English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Битката за глобално влияние започна от Сеул

Published on , , София

Както euinside прогнозира преди дни, големият проблем на срещата на върха на Г20 в Сеул се оказа битката за влияние. Това стана особено ясно от изказването на американския президент Барак Обама, подложен на натиск от партньорите си в групата на двайсетте водещи индустриализирани държави и нововъзникващи пазари заради решението на Федералния резерв да отпечата още пари и да налее 600 млрд. долара в икономиката. Преди началото на официалната работна вечеря на двайсетте, г-н Обама заяви кратко и ясно:

"Най-важното нещо, което Съединените щати могат да направят за световната икономика е да растат, тъй като ние продължаваме да сме най-големият пазар и огромен двигател за останалите страни да също да растат- страни като Германия, които имат силен износ, печелят от нашите отворени пазари и има пазар за нашите стоки. Това важи за всеки член на Г20. Така че, основният аргумент, който ние постоянно излагаме е, че по стабилен и предпазлив начин искаме да гарантираме поощряването на икономическия растеж както у дома, така и навън. Трудно е да се направи това, ако продължат огромните дисбаланси, тъй като това ще предизвика нова криза като тази, през която току-що преминахме".

Засега никой не оспорва открито, че Съединените щати продължават да са водещата икономика в света, поне политически. И, ако президентът Обама сравни икономиката на страната си с огромен двигател, същата метафора използваха и европейските лидери, които представляват Европейския съюз в Сеул - председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой. На пресконференция в четвъртък, г-н Барозу отбеляза:

"Тази среща на върха е изпитание за това дали сме на прав път. [...] Г20 предотврати потъването на лодката и сега вече набираме скорост, но не всички двигатели работят на пълни обороти. Г20 трябва да демонстрира, че наистина е глобален форум за глобално сътрудничество. И, по-специално, Г20 трябва да се справи решително с дисбалансите. Всички големи икономики трябва да се ребалансират. Никой не трябва да се стреми към растеж сам по себе си, за сметка на останалите. Това ще доведе до надпревара към дъното, а задачата на Г20 е да избегне това. В тези усилия ролята на Международния валутен фонд ще бъде от изключително значение".

Основната точка на конфликт продължават да бъдат обменните курсове. Макар някои анализатори и представители на преговарящите в Южна Корея да предпочитат да не се използват израза "валутни войни", самите лидери го използват, макар и да прибягват по-често до "дисбаланси". Дисбалансите, обаче, са пряко свързани с валутните курсове. Двамата основни "обвиняеми" на срещата на върха са китайският президент Ху Дзинтао и американският - Барак Обама. Първият е подложен на критики заради изкуственото поддържане на ренминби на ниска стойност, а вторият, че чрез печатането на повече пари изкуствено смъква курса на долара, който е и единствената глобална резервна валута.

Двамата лидери се срещнаха в четвъртък на двустранна среща, но без успех. Междувременно двайсетте са се договорили да потърсят решение на валутния проблем. По-рано британският премиер Дейвид Камерън заяви категорично пред ББС: "Ние ще се борим с валутните войни, ние ще се борим с конкуретното обезценяване".

Интересен елемент (за пореден път) на срещата на Г20 е присъствието на Европейския съюз. Независимо, че господата Барозу и ван Ромпой обявиха с апломб, че са отишли в Сеул с единната позиция на 27-те страни-членки, начинът, по който отговаряха на въпросите на журналистите преди началото на работната вечеря отново повдигна въпроса - имат ли двамата мандат да говорят отвъд потвърдената на Европейския съвет в края на октомври единна европейска позиция? Помолен да коментира решението на Федералния резерв да налее 600 млрд. долара в американската икономика, Жозе Мануел Барозу се опита да избегне директния отговор като каза:

"Първо, както добре знаете, ние в Европейската комисия не коментираме решения, взети от независими парични институции. Казвайки това аз напълно съзнавам, че този въпрос се превърна във важна тема в целия дебат. Затова мисля, че е важно срещата на Г20 да изслуша президента Обама и да се опита да разбере по-добре различните аспекти от решението на ФЕД. Второ, ние признаваме, че икономическият растеж на САЩ е важен и че растежът в Съединените щати носи ползи на Европа и световната икономика. Разбира се, ние разбираме и притесненията на останалите и затова Г20 е толкова важен форум. Най-важното е да се избягва негативното разпространение на решенията, взети от една страна, към останалия свят".

По въпроса за това на какво се базира китайската валута, президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой добави, че обменните курсове трябва да отразяват икономическите фундаменти. На второ място, посочи той, тези фундаменти трябва да бъдат коригирани по отношение на инфлацията, която не е сериозен проблем днес, но също и по отношение на баланса на текущата сметка. На практика това изказване напълно подкрепя позицията на Германия, която настоява, че обменните курсове трябва да отразяват икономическите реалности на всяка страна. Впрочем, президентът Обама, поне на думи, споделя същото мнение. Той добави, че очаква в комюникето след срещата да бъдат включени механизми, които да помогнат за откриването и поощряването на балансиран и устойчив растеж.

Независимо от усилията за запазване на добрия тон и за избягването на директна конфронтация обаче, нерешен остава един сериозен проблем, за който Херман ван Ромпой загатна, но не пожела да обясни подробно - какви са основните икономически фундаменти, които да показват максимално точно къде са възможни дисбалансите. А те се виждат все по-ясно през последните месеци - страните, които разчитат предимно на износ, могат да се похвалят с висока конкурентоспособност и производителност. САЩ също вярват, че производителността е ключов елемент от постигането на устойчив растеж, но, тъй като това изисква преструктуриране на цялата икономика, което отнема време, на този етап предпочитат да стимулират растежа на базата на кредитирането и потреблението.

Именно заради това, председателят на ФЕД Бен Бернанке обясни решението си за отпетачването на още пари, които да влязат в икономиката с нуждата хората да могат да взимат кредити, за да консумират. Опасността в този подход е, че ако преструктурирането на икономиката, целящо засилване на конкурентоспособността, се забави, не е изключено повторение на финансовата криза, предизвикана именно от неспособността на американците да обслужват кредитите си, довело до фалита на няколко системно важни банки.

Това е и причината Европейският съюз да настоява най-много на прилагането на новите капиталови изисквания, заложени в споразумението Базел ІІІ и за избягване на протекционизма. За Брюксел продължава да е от особено значение и реформата на международните финансови институции и на финансовата регулация. Засега не се забелязва разногласие между общата европейска позиция и националните интереси на водещите европейски икономики, представени в Г20. Единодушието е видно и от кадрите от началото на днешното заседание на Групата - председателят на Комисията Барозу си поговори с британския премиер Дейвид Камерън, с испанския Хосе Луис Сапатеро, с германския канцлер Ангела Меркел.

Още от срещата очаквайте по-късно на euinside.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required