euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Прозрачност под условие при ядрените стрес тестове

Аделина Марини, May 26, 2011

Най-важният елемент от ядрените стрес-тестове, които ще започнат да се провеждат във всички 143 атомни електроцентрали в Европейския съюз на 1 юни, а именно прозрачността, е поставен под няколко условия. Както е записано в критериите за провеждането на инспекциите, договорени във вторник, "докладите ще бъдат предоставени на обществеността съобразно с националното законодателство и международните задължения, ако това не застрашава други интереси, като например сигурността, призната в националното законодателство или международните ангажименти". Така записано това означава, че освен, че самите стрес-тестове са напълно доброволни, но и публикуването на важни резултати от тях, може и да не се осъществи, заради "мерки за сигурност".

Тъй като отговорността за енергийния микс, съгласно договора от Лисабон, е на страните-членки, Европейският съюз може само да предложи европейски подход, обясни в сряда (25 май) еврокомисарят по енергийните въпроси Гюнтер Йотингер. "Очевидно има различни очаквания в страните-членки и в съзнанието на обикновените хора. Ние не сме подготвили някакво копче за изключване. Виждаме, че някои медии и някои страни-членки спекулират, че стрес-тестовете са кратък път към изоставяне на ядрената енергия. Не е това. Това е политика на Берлин, не е моя задача. Аз искам да бъда обективен и да предложа стрес-тест, който ще помогне на страните-членки да видят каква е ситуацията и какво трябва да бъде направено", добави комисарят при представянето на договорените критерии.

Какво включват критериите

В документа, освен критериите, е записана и дефиниция на това що е то стрес-тест: "Засега ние определяме, че "стрес-тест" е целенасочена преоценка на пределите на безопасност на атомните електроцентрали в светлината на станалото във Фукушима: жестоки природни бедствия, които поставят на изпитание функциите за безопасност и така водят до тежък инцидент". Атомните електроцентрали ще включват проверка за устойчивост при земетресение, наводнение, спиране на тока и отражението му върху охладителните системи, проблеми с горивото, човешка грешка, разбиване на самолет в атомна електроцентрала. Те ще засегнат и новостроящи се АЕЦ, както и планираните за строеж.

Според Гюнтер Йотингер при определянето на критериите, участниците са се водили от катастрофата в атомната електроцентрала Фукушима в Япония, както беше обявено и в самото начало, когато възникна идеята за изпитанията. Еврокомисарят заяви, че инцидентът във Фукушима е предизвикан от природно бедствие, но след това човешката грешка изигра роля. Това е и един от най-интересните критерии, по който ще работят инспекторите. Те ще проверяват техническото оборудване, квалификацията на техниците и операторите, техните способности да реагират в критични ситуации.

Освен това, инспекциите ще разглеждат и случаи на инциденти с танкери в близост до атомна електроцентрала. Единствено терористичната дейност няма да бъде включена в стрес-тестовете, тъй като се е стигнало до съгласие, че Европейският енергиен регулатор не е компетентен за това. Понеже въпросът е и доста чувствителен, Еврокомисията ще кани страните-членки една по една, за да разбере кои са компетентните власти във всяка една от тях за подобни случаи - дали са военновъздушните сили, полицията, армията или някой друг, допълни г-н Йотингер.

Изпитанията ще се проведат на три етапа. Първият ще проверява операторите на атомни електроцентрали. След като се види дали те прилагат строги правила, ще се направи пълен одит и след това ще се изготви доклад. Втората фаза включва националните ядрени енергийни власти да разгледат доклада от първия етап и тогава идва третият - когато ще се проведат партньорските проверки във всичките 14 страни-членки, които имат атомни електроцентрали. В екипите няма да участват експерти от страната, чийто национален доклад се проверява.

Тъй провеждането на тестовете беше провокирано от инцидента във Фукушима, затова и един от основните елементи от критериите е устойчивост при земетресение. Ако в даден район е имало земетресения с магнитуд от 6-та степен по скалата на Рихтер, се приема, че такова земетресение ще се случи пак. Същият принцип се прилага и при оценката на устойчивостта при наводнения и други природни бедствия. Но тъй като Фукушима показа, че магнитудът на труса може да е много по-силен отколкото при предишни случаи, затова и стрес-тестовете ще включват по-висок лимит на сигурност. Не е посочена обаче горната граница на лимита. Според Европейската комисия няма смисъл всички 143 АЕЦ да бъдат проверявани дали ще устоят на земетресение от 8-ма степен, тъй като не всички са построени в близост до земетръсни зони.

В средата на юни, комисар Йотингер ще покани съседните на Европейския съюз страни, които "са важни за атомната сигурност", да участват в европейските ядрени стрес тестове. Това са Украйна, Русия, Швейцария, Хърватия, Армения и Турция. Според Европейската комисия първоначалните реакции са били положителни. Русия вече е направила конкретни предложения за подобряване на рамката на международната ядрена безопасност. Освен това, ЕК е готова да предостави експертиза на Международната агенция за атомна енергия и на трети страни. Обмисля се и варианта за предоставяне на допълнителна финансова помощ на трети страни.

Оценка

Някои страни-членки вече са направили проверки на своите атомни електроцентрали, включително и България. При това положение от Комисията обясняват, че очакват тези страни да вземат предвид някои допълнителни неща, които са се появили в процеса на договаряне на критериите. Ако някоя централа се провали на теста, решението за това какво да се прави с нея си остава национално. "В случай, че евентуално модернизиране е технически или икономически неизгодно, вярваме, че реакторите трябва да бъдат затворени или да бъде изведен от експлоатация." Ако обаче страната-членка с провалила се на изпитанията централа не направи това, Комисията ще публикува доклада на националните власти, както и резултатите от партньорската проверка.

Това означава, че резултатите ще са известни на обществеността, а правителството ще трябва да обяснява защо е взело това решение или не е успяло да реагира.