English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Хърватия си търси инвеститори

Published on , , Загреб
Last change on

Откакто правителството официално призна, че няма да се сбъднат прогнозите 2012-а да е годината, в която рецесията ще приключи и страната ще излезе с положителен ръст от 0.8%, напрежението в Хърватия започна да се покачва заедно с температурите. Дали дългът от 48.5% от БВП ще се доближи до 60-те процента праг на ЕС тази година и това ще доведе до необходимостта да се иска външно финансиране, или пък с колко още да продължи политиката на рязане на разходи, темата е една от постоянно присъстващите в хърватското публично пространство през последните седмици, а правителството представи миналата седмица обновена версия [на хърватски] на икономическите си насоки както за тази, така и за периода 2013-2015 година.

За първото тримесечие на 2012 г. брутният вътрешен продукт е отбелязал реален спад на годишна база от 1.3 на сто. Най-голям е спадът на брутните инвестиции и фиксирания капитал (-2.8%), което е продължение на тенденцията от 2011 г., когато двата компонента бяха основните дърпащи ръста надолу. Ревизираната прогноза на правителството е Хърватия да приключи 2012 г. със стагнация, също както и миналата година, а през 2013 да отбележи растеж от 1.8%, 2014 - от 3.0% и 3.5 на сто за 2015 г. Всичко това обаче при условие, че се увеличи вътрешното потребление, което през последните години постоянно се свива.

Заедно с несигурната икономическа обстановка спад отбелязва и заетостта като тази година безработните се очаква да достигнат 14.4% от общата трудова сила. Надеждите на кабинета на Зоран Миланович са през 2013-а година да се сложи край на отрицателните тенденции и да започне намаляване на безработните, които да бъдат съответно 14.1 на сто през 2013, 13.3% през 2014 и 12.2% през 2015 г.

Неблагоприятното икономическо развитие се отразява и на задлъжнялостта на страната. В икономическите насоки на правителството се посочва, че в края на 2011 г. дългът на годишна база се е увеличил с 18 млрд. куни (2.4 млрд евро) и е достигнал обща сума от 156 млрд. куни (20.8 млрд. евро), което е 46.7% от брутния вътрешен продукт. Обяснението на кабинета е, че увеличението на публичния дълг се дължи на реалния правителствен дефицит, но също и на обезценяването на куната спрямо еврото и долара, тъй като 70 на сто от дълга е в тези валути. Прогнозата на хърватското министерство на финансите е дългът тази година да достигне 51.7 на сто, през 2013 г. да се увеличи до 52.9 процента и да започне бавно да спада от 2014 г. нататък, когато се очаква той да спадне до 52.6%.

Според анализите на правителството икономическата ситуация в Хърватия се развива на фона на изключително неблагоприятна макроикономическа обстановка в глобален план и особено в еврозоната. Важен елемент от оценката в анализа е, че досегашният модел на икономически ръст, основан на личното потребление, е изчерпан и е необходимо преминаване към растеж, базиран на инвестиции в производствени сфери. С влизането си в ЕС догодина Хърватия очаква да започне да плаща пари от бюджета за вноската си в общия бюджет на съюза като същевременно ще трябва за заделя и национално съфинансиране по проекти, подкрепяни от еврофондовете. За целта правителството смята, че разходите трябва да се ограничат до предвиденото в закона за финансовата отговорност, който предвижда намаляването им с по 1% от БВП всяка година до достигане на балансиран бюджет или с около 3.5 млрд. куни.

Същевременно обаче се посочва, че успех няма да се постигне само с фискална консолидация. Необходимо е икономическият ръст да бъде стимулиран и с поощряване на инвестициите, особено в производствената сфера. За целта ще се търси опростяване на административните процедури, по-добра защита на собствеността чрез повишаване ефективността на съдебната система, включително и решаване на спорове за неплатени задължения, както и фискални облекчения за бизнес активност. Планира се да се продължи с преминаването от преки към непреки данъци. Особено внимание равителството смята да обърне на инвеститорите, които се ориентират към създаване на работни места. За тях специално се предвижда в зависимост от броя на разкритите работни места да получават парични награди от бюджета, но и строги финансови глоби в случай, че бъдат установени злоупотреби.

През юли и аналитичният Загребски икономически институт преразгледа икономическата си прогноза като прогнозира рецесията да бъде -1.3% вместо досега предвижданите -1.0 на сто. Очакванията на института за икономическия растеж за догодина се разминават с тези на правителството. Ако кабинетът очаква положителен ръст от 1.8%, то институтът предвижда икономиката да нарасне с не повече от 0.8%, колкото бяха очакванията на правителството за тази година. Според анализаторите от института, положителният ръст се очаква да дойде от присъединяването на страната към ЕС, което е планирано за средата на 2013 - от 1 юли. Очакват се също така и увеличаване на данъчните приходи и намаляване на разходите, което ще доведе до постепенна консолидация на бюджета.

Най-големият страх обаче тази есен ще дойде от кредитния рейтинг на страната. Очакванията са, ако нарастването на публичния дълг продължи, както и икономическата несигурност, агенциите за кредитен рейтинг да изхвърлят Хърватия "на боклука", като й дадат най-ниската степен (junk), която е сигнал за инвеститорите да заобикалят страната. В момента рейтингът на Хърватия е: BBB- (Fitch), Baa3 (Moody's), BBB- (Standard & Poor's). И всичко това въпреки изключително добрите първоначални данни за туристическия сезон тази година, при който се отбелязва ръст спрямо миналата година. Темата за кредитния рейтинг стана особено актуална, след като в съседна Словения - поредната страна от еврозоната - отличният рейтинг от А2 беше свален драстично до ниво от Baa2.

Темата е на челна страница на седмичното списание "Глобус", озаглавена "Боклук" и подзаглавие "Откриваме последната битка за спасяване на рейтинга". Въпреки че Хърватия няма банковите проблеми на Словения, рисковете според списанието са просто на друг адрес и това са: непълното или изобщо неосъществяването на планирани реформи. Според изданието рейтингът може да бъде спасен, ако най-големите структурни проблеми на хърватската икономика - железниците и корабостроителниците - най-сетне бъдат решени. Проблем, за който ЕС предупреждава във всеки свой доклад в целия присъединителен процес на Хърватия. Като последният, вече част от наблюдението след подписването на договора за присъединяване, също не прави изключение.

"Глобус" пише, че с години проблемите в тези две държавни сфери не са решавани, както и че и най-малката промяна там би донесла голям плюс за Хърватия и добра оценка от кредитните агенции. Проблемът с железниците е, че има вече готов план за преструктуриране, който обаче е "все още 100% на хартия". План има и за преструктурирането на корабостроителниците, като вече има избран купувач (от юли тази година) на "Бродотрогир". "Бродосплит" също е продадена, а "Кральевица" ще бъде обявена във фалит. Все още обаче този план е изпълнен наполовина. Закъсняват и реформите в здравеопазването, където е започнала реформа на публичните търгове в държавните болници, но 70 на сто от тази реформа е също все още на хартия, посочва списанието.

Друга сфера за преструктуриране, която запълва общественото внимание в последните дни е концесионирането на част от вече построените магистрали в Хърватия с очакване от това да бъдат съкратени няколкостотин работни места.

През октомври се очаква в Хърватия да пристигнат експерти от агенции за кредитен рейтинг и именно тогава предстои напрежението върху правителството да се засили, тъй като евентуално изхвърляне на Хърватия "на боклука" се предвижда да стане именно тогава - октомври или ноември. Освен, ако наистина реформите, останали на хартия, не започнат да се реализират. Защото, както пише списанието, Словения има предимството, че може да поиска помощ от ЕС, докато Хърватия ще трябва да се обърне към Международния валутен фонд, което високо уважаваният тук министър на финансите Славко Линич се опитва всячески да избегне или поне да отложи. Всички погледи са вперени в него с надеждата, че най-лошото ще бъде избегнато. Към него обаче гледат и всички министри, които трябва да се заемат с неприятната задача да започнат да режат живо месо в своите ресори.

С други думи, в Хърватия и есента се очаква да бъде гореща, особено на фона на прогнозите за увеличаване на цените на основни стоки заради сушата това лято.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required