English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Икономическата зима ще се задържи в Хърватия

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Изключително песимистично е озаглавена пролетната икономическа прогноза [на английски език] на Европейската комисия за Хърватия - "Възстановяването продължава да се измъква. Затънала в рецесия". Само два месеца преди присъединяването й към ЕС, настроението в Хърватия никак не е празнично. Икономиката е в рецесия от 2008-а година, като досега икономическата активност се е свила с близо 12%. Първите признаци на възстановяване се очакват през 2014 г., но условността е голяма. През 2013 г. хърватската икономика се очаква да се свие с 1% като основната спънка пред растежа продължава да е вътрешното потребление, което ще продължи да спада. Основните причини за това са продължаващия ръст на безработицата, както и номиналните съкращения на заплатите в публичния сектор с 3%. Инфлацията също е фактор за недобрите икономически перспективи пред бъдещата 28-а членка на ЕС.

През тази година броят на безработните се очаква да се увеличи до 19.1% от работната сила в страната, което е корекция нагоре в сравнение със зимната прогноза на ЕК. Тогава се очакваше броят на безработните да бъде 15.9 на сто с прогноза те да започнат да спадат през 2014 г. до 14.9%. Според пролетната ревизия на очакванията, догодина безработицата ще надхвърли 20 процента. Това без съмнение ще окаже сериозно влияние и върху правителствения дълг, който догодина ще превиши допустимия таван от 60% в Пакта за стабилност и растеж - 62.5%. При правителствения дълг ревизията спрямо зимата също е значителна. През февруари ЕК очакваше, че общият правителствен дълг ще достигне 57.4 на сто през тази и 60.2% догодина, но през май очакванията вече са други - 57.9 на сто от БВП през 2013, а догодина 62.5 процента.

Въпреки огромните усилия на правителството и значително повишената данъчна събираемост, бюджетният дефицит ще се увеличи и ще достигне 4.7% от БВП през тази година, основно в резултат на слабата икономическа активност. Комисията признава, че е възможно очакванията й за бюджетния дефицит на Хърватия да не бъдат особено точни, тъй като страната в момента променя метода на изчисление. Във всички случаи обаче правителството призна, че тази пролет бюджетният дефицит е по-голям в сравнение със същия период на миналата година. И въпреки че се посочват определени фактори, които се очаква да бъдат отстранени в течение на годината, данните са факт. Таванът на бюджетния дефицит в ЕС е 3 на сто, като се допуска толеранс до 3.5%. Ако обаче дадена страна надхвърли и тази стойност, тя бива включвана в процедурата по свръхдефицит след анализ на обстоятелствата и трайността на превишението.

На този етап Комисията не може да каже със сигурност дали още с присъединяването Хърватия ще бъде вкарана в тази процедура. От Брюксел посочват, че данните за дефицита за тази година все още са прогнозни. След присъединяването на страната Комисията ще направи пълна оценка на ситуацията и ако все още е налице прекомерен дефицит, то тогава процедурата ще бъде задействана. Но кога ще стане това, на този етап не е известно, казаха от изпълнителния орган на ЕС. В момента 20 от 27-е страни-членки на ЕС са включени в процедурата. България също беше включена в нея, но през юни миналата година беше взето решение за изваждането й заради постигнатите добри резултати. В момента тече процес на преосмисляне на процедурата в зависимост от конкретните обстоятелства. Така Испания и Франция получиха отсрочка от две години, за да коригират бюджетния си дефицит, като този подход се очаква да бъде приложен и за други страни-членки, при условие че изпълняват определени реформи. 

В анализа на ЕК се посочва още, че хърватската икономика е изправена пред сериозни рискове. От една страна затегнатите условия за финансиране е възможно да окажат по-голямо влияние от очакваното върху инвестициите. Покрай присъединяването на страната към ЕС, планирано за 1 юли, не малко хърватски фирми може да се окажат недобре подготвени да посрещнат конкурентния натиск. Нещо повече, един от големите проблеми на страната е, че тя ще трябва да напусне доста комфортната за икономиката й централноевропейска зона за свободна търговия (CEFTA), което може да окаже сериозно влияние върху търговските потоци с традиционните регионални партньори, най-вече страните от бивша Югославия. Вече са в ход преговори по конкретни споразумения със страните от региона с цел преходът да бъде смекчен. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required