English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Отпадна ли нуждата от еврооблигации или напротив?

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Помните ли истерията на финансовите пазари в началото на кризата, когато фалира Гърция и това отприщи поредица от проблеми в еврозоната с полуфалитите на Ирландия, Португалия, после банковите проблеми в Испания. Проблеми имаше и в Италия. Тогава финансовите пазари диктуваха дневния ред в ЕС, честотата на срещите, солидността на решенията. Имаше напрегната надпревара между отварянето на пазарите и договарянето на поредния спасителен пакет, чиято цел беше да предпази еврозоната от разпад заради свръхзадлъжнялост и неспособност да се опази от финансовите спекуланти. Кредитните рейтинги падаха един по един, цените на новия дълг растяха главоломно, а денонощието в ЕС се оказа недостатъчно за намирането на изход от кризата, станала известна като дългова криза в еврозоната

Тогава една от най-обсъжданите теми беше въвеждането на еврооблигации като най-силното оръжие срещу атаките на финансовите пазари. Или поне така се смяташе. Темата беше на дневен ред през 2010 година, когато тогавашният премиер на Люксембург и шеф на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер (в момента кандидат за поста шеф на ЕК) и тогавашния министър на финансите на Италия Джулио Тремонти излязоха с обща идея да се създаде Европейска дългова агенция, която да емитира еврооблигации на стойност 40% от брутния вътрешен продукт на ЕС. Мотивите им бяха, че това ще изпрати ясен сигнал към финансовите пазари за "необратимостта на еврото". Господата Юнкер и Тремонти смятаха също, че това ще наложи пазарна дисциплина на правителствата, като същевременно ги предпази от спекулативните атаки. Интересно е да се отбележи, че Жан-Клод Юнкер започна кампанията си за шефския пост в ЕК като заяви, че е против еврооблигациите, очевидно в опит да спечели германските консерватори на своя страна. "Ако стана председател на ЕК, няма да има еврооблигации, защото условията за споделяне на дори малка част от дълга не са изпълнени", заяви той в Берлин на 5 април. 

В края на 2011 г. Европейската комисия публикува зелена книга за еврооблигациите, в която предложи три варианта за споделяне на дълг, риск и ползи. Всъщност ставаше дума по-скоро за различни степени, а не толкова варианти. Първата степен на споделяне на дълга е максималната, тоест пълно заместване на националните дългови емисии с "облигации за стабилност" със солидарни гаранции. Този вариант обаче изисква промени в устройствените договори на ЕС. Втората възможност е полуоблигации, наречена от ЕК "синьо-червен" подход, при който само част от националните дългови емисии се заместват с облигации за стабилност със солидарни гаранции. И третата степен е частично заместване на националния дълг с общи облигации с пропорционални гаранции от страните от еврозоната. 

Идеята не беше посрещната особено добре от страните с отличен или близък до отличния кредитен рейтинг, тъй като това за тях означаваше фискални трансфери към страни, които не заслужават този тип солидарност, тъй като не са склонни на саможертва и тежки реформи. Освен това имаше и основателни опасения, че навлизането в нов процес на реформи на устройствените договори ще отнеме твърде много време, с каквото еврозоната към онзи момент на системен пазарен натиск не разполагаше. Идеята силно се подкрепяше от либералите в Европарламента и особено от техния лидер Ги Верхофстад, бивш премиер на Белгия, а в момента кандидат на АЛДЕ за шефския пост в Комисията. 

Оттогава досега изтече много вода. Икономическото управление на ЕС и еврозоната в частност беше сериозно реформирано и подсилено с пакета от шест законодателни предложения, които въведоха Европейския семестър и засилената икономическа координация, двойният пакет, с който се засилва контрола върху икономическите и фискалните политики на страните, споделящи общата европейска валута, междуправителственото споразумение за фискалния пакт, банковия съюз с неговите три основни стълба - механизъм за банков надзор, за преобразуване на закъсали банки и защита на депозитите. Създаден беше и постоянен фонд за спасяване на страни от еврозоната - Европейския механизъм за стабилност  (ЕМС) с минимални промени в устройствените договори. Истерията на пазарите стихна, еврозоната върви към възстановяване, макар бавно и обратимо, и сякаш всичко изглежда забравено. 

Нужни ли са все още еврооблигации?

Преди близо година Европейската комисия реши все пак да поддържа огъня на темата за еврооблигациите, изоставена напълно в процеса на изграждане на банковия съюз, започнал през юни 2012 г. Тя създаде експертна група и я натовари със задачата да изготви задълбочен анализ на възможните ползи, рискове, изисквания и пречки пред частично споделяне на дълга. Групата представи [пълен запис на представянето на различни езици] завършения доклад пред икономическата комисия на Европарламента на 1 април. Очевидно е обаче бързането да се приключи с доклада преди края на мандата на евродепутатите, а и на Комисията, защото членовете на икономическата комисия не бяха запознати преди изслушването с доклада и четяха основните му заключения в движение. Европейската комисия също не се беше произнесла по доклада, извън общите изказвания на председателя Барозу, който посочи, че анализът показва необходимостта от "дълбок политически размисъл и евентуални промени в договорите". 

Каквито и решения да бъдат взети занапред, добави г-н Барозу, преди това трябва да има демократичен дебат с гражданите, правителствата и Европарламента. Европейските избори са прекрасна възможност за подобна дискусия, каза още бившият португалски премиер. Оли Рен, заместник-председателят на ЕК и ресорен еврокомисар за еврозоната и паричните въпроси на ЕС, беше предпазлив в оценката си, но каза нещо, което се наложи в края на парламентарния мандат много ясно - договорите са изчерпани за довършването на еврозоната като "истински" Икономически и паричен съюз. Според него, анализът на експертната група може да се ползва основно за "обогатяване" на дебата за бъдещи институционални реформи. 

Моментът е особено подходящ за дискусия по темата, защото въпросът вече не е дали да бъдат отворени договорите за промени, а кога да стане това. В пътната карта за задълбочаването на интеграцията в еврозоната, която председателят Барозу представи самостоятелно в края на 2012 година, се предвижда обединяването на дълга да стане в третата фаза, обхващаща период по-голям от пет години. Тоест, вероятно в края на мандата на следващата ЕК. В документа на четиримата президенти под ръководството на Херман Ван Ромпой обаче, еврооблигации не се предвиждат.

Експертната група е работила основно в две направления в своя анализ. Първият е създаването на фонд за обратно изкупуване на дълг по идеята на Германския съвет на икономическите експерти. Този фонд ще обединява дълга над заложения таван от 60% от БВП при изпълнението на цялостен комплект от правила и ангажименти на страните-участнички, така наречената "условност". Ангажиментите се прилагат и в момента като условие за отпускане на спасителни заеми от Европейския механизъм за стабилност. Второто направление е създаването на краткосрочни държавни ценни книжа с до една-две години матуритет, които да се издават съвместно от страните-членки на еврозоната. Дългосрочните си остават национален ангажимент. 

Според ръководителката на експертната група Гертруде Тумпел-Гугерел, създаването на фонда ще означава прехвърлянето на между 1.8 и 3.1 трилиона евро дълг. Масималният размер на фонда ще бъде между 1.7 и 2.85 трилиона евро с продължителност на живота между 10 и 25 години. За да бъде устойчив обаче, той трябва да е съпроводен с много строги ангажименти, поети от страните-участнички, защото обединяването на дълга е огромен дългосрочен ангажимент. Нуждата от промени в договорите за създаването му е най-малкият проблем, според г-жа Тумпел-Гугерел, защото рисковете, които групата вижда са липса на гъвкавост, увеличаване на лихвените равнища за страни с високо кредитно качество и най-вече така наречения морален риск - страните-бенефициенти да не се придържат към поетите ангажименти.

Размерът на фонда за втората опция на краткосрочни държавни ценни книжа ще зависи от покривания матуритет. Ако е за две години, тогава очакваният размер ще бъде около 0.8 трилиона евро на базата на съществуващите данни за краткосрочния дълг. Максималният размер на фонда ще бъде около 1.8 трилиона евро, ако се договори обединяването на 30% от правителствения дълг. Ако матуритетът е само година, тогава размерът на фонда ще бъде минимум около 0.5 трилиона евро и максимум 0.9 трилиона. Тази опция също изисква промени в договорите. Експертите обаче предлагат вариант да се направи хибрид, какъвто беше приложен за механизма за банково преструктуриране - комбинация от европейско законодателство и междуправителствено споразумение, ако се реши, че въвеждането на еврооблигации под някаква форма е спешно. 

Спешно ли е?

Експертите бяха единодушни, че независимо от предприетите вече мерки за стабилизиране на еврозоната, нивата на правителствена задлъжляност продължават да са изключително високи. Нещо повече, забелязва се покачване през последните години. Данните на Евростат от 23 април за 2013 година показват, че в еврозоната съотношението между правителствения дълг и брутния вътрешен продукт се е увеличило от 90.7% в края на 2012 година на 92.6% в края на 2013 година. Страните с най-висок дълг, който представлява опасност от завръщане на пазарната истерия, са Гърция (174.1%), Италия (132.6%), Португалия (129.0%), Ирландия (123.7%), Кипър (111.7%) и Белгия (101.5%). Аньес Бенаси-Кере от парижката Школа по икономика, член на експертната група, смята, че макар да е направено много за намаляване на риска от ликвидна криза, основно благодарение на създаването на Европейския механизъм за стабилност и паричните операции на ЕЦБ (OMT), високите нива на задлъжнялост означават, че цялата система е много вероятно да си остане предразположена към криза с тежки последици като например преливане и в други страни-членки или отново да се стигне дотам данъкоплатците да спасяват банките.

Това е много сериозно предупреждение като се има предвид, че банковият съюз беше създаден именно с цел да предотврати така наречения "омагьосан кръг", при който данъкоплатците спасяват банките. Беатрис Ведер ди Мауро, друг член на групата и преподавател по международна макроикономика в университета в Майнц, също смята, че високата задлъжнялост в много страни от еврозоната става все по-голяма, което застрашава перспективите за растеж и увеличава броя на изгубените десетилетия. Затова, колкото и да е уместно обсъждането на споделяне на дълга, това няма да реши проблема с дълга. Тя каза пред евродепутатите, че през следващите десетилетия трябва да се мисли много сериозно за мерки за намаляване на прекомерния дълг. 

Гертруде Тумпел-Гугерел също посочи, че обединяването на дълга категорично няма да е замяна на необходимите реформи. То може да послужи за омекотяване на болката, но няма да е решение. Освен това е много важен въпросът към каква форма на споделяне ще се върви. Ако се възприеме спешния вариант с цел избягване на промени в договорите, ефектът от него ще е минимален и експертите не се наеха с прогнози колко точно ще струва той. Много по-добре е да се обмислят нещата в дълбочина по време на процес на реформа на договорите, посъветва тя. Друго нещо, около което се обединиха експертите е, че трябва да се изчака да се види какво въздействие ще имат реформите в икономическото управление. 

Европейският семестър е едва в четвъртата си година, а пакетът от две започна да се прилага в края на миналата година и все още е прекалено рано да се каже как ще работи. Най-големият проблем обаче остава липсата на доверие между страните-членки, често наричан морален риск. Затова евродепутатката Marianne Thyssen (ЕНП, Белгия) заяви, че към този момент ЕС не може да си позволи никаква правна несигурност. Подобни инструменти като обединяването на дълга трябва да се създават на базата на пълна правна сигурност. Извън чисто техническите данни за ползите и минусите от въвеждането на еврооблигациите, големият проблем са политическите последици. На практика няма как страните-членки да бъдат принудени да се съобразяват с поетите от тях ангажименти. 

Нещо повече, нараства фрустрацията на политическо и гражданско ниво от високата безработица и мъчителните години на реформи в кризисните държави. Гръцката евродепутатка Anni Podimata (Социалисти и демократи) поиска да знае как може да се реши проблема в краткосрочен и средносрочен план с неустойчивостта на дълга в проблематичните страни, за да могат те успешно да се завърнат на пазара. Тя се възмути, че отново се говори за условност и припомни, че тоягите са много, а моркови вече няма. Въпросът е изключително актуален, особено като се има предвид, че Ирландия се завърна на финансовите пазари, Гърция също дебютира с първата си емисия, а Португалия се завърна на пазарите вчера (23 април). 

Очевидно е, че споделянето на дълг, поне във варианта, който експертната група е разглеждала, не е панацея и може да се приеме само като допълнение към много по-цялостно задълбочаване на интеграцията в еврозоната. Интеграция, която ще реши проблема с моралния риск, тоест неизпълнението на поети ангажименти или отмятането от тях при смяна на правителствата. Дискусията в икономическата комисия на Европарламента на 1 април не изясни достатъчно добре нуждата или спешността от въвеждането на еврооблигации, но показа много ясно, че проблемите на еврозоната съвсем не са отминали и ако поне досегашните усилия не продължат като минимум, а като максимум да бъдат по-широкомащабни и дългосрочни, кризата ще се завърне отново със страшна сила. Този път обаче тя може да има много по-жестоки последици на фона на огромната безработица, набиращите скорост евробежни сили и като цяло пълната загуба на доверие в европейския проект. Така че, прав е Барозу, че сега е моментът да се обсъжда бъдещето. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required