English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Драги се страхува от повторение на същата грешка, която доведе до кризата от 2008-ма

публикувано на , , Twitter: @euinside
Последна промяна на:

Европейската централна банка направи нова, но много малка крачка към затягане на паричната си политика. Управителният съвет реши единодушно на заседанието си на 8-ми март да премахне ангажимента си да увеличи размера и/или продължителността на програмата за закупуване на активи - една от нестандартните мерки по паричната политица на банката. Този ангажимент фигурираше във всички изявления на ЕЦБ от 2016-та година, когато месечната стъпка на купуване на активи беше намалена от 80 милиарда евро на 60 млрд., като се казваше, че "ако перспективите станат по-малко благоприятни или ако финансовите условия престанат да бъдат в синхрон с по-нататъшния напредък към устойчива корекция на тренда на инфлацията, Управителният съвет има готовност да увеличи размера и/или продължителността на програмата за закупуване на активи".

В изявлението от 8-ми март се казва само, че нетните покупки на активи продължават със сегашния темп от 30 млрд. евро месечно до края на септември 2018-та година или след тази дата, ако е необходимо, и във всеки случай, докато Управителният съвет не забележи устойчива корекция на тренда на инфлацията в съответствие с неговата инфлационна цел. На пресконференцията след края на заседанието на УС на ЕЦБ председателят Марио Драги припомни, че ангажиментът за промяна на паричното поведение не е изцяло отменен. Той се запазва по другите мерки на паричната политика, като например реинвестирането от Евросистемата на погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити в рамките на програмата за закупуване на активи, което също ще продължи продължителен период от време след приключването на нетните покупки на активи толкова дълго, колкото е необходимо. 

Това, което налага промяната, според Марио Драги, са перспективите за растежа, които дават доста повече увереност на банката, че ще постигне инфлационната си цел от близо, но под 2%. Освен това, сценариите, които биха наложили активирането на ангажимента за увеличаване на покупките са вече доста по-мако вероятни. Според мартенската макроикономическа прогноза на ЕЦБ, реалният брутен вътрешен продукт на еврозоната се очаква да нарасне с 2.4% през тази година, с 1.9% догодина и с 1.7% през 2020-та година. Прогнозата за тази година е леко завишена в сравнение с предвижданията на Евросистемата от декември. Очакванията за инфлацията, измерена по хармонизирания индекс на потребителските цени, са за 1.4% през тази година, 1.4% през 2019-та година и 1.7% през 2020-та. В сравнение с декември, прогнозата е свалена за 2019-та година леко надолу, но остава непроменена за тази година и за 2020-та.

Като цяло рисковете за прогнозата за растежа на еврозоната са широко балансирани. Отрицателните рискове продължават да са свързани основно с глобални фактори като нарастващ протекционизъм и ставащото с обменните курсове и на други финансови пазари. Марио Драги беше значително по-конкретен по отношение на рисковете, които може да доведат до намаляване на увереността, че ще бъде достигната средносрочната цел за инфлацията, по време на годишната му реч на конференцията "ЕЦБ и нейните наблюдатели" във Франкфурт на 14 март. Тогава той обясни, че един от рисковете е възможни ефекти от новите търговски мерки, въведени от администрацията на САЩ. Става дума за въвеждането на мита върху вноса на стомана и алуминий. ЕС заплаши с ответни мерки, ако не попадне във вече доста динамично променящия се списък на изключенията. 

ЕЦБ смята, че първоначално ефектът от тези мерки ще бъде малък, но е възможно впоследствие да има по-сериозни последици, като например риск от ответни мерки върху други стоки и ескалиране на търговското напрежение. Това може да има отрицателен ефект върху доверието, което може да доведе до последици и за инвестициите. Вторият риск, очертан от г-н Драги, е свързан отново с обменните курсове и изобщо поведението на финансовите пазари. Еврото поскъпна в началото на миналата година и според анализа на ЕЦБ отскоро се движи от предимно външни фактори. Става дума за покупка на евро, която не може да бъде обяснена единствено с икономическо разрастване. Това може да има ефект върху инфлацията, каза Драги и посочи, че този фактор трябва да се следи отблизо. 

Заради тези основно външни фактори, паричната политика на ЕЦБ ще остане предпазлива. По думите на шефа на банката, покупката на нетни активи продължава да е необходима, за да се запазят стимулите, които вече се съдържат във финансовите условия и от които зависи пътят на инфлацията. До момента нестандартните парични мерки имат решаващо влияние върху кредитирането. Анализът на банката показва, че ръстът на банковото кредитиране на фирми в еврозоната днес щеше да бъде наполовина без тези мерки, а цената на кредитирането за фирмите щеше да е с почти 50% по-висока.

Всички парични мерки, предприети от средата на 2014-та година до октомври 2017-та година (когато беше намалена стъпката на покупки от 60 млрд. евро месечно на 30 млрд.) са имали значителни (положителни) последици върху растежа на еврозоната и инфлацията. Изчисленията на банката показват, че те се движат и в двата случая около 1.9 процентни пункта кумулативно в периода между 2016-та и 2019-та година. 

Лихвените проценти ще останат без промяна дълго след приключването на програмата за нетни покупки, напомни Марио Драги в речта си на конференцията на 14-ти март. В момента те са, както следва: лихвеният процент по основните операции по рефинансиране е 0.00%, лихвените проценти по пределното кредитно улеснение са 0.25% и по депозитното улеснение е -0.40%. 

Проблемът с инфлацията обаче продължава да мъчи ЕЦБ. Марио Драги призова политиците да бъдат много по-предпазливи, отколкото в миналото, при анализирането на прогнозите. Тежестта на кризата показа, че вече не може да се разчита изцяло на традиционните исторически отношения, за да се определи колко бързо реалните събития ще преминат в номинални. Според него, основните въпроси, които трябва да бъдат изследвани са ръста на заплатите, неговото отражение върху цените и евентуалните рискове за прогнозите за инфлацията.

От средата на 2016-та година досега ръстът на заплатите се движи нагоре в еврозоната като цяло с около 0.5%. Като цяло обаче, ръстът на заплатите си остава атипично нисък на фона на отслабващата връзка между производствения капацитет и инфлацията. За да бъде сигурно, че инфлационната динамика се движи както трябва, трябва да има по-силен растеж на заплатите и преливането му в ръст на цената на единица труд, обясни Марио Драги на конференцията. 

След представянето на решението на УС на ЕЦБ Марио Драги отправи силен апел към страните-членки да положат повече усилия за реформи. Той отчете слабото изпълнение на националните препоръки на Комисията в рамките на Европейския семестър и призова страните-членки да работят за изграждане на фискални буфери. Това важи особено за страни с голям правителствен дълг. УС призова също за по-конкретни и решителни стъпки за довършване на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари. 

Освен риска от засилен глобален протекционизъм Марио Драги посочи и още един риск, който според него не се споменава особено. Става дума за риска от финансова дерегулация в големите юрисдикции. Това отново е упрек към Съединените щати, където президентът Доналд Тръмп започна мащабен процес на дерегулация. "Не бива да забравяме ситуацията преди кризата - годините, които доведоха до кризата. Както и днес, тогава имахме експанзионистична парична политика, което беше оправдано предвид условията на времето тогава. Но 10-12 години преди кризата имаше системно прекъсване на финансовата регулация в големите юрисдикции. Тази комбинация - можем да спорим дали източникът е преимуществено един или друг, но със сигурност всички ще се съгласят за комбинацията от двете. Бих посочил това като голям риск в следващите години: да повторим същата грешка", каза Драги на 8-ми март. 

Той побърза да добави, че това не се отнася до еврозоната, където и националните законодатели, и европейските не вървят по този път. "Говорим за глобален пазар и за толкова масивна дерегулация в една част от пазара, която ще засегне целия останал свят", предупреди шефът на ЕЦБ. 

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.