English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

МВФ отново се обръща към Източна Европа

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

На фона на дискусиите за кризите, фалитите, за и против мерките за ограничаване на разходите, за добрите и лошите примери, Международният валутен фонд отново се присети за Централна и Югоизточна Европа и опита, който страните от този регион имат от началото на 90-е години на миналия век, а също и от световната финансова криза. Според Фонда, регионът все още има потенциал за развитие, но зависимостта му от западните финансови потоци продължава да е голяма. Тази зависимост може да се тушира до голяма степен от създаването на пълноценен банков съюз в ЕС. Време е да се премине от режим на оцеляване в режим на проспериране, заяви изпълнителният директор на Фонда Кристин Лагард в реч [на английски език], посветена на бъдещето на Централна и Югоизточна Европа (ЦЮИЕ). Това може да се постигне само по един начин - реформи и още европейска интеграция. 

Докато г-жа Лагард произнасяше речта си в Букурещ, отекнала из целия регион, в същото време заместник-председателят на Европейската комисия Вивиан Рединг подготвяше статията си за баварския ежедневник Süddeutsche Zeitung, в която недвусмислено обявява развода на ЕС с МВФ. Бракът между Брюксел и МВФ беше по сметка и в отсъствието на каквато и да било любов в името на глобалната финансова стабилност. Този брак произведе управленския Франкенщайн "тройката" (ЕК, ЕЦБ, МВФ), смятан за отговорен за всички злини във фалиралите държави от ЕС - Гърция, Ирландия, Португалия. "Времето на тройката приключи", каза г-жа Рединг по време на дискусия с граждани в Хайделберг. Това обаче не означава, че мотивите зад тройката са приключили.

Напротив, според Вивиан Рединг включването на МВФ през последните години е било решено в критичен момент, но за в бъдеще европейците ще се справят сами. Комисията е икономическото правителство на Европа и заедно с Европейската централна банка и страните-членки, в замяна на прояви на солидарност, най-засегнатите от кризата страни ще продължат с реформите, беше посланието на г-жа Рединг, което ще бъде по-ясно артикулирано в статията за германския вестник идната сряда. Причината за разтурянето на брака между МВФ и Брюксел бяха различните виждания за това как трябва да се преодолее напрежението, предизвикано от вече продължилото твърде дълго затягане на коланите. МВФ изневери на ЕС като призна публично своите прегрешения спрямо Гърция и така постави европейските институции в изключително неприятната ситуация да се справят с поредната криза сами. Всичко това беше подхранено и от още една грешка, този път направена от научните среди - прословутата грешка на Кенет Рогоф и Кармен Райнхарт. 

Казвам ти, дъще (Източна Европа), сещай се, снахо (Брюксел)

Раздялата между ЕС и МВФ все още не е официално разписана, но отсега се вижда, че фондът не е желан в епицентъра на европейската политика - еврозоната. Какво обаче ще стане със страните извън нея, някои от които също прибегнаха до съвместни спасителни програми на МВФ и ЕС след глобалната финансова и икономическа криза? Това е въпрос, който доскоро не изглеждаше на дневен ред, тъй като значителна част от страните от региона са вече утвърдени членки на Европейския съюз, някои от тях отскоро (Хърватия), други са на път, а трета група са просто съседи. Фондът обаче прикова отново вниманието си върху региона през април, когато излезе с първия анализ [на английски език] от поредица, посветена на ЦЮИЕ. Анализът е с фокус върху банковата и финансовата система на региона, преминала след падането на Берлинската стена под контрола на големи западноевропейски банки.

Глобалната финансова криза от 2008-а година заплашваше да пресуши региона откъм парични потоци, които банките-майки се опитваха панически да изтеглят от там. За да се предотврати това, беше лансирана Виенската инициатива през 2009-а година. Инвестициите на западни банки в ЦЮИЕ възлизат на около трилион американски долара, чието внезапно изтегляне можеше да има сериозни последици за страните-домакини, тяхната финансова стабилност, обменни курсове и икономика като цяло. За сравнение западните парични потоци през 2002-а година са възлизали на около 200 млрд. долара. С достигането на един трилион долара през 2008-а година, делът им в регионалния брутен вътрешен продукт достига 25 на сто. Тези пари подхраниха кредитния бум в региона, отбелязал най-бърз растеж в балтийските страни, България, Черна гора и Украйна. 

Банковите активи, собственост на чужди банки, надхвърляха 50 на сто от БВП в почти всички страни от региона, което на практика означава доминиращи пазарни дялове, в някои страни достигащи до 90 на сто от пазара. На този етап Виенската инициатива държи нещата под контрол, но фактът, че регионът продължава да е зависим от чуждо финансиране, се отразява и на бавния му растеж. Този факт е също и предпоставка за бъдещи проблеми, тъй като, се посочва в анализа на Реза Могадам от МВФ, интересът на чуждите банки ще продължи дотогава, докато финансовите операции носят печалба. Това на практика обрича на постоянна зависимост региона, който все още не успява да достигне западните си партньори по икономическо развитие. 

МВФ прибягва до добре изпитаната семейна тактика да говори с бившия си брачен партньор през някое от отрочетата им - а именно Централна и Югоизточна Европа, чието излизане от тоталитарната планова икономика стана възможно благодарение именно на капиталите на МВФ и Европа, както и под техен контрол и напътствия. В своя документ от април Фондът посочва, че единственият начин рисковете в региона да бъдат потушени е чрез банковия съюз, в създаването на който се врекоха европейските лидери още през юни миналата година, но изграждането му върви бавно и неубедително. Не е изключено по-смелите и решаващи стъпки, които биха имали значение за целия ЕС, да не бъдат направени.

До момента е изграден само един елемент от банковия съюз - механизма за банков надзор. Предстои усилена работа по втория много ключов елемент - механизма за преструктуриране на закъсали банки. Точно този механизъм е от особено значение за предотвратяването на изтичане на капитали от страни, приютили големи чуждестранни финансови институции. Проектът за него беше представен от ЕК съвсем наскоро, но отсега е ясно, че това ще бъде най-спорната тема в започващия през есента нов политически сезон. Още преди представянето на документа бяха поставени разделителните линии - Германия настоява оздравителните процеси да се взимат от мрежа национални органи за преструктуриране, докато ЕК, подкрепяна от парламента, предлага тази работа да се извършва от един общоевропейски централизиран орган. 

По всичко личи, че МВФ е на страната на Комисията в този случай, тъй като посочва, че ако няма интегриран европейски орган за банково оздравяване или някаква форма на подялба на бремето предварително със страните-собственици на финансовите институции, страните-домакини може да останат с голямо количество токсични активи, с които да се справят сами. Пълноценен банков съюз, който се състои от надзорен механизъм, от механизъм за банково преструктуриране и обща мрежа за сигурност, подплатена със солидни финансови средства, ще създаде добри перспективи за ЦЮИЕ и ще засили функционирането на единния пазар на ЕС за финансови услуги, е мнението на Фонда. 

Кристин Лагард в продължение на тази линия подчерта в Букурещ тази седмица, че най-големият урок от прехода на региона е, че не бива да се обръща гръб на европейската интеграция. "Да, интеграцията носи рискове, но те могат да бъдат управлявани. Да, Европа е изправена пред едно от най-големите си изпитания, но те могат и трябва да бъдат решавани заедно. Твърдо вярвам, че интеграцията е голяма възможност и е правилното бъдеще за Източна Европа", каза Лагард на Брюксел през Букурещ. Само че проформа интеграция никому не е нужна. Сега вече страните от региона са достатъчно зрели, за да могат да поемат бъдещето си в свои ръце. Време е икономическият растеж да мине на втора скорост. 

Бавният растеж в момента е донякъде цикличен, но отразява структурни пречки, обясни още управляващият директор на МВФ. Те са различни в отделните страни и варират от нереформиран пазар на труда до лоша инфраструктура или незавършен преход. Като цяло обаче регионът е място, където в момента има, макар и слаб икономически растеж. Изключение от правилото са Хърватия и Словения, за които прогнозата е рецесията да продължи. 

Не е ясно до каква степен речта на г-жа Лагард е достигнала адресата си. В Хърватия "новината" за още рецесия беше водеща за повечето медии, въпреки че тази прогноза е известна отдавна и се потвърждава и от вижданията на Европейската комисия. В Румъния и други страни от ЦЮИЕ това, което беше извадено от посланието й беше похвалата за "куража" на региона по време на кризата, както и че Румъния иска да договори второ споразумение с Фонда. Ключът в нейното послание обаче беше призива за продължаване на интеграцията и за създаването на пълноценен банков съюз, който няма да е затворен само за страни от еврозоната, а и за всички, които пожелаят да участват. И това беше послание за Брюксел. 

comments
Атанас
23 юли 2013 06:48
„Светът има нужда от реформа, дори и ако има силно противопоставяне от страна на бизнеса.Трябва да стигнем до корена на проблема с всеобхватна и ясна регулация”, категорична бе Кристин Лагард.

Трябва да се регулира измамата с 32 трлн.$ които се въртят от ошфорките и 67 трлн.$ сиво банкиране.
Херман Ван Ромпой каза ,че ЕС губи 1 трлн.евро годишно заради ошфорките и ще се забранят 2020год.

За манипулациите на LIBOR определящ лихвата на парична маса от около 400 трлн.$ - откраднаха трилиони а ги глобиха милиарди.

За дериватите е страшно 10 пъти колкото световният БВП - бомба за масово унищожение.

Как Италия ще обслужва 2 трлн.евро държ.дълг ???

Положението в ЕС е страшно а за САЩ има светлина в тунела заради шистовият газ и литий за 4 млрд. батерии за ел.коли.

Има един начин да се оправи ЕС - ел.влакове за превоз на стоки и хора ,топла вода от слънцето за битови нужди и отопление и енерг.ефективност.

За енергетиката и екологията имам решения но за финансовата катастрофа ми по-трудно защото са човешки измислици с цел ограбване.

Преди малко ви изпратих писмо т.е. копие на писмото до ............
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required