English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

За политиката и хората? Не, политика за хората

Published on , , София

Не за първи път открито ще се възхитим от британския премиер Дейвид Камерън. Не защото сме чуждопоклонници и сме изкушени от лустросаното политическо говорене. А защото Дейвид Камерън е на път да проведе исторически реформи във Великобритания, при това - с ясна визия за целта и средствата, със завидна последователност и убедителна политическа риторика, която да привлече подкрепата на гражданите. Реформи, от които България отчаяно се нуждае, но които управляващите не успяват нито да формулират, нито да проведат с необходимата дълбочина и последователност.

Речта на Камерън за модернизацията на публичните услуги си струва да бъде прочетена не само заради съдържанието си, а и заради формата. Не знам дали и колко души подготвят речите на Камерън, но всеки път се възхищавам на умението му да редува фактите с емоцията, да държи вниманието на слушателя до край, да обяснява и най-сложните проблеми просто (не опростенчески, нито просташки) и разбираемо.

Комбинирани с невербалните изразни средства, използвани от Камерън, докато говори (очевидно, не тренирани пред огледалото, както често забелязваме при някои български политици), личното му присъствие и очевидната емоционална ангажираност с темата допринасят за успеха на публичното му говорене. Независимо дали споделяте възгледите му или не, не можете да кажете, че не сте ги разбрали. И няма как да се почувствате обидени като публика, защото някой ви е третирал като малоумни идиоти, на които трябва да се говори като на „баба Пена от Бусманци”.

Що се отнася до съдържанието, в речта си Камерън представя ясна и смислена визия за модернизацията на публичните услуги. Защото „Не става дума за това, че не можем да си позволим да се модернизираме, а че не можем да си позволим да не се модернизираме”.

Камерън отново изхожда от тезата си за политиката като изразител на интересите и нуждите на хората: „Освен всички практически аргументи за модернизация, съществува и това, което бих нарекъл човешкият аргумент. Ако политиката има цел, тя е да се фокусира върху нещата, на които хората наистина държат - и да ги направи по-добри.” Неслучайно още преди да стане премиер Камерън беше поканен да представи тази своя визия като лектор в инициативата TED. Тази политика на повече публичност, прозрачност и диалог стои в основата на всички действия, предприети от британското правителство в последната година.

Правителството е изправено пред тежкото предизвикателство да намали бюджетния дефицит от 11% от БВП и сериозната задлъжнялост, клоняща към 70% от БВП. За целта то обяви драстични съкращения на държавните разходи, а от публичния сектор ще бъдат съкратени половин милион души. В тези условия, модернизирането на публичните услуги с цел по-ефективното използване на средствата изглежда единственото решение още повече, че така ще се повиши и качеството им.

И за да не говорим просто за някакви служби и чиновници, Дейвид Камерън обяснява кои са тези хора и защо това, което правят е важно: „Лекарите, които се грижеха за най-големия ми син [Айвън почина през 2009 г. на 6 години], акушерките, които посрещнаха най-малката ми дъщеря на този свят, учителите, които вдъхновяват децата ми - всички те са се докоснали до моя живот и до живота на семейството ми по необикновен начин и искам да направя същото за тях”.

Опростенческото разбиране, че едва ли не частният сектор носи на гърба си публичния, твърде популярно у нас, е подложено на сериозна критика от Камерън. „Публичният сектор има съществен принос в създаването на блага и иновации, не просто защото учителите създават човешкия капитал, а лекарите поддържат здравето на нацията.” Но за да изпълни истинското си предназначение и ние, които го използваме да го оценим, е необходимо да се промени. Как? Като бъде „освободен” и подпомогнат да се развива.

Още в самото начало британският премиер опровергава твърденията, че се орязват поголовно всички разходи за публичния сектор. Държавата ще продължи да отделя за него 41% от брутния вътрешен продукт. Ще продължи да плаща 5 000 паунда годишно за образованието на всяко дете в страната, което според Камерън е колкото в Германия и повече от Франция. Полицейските служители ще продължат да бъдат колкото колегите си в Ню Йорк, а бюджетът на Националната здравна служба ще бъде увеличен до средното ниво за Европа. Защото „качеството на грижите, които предлагат нашите здравни служби, измерва държавата, която сме. Качеството на образованието, което предлагаме на децата си, измерва държавата, която искаме да станем.”

Затова Дейвид Камерън обръща внимание и на цели, които не се измерват с пари. Например, повишаването на дисциплината в училищата или по-строги стандарти в оценяването на учениците. Това изисква повече инициатива от страна на учителите и повече свобода да взимат решения. Какво прави британското правителство? Дава им я. По-малко бюрокрация, по-малко централизирани инструкции, по-малко държава в публичните услуги. Защото те са за хората, не за правителството.

Държавата не трябва да казва на професионалистите в публичния сектор какво да правят, а да ги насърчи да дадат най-доброто от себе си, да поемат отговорността за действията си, като обвърже плащанията с резултата. Но далеч не става дума, че премахването на централизирания контрол ще остави публичния сектор безотчетен. Той вече ще отговаря пред обществото, което ползва услугите му и плаща за тях. „Затова разширяваме правото на избор, казвайки на всеки родител или пациент: можете да избирате къде да учи детето ви и къде да се лекувате, а ние ще подкрепим това решение с държавни средства”.

Не само това, в процеса трябва да бъде ангажирано цялото общество. Например: „За първи път благотворителни организации, университети, бизнесът, учители и групи родители ще имат правото да създават свои училища, където има липса на подходящо образование за 16-19 годишните”. Обществото, но не някакво абстрактно понятие, а конкретни групи хора с обща цел и действия, трябва да стане фокусът на публичните услуги, защото такава е тяхната изначална функция.

Именно загубата на този фокус е превърнало публичния сектор в някакъв самостоятелен мастодонт, смучещ публични средства, но без да връща адекватна полза за обществото, за което, разбира се, са отговорни най-вече политиците: „Вината на десните е, че бяха твърде фокусирани върху пазарите. Вината на левите - че бяха твърде фокусирани върху държавата. И двете забравиха пространството помежду им - обществото”.

Къде е ролята на държавата? Да създава и контролира правилата на играта, разбира се. „Държавата има важната отговорност да гарантира спазването на ясни базови стандарти, запазването на правата на потребителите и провеждането на независими инспекции в публичните служби”.

Очевидно и във Великобритания, както и в България, мнозина злоупотребяват с каузи като „честност” и „социална справедливост”, критикувайки подобни реформи, става ясно от речта на британския премиер. В подобни упреци, обаче, той вижда опит да се спре „всяка иновация или развитие, които биха позволили на едно дете или училище да се справя по-добре от друго”. В което именно е смисълът на провежданата от британското правителство политика - за повече конкуренция, за надпревара в усъвършенстването, в която всеки може да се поучи от добрия опит на другите. „Във всичко това има проста логика: с повече свобода и отвореност идват повече креативност и иновации.”

Дали плановете на британското правителство ще дадат очакваните резултати ще стане ясно след години. Това, което е очевидно сега, обаче, е визията: свобода, иновативност, инициативност, отговорност, ангажираност. Пребройте колко пъти ще срещнете тези думи в изказванията на българския премиер. Пребройте колко пъти ще ги чуете по телевизията. Питайте няколко деца в училищния двор знаят ли какво означават. Политиката, казва Камерън, е за да направи нещата, на които хората наистина държат, по-добри. Дължим на себе си да научим българските политици на това.

comments
anonymous
21 януари 2011 13:33
Как ми се иска да напечатам (изпринтя) горния текст и разлепя на входа на Народното събрание и МС!
аз
21 януари 2011 14:19
"Как ми се иска да напечатам (изпринтя) горния текст и разлепя на входа на Народното събрание и МС!" - защо мислиш, че способността да се чете ще помогне с нещо в случая ?
koki
21 януари 2011 15:55
защо бе братче,нали все това се бият в тесните гърди,че от Германия заимствали това,от Англия онова и т.н.Как не внедриха нещо полезно а само глупости.
Левскар
21 януари 2011 16:14
Хубави думи от английския премиер, но са важни действията и получения резултат. Доколкото си спомням преди месец в Англия протестираха хиляди студенти заради повишаването на таксите им в университетите.
аз
21 януари 2011 17:45
"защо бе братче,нали все това се бият в тесните гърди,че от Германия заимствали това,от Англия онова и т.н.Как не внедриха нещо полезно а само глупости."- и децата копират докато са малки, после порастват големи хора и започват да създават . Ние още не сме пораснали, сега експериментираме в копирането - как се прави.
anonymous
21 януари 2011 18:12
Когато бях ученик (това бе доста отдавна) 99 % от съучениците ми знаеха смисъла на "свобода, отговорност, ангажираност...". Е свободата бе относителна - имаше червени връзки и разни други глупости, но отговорността, ангажираността и частичната свобода (не слободия) вършеха чудесна работа. Имахме разработки, открития, учени с признания по света, заводи, производства, истинско мляко, чудесен хляб, прекрасни домати и т.н. и т.н.
anonymous
21 януари 2011 18:18
Тогава т.нар. държава, макар и не одобрявана от всички, въвеждаше правила, на които се подчиняваха 95 % от населението. И като в много тоталитарни общества имаше и "по-равни", но бяха много малко на фона на цялото население. Корупцията се свеждаше до "писмо с тапа", кутиуя понбони и букет цветя. С тези простички неща администрацията вършеше чудеса! Сега знаете как е!
Друг левскар
21 януари 2011 20:29
Ами, хайде де, уважаеми елитни автори, научете ги тия български политици на това.
Започнете с тези, на които симпатизирате и с чиито млади "кадри" и симпатизанти си дружите в мрежата.Научете ги да "обясняват и най-сложните проблеми просто (не опростенчески, нито просташки) и разбираемо". Припомнете им, че "политиката има цел, тя е да се фокусира върху нещата, на които хората наистина държат - и да ги направи по-добри" и че това фокусиране не се случва с показното презрение към същите тези хора и отказ от комуникация с тях.Започнете от тези, дето ужким са по-интелигентни и ще ви разберат по-леко.
Много лесно е да анализираш ненужно и да се възхищаваш на това или онова качество на Камерън, след което анализът в национален мащаб да свежда всичко до некадърността на управляващите и погнусата от всеобщата народна простотия - естествено с дежурното изключване на пишещите, близките, приятелите им, блог-дружинката и, с извинение, "автентичната" и прочие непроста десница.Да обясняваш за ТЕД и прочие забавни занимания, да коментираш високопарно това и онова, докато се обиждаш "на баба Пена".Да се хързулнеш по формата и позата, по съдържанието като думи, но не и като послание и отношение.
По-трудно е да вникнеш в това, което Камерън действително казва и показва.

Между другото, гледах дебатите преди британските избори и мога да заявя, че Камерън с нищо не превъзхождаше двамата си противници. И тримата бяха на еднакво високо равнище (дори и повсеместно оплюваният Браун) - премерени жестове и реакции, добре медийно-подготвени, но и същевременно отявлено изкуствени в ПР-артистичността. Виждаше се, че всички играят - да, не с тренировки пред огледалото, но с тренировки преди експертите от екипа си.Между другото, Камерън не беше по-убедителен от съперниците си.
Но нищо, де, нека превземките и въздишките продължат.
аз
22 януари 2011 00:08
"Сега знаете как е!" - странно звучи. Все си мисля, че сега е болезненото и уморително дълго продължение на тогава. Иначе и сега и тогава Швеция си е социализъм отвсякъде и шведите и сега и тогава не идват да са гастербайтери тук. 
Превзета капричоза
22 януари 2011 08:19
Друг Левскар, явно ви е близка битността на простичкото, след като така ужасяващо превземско ви се е сторило всичко в този текст. Толкова превземско, че чак сте останали с грешното усещане, че припадъците са по Камерън. Не, припадъците са по качествените политици, които хората си избират. И много правилно сте отбелязали, но не сте осъзнали, че, да, по време на предизборната кампания във Великобритания наистина Камерън не светеше по-силно от останалите и точно в това е "превземското" - хората имат избор на нещо качествено. Ние не само нямаме, но дори и да се появи нещо качествено, го отхвърляме в замяна на нещо количествено и простичко, близичко до нашата си битност. И защо е това страдание по отношението на авторите във форумите и социалните мрежи? Нещо не се припознавате сред приятелите им или какво? И защо нещо, което (у нас) малко хора искат, се възприема за превземка? Явно, защото и във вашето съзнание някъде дълбоко е залегнало, че не може някой да си подаде носа над лайната - трябва задължително да бъде натиснат надолу. Е, господин друг левскар, има и такива дето ще направят всичко възможно да излязат от лайната. Вие, както искате.
И, освен това, отново грешно сте възприели тона на този сайт - той не е за да показва постоянно колко са зле нашите политици (което впрочем не е и нужно). Целта е, ако може, поне малко да се вземе пример от хора, които вече са извървели този път. Да се вземе пример от по-доброто, а не от бацевското, от мачовското, от привитивното, че е най-лесно. И колко обичам някой да говори за превземки, когато дори не знае какво иска да каже
Другият левскар
24 януари 2011 12:18
Почитаема г-жо Капричоза,
Благодаря за непотърсения психопортрет и (пак) анализ!Сега, когато благодарение на острото Ви, но справедливо, перо, разбрах същината за себе си и съзнанието ми, се чувствам значително по-спокоен и уравновесен. Благодаря Ви, че знаете вместо мен какво искам и не искам да кажа.С горещо нетърпение за новия сеанс, най-учтиво моля за повече конкретика от Ваша страна. Например:"Ние не само нямаме, но дори и да се появи нещо качествено, го отхвърляме в замяна на нещо количествено и простичко, близичко до нашата си битност."Бихте ли дефинирали "качествено", "отхвърляме", "ние", "количествено", "простичко", "близичко" и "битност".Бихте ли дефинирали също кой точно трябва да вземе пример от кои хора, вече извървели кой път.
Ако пък би могло, въпросните дефиниции да бъдат дадени и през призмата на примерите с/на Камерън, би било направо чудесно и, без никакво съмнение, ползата за всички би била значително по-осезаема.
Поздрави!
Николай Христов
27 януари 2011 22:31
 Като чета коментарите, май си заслужаваме управията.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required