана с правителствена програма, защото EFSF (спасителния фонд) не може да кредитира директно банковия сектор.

Официалната европейска позиция на този етап е, че засега Ирландия не е поискала помощ, но ако го направи, има готовност за действие. EFSF вече функционира, за разлика от гръцкия случай, когато се наложи да бъде създаден спешно. Директорът на EFSF Клаус Реглинг съобщи, че фондът е готов да излезе на пазара веднага щом това бъде поискано от Ирландия. Има голям инвеститорски интерес, особено от азиатски инвеститори, коментира Реглинг. EFSF може да осигури финансиране в рамките на 440 милиарда евро, МВФ участва в механизма с 50 процента от сумата, отпусната на съответната държава.

Именно натискът на пазарите е причината за ирландските проблеми в последните две седмици. Решението на Европейския съвет частният сектор да участва в бъдещи постоянен кризисен механизъм за еврозоната предизвика страх у притежателите на държавни облигации, че са изложени на риск в случай на фалит. Затова още от срещата на Г20 в Сеул финансовите министри на 5-те най-големи европейски икономики излязоха с изявление, че „каквито и дебати да се водят в еврозоната за бъдещия постоянен механизъм за решаване на кризи и за потенциалното участие на частния сектор в този механизъм, ... това не се отнася за който и да е неизплатен дълг и която и да е програма по настоящите интрументи. Новият механизъм ще влезе в сила след средата на 2013 година и няма да има никакво въздействие върху настоящите споразумения”.

Въпреки че пазарите са в очакване Ирландия всеки момент да поиска помощ от ЕС, страната продължава да твърди, че може да се справи и без външно финансиране. Дъблин вече обяви, че не се налага да излиза на пазарите до следващото лято. Това обаче не се отнася за другите „периферни” икономики в еврозоната, които заради стремглавия скок на лихвите под страха от ирландски фалит са в невъзможност да заемат пари при разумни лихви. Испания и Португалия притискат Ирландия да приеме европейското финансиране, за да се успокоят пазарите, защото в противен случай „заразата” ще се разпространи и на Пиринейския полуостров.

Европейската централна банка също настоява Дъблин да използва финансовата помощ на EFSF, вместо да разчита на ЕЦБ да налива неограничено количество ликвидност в затруднените банки. Ирландският финансовият министър Брайън Ленихън подчерта, че банките в страната нямат затруднения с финансирането и че единствената причина страната да потърси съдействие от ЕС и МВФ е атаката срещу еврото. За ирландците загубата на фискален суверенитет е особено чувствителна тема и идеята за външна финансова помощ не се радва на обществена подкрепа.

На днешното си заседание финансовите министри от ЕС са обсъдили и ситуацията в Португалия и Гърция. Министрите призовават Португалия да се фокусира въху реформиране на пазарите на продукти и на труда в посока повече гъвкавост, включително във формирането на заплатите и продуктивността.

По повод Гърция, Оли Рен не без задоволство отбеляза, че тези дни Евростат за първи път е потвърдил гръцките статистически данни без резерви. Според новите данни, дефицитът на страната за 2009 година е 15.4%.

Актуализираните данни за българския дефицит за 2009 година сочат, че той е 4.7%, а според предварителните данни той беше 3.9%. Разликата се дължи на въвеждането на метода на времево изместване на касовите приходи, обяснява НСИ. Чрез този метод въз основа на обвързване на начислените данъчни и осигурителни задължения с данните за касовите постъпления по видове данъци и осигуровки се правят оценки каква част от начислените за отчетната година данъци и осигуровки са изплатени към момента на отчитане.

До декемврийския Европейски съвет министрите на финансите на ЕС ще концентрират вниманието си върху предложенията на ЕК за икономическото управление на Съюза. За целта са сформирани две работни групи - за ЕС 27 и за еврозоната. Заседание на ЕКОФИН ще има дори и в първия ден на Европейския Съвет на 16 декември. Тогава се очаква да бъдат окончателно обявени и решенията на лидерите за създаването на постоянен кризисен фонд за еврозоната и свързаните с това промени в Лисабонския договор.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required