English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Икономика на нулевия ръст или етнопазарен модел?

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Хърватските медии, компании, супермаркети, политици и анализатори отброяват последните дни, оставащи до официалното присъединяване на Хърватия към ЕС на 1 юли. Цялата страна е облепена в рекламни пана на големи вериги супермаркети или просто големи компании, които освен че рекламират продуктите си, намекват колко по-евтино и разнообразно ще бъде на общия пазар. По големите теливизии преди и след централните новинарски емисии има реклами на големи компании, които отброяват дните или пък пожелават "добре дошли" на всички официални езици в ЕС, които от 1 юли ще станат 24. Всичко това обаче не променя особено много тягостното настроение в страната, налегната от петгодишна рецесия и не особено вдъхновяващи икономически перспективи.

Икономисти, предприемачи, големите бизнес и икономически издания зачестиха с обсъждането на прогнозите за хърватската икономика след присъединяването й към съюз, в който растежът през последните години се превърна в труднопостижима цел. Основният въпрос, който се задава в последните месеци тук е подготвени ли са хърватските фирми за конкуренцията, която ги чака на европейския пазар и неприятно често отговорът е "не". Този отговор прозвуча за пореден път и по време на втората годишна среща "Глобално и локално", организирана от влиятелното бизнес-списание Lider. Според хърватския икономист, с когото наскоро и euinside разговаря, д-р Дамир Новотни, който откри и модерираше срещата, Хърватия все още не е готова за Европа.

Теза, която беше потвърдена и от няколкото панелисти, представители на големи глобални компании. Какво обаче означава готовност, е въпрос, който започна да ме гложди, докато слушах говорящите. От една страна малките и средните по размер компании не са инвестирали достатъчно, ако изобщо, в увеличаване на своята конкурентност и производителност и в резултат е възможно да преживеят шок на общия пазар, където именно заради дългогодишната рецесия всяка фирма се опитва да завиши добавената си стойност, за да оцелее на все по-взискателния пазар и то под натиска на динамично развиващите се огромни икономики в останалата част на света като Китай, страните от Латинска Америка, а напоследък и Африка.

Нужна е нова структура. Каква икономика искаме?

Някои фирми обаче гледат на готовността по друг начин - привлекателна ли е страната за инвестиции. И точно този въпрос отприщи задълбочена дискусия, която се върна дори в началото на 90-е години. Според представителя на Siemens Младен Фогец, ако една страна е в криза в продължение на 5 години, то и последните резерви на местните компании са изчерпани и като цяло липсва перспектива. Томислав Шлат от 3М подкрепи тази теза като каза, че ако има пазар, който расте с 6-7% на годишна база, а Европа с 2% и дори по-малко, то е естествено инвеститорите да отидат там, където ръстът е по-бърз и динамичен. И двамата казаха обаче, че готовността отсъства на политическо ниво. Г-н Фогец беше много цвестист в начина, по който обясни липсата на дългосрочна визия за развитието на хърватската икономика. Той даде пример с паркоместата в Загреб, които периодично намаляват, за да се отвори място за поредното кафене на открито.

Това, каза той, в момент, в който и без друго ми е трудно да си намеря място за паркиране, ми създава несигурност. В по-широк контекст липсата на сигурност се изразява в незнанието как ще се променят нещата в следващите 2-3 и повече години. Не може един ден да казваме, че ще има данък сгради, а на следващия да се отметнем, какъвто беше случая с предложението на министъра на финансите от 1 март тази година да бъде въведен данък сгради, който да замени комуналните плащания. Министърът пропътува стотици и дори хиляди километри, за да обиколи цялата страна и да разяснява плюсовете на законопроекта, но малко преди той да бъде гледан в парламента, младшият партньор в управляващата коалиция Хърватска народна партия (HNS) отказа да го подкрепи. Така законопроектът увисна във въздуха.

Несигурност създават и постоянните обсъждания да се увеличи ли с 2 пункта ДДС-то или не (между другото в Хърватия ДДС-то е сред високите в ЕС - 25 на сто); ще се осъществят ли големите енергийни проекти или не. По всички тези въпроси в момента няма никаква сигурност, каза още г-н Фогец, а още по-разочароващото е, че и правителството няма стратегия. Колегата му от 3М пък се съсредоточи върху друг аспект на сигурността. Важно е в какво състояние е инфраструктурата - железниците например, които са в окаяно състояние и правителството в момента взима кредити, за да спаси компанията и да инвестира в подмяна на жп линиите и влаковете. Важно е също дали летищата имат достатъчен карго капацитет, което важи и за пристанищата. Инвеститорите гледат на всичко това като на приоритет преди да решат дали да инвестират в дадена страна. На второ място следва правосъдието и работоспособността. Важно е да се работи от 8 до 16 часа, а не да се стои на работа от 8 до 16, подчерта г-н Шлат, според когото компаниите имат предостатъчно потенциал вътре в себе си за увеличаване на производителността си още преди да са тръгнали да инвестират в ново оборудване, което също я покачва.

Впрочем, разговорът за това дали се работи през работно време беше изключително актуален в началото на дълговата криза в Европа, когато се правеха сравнения за броя на работните часове между Гърция и Германия например. От тези данни ставаше ясно, че гърците на практика работят повече. В този смисъл е съвсем логична забележката на представителя на 3М, според когото е важно качеството на работата, извършена по време на работното време, а не просто престоят на работното място. Младен Фогец посочи и още нещо много важно - в частния сектор заплатите са паднали с 40%, докато в публичния сектор се увеличават. Социалната държава в Хърватия е изключително силна, добави Дамир Новотни, домакин на срещата "Глобално и локално".

По време на дебатите беше отворена и темата за това добър ли е чуждият капитал или домашният е за предпочитане. Тема, която беше провокирана от изказването на представителя на местния хранително-вкусов гигант Podravka, че имало и много държавни компании, които се представят добре и имат готовност да посрещнат предизвикателствата на отворения пазар. Тъй като имаше опасност тази дискусия да продължи още няколко часа, д-р Новотни заяви, че по-важният въпрос, на който трябва да отговорят политиците, е каква икономика искаме - дали това да бъде истинска пазарна икономика от типа, който преобладава в света в момента или ще запазим нашия етнопазарен модел.

Пазарът е краен, също и растежът

По време на една от панелните дискусии на Световния икономически форум в Давос през 2010 г., когато се обсъждаха глобалните икономически перспективи, се стигна до заключението, че пазарът е краен, освен ако не започнем да изнасяме на Марс. Възможно ли е икономиката да се преструктурира, така че да премине към нулев растеж, е тема, която се води и в Хърватия в икономическите среди. В специална дискусия на страниците на седмичника Lider няколко икономисти посочват, че през следващите няколко години няма да има ръст или ако има той ще се движи около нулата. Това е част от новата тенденция за неръст или нулев ръст. Икономистите, с които Lider разговаря предупреждават, че не е важно какво е политически възможно или невъзможно, а какво е физически невъзможно, а това е неограниченият ръст на потреблението в ограничения физически свят.

Проблемът е, че настоящата капиталистическа конюнктура изисква постоянен ръст, ако трябва и за сметка на задлъжняване, за да може да се потребяват повече услуги и стоки, които световната икономика произвежда. Само че няма достатъчно ресурси и енергия, за да може цялото население на планетата да живее като в най-развитите страни. Словенският икономист и преподавател в икономическия институт в Любляна Йоже Менцигер директно задава въпроса необходим ли е изобщо икономическият ръст? Най-големият проблем на човечеството в момента е не как да произвежда повече, а как да създаде повече работни места, казва той. Грешката на Европа, която доведе до сегашната криза, е, че преразпределението беше в полза на капитала и в ущърб на заетостта.

Заключението от дискусията е, че тенденцията на нерастеж учи, че брутният вътрешен продукт или която и да е друга мерна единица на успеха на страните не може да бъде само иконометрична - тя трябва да обхваща всички аспекти на обществото. И в продължение на дискусията за това дали БВП е реален измерител на успеха, икономистите, с които Lider разговаря, посочват, че той мери всичко друго, но не и това, което прави живота ценен за живеене, като например "красотата на нашата поезия, силата на нашите бракове, интелигентността на нашите публични дебати или уважението на нашите публични чиновници".

Уви, дискусията за това каква ще бъде икономиката на 21 век не само в Европа, но и в Хърватия, се води само на експертно ниво. Кабинетът на Зоран Миланович смята, че държи нещата под контрол и че досегашните мантри за ограничаване на разходите и за търсенето на стимули за привличане на инвестиции ще свършат работа, и ръстът ще дойде рано или късно. Даже наскоро обявените данни на статистиката, които показват забавяне на икономическия спад, дадоха основание за оптимизъм на мнозина.

ЕС вече не е гаранция на икономическия просперитет

Ясмин Кларич, колумнист на излизащия в Риека влиятелен всекидневник Novi list косвено се включва в дискусията като пише, че ЕС вече не представлява за Хърватия гарант за икономически просперитет, както някога. Авторът додава към и без друго минорното настроение в Загреб, подпомогнато от обилни валежи и опасност от наводнения напоследък, че все пак е възможно влизането в ЕС да подпомогне евентуално оздравяване, защото, пише Кларич, трябва да се признае, че ако не е бил преговорният диктат, Хърватия и днес щеше да е черна дупка на Балканите, "точно като две наши източни съседки". Не става особено ясно кои страни точно има предвид авторът, но, както се казва - те си знаят.

Действително ЕС не е това, което беше и няма да бъде това, което е. Но какъв ще бъде зависи от всички негови членки и как те ще се договорят да допринесат за общото си бъдеще. Разговор, който предстои по-скоро, отколкото си мислим. Още на юнската среща на върха, която ще бъде последната безгласна за Хърватия, ще стане ясно в каква посока ще тръгнат разговорите - дали към повече интеграция или към повече икономически национализъм. Или както го нарече Дамир Новотни, етнопазарен модел.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required