English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Марио Драги предполага, пазарът на труда разполага

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Най-високият икономически растеж от десетилетие насам, надминаващ всички очаквания, както го описа заместник-председателят на Европейската комисия, отговарящ за еврото, Валдис Домбровскис (Латвия, ЕНП) при представянето на есенния пакет на Европейския семестър на 22 ноември. Безработицата е спаднала почти до предкризисните времена, а заетостта чупи рекорди.  Инвестициите растат, публичните финанси се подобряват и затова за пазарите най-очакваната стъпка беше Европейската централна банка да започне полека да променя политиката си на евтини пари (количествено облекчение).

Голямата новина се очакваше през септември, но тогава Управителният съвет реши, че най-важните решения за промяна на паричната политика ще бъдат взети през октомври. На 26 октомври обаче ЕЦБ хем запази политиката си, хем я промени. Промяна няма по отношение на лихвените проценти. Банката ги запази като заяви, че ще останат на сегашното си ниво - за основните операции по рефинансиране 0.00%, за пределното кредитно улеснение 0.25% и по депозитното улеснение -0.40%. 

Промяна има по нестардартните мерки като програмата за закупуване на активи. Тя ще продължи със сегашната си стъпка от 60 милиарда евро месечно до края на годината, а от януари ще бъде намалена наполовина - до 30 милиарда евро месечно. Програмата започна на 22 януари 2015-та година, като първоначалната стъпка беше 80 милиарда евро. Целта й беше чрез изкупуването на облигации да се намалят значително и решително цените на суверенните облигации, а това от своя страна да доведе до излизане от дефлацията. Програмата е широкообхватна. Тя включва изкупуване на ценни книжа както на частния сектор, така и на публичния. 

През пролетта Марио Драги обяви, че опасността от дефлация е изчезнала, но за сметка на това инфлацията все още е твърде ниска, за да се каже, че ЕЦБ е изпълнила мандата си да осигури ценова стабилност, което се приема за изпълнено при нива на инфлацията от близо, но под 2%. Именно нивото на инфлацията е причината за решенията на УС на ЕЦБ от октомври. Сред тях е още Евросистемата да реинвестира погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити именно по програмата за изкупуване на активи. Освен това основните операции по рефинансиране и тримесечните дългосрочни операции по рефинансиране ще продължат да се провеждат като търгове с фиксиран лихвен процент и пълно разпределение толкова дълго, колкото е необходимо, и най-рано до края на последния период на поддържане на резервите за 2019 г.

Както обясни Марио Драги на 26 октомври, паричните стимули все още са необходими, за да се запазят благоприятните условия за финансиране, които пък от своя страна са необходими за устойчиво завръщане на инфлацията към нормалните й нива от близо, но под 2%. ЕЦБ нарича тази промяна на паричната си политика "рекалибриране". Решението на УС за промяната на паричната политика не е било единодушно. Най-големи различия е имало по отношение на това дали да се постави краен срок на удължаването на програмата за изкупуване на активи или да се остави с отворен край (поставен е краен срок септември 2018 г.). Марио Драги определи дискусията като варираща между консенсус, широк консенсус по няколко теми и огромно мнозинство по други въпроси. 

Пич, къде ми е инфлацията?

През септември годишната инфлация, измерена през хармонизирания индекс на потребителските цени остана без промяна 1.5%. Очакванията са, че тя ще спадне леко до края на годината, заради цените на енергентите. Банката прогнозира, че ще има известен подем през 2018-та. Причината за безжизнеността на инфлацията е на пазара на труда. Участието на пазара на труда се разширява с рекордни размери. Броят на безработните в еврозоната е спаднал от 18.6 милиона през второто тримесечие на 2014-та до 14.6 милиона през последното тримесечие на 2016-та. В 16 от 19-те страни от еврозоната е отчетен положителен ръст на заетостта, като тя е нараснала в около 60% от секторите в сравнение с 0 в средата на 2014-та година.

В работната сила се включват не само много възрастни хора и имигранти, но участието на жените бележи най-високото си ниво досега. Всичко това предполага, че ще има увеличение на нетните заплати. ЕЦБ отчита леко раздвижване, но като цяло вътрешният натиск върху цените си остава. По време на редовното изслушване на Марио Драги в икономическата комисия на Европейския парламент на 20 ноември (последното за тази година) той доразви тезата си, че липсата на номинален ръст на заплатите е основната причина за слабата инфлация. В отговор на въпрос на френската евродепутатка Перванш Берес от групата на Социалистите и демократите г-н Драги каза, че всички условия са налице за ръст на заплатите, но това все още не се наблюдава. 

Той изреди няколко възможни причини. Възможно е това да не се дължи на разминаването между реалния и потенциалния брутен вътрешен продукт на еврозоната, а в останалия свят. Само че, няма убедителни доказателства в подкрепа на тази теза, каза Драги, защото разликата между реалния и потенциалния БВП по света губи почти толкова, колкото и тази в еврозоната, така че би трябвало да се усети някакъв натиск. Друга възможна причина е, че след продължителен период на много ниска инфлация с рискове от дефлация се гледа назад по време на преговори за заплати. В момента основната цел при трудовите преговори е сигурността на работните места вместо увеличаването на заплатите. Също така при продължителен период на безработица условията на трудовите пазари са много трудни. 

Има и други причини, разсъждаваше на глас Марио Драги. Той напомни, че производителността все още е ниска. Между другото основната препоръка в прегледа на растежа на ЕК за догодина е именно за увеличаване на производителността. Друго обяснение е качеството на сегашната заетост. Драги е уверен, че ситуацията със замръзналия ръст на заплатите е временна и че продължаването на паричната политика на стимулиране ще доведе до увеличаване на заплатите, а оттам и на инфлацията. Той беше категоричен, че глобализацията и цифровизацията не са основните причини за застоя в заплатите. 

Ами ако това е новото нормално?

По време на двучасовото му изслушване бяха зададени само три въпроса, пряко насочени към промените в паричната политика на ЕЦБ. Ан Сандер (ЕНП, Франция) попита какви са рисковете от обявената промяна и какво въздействие ще има тя върху икономиката на ЕС, особено като се има предвид, че банките са основния източник на финансиране на икономиката. Тя попита също и как ЕЦБ планира да борави с лихвените проценти в среда на застаряващо население. Марио Драги обясни, че решенията на УС са били приети без никакви сериозни реакции на пазарите, което е най-добрата възможна реакция. По-късно, отговаряйки на въпрос на друг евродепутат, шефът на ЕЦБ заяви, че това се дължи на добрата комуникационна политика, която сама по себе си се е превърнала в инструмент на паричната политика. 

Най-големият риск, който Драги вижда в момента е нежелателно затягане на паричната политика, причинено от променящи се външни условия. Те могат да бъдат геополитическата ситуация или промени в политиката на други големи глобални играчи. Той смята, че икономиката на еврозоната е достатъчно голяма и домашните условия са доминиращи, за да може да се тушира този риск. Якоб Фон Вайцзекър (Германия, СиД) постави голям теоретичен въпрос дали всъщност ниските лихви не са новото нормално и дали не трябва да се преосмисли начина, по който се поддържа финансовата стабилност. Марио Драги не беше особено склонен да гадае. 

Все пак той каза, че ако наистина това е новото нормално, финансовата стабилност ще се превърне в доминантна черта. В такъв случай макро- и микропруденциалната политика ще имат водещо значение, тъй като пространството за маневриране на макроикономическата политика е ограничено. Той използва случая да призове страните с много малко фискално пространство в резултат на кризата да се възползват от добрите дни и да го увеличат. "Това е най-добрият начин да се справим с това ново нормално или с много ниските реални лихвени проценти", каза шефът на ЕЦБ. 

В обръщението си пред членовете на икономическата комисия на ЕП Марио Драги отново повтори призива си да се довърши еврозоната. "Сегашната икономическа обстановка предоставя уникална възможност за намаляване на вероятността от тежки шокове чрез подсилване на икономическите структури на страните-членки с политически действия на фискалния и структурния фронт", каза той и добави, че е необходимо да се подсили архитектурата на еврозоната, така че да може да устоява и да управлява шокове. Марио Драги каза още, че приветства предстоящата среща на върха на еврозоната на 15 декември, на която се очаква да бъдат взети важни решения за задълбочаване на интеграцията във валутния клуб. Успехът на тази среща обаче е под въпрос, заради политическата нестабилност в Германия, причинена от провала на коалиционните преговори там. 

comments
Иван Митев
23 ноември 2017 11:03
Сега Европейският съюз страда от неправилното прилагане на еврото.
Европейската централна банка не може да спаси от актуалните злини, защото няма необходимата компетентност.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required