English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Хърватия и Босна засега не искат да отварят кутията на Пандора

Published on , , Загреб
Last change on

Хърватия ще влезе в ЕС с няколко нерешени проблема, един от които заплашва да спъне членството на страната, докато другият може да се окаже бомба със закъснител впоследствие. За спора между Словения и Хърватия относно изплащането на компенсациите от дейността на Люблянска банка по времето на бивша Югославия, euinside вече писа подробно, като ще продължим да следим темата. Първите преговори между избраните в началото на лятото финансови експерти от двете страни се състояха в края на август, но без конкретни резултати, а следващата е планирана за 18 септември.

Вторият проблем е по-сериозен, тъй като включва териториални спорове, но този път по южната граници на Хърватия - с Босна и Херцеговина. И това е проблем, който е не само двустранен, а има европейско и изключително важно вътрешнохърватско значение. Става дума за плановете за свързване на Хърватия с южната й част (Дубровник), в момента откъсната заради 5-километрово прекъсване от територията на Босна и Херцеговина, гарантиращо на страната достъп до Адриатическо море. От няколко години Хърватия строи автомагистрала, която да свърже централната континентална част на страната с юга й. Магистралата подмина ключовия пристанищен град Сплит и вървеше успешно, докато не стигна в задънена улица. В момента по Адриатическото крайбрежие върви двулентов път (по 1 лента във всяка посока), наричан Адриатическа магистрала, трафикът по която през пиковите моменти на туристическия сезон е доста натоварен.

Но не това е основният проблем. По-големият проблем е, че на около 50 км от Дубровник всички пътуващи по Адриатическата магистрала се налага да влизат в Босна и Херцеговина и 5 км по-късно да излизат. За туристите това не е особен проблем, въпреки че понякога може да се почака на опашка около 30-40 минути. За транспорта на стоки и работници от най-южната точка на Хърватия нагоре към сърцевината на страната това се оказва проблем. Затова и правителства наред чертаят планове как да свържат двете части, така че да направят транспорта на стоки, услуги и хора непрекъснат.

Мостът Пельешац

Един от най-обсъжданите проекти това лято са плановете за изграждане на мост от мястото, където границата прекъсва (босненския град Неум) през морето до полуостров Пельешац и оттам завръщане на Адриатическата магистрала, като така се заобикаля 5-километровата ивица на Босна и Херцеговина. Предвижда се дължината на моста да бъде около 2.5 километра, с височина 55 метра, с по две ленти във всяка посока. Проектът обаче е замразен заради липса на пари. Причината идеята да бъде изтупана от праха и да стане една от водещите теми на лято 2012 е идеята на правителството на Зоран Миланович строежът на моста да бъде финансиран с пари от структурните фондове на ЕС. На този етап Европейската комисия е склонна да подкрепи проекта, независимо че той не попада в категорията "важни трансгранични европейски проекти", но има важно значение за целостта на Хърватия, което от своя страна има значение за евентуалното й членство в Шенген, както обясниха на euinside източници, близки до преговорите.

През юли министърът на външните работи на Хърватия, която отговаря и за европейските въпроси Весна Пусич се срещна в Брюксел с комисаря на регионалното развитие Йоханес Хан. В отговор на запитване на euinside от офиса на г-н Хан съобщиха, че по време на срещата са обсъждани два варианта за свързване с южната хърватска част - моста Пельешац и Неумския коридор (за който ще стане дума след малко). Комисията предпочита коридора през Босна и Херцеговина, въпреки че признава, че граничните спорове между двете страни не са обсъждани на тази среща. Темата обаче ще бъде повдигната на 19-и септември, когато в Брюксел ще бъдат г-жа Пусич и външния министър на БиХ Златко Лугумджия.

За да бъде взето окончателното решение обаче - дали да се строи мостът или коридорът - Комисията очаква резултатите от предварителното проучване за целесъобразност. Резултатите от това проучване ще послужат за начална точка на дискусиите за евентуалното съфинансиране по кохезионната политика на ЕС след присъединяването на Хърватия, планирано за юли догодина, обясниха от ЕК.

Къде в уравнението "Пельешац" влиза Босна? Хърватия и Босна и Херцеговина имат нерешени териториални спорове, по които имат временни споразумения. "Докато не бъде определена граничната демаркационна линия в морето, смятаме това за отворен двустранен въпрос. Или, за да го кажа иначе, ние не сме против моста Пельешац, ако той не затваря нашия излаз към открито море така, както е посочено в конвенцията на ООН за Закона за морето", отговори на запитване на euinside Амер Капетанович, помощник министър за двустранните отношения към босненското външно министерство.

Коридорът "Неум"

Втората възможност за свързване с хърватския юг, смятана за доста по-евтина, е изграждането на коридор през Босна и Херцеговина като един от вариантите за този коридор е строителството на тунел. Целта е да се осигури суверенен коридор от хърватска към хърватска територия - нещо, с което Босна твърди, че е съгласна. Амер Капетанович каза още, че това е временно решение, което страната е предложила на Загреб в замяна на моста Пельешац, което ще бъде и по-евтино. Според Капетанович Хърватия твърди, че ЕК настоява коридорът да бъде изграден само на базата на двустранно споразумение между двете страни и Хърватия (съответно ЕС) да получи пълен транспортен суверенитет по близо 5.5 километра дългия коридор. Капетанович съобщи, че това е друга тема, която ще се обсъжда на 19 септември по време на тристранната среща с участието на еврокомисаря на разширяването Щефан Фюле, "защото ние искаме да сме сигурни, че ЕК наистина има такива изисквания", уточни помощник министърът.

"Ако това се окаже вярно, тогава се опасявам, че то ще застраши сериозно възможността за окончателно споразумение по въпроса. Защо? Защото, ако дадем съгласие за пълен транспортен суверенитет, без значение на коя страна, това е силно чувствителен въпрос, който излиза много извън правомощията на една институция в Босна и Херцеговина", уточни Амер Капетанович.

Коридорът не е сред предпочитаните варианти в Загреб, защото няма никакви шансове да бъде финансиран с пари от еврофондовете, което при сегашната икономическа ситуация в Хърватия е от огромно значение. Причината, както обясни министър Пусич в интервю за националната телевизия, е, че коридорът няма да бъде на територията на ЕС. Той ще бъде някакъв странен хибрид от територия на Босна и Херцеговина, но с хърватски/ЕС транспортен суверенитет.

Кутията на Пандора

В контекста на изграждането на моста Пельешац се повдигна въпроса и за ратификацията на споразумение, сключено през 1999 г. между тогавашните президенти на Хърватия и Босна и Херцеговина - Франьо Туджман и Алия Изетбегович. Става дума за гранично споразумение, с което Хърватия прехвърля на Босна и Херцеговина връх на полуостров Клек и две миниатюрни островчета в Адриатическо море. Правителството на Миланович реши тази година да вкара споразумението за ратификация в парламента, което предизвика ожесточени спорове в хърватското обществено пространство, прераснали във фини нападки между президента Иво Йосипович и правителството, като разбуни и духовете сред експертите. Документът е ратифициран от долната камара на босненския парламент, твърди Капетанович, но процедурата по-нататък е прекратена заради това, че Хърватия "дори не е започнала ратификационната процедура".

Между двете страни има и още едно споразумение, което засяга свободния достъп на БиХ до пристанището Плоче и свободното преминаване на хора и стоки през Неум за хърватски пътници и стоки. То е напълно ратифицирано от БиХ, но не и от Хърватия, казва още босненският помощник министър. От отговорите му става ясно, че Босна очаква на 19 септември да бъдат решени всички тези отворени въпроси и по всичко личи, че големите инфраструктурни проекти, свързани с осигуряването на безпрепятствен достъп до южните хърватски територии ще бъдат заложници на решаването на тези спорове. Г-жа Весна Пусич обаче смята, че това няма да са основните теми на тристранната среща. Основната тема по нейните думи пред Хърватската национална телевизия е "това, което ще се случи от 1 юли 2013 г." А това, което ще се случи на 1 юли догодина е, че Хърватия ще се превърне във външна граница на ЕС и това ще я принуди да подготви границите си в съответствие с изискванията на съюза и Шенген.

Като временна мярка по границата ще бъдат изградени пропускателни пунктове, които ще затруднят транспорта, но, увери Пусич, това е временно решение. Друга тема на разговорите, каза още тя, ще бъде трайното решаване на проблема между двете страни до момента на влизане на Босна и Херцеговина в ЕС. На този етап страната все още не е подала молба за членство, но се очаква да го направи тази година. Като се има предвид състоянието на федерацията, едва ли е реалистично да се очаква, че тя би могла да се подготви за пълноправно членство за по-малко от 10 години. Затова е изключително важно какво ще се договорят трите страни - ЕС, Хърватия и Босна и Херцеговина - за осигуряване на безпроблемен транспорт на стоки и хора през цялата територия на съюза. Предвид проблемите, които Хърватия има със Словения по пътя към своето членство Загреб уверява, че не иска да се превръща в Словения за Босна. 19 септември ще внесе повече яснота дали това ще бъде възможно.

Засега и двете страни проявяват желание да се придържат към най-малкото съпротивление в опит да решат отворените въпроси най-безболезнено. В Хърватия усилено се говори за това, че не бива страната да се отказва от суверенитет (върху малките островчета и връх Клек), но премиерът Миланович смята, че е най-добре да не се отваря кутията на Пандора с нови преговори по границите. На същото мнение е и Босна. По думите на Капетанович "ще бъде много по-разумно да се придържаме към това, което вече е определено и подписано от Туджман и Изетбегович, защото в противен случай отваряме кутията на Пандора".

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required