English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Хърватските реформатори изпаднаха в ситуацията на българските

Published on 22 май 2016 21:15, Аделина Марини, Загреб
Last change on 23 май 2016 13:22

Истинска драма се разигра тази седмица (16-22 май) в няколко страни от Югоизточна Европа. В Хърватия първият вицепремиер Томислав Карамарко проверява колко високо е вдигната моралната летва на хърватите, а в България националистите от Патриотичния фронт поведоха война срещу гражданското общество. Междувременно в Косово се проведе за първи път Прайд, Черна гора направи още една стъпка към НАТО, Сърбия отказа да сътрудничи с трибунала в Хага, а в Македония бяха отложени предсрочните парламентарни избори. 

Как е морал на хърватски?

Аферата "Консултантката" в Хърватия достигна нови висоти през отиващата си седмица, след като комисията за конфликт на интереси обяви, че ще започне процедура за установяване на конфликт на интереси в отношенията на първия вицепремиер Томислав Карамарко и неговата съпруга Ана Карамарко. Скандалът започна, след като седмичното списание Nacional разкри, че съпругата на шефа на най-голямата политическа партия в страната - Хърватският демократичен съюз (HDZ) - е започнала ПР-бизнеса си с договор за консултантски услуги с лобиста Йосип Петрович, който е и приятел на Томислав Карамарко. Петрович е лобист на унгарската петролна компания Mol, която притежава управляващия пакет в хърватската петролна компания Ina. 

Темата стана особено чувствителна в Хърватия, след като именно заради прехвърлянето на управлението на Ina в Mol, при съмнения за корупция беше осъден бившият премиер на Хърватия Иво Санадер. В момента Йосип Петрович съди Хърватия за нанесени щети. Как точно младата и красива Ана Шарич - по онова време все още само любовница на опозиционния шеф - успява да получи толкова печеливш договор е един от източниците на съмнения. Друг източник е, че макар договорът да е сключен преди брака им, той е бил валиден до момента, в който г-н Карамарко стана част от правителството, което поставя партията в много неудобно положение. 

Тази седмица Томислав Карамарко предприе масирана медийна атака като даде интервюта за трите големи национални телевизии в опит да ограничи щетите. Вместо това обаче, се оплете още повече. Той призова семейството му да бъде оставено на мира, обвини опозицията в опит за дестабилизация на страната и заяви, че няма морален проблем в случая. За да подсили аргументите си, заяви, че сам е поискал от комисията за конфликт на интереси да установи дали има конфликт или няма. Според мнозина в Хърватия обаче, със случая трябва да се занимава антикорупционната прокуратура, а не комисията. Сегашната ситуация с лидера на HDZ поставя самата партия в много неудобна позиция и то в момент на тежка политическа криза в страната. 

На фона на консултантската афера е и друг проблем - парламентът беше блокиран в продължение на 3 седмици, тъй като не можеше да събере кворум за редовните петъчни гласувания. Основните виновници се оказаха от ... HDZ. Лидерът на партията беше принуден да стегне редиците й, но това се върна като бумеранг срещу него. През миналия мандат появата на Томислав Карамарко в парламента се превръщаше в новина за хърватските медии, толкова рядко се появяваше той. А сега му се наложи да каже на съпартийците си, че така повече не може. Новината от тази седмица е, че кворум се събра в сряда, но само за да се гласува да се спре издръжката на офиса на бившия президент Стипе Месич. 

В най-неприятна ситуация се оказаха реформаторите от Мост от независими листи - младшият коалиционен партньор. В момента те подкрепят точно това, срещу което се бориха в предизборната кампания и заради което се превърнаха в трета политическа сила - статуквото. В името на оставането във властта Мост подкрепиха мълчаливо прегрешилия вицепремиер, като се скриха зад комисията за конфликт на интереси. Те все още не са достигнали виртуозността на българските реформатори да бъдат едновременно в опозиция и управлението, но това може би предстои. Опозицията внесе тази седмица искане за вот на недоверие срещу Томислав Карамарко. За гласуването ще са им нужни и гласове от Мост. Повторение на сценария на Реформаторския блок в България никак не е изключен, което ще сложи край на тази политическа сила във вида, в който е. 

Да опраскаш протестър

Колкото и да плуват към дъното, хърватите все още са далече от постиженията на българските политици. В България тази седмица мнозинството отхвърли ветото на президента Росен Плевнелиев върху поредните промени в Изборния кодекс, с които се ограничава правото на българите зад граница да гласуват на национални избори. Поправките бяха внесени по настояване на националистичната и евроскептична партия Патриотичен фронт, младши коалиционен партньор, попаднал в управлението по настояване на българските реформатори. Според промените, българските граждани в чужбина ще могат да гласуват само в посолствата и консулствата. Допълнителни секции ще се отварят при много строги условия. Една от теориите е, че целта на промените е да се ограничи влиянието на българските избиратели в Турция, особено след разцепването на ДПС (АЛДЕ). 

Една реплика от тази седмица обаче прави друга версия доста по-реална. Известната журналистка Полина Паунова от Mediapool (тя пише коментари и за Deutsche Welle) сподели във Facebook следната реплика, отправена към нея от лидера на Патриотичния фронт Валери Симеонов: "ОООООХ, как вА опраскахми сичките, голям мий кеф...". В последващ статус тя допълва с нова реплика от г-н Симеонов, изречена към събеседник на журналистката: "Тая е протестърка, бе!". С други думи една от целите на промените е да се нанесе пореден удар върху така наречените протестъри - с това име осъмнаха най-активните хора по време на протестите срещу назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС през юни 2013-а година. Те формираха ядро за граждански натиск, което след юнските протести, продължили месеци, спорадично организират най-различни акции срещу планирано законодателство или възмутителни действия на правителството. 

Протестите направиха и медийното разделение още по-дълбоко между медийната империя на Делян Пеевски и така наречените "свободни" медии, към които спада и Mediapool. Тезата за ограничаване на вота на българите в Турция обаче също не е за пренебрегване, тъй като тя е показател за невъзможността на страната да се справи с изборните нарушения, търговията с гласове и лобистките законодателни промени. Засега антидемократите водят в резултата срещу "протестърите". Време е Европейската комисия да се включи в мача. За съжаление това едва ли ще бъде възможно преди провеждането на годишния диалог за върховенството на закона в Съвета, който ще се проведе на 24 май. Тази дата ще бъде поредната от серията неработни дни в България. 

Падането на президентското вето беше само един от показателите, че именно Патриотичният фронт е този, който задава дневния ред на българското общество по подобие на Независимата партия на Обединеното кралство (UKIP). Друг е налагането на забрана за носене на бурка във все повече градове в България. Много добре визуализирано разследване на "Дневник" показа как се налага забрана при несъществуващ проблем. Темата отново завладя дневния ред на медиите в България. 

Сърбия вдига залога

С наближаването на юни, когато се очаква официалното решение кои глави да бъдат отворени в преговорния процес със Сърбия, напрежението отново се покачва. След решението на Хърватия да наложи вето върху отварянето на ключовата глава 23 (Правосъдие и основни права), първоначално заради невръщането на Воислав Шешель в Хага, тази седмица сръбският съд отказа да изпълни призовките на трибунала за военните престъпления в бивша Югославия за трима членове на Сръбската радикална партия. Върховният съд в Белград реши на 18 май, че няма условия за предаването на Петар Йойич, Вьерица Радета и Йово Остоич. Сърбия е длъжна да изпълни искания само за обвинените в най-тежки военни престъпления, геноцид и престъпления против човечеството. Тримата са обвинени само за това, че не са уважили съда и са упражнявали натиск върху свидетелите по делото срещу Воислав Шешель, гласят мотивите на съда.

Този случай поставя отново на дневен ред въпроса дали сътрудничеството с трибунала в Хага ще продължи да бъде едно от най-важните условия в преговорния процес на страните от бивша Югославия към ЕС, след като трибуналът постави под сериозно съмнение репутацията си с присъдата именно срещу Шешель. 

НАТО се разшири

Още едно парченце от геополитическия пъзел на Балканите е на път да намери своето място. Тази седмица министрите на външните работи на НАТО подписаха протокола за присъединяване на Черна гора към пакта. Тя обаче ще стане официален член на алианса, когато всички страни-членки ратифицират протокола. Русия се обяви многократно против присъединяването на малката балканска република, която също тази седмица отбеляза 10-ата годишнина от независимостта си. На 21 май 2006-а година черногорците решиха на референдум да се отделят от остатъка от бивша Югославия и да поемат по свой път. Черна гора в момента е единствената страна от процеса на разширяване без сериозни проблеми, свързани с нерешени двустранни въпроси. Тя обаче отбелязва много слаб напредък в процеса на евроинтеграция, особено в най-чувствителните сфери - борбата с корупцията и организираната престъпност, и установяването на върховенство на закона. 

Другите новини от Балканите тази седмица бяха, че в Косово за първи път се проведе гей-парад, предвождан от президента Хашим Тачи. Парадът се състоя на 17 май - международният ден срещу хомофобията. Прайдът протече при строги мерки за сигурност. Мирното му протичане е едно от ключовите условия в евроинтеграционния процес. По повод прайда в Косово и международния ден срещу хомофобията лидерът на евроскептичното и националистично движение "Двери" в Сърбия Бошко Обрадович обяви, че сексуалната ориентация не е човешко право. Теза, която е точно обратната на институционалните нагласи в ЕС. При избирането му за първи заместник-председател на ЕК холандецът Франс Тимерманс (Социалисти и демократи) обяви, че сексуалната ориентация е човешко право.

Обрадович допълни, че движението няма да подкрепи провеждането на Прайда в Белград, "защото никой няма право да руши публичния морал". Прайдовете в Белград винаги протичат при тежки мерки за сигурност и никога не са предвождани от високопоставени представители на управляващите. "Двери" успяха да влязат в сръбския парламент след предсрочните избори на 24 април тази година. 

В Македония кризата продължава

На фона на неспирни протести в Македония бяха отложени предсрочните парламентарни избори, планирани за 5 юни, заради острите реакции, които дойдоха от Брюксел. Нова дата не е определена и решение на политическата криза засега няма, а ЕК няма отговор на въпроса какво следва, ако споразумението от Пържино пропадне.

ЕС се отрече от собствените си правила

От политическа криза вече страда и Европейският съюз, който покрай бежанската вълна се оказа напълно неспособен нито да договори нови общностни правила, нито пък да ги спазва. Доскоро за пример на успешно европейско единство се даваше Европейският семестър, създаден в епицентъра на кризата в еврозоната с цел да предотврати нови икономически и финансови кризи в Съюза. Тази седмица обаче Европейската комисия сложи край на този проект, като обяви на практика, че правилата не важат по време на избори. При представянето на конкретните национални препоръки - кулминацията на Европейския семестър - ЕК отложи за пореден път налагането на санкции срещу Испания, Португалия и Италия за това, че системно нарушават фискалните правила.

Доводите за Испания и Португалия са, че в страните все още няма избрани правителства, а в Испания предстоят нови избори. Оправданието за Италия е, че след дълги преговори е договорено гъвкавостта на фискалните правила да бъде малко по-еластична спрямо Италия. Като се има предвид, че ЕС е съюз от 28 демокрации, подобни аргументи са напълно несъстоятелни. А фактът, че гъвкавостта е по-гъвкава за някои, създава атмосфера на неуважение към договорените с много мъки европейски правила. И ако досега страните-членки бяха тези, които се отклоняваха от правилата, съучастието на Европейската комисия ще има катастрофални последици, защото тя абдикира от ролята си на пазител на договорите. 

Това със сигурност ще амбицира германските критици още повече, за да поискат правилата да бъдат налагани от надполитически орган. Допълнително окрилени ще бъдат и онези германски гласове, които искат премахване на едно от най-демократичните неща в ЕС през последните години - провеждането на избори за шеф на ЕК (така наречената процедура на шпиценкандидатите). Подобни действия със сигурно не помагат и за връщане на доверието на европейските граждани в европейските институции и смисъла от надевропейски правила. Повече за конкретните национални препоръки към България може да прочетете тук, а към Хърватия - тук

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required