euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Европейският парламент подкрепи създаването на ЕМС

Ралица Ковачева, Аделина Марини, March 23, 2011

В навечерието на Европейския съвет в Брюксел евродепутатите подкрепиха промените в европейските договори, необходими за създаването на постоянния спасителен фонд за еврозоната - Европейският механизъм за стабилност.

Както беше договорено от лидерите на ЕС на Европейския съвет през декември 2010, в член 136 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС) ще бъде добавен следният текст: „Страните-членки, чиято валута е еврото, могат да създадат стабилизационен механизъм, който да бъде активиран, ако е необходимо, за да се запази стабилността на еврозоната като цяло. Оказването на каквато и да е финансова помощ чрез механизма ще е обект на строга условност.”

Евродепутатите, обаче, настояват европейските институции, а не националните правителства да имат водеща роля при създаването, управлението и отчета на новия финансов инструмент. В този дух беше и докладът на Елмар Брок (ЕНП) и Роберто Гуалтиери (Социалисти и демократи), които проведоха междуинституционалните преговори, целящи да се запази общностният подход. "През последните няколко дни нашите цели бяха постигнати", каза Елмар Брок и допълни "нашият принос беше да гарантираме участието на Комисията".

Според Парламента е важно новите страни-членки да бъдат включени в процеса, за да се избегне разделянето на Европа на две скорости. Както знаете, в Механизма могат да участват, ако и когато поискат, и държавите извън еврозоната.

"Много от новоприетите държави-членки са си поставили за цел приемане на еврото и затова техният глас трябва да се чува още днес, когато се взимат решенията", коментира Илиана Иванова, евродепутат от Групата на ЕНП (ГЕРБ), която е член на Комисията по икономически и парични въпроси и е заместник-председател на специалната комисия по финансова, икономическа и социална криза.

Резерви към постигнатото споразумение изрази лидерът на либералите в парламента, бившият белгийски премиер Ги Верхофстад. Според него, самото функциониране на механизма може да се окаже проблемно. "Всеки път, когато трябва да се отпускат пари, парламентите на всяка страна-членка ще трябва да дават одобрението си. Отделно от това, че процедурата е бавна, тя е и много рискована и означава, че спасяването на една страна може да се окаже заложник на вътрешната политика в друга".

Очаква се лидерите на ЕС да дадат окончателното си одобрение на ЕМС, за да може да започнат националните процедури по ратифицирането на промените в договора. Механизмът трябва да влезе в сила от средата на 2013 година и да замени временния спасителен фонд EFSF. Той ще може да отпуска заеми на затруднени страни от еврозоната, както и да изкупува техен дълг на първичните пазари, при строги условия, подобно на сегашните заеми за Гърция и Ирландия. Едно от ключовите условия на новия механизъм ще бъде споделянето на риска от частните кредитори.

За целта „в сроковете и условията на всички нови правителствени облигации в еврозоната от юни 2013 година нататък ще бъдат включени стандартизирани и идентични клаузи за колективно действие”. Тази клауза трябва да бъде законовото основание за промяна на условията на плащането (замразяване, удължаване на матуритета, намаляване на лихвите и/или обезценка (haircut)) в случай, когато длъжникът е неспособен да плати.

Според анализатори, цитирани от The Financial Times, това на практика означава реално признаване на възможността от фалит на страна от еврозоната. Инвеститорите заплашват да бойкотират дълговите облигации на страни от еврозоната, пише изданието, защото се опасяват, че ще понесат големи загуби. Още повече, че както беше решено още в края на миналата година, „за да бъдат защитени парите на данъкоплатците и за да се изпрати ясен сигнал до частните кредитори, че техните претенции са подчинени на тези на официалния сектор, заемите от ESM ще имат статут на най-предпочитан кредитор, второстепенен само по отношение на заемите от МВФ”.

Лидерите на ЕС трябва да вземат окончателното решение за създаването на Механизма успоредно с други важни решения - например, дали ще се променят условията по заема на Ирландия, ако страната склони да обсъжда увеличаване на корпоративния си данък. Очаква се Португалия също да бъде тема на разговорите в Брюксел, защото прогнозите са политическата криза в страната да ускори прибягването й до заем от ЕС и МВФ.

Във връзка с гласуването на тези важни промени в основополагащите договори на ЕС, залата на Европейския парламент в Брюксел беше препълнена. Промените в договорите бяха одобрени от 494 от депутатите, 100 гласуваха против, а 9 се въздържаха.