English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

МВФ и Г20 развързаха кесиите за еврозоната. САЩ засега се въздържат

Published on , , София

Въпросът дали защитната стена на еврозоната е достатъчно голяма вече няма никакво значение, след като на пролетната среща на борда на МВФ беше договорено близо двойно увеличение на заемния капацитет на фонда с Г20. Участието на страни извън еврозоната и дори извън ЕС се очакваше още от края на миналата година, когато лидерите на съюза излязоха с идеи за реформа на временния спасителен фонд, за да позволят външно финансиране чрез различни инструменти. Уви, това не предизвика никакъв интерес у чуждестранните инвеститори и правителства. Затова на декемврийския Европейски съвет беше решено, че най-добрият начин за външно участие в спасителните операции на еврозоната е чрез увеличаване на ресурсите на Международния валутен фонд.

Страните от еврозоната и някои извън нея поеха ангажимент за увеличаване на ресурсите си във фонда до обща сума от 150 млрд. евро. Големият препъникамък беше обаче дали останалите партньори на ЕС във фонда и в Г20 (групата на 20-те най-влиятелни страни в света) ще се съгласят да увеличат своя принос във фонда. Големите въпросителни бяха две. От една страна Великобритания, САЩ и Япония, които изпитват сериозни бюджетни затруднения и са затънали в дългове на фона на не особено убедителен икономически растеж предупредиха, че биха се съгласили да увеличат ресурсите си само при условие, че еврозоната покаже с колко ще участва извън 150-те милиарда евро МВФ ресурси. Нововъзникващите икономики пък (основно Китай, Русия, Бразилия) пък обявиха пълна готовност да участват, но срещу отстъпване на още права във Фонда, така че да получат представителство в глобалните финансови институции, което да отговаря на икономическата им мощ.

Еврозоната излезе с решение в края на март да увеличи "защитната си стена" на 800 млрд. евро, като не цялата сума обаче е разполагаема. В тази сума са включени вече отпуснати пари по спасителните програми на Гърция, Португалия и Ирландия. Именно това предизвика въпроса дали тази сума е достатъчна, за да убеди партньорите от Г20 да се включат с увеличаване на вноските си в МВФ. Това решение трябваше да бъде взето на пролетната среща на борда на директорите на МВФ, която се състоя миналата седмица. Първоначално нямаше никакви желаещи, но в оглушителната тишина и бездействие се чу гласът на Япония, която обяви готовност да предостави 60 млрд. долара. Това отприщи залаганията и така се стигна до общото решение заемният капацитет на МВФ да се увеличи почти двойно - с 430 млрд. долара.

В изявление от съвместната среща на Международния паричен и финансов комитет (МПФК) и на финансовите министри и централните банкери на страните от Г20 се посочва, че "има твърди ангажименти за увеличаване на ресурсите, предоставяни на МВФ, с над 430 млрд. долара в допълнение към увеличението на квотите, съгласно реформата от 2010 г. Тези ресурси ще бъдат на разположение на всички членове на МВФ, не са предназначени за конкретен регион", което очевидно е сигнал както към по-бедните членки на фонда, така и към еврозоната - че никой няма да бъде изоставен заради спасяването на Единния валутен съюз на Европа.

Тези ресурси ще бъдат предоставяни чрез временни двустранни заеми и покупки на специални инструменти, а ако се наложи използването им, ще се предприемат адекватни мерки за смекчаване на риска, ще се налагат условия и адекватно разпределение на бремето сред основните кредитори. Както и при защитната стена на еврозоната, така и стената на МВФ е с някои условности. Така например към 200-те милиарда долара, които са обещани от еврозоната, следните страни участват с конкретни суми:
- Япония - 60 млрд. долара
- Южна Корея - 15 млрд. долара
- Саудитска Арабия - 15 млрд. долара
- Великобритания - също 15 млрд. долара
- Швеция - 10 млрд.
- Швейцария - най-малко 10 млрд. долара
- Норвегия - около 9 млрд. евро

Прави впечатление, че Полша, която не е член на еврозоната, но е много активна в призивите за спасяването й и за избягването на разделение на съюза на еврозона и останалите, ще участва с 6.27 млрд. евро. Дания, която пък е с изключение от участие в еврозоната, ще подпомогне основния си търговски партньор с 5.3 млрд. евро. Ангажимент за помощ е поела и Чехия за 1.5 млрд. евро, но това е с въпросителна, тъй като трябва да бъде одобрено от чешкия парламент. Извън Европа с конкретни суми участие са заявили още Австралия (около 7 млрд. долара) и Сингапур с 4 млрд. долара.

Това, което остава неясно е какъв е точният размер, с който ще участват Китай, Русия, Бразилия, Индия и други страни. Тъй като с условие са още Индонезия, Малайзия и Тайланд, заради необходими национални консултации, остатъкът до 430 млрд. не е ясно как ще бъде разпределен между големите и необявили се още страни. Доколкото може да се съди по това как е записано в изявлението, то е сигурно, че те ще участват, тъй като е поет ангажимент за продължаване на реформата на представителството във фонда.

Вероятно ви прави впечатление, че никъде не се споменава името на Съединените щати. Това е така, защото страната на този етап няма да участва с увеличаване на ресурсите си, основно заради предизборната кампания, в която всеки цент ще бъде остро критикуван. Засега, след отказа на един от основните кандидати на републиканците- социалният консерватор Рик Санторум, в надпреварата за президентските избори през ноември основните опоненти се очертават Мит Ромни и Барак Обама. Ромни обаче е голям критик на "проевропейското" поведение на г-н Обама като дори произнася усилията му да работи добре с европейските партньори на САЩ с презрение. Официално обаче, причината за неучастието на САЩ в увеличаването на ресурсите са тежките бюджетни проблеми на страната.

В изявление след края на срещата американският министър на финансите Тим Гайтнър посочва, че лидерите в Европа са предприели важни действия през последните седмици и месеци за подсилване на отговора им на кризата, за намаляване на финансовото напрежение и за поставянето на основите за по-голяма стабилност. "Успехът на следващата фаза от отговора на кризата ще зависи от готовността и способността на Европа, заедно с Европейската централна банка, да приложи инструментите си и процесите творчески, гъвкаво и агресивно, за да подкрепи страните, докато прилагат реформите и вървят пред пазарите". Това е недвусмислен намек, че Европа трябва да се оправя сама и че не може да разчита финансово на САЩ. Ако се налага, ЕЦБ да поеме удара.

В изявлението на г-н Гайтнър се посочва и друго, че МВФ може и трябва да играе допълваща роля в отговора на Европа на кризата. "Ние приветстваме ангажиментите на няколко членове на МВФ да предоставят двустранни заеми на Фонда. [...] Ние приветстваме също така и ангажимента на Г20 и Международния паричен и финансов комитет (МПФК) да вкарат допълнителни защитни клаузи за защита на ресурсите на МВФ. САЩ продължават да подкрепят гладкото функциониране на международните финансови пазари, включително чрез суаповите линии на централната банка с ЕЦБ". Последното изречение е единственият финансов ангажимент, който САЩ е готов да поеме.

След иначе добрата новина от петък през нощта, че МВФ увеличава защитната си стена двойно в подкрепа на усилията на еврозоната, сингапурският министър на финансите и председател на МПФК Тарман Шанмугаратнам заяви, че макар моментът да е бил изключително подходящ за това решение и то да е от съществено значение, защитната стена не е решение сама по себе си. Истинското решение на кризата няма нищо общо със защитните стени. Стената е необходимо, но недостатъчно условие за решаване на кризата, каза още той. "Истинското решение има общо с фискалните и структурни реформи, които са насочени към истинските причини за тази криза, по-специално в Европа, но също и другаде".

Досега основният въпрос беше дали защитната стена на еврозоната е достатъчно голяма, за да поеме тежестта от евентуалното спасяване на страни от системно значение като Испания, заемната цена на чиито 10-годишни правителствени облигации поддържа непосилно високото ниво от 6% - ниво, при което други страни са били принуждавани да поискат спасителен заем. От общо 800-те евро заемен капацитет на еврозоната, реалните пари, които тя може да даде са 500 млрд. и то ако никоя от в момента спасяваните страни не поиска втори/трети заем. До момента от временния спасителен фонд на еврозоната са отпуснати 78 млрд. евро за Португалия, 85 млрд. за Ирландия и 130 млрд. по втората спасителна програма на Гърция. Простата аритметика показва, че 500-те милиарда биха били крайно недостатъчни, ако трябва да бъде спасена Испания - само за рекапитализацията на испанските банки са необходими 50 млрд. евро.

Нещо повече, Италия не бива да бъде изключвана от риска - още една страна със системно значение за еврозоната, чиято заемна цена също се увеличи, въпреки усилията на премиера Марио Монти. Въпросът ще устои ли и комбинираната стена на еврозоната и МВФ продължава да стои, още повече, че както стана ясно 430-те милиарда долара заемен капацитет на МВФ не са само за еврозоната.

Какво ще защитава защитната стена?

Друг важен въпрос, който стои на дневен ред е в какъв контекст се взе решението за удвояване на заемния капацитет на МВФ в допълнение на усилията на Единния паричен съюз. Сякаш за предястие към пролетната среща на борда на директорите, Фондът публикува в началото на миналата седмица и пролетната си глобална прогноза, частта за Европа на която до голяма степен се припокрива с ревизираната прогноза на Европейската комисия, за която euinside подробно писа. Очакванията на Фонда са за постепенно завръщане към възстановяването през 2012-2013 г., но възможността кризата отново да ескалира си остава основен риск пред икономическия растеж в Европа и пред стабилността на финансовия сектор, тъй като банките държат в портфейлите си значително количество правителствени облигации, което пък доведе до увеличаване на заемните цени.

Очакванията са икономическият растеж в Европа на годишна база да достигне четвърт процент през 2012, което е доста по-слабо в сравнение с миналата година. Важно е да се отбележи обаче, че има големи вариации между страните-членки. Така например, прогнозата за еврозоната е брутният вътрешен продукт да се свие с половин процент през първата половина на 2012, а след това да започне възстановяване. Рецесията се очаква да бъде плитка и краткотрайна в много икономики, но в страните в спасителен режим като Гърция и Португалия, както и в Испания и Италия, тя ще бъде по-дълбока, а възстановяване се очаква чак през 2013 г.

В по-напредналите страни в Европа се очаква възстановяване тази година, основно заради подобряването на глобалното търсене и засилването на перспективите в ядрото на еврозоната. Фондът смята, че подходящата фискална консолидация трябва да бъде основен приоритет като акцентът пада върху "подходяща". Това означава, че страните, които имат добри икономически перспективи могат да смекчат мерките за рязане на разходите, за да избегнат задушаване на растежа. В много други страни обаче затягането на коланите трябва да бъде силно.

Един от големите рискове, очертан в прогнозата е свързан с капитализацията на европейските банки. Това е тема, която Фондът повдига отдавна. За да се предотврати вредно свиване на портфейлите на банките, е необходимо да се увеличат капиталовите нива, което беше договорено с новите банкови правила Базел ІІІ, но все още не е приложено навсякъде. Фондът допуска, че в някои страни това може да наложи правителствена подкрепа, като такъв случай, макар и не споменат изрично, може да се окаже Испания. Затова Фондът предлага да се създаде специален фонд за еврозоната, който да има капацитет директно да купува дялове в банки, включително и в страни, които могат да се справят.

Друга идея, която Фондът предлага е спасителните фондове на еврозоната (временният и постоянният) да бъдат достатъчно гъвкави, за да купуват директно акции и така да увеличат капитала на банките, където това е необходимо. На този етап временният фонд може да отпуска заеми на банки, но постоянният Европейски механизъм за стабилност (ЕМС) не може. Наскоро ирландският премиер Енда Кени предложи промени в ЕМС, така че да му се позволи да помага директно на банки.

Един от основните изводи от пролетната среща на МВФ е, че еврозоната получава голям и по всичко личи последен шанс да сложи къщата си в ред. Дадени са и основните препоръки, които включват доста по-задълбочена интеграция, отколкото текущите политически тенденции в Европа могат да позволят. За своя принос към спасяването на еврозоната все по-влиятелните нововъзникващи икономики ще получат по-голям дял от глобалната власт. САЩ се опитват да се еманципират от своя съюзник Европа, тежал до момента като воденичен камък и опитващ се да създаде нещо, чието бъдеще е все по-неясно. На този фон, поредно правителство пада в Европа, поредни добри резултати за националистически и евродезинтеграционни партии и поредна липса на визия у европейските институции. С други думи, основният въпрос е не дали защитната стена на МВФ и еврозоната ще е достатъчна, а дали Европа ще пропилее последния си шанс да остане цяла.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required