English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Твърдо кацане на надеждите за разхлабване на коланите

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Матео Ренци и неговите социалдемократи спечелиха най-убедителната победа в целия ЕС на евроизборите през май с обещание за структурни реформи и облекчаване на болките от затягането на коланите. Второто създаде свръхочаквания, които италианският премиер подхранваше популистки, че е дошъл краят на ерата на броенето на стотинките и настъпва нова епоха, при която ще се развържат кесиите. Нещо повече, Матео Ренци се разглеждаше от медии и анализатори като заплаха за аскетичния монопол на Меркел над европейската икономическа политика, особено след като успя да прокара текст в заключенията от юнската среща на върха на ЕС на 26 и 27 юни, в който се говори за "повече гъвкавост" при използването на правилата за строга бюджетна дисциплина. Около прокарването на текста обаче избухна словесен конфликт между Рим и Берлин относно значението на "гъвкавостта" и как точно ще се прилага тя. 

Падоан не е Ренци

След края на срещата на върха през юни стана ясно, че не се предвиждат промени в сегашните документи, уреждащи фискалната дисциплина и че правилата ще се спазват. Тогава за каква гъвкавост става дума? Въпрос, който беше зададен неколкократно от евродепутати в икономическата комисия на Европейския парламент на италианския министър на финансите Пиер Карло Падоан, който представи приоритетите на италианското председателство на Съвета на ЕС. Това беше първото явяване на италианския финансов министър пред новосформираната комисия, в която антисистемното движение "Пет звезди" на Бепе Грило, които станаха част от групата на кошмара на Дейвид Камерън - Найджъл Фараж - Европа на свобода и директна демокрация (ЕСДД), имат солидно присъствие. Именно тези депутати, както и мнозина от групата на Обединената левица на Габриеле Цимер, изразиха разочарование, че това, което г-н Падоан им предлага няма нищо общо с посланията, които отправя премиерът Ренци.

Нещо повече, някои депутати заявиха, че у академика Падоан липсва онази страст и мечта, че нещата се подобряват, каквато се наблюдава у Матео Ренци. Гръцкият депутат от групата на обединената левица Dimitrios Papadimoulis директно заяви, че само преди 20 дена италианският премиер е създал големи очаквания. Той [Ренци] каза, че политиката на затягане на коланите се е провалила и че сега трябва да мислим за растеж и създаване на работни места. Вашата реч днес обаче беше "много внезапно кацане". Летящите високо в небето цели на Ренци сега се приземиха заради догмата на Меркел, добави левият депутат от Гърция. Той влезе в Европарламента през листата на гръцката Коалиция на радикалната левица (Сириза). 

От друга страна, твърдо дясната група на Европейските консерватори и реформисти, в която мнозинство имат британските консерватори на Дейвид Камерън, поиска обяснения на това, че се наблюдава отслабване на правилата. Някои страни се опитват да направят така, че дефицитът им да изглежда по-малък чрез алтернативни бюджети. Депутат от движението на Грило призна, че е напълно объркан и не разбира изобщо за каква гъвкавост става дума, след като тя вече се прилага. Испания и Франция получиха отсрочка за корекция на бюджетните им дефицити. От една страна новият еврокомисар на икономическите и финансовите въпроси Юрки Катайнен казва, че няма място за маневри, а от друга италианският помощник-секретар по европейските въпроси Сандро Гоци казва точно обратното, оплака се депутатът. 

Пиер Карло Падоан беше упорит и настоятелен в опитите си да внесе яснота като предпочете да говори основно на английски език. Той категорично отказа да се сравнява със своя министър-председател като заяви, че не би разсъждавал върху различията между г-н Ренци и министър на финансите. Г-н Падоан е от академичните среди. Бил е преподавател по икономика в университета в Рим и във влиятелния Европейски колеж в Брюж. Работил е в Международния валутен фонд и е бил консултант на Световната банка, ЕК и ЕЦБ. Заяви, че иска да сподели своя опит и знания както с евродепутатите, така и с всички в ЕС, защото има много какво да се научи от кризата и начина, по който страните в Съюза, но и извън него са се справяли. Направи пряка връзка между европейската икономическа политика и паричната политика на Европейската централна банка, ръководена също от италианец - Марио Драги.

"Креативното" счетоводство, както той го нарече, трябва да се избягва, защото ако има сериозни намерения за структурни реформи, те трябва да носят резултати. През последните седмици усилено се говореше в европейското публично пространство за идеята на Матео Ренци някои разходи, насочени към стимулиране на растежа, да не се взимат предвид при изчисляването на бюджетния дефицит. Философията на Падоан е друга и той подчерта, че представя програмата [на английски] на италианското председателство на Съвета на ЕС, одобрена от италианското правителство, тоест и от премиера Матео Ренци. В нея централно внимание се обръща на структурните реформи. Само че, това, което се предлага е те да се осъществяват на национално ниво, но в много по-тясна координация на европейско и с ясното съзнание, че ефектите от тях ще имат положително или отрицателно въздействие върху съседните страни, но и върху ЕС като цяло.

В програмата се говори за "позитивно преливане" и максималното възползване от него за повишаване на общия БВП вместо да се увеличават различията между страните-членки. Реформите трябва да са с широк обхват и с добре претеглени краткосрочни ползи и дългосрочна цена. Те трябва да бъдат специфични за всяка страна-членка, но с мисъл към стимулиране на икономическия растеж. Всяка сфера, която спъва растежа трябва да бъде реформирана. В някои страни това е съдебната система, в други - публичната администрация, а в трети, като Италия, трябва да се реформира пазара на труда. На практика Падоан казва директно, че страните-членки трябва да съобразяват своите програми за реформи с конкретните препоръки на Европейската комисия по Европейския семестър. 

Какво представлява гъвкавостта?

Що се отнася до проблемната гъвкавост, Падоан обясни подробно, че фискалната дисциплина е предварително условие за растежа и стабилността. Според него не трябва да се обръща толкова силно внимание на фискалната дисциплина като такава, а да се направи опит да се разберат структурните реформи по-добре, защото те имат ефект върху макроикономическото представяне на дадена страна, върху състава и "еволюцията" на бюджета й, и също върху макроикономическата и бюджетна еволюция на съседните страни. Така че, първо трябва да се направи ясен дизайн на структурните реформи и след това да се направи оценка на тяхното въздействие и цена. Гъвкавостта означава всъщност да се извлече максимума от стратегията за растеж, каза той. 

Във фискалния пакт - междуправителствено споразумение, подписано от всички страни-членки на ЕС без Великобритания и Чехия (новото чешко правителство наскоро обяви готовност да се присъедини) - гъвкавостта е пряко обвързана с нивата на публичния дълг и дефицита. Всички подписали страни се задължават да поддържат структурен бюджетен дефицит от не повече от 0.5% от брутния вътрешен продукт по пазарни цени. Допуска се временно отклонение от средносрочните цели или от програмата за коригиране при изключителни обстоятелства, които са с външен за страната характер. Ако дадена държава има по-нисък дълг от заложения в Пакта за стабилност и растеж таван от 60 на сто от БВП и ако рисковете за дългосрочната стабилност на публичните й финанси са ниски, тя може да "разпусне" коланите, но не повече от 1.0% от БВП (структурен дефицит). Това означава, че държави с прекомерен дълг (над 60% от БВП) наистина нямат място за маневриране, както казва Юрки Катайнен. Италия е една от тях. Нейният публичен дълг през 2013 г. беше 132.6% от БВП. 

Европейската комисия е тази, която прилага гъвкавостта и дава отсрочки, ако прецени, че усилията за реформи заслужават това. Философията зад тази гъвкавост е, че разходите за структурни реформи в началото значително напомпват бюджетния дефицит, а резултатите се виждат доста по-късно. Затова и Пиер Карло Падоан говореше за необходимостта гъвкавостта да не е една година, а две или три. Италианското председателство си е поставило за основна цел да се направи анализ на досегашната европейска икономическа политика, на базата на който да се начертае нова, подкрепена от подходяща информационна стратегия, така че да се обясни на гражданите какво стои зад реформите и да се придаде европейско измерение на новата стратегия за растеж. Италия предлага също "истинските" и широкообхватни реформи да бъдат поощрявани чрез съответните стимули. През декември се очаква ЕК да представи първия си анализ на резултатите от Европейския семестър, тоест в края на италианското председателство. 

Пиер Карло Падоан припомни пред евродепутатите, че проблемите със слабия растеж в ЕС са много по-стари от кризата и заяви, че единственият път за намаляване на дълговете е растеж. Това със сигурност е оставило мнозина, влезли в Европарламента на гребена на вълната на недоволството от европейската икономическа политика, дълбоко разочаровани. Все пак той се опита да успокои, че реформите никога не са лесни, но ако се направят разумно и с визия за дългосрочните ползи, те ще донесат успех. Направи впечатление, че новите евродепутати, които са все още в национално предизборно настроение, бяха разочарованите. Ветераните в комисията се концентрираха върху конкретни въпроси като плановете на италианското председателство за данъка върху финансовите транзакции или вижданията му за това еврозоната да има отделно представителство в международни институции. Първата среща на новите евродепутати с реалността в ЕС е много силен урок за бунтарските политически сили, които обещават единствено национални решения на национално ниво без да взимат предвид европейската реалност, която е неразделна част от националната, особено за страните от еврозоната. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required