English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Аштън: Да отговорим като европейци!

Published on , , София
Last change on

Колко далеч е готов да стигне Европейският съюз във външната си политика зависи от това колко е способен да преодолее вътрешните си противоречия и да бъде по-единен. Този извод се наложи по време на годишната оценка на Общата външна политика и политиката за сигурност на ЕС в Европейския парламент. Обсъжданията минаха под знака на Лисабонския договор, който влезе в сила в края на миналата година и който дава повече правомощия на европарламента в процеса на взимане на решения в ЕС - факт, който беше многократно подчертаван от депутатите. Те приеха два отчетни доклада по отношение на общата външна политика и политиката на сигурност. В представения от Габриеле Албертини (EНП, Италия) документ се казва:

"Европейският съюз трябва да бъде по-решителен, ако иска успешно да постави няколко стратегически приоритета, към които Европейският парламент може значително да допринесе - като общата европейска външна енергийна политика, стабилността в Западните балкани, Трансатлантическото партньорство, засилване на глобалната стабилност и сигурност, политическо и икономическо сътрудничество със съседните на съюза държави".

В доклада си председателят на подкомисията за сигурност и отбрана Арно Данжан (EНП, Франция) подчертава, че европейската обща външна политика и политиката за сигурност не бива да се разглежда като конкурент на НАТО:

"Европейският съюз е способен да действа при кризи, където НАТО не може да се намеси (например Грузия) и има уникалната възможност да разположи граждански и военни сили, без да има нужда от участието на други международни организации. Не бива да забравяме, че общата външна политика и политика за сигурност е необходимост, родена от драматичния европейски провал на Балканите през 90-те години на миналия век. 500 милиона европейски граждани няма да разберат, ако ЕС изостави амбицията си да допринася за международната сигурност и стабилност".

С интерес се очакваше отчетът за първите 100 дни на Върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Катрин Аштън. Евродепутатите доста критикуваха представянето на Аштън по време на изслушването й за поста, но реакциите след вчерашната й реч бяха доста по-благосклонни. Аштън обобщи свършеното през първите сто дни на поста и представи възгледите си за приоритетите и опорните точки на европейската външна политика. Тя отбеляза, че европейските амбиции трябва да се съобразят с намаляващата тежест на Общността като политическа сила в съвремения свят:

"В момента населението на Европа е 7 % от световното, в сравнение с 25 % преди един век. През последните 60 години делът на ЕС в глобалния БВП е спаднал от 28% на 21%. А икономиките на Китай, Индия и други растат с 10%годишно. Икономическата тежест прераства в политическо влияние и самочувствие. Можете да го почувствате навсякъде: от преговорите за климатичните промени до Иран и големите енергийни сделки в Африка или Централна Азия. Ако сме заедно, можем да защитим интересите си. Ако не, други ще решават вместо нас. Наистина е толкова просто. Трябва да отговорим като европейци".

Баронеса Аштън обърна специално внимание на работата си по създаването на новата Европейска служба за външни отношения и намекна за съпротивата, която среща от различните страни, участнички в процеса: Европейската комисия, Европейския парламент и страните-членки. Както euinside вече писа, между тях има разногласия както относно принципите за подбор на персонала, така и по отношение правомощията на службата.

"Винаги, когато създаваш нещо ново, има съпротива. Някои предпочитат да минимизират загубите, вместо да максимизират общите ползи. Аз гледам на нещата по различен начин. Надявам се, Парламентът също. Това е възможност, която се дава веднъж на поколение, да създадем нещо, което най-накрая да обедини всички инструменти в подкрепа на нашата единна политическа стратегия".

Катрин Аштън подчерта, че справедливото географско и полово представителство на ЕС е единственият приемлив за нея начин за подбор на кадрите в службата. Въпрос в този смисъл й беше поставен от Андрей Ковачев, председател на българската делегация в Групата на ЕНП (ГЕРБ). В отговор Аштън каза, че е съгласна с вземането под внимание на географското многообразие, но изтъкна, че ще й бъде нужно време, за да го изпълни. И припомни, че докато не бъде готова правната основа, нищо не може да бъде постигнато. Географският принцип е нещото, за което настоява България при сформирането на новата Европейска дипломатическа служба.

Евродепутатите отново призоваха за засилен парламентарен контрол при назначенията и мандатите на специалните представители на ЕС в областта на външната политика. Това тяхно искане предизвика спорове още по време на изслушването на Аштън, когато тя коментира, че това би забавило стартирането на дипломатическата служба. Според депутатите Парламентът трябва да бъде консултиран преди стартирането на мисии в рамките на Общата политика на сигурност и отбрана. Те изразиха загриженост относно последствията от недостатъчното финансиране върху способността на Съюза да провежда "надеждна и проактивна" външна политика. И подчертаха необходимостта от предоставяне на ЕС на необходимите финансови средства за посрещане на "непредвидени глобални предизвикателства".

Българският евродепутат от Групата на ЕНП Надежда Нейнски призова баронеса Катрин Аштън да инициира преглед и оценка на миналите и настоящи мисии на съюза, за да се определи с по-голяма точност необходимия бюджет.

Депутатите подкрепиха създаването на Съвет по отбраната в рамките на Съвета по външни работи и на постоянен оперативен център на ЕС под ръководството на Върховния представител за външната политика.

Дали общия дух на разбирателство и подкрепа ще продължи и извън парламентарните дебати, ще ясно най-напред по сформирането на дипломатическата служба. Картин Аштън намекна, че нито европейските институции, нито страните членки, трябва да поставят интересите си в новото звено над общия европейски интерес:

"Това е огромен шанс за Европа. Не бива да занижаваме амбициите си, а да се въоръжим със средства, за да ги осъществим. Сега е моментът да видим голямата картина, да бъдем креативни и да поемем колективна отговорност".

В крайна сметка, възможността на ЕС да преодолее външните предизвикателства, зависи само от едно: способността му да се себепреодолее като сбор от институции и страни членки. За да може да отговори на света с един глас.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required