English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Механизмът за банково оздравяване няма да е добър, нито лош, а ще е навременен

публикувано на , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Последна промяна на:

Засега само едно е сигурно и то е, че вторият крак на банковия съюз - механизмът за преструктуриране и оздравяване на закъсали банки - ще бъде изграден навреме. Той вероятно няма да е нито добър, нито много лош, но ще е изключително сложен. С такива очаквания започна извънредната среща на министрите на финансите на ЕС, на която трябва да бъде постигнато споразумение за механизма, чиято цел е да откликне на функциите на вече изградения единен механизъм за банков надзор. Когато надзорът установи, че дадена банка от системно значение е сериозно закъсала, трябва да има кой да може да каже дали да бъде спасявана, как да бъде спасявана и с какви пари. Първоначалният замисъл на Европейската комисия беше решението за това дадена банка да бъде спасена чрез оздравяване или преструктуриране да се вземе от самата Комисия, тъй като ако това се остави на надзора, Европейската централна банка, ще се получи конфликт на интереси.

Някои страни-членки, начело с Германия обаче, не са съгласни тази роля да се повери на Европейската комисия и затова се върви към изграждането на странен хибрид от общоевропейски орган и съвет от страните-членки. Планирано е до 2028 г. да бъде създаден и готов за финансиране единен европейски фонд за банково оздравяване, чиято финансова сила обаче се очаква да бъде около 60 милиарда евро. Само за сравнение за Испания ЕС се съгласи да отпусне от спасителния фонд на еврозоната 100 млрд. евро за рекапитализация на испанската банкова система. Вярно е, че става дума за цяла банкова система, но ето и други числа. ЕК разреши на Словения с държавни средства да рекапитализира пет свои банки, като общият размер на държавната помощ ще бъде 4.7 млрд. евро. И то за малка Словения. Размерът на фонда обаче не е най-големия проблем. Много по-сериозен проблем е какви средства ще се ползват, докато се запълни капацитета на фонда, предвидено да отнеме десет години. И тук идва странната хибридност. В момента се върви към някаква форма на националноевропейски подход. 

Литовското председателство в лицето на министъра на финансите Римантас Шаджиус увери, че продължава основен приоритет да бъде спасяването на банките да бъде най-напред отговорност на самата банкова индустрия. Публични средства ще се използват доста по-назад в йерархията, но от изтеклите слухове досега става ясно, че това не е никак сигурно. Министрите на финансите от еврозоната успяха да постигнат споразумение именно по финансирането на преструктуриране и оздравяване в преходния период, което в момента се обсъжда и в пълния състав на ЕС. Отделно от това, както euinside вече писа, се върви към междуправителствено решение, срещу което скочиха Комисията, Европейския парламент и централната банка.

Пред евродепутатите от икономическата комисия на Европарламента шефът на ЕЦБ Марио Драги заяви на 16 декември, че надзорният механизъм се нуждае от силен и достоен за доверие оздравителен механизъм. Според него три елемента са от изключително значение, като и трите съдържат думата "единен". Това са единна система, единен орган и единен фонд. "Притеснен съм, че взимането на решение може да се превърне в прекалено сложно и начините за финансиране да не се окажат адекватни. Вярвам, че Европейският парламент заедно със Съвета ще успеят да създадат истински банков съюз", каза в понеделник Марио Драги. За единен механизъм в буквалния смисъл на думата призова миналата седмица и европейския президент Херман Ван Ромпой, който ще председателства срещата на върха на ЕС в четвъртък и петък. Тогава той каза, че е важно механизмът да бъде "наистина единен и наистина европейски". 

А във вторник вечерта парламентът излезе с категорична преговорна позиция [на английски език], в която настоява ЕК да е този единен орган, за който говори Марио Драги. Парламентът призовава също и за по-проста процедура за взимане на решение. На този етап обаче изглежда, че нищо няма да е просто. Пак пред икономическата комисия литовският финансов министър в качеството си на председателстващ Екофин се опита да избегне многобройните въпроси на евродепутатите за това как ще изглежда Единният механизъм за преобразуване (ЕМП). Той призна, че преговорите са много тежки, напрегнати, стига се до сблъсъци и конфликти, и че позициите се менят буквално на всеки два часа. Това, което ще излезе накрая обаче няма да бъде предоставено изцяло на Европарламента за преговори. Това на практика е признание, че междуправителственият подход ще се запази, независимо от възраженията на трите ключови институции - ЕК, ЕЦБ и ЕП, като втората е особено ключова, тъй като тя играе ролята и на надзорник.

Според шефката на икономическата комисия Sharon Bowles (АЛДЕ, Великобритания), това ще нанесе "унищожителен удар" върху цялата система. Докладчикът на Европарламента по досието за оздравяването на закъсали банки Elisa Ferreira (Социалисти и демократи, Португалия) посочи, че каквато и да бъде организацията за взимане на решение, тя не трябва да се политизира. Литовският министър на финансите Римантас Шаджиус увери, че темата за това кой ще взима решението за спасяване на дадена банка ще бъде една от точките, които ще бъдат включени в преговорите с Европарламента. 

Шведският министър на финансите Андерс Борг изрази отново скептицизъм преди началото на срещата като посочи, че се върви към прекалено сложна структура, която няма да вдъхне доверие на пазарите. Швеция няма да участва в механизма, но темата я засяга. По време на съвсем краткото публично обсъждане на темата в Екофин преди обед ЕЦБ отново повтори, че за банката е най-важно решението да може да се взима светкавично, в рамките на не повече от 24 часа. Всеки, който е участвал в процес на преструктуриране и спасяване на банка, знае, че тези неща трябва да се правят незабавно. След като бъде направено изявление, че дадена банка не е жизнеспособна, решението трябва да се вземе веднага, обясни пред евродепутатите в понеделник Марио Драги. Затова какъвто и механизъм да се измисли, той трябва да може да работи. Все пак той посочи, че той едва ли би работил, ако решението се взима от сто души, образно казано. "Притеснението ми е, че механизмът, който ще се получи, няма да е работещ", прогнозира шефът на ЕЦБ.

Председателят на Еврогрупата обаче, Йерун Дайселблум, изглеждаше доволен в два и половина тази нощ, когато приключиха преговорите между министрите на финансите от еврозоната. Той каза, че е договорено как точно ще се финансира процеса на оздравяване в преходния период, но отказа да съобщи подробности. Договарянето в Еврогрупата, макар и след многочасови преговори, стана възможно след друга среща, която се състоя преди няколко дена в Берлин между само пет страни-членки на еврозоната. Германският евродепутат от групата на Зелените и Европейския свободен алианс Sven Giegold попита литовския финансов министър доколко такъв подход е приемлив, на което г-н Шаджиус му отговори, че всякакви формати са приемливи. Той направи и странно признание като каза, че когато сме заедно всички 28 министри, има риск да не се стигне до споразумение. Той добави, че срещите между няколко министри са полезни за изчистване на проблемите.

Така обаче излиза, че решенията се диктуват от определени държави, а на останалите се предлага да подпишат вече готовата сделка. Само че за Йерун Дайселблум е по-важно да се изпълни мандата на държавните и правителствените ръководители, които поискаха споразумение по втория стълб на банковия съюз да бъде сключено преди края на годината. Така че най-вероятно ще имаме оздравителен механизъм, който няма да е нито добър, нито лош, а ще е просто изграден в рамките на зададения срок. Министрите на финансите имат време за преговори до утре следобед, когато започва обобщаващата среща на върха на ЕС. 

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.