English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Industry Watch: Дълговата криза в еврозоната засега не засяга България

публикувано на , , София

Броени дни преди Европейския съвет в Брюксел, на който трябваше да се вземе категорично решение за справяне с дълговата криза в еврозоната, анализаторската компания Industry Watch направи първия анализ на ставащото в периферните икономики на еврозоната и връзката му с България. Според анализа, през последния месец са се засилили опасенията от възникването на нови фискални кризи в Португалия, Испания, Италия и други задлъжнели страни. Европейската дългова криза, засегнала първо Гърция, а после и Ирландия, оказва косвено отражение върху финансите на населението чрез задържане на лихвите по кредити и депозити на относително високи нива и обезценяване на еврото спрямо долара и основните суровини, което намалява покупателната способност на домакинствата в долари.

Причината, поради която анализаторите от Industry Watch не виждат проблем за България е, че за разлика от други страни, като Италия, българите нямат преки инвестиции в държавни облигации на някои от потенциално застрашените страни-членки на ЕС. Затова и появата на нови дългови кризи в еврозоната би имала по-скоро ограничен непосредствен ефект за финансовото здраве на домакинствата в България.

Нещо повече, българските домакинства, за разлика от европейските, поне засега не изявяват предпочитание към активно управляваното богатство (във взаимни или доброволни пенсионни фондове), което носи повече риск, но и по-висока (очаквана) доходност. Паралелно с това обаче нараства интересът към международните финансови пазари и вложенията в чужди взаимни фондове, посочват още анализаторите.

Освен това, от Industry Watch са отбелязали и още няколко факта, които сигнализират за сравнителна финансова стабилност. Финансовото богатство на населението се увеличава с близо 4 млрд. лв. през последните 12 месеца, надвърляйки 38 млрд. лв. към края на септември 2010 г. Увеличението на богатството с двуцифрени темпове (11% годишно) се дължи на нарастване на всички пера от финансовия портфейл на домакинствата (с изключение на акциите).

Въпреки понижението на лихвите по депозитите, банковите влогове продължават да растат. Домакинствата се стремят да си осигурят по-голям буфер от спестявания в случай, че загубят постоянните си доходи (от заплати, наем, парични преводи от чужбина). Лошата новина обаче е, че ситуацията на пазара на труда в страната остава несигурна, като намалението на безработицата в последните няколко месеца е по-скоро сезонен ефект, отколкото трайна тенденция. За сметка на това, въпреки че на национално равнище цените все още падат, в София за първи път от две години се отчита поскъпване на жилищните имоти – с над 2% спрямо предходното (второ) тримесечие на 2010 г. Впрочем, жилищният пазар се оказа и в България голям балон, чието спукване преустанови неколкогодишен икономически ръст.

Възходящата тенденция по отношение на цените на жилищата в столицата вероятно ще продължи с умерени темпове и през следващите тримесечия, прогнозират анализаторите от компанията като допълват, че жилищният кредит става все по-достъпен. Потенциалът за експанзия на ипотечното финансиране е голям. В България само 9% от стойността на всички жилища е финансирана чрез банков кредит, което е близо 4 пъти по-малко в сравнение с развитите европейски страни като Австрия например.

Този анализ на Industry Watch може и да е обнадеждаващ в някои свои аспекти, но трябва да се отбележи, че дълговата криза в еврозоната, освен предизвикана от огромните дългове на периферните икономики, се дължи още и на срива в доверието на инвеститорите, който тепърва ще е обект на анализи за причините. А и макар да има краткосрочни ползи от затвореността на икономиката си, в дългосрочен план това, че България стои на завет, я обрича на слабо икономическо развитие.

коментари
charlyb
22 декември 2010 08:41
Това "засега" в заглавието, звучи много успокоително...
Sali Bairaktarov
22 декември 2010 11:47
Чудя се защо  аналикзаторите са толкова далеч от реалната картина.Единственото за което се сещам е ,че всъщност те не анализират,а целят чрез тези "анализи" да поддържат доверието в банките,за да не се получи някакъв срив.Само на найвниците не е ясно,че банките не са в цветущо положение,а ако и хората изгубят доверие нещата могат да излезнат извън контрол.Да не говорим за цените на имотите с които постоянно спекулират разни анализатори.Като ги слуша,човек има чувството,че цените почти не са мръднали от времето преди финансовата криза,а реалната картина е коренно различна.Не само че цените са паднали в пъти,но на всичкото отгоре пак няма продажби.Така,че анализаторите просто правят услуги на банки и компании за недвижими имоти.Докато за банките това е оправдано и дори нужно,за фирмите,които се занимават с покупко продажба на имоти тези опити за изкуствено качване на цените,не само ,че няма да дадат резултат,но ще им изиграят и лоша шега.
А онова изречение за ефекта на дълговата криза върху финансовото здраве на домакинствата в Българи,ме усмихна много.
Естествено ,че няма да се отрази на финансовото здраве на домакинствата в България,защото всъщност ние не сме здрави в това отношение ,а тежко болни,то повече няма накъде.Тези анализатори сигурно живеят в Швйцария,за да не могат да видят реалната картинка.Да говориш за финансовото здраве на бългрина е найстина смешно.
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.