English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Споразумението с Канада и демократичната легитимност - новата европейска загадка

Published on , , Брюксел, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Тъкмо когато изглеждаше, че октомврийският Европейски съвет ще бъде първия скучен от много време насам, защото няма голяма криза, която изисква спешно решение, и ето че търговското споразумение с Канада се превърна в точно такава криза, от която зависи (за пореден път) способността на ЕС да бъде нещо повече от сбирщина от все по-дистанцирани една от друга държави. Кризата завърши с щастлив край малко повече от седмица след края на двудневната среща на върха на ЕС, но извади на повърхността един много сериозен въпрос, който лидерите на страните-членки не зададоха дори и на тематичната им среща на върха в Братислава през септември - това ли е демократичната легитимност, от която се нуждаем - референдуми, регионално вето, национално вето? 

Точно както всеобхватното търговско споразумение с Украйна, което в крайна сметка доведе до разпалването на въоръжен конфликт между Украйна и Русия, и маркира завръщането на идеологическото разделение от 20-и век между Изтока и Запада по инициатива на Русия, така всеобхватното споразумение с Канада се оказа много повече от търговско споразумение. Както каза председателят на Европейския съвет в неделя, 30 октомври, когато споразумението беше подписано официално, то "демонстрира, че дезинтеграцията на западната общност не се е превърнала непременно в продължителна тенденция. Че ние все още притежаваме силата и решимостта, поне някои от нас, да се противопоставим на фатализма за упадъка на нашия политически свят". Нещо повече, според Доналд Туск (Полша, ЕНП), "постфактологичната реалност и политиката на пост-истината представляват голямо предизвикателство и за двете страни на Атлантика". 

Канадският премиер Джъстин Трюдо отиде още по-далече като нарече споразумението "историческо" и "търговска антанта". Въпреки силното си геополитическо значение обаче, то беше застрашено от провал. По време на октомврийската среща на върха на ЕС залозите за подписването на споразумението бяха 50:50. Над него висяха две блокади. Едната беше отказа на регионалния парламент на Валония да го подкрепи, а другата се оказа първата възможност на България да наложи вето в Съвета, за да упражни натиск за постигане на стратегическа цел - падането на визите за Канада за български граждани. Ако беше намерено решение на валонския проблем, българският премиер беше категоричен, че ще наложи вето. Българската решителност почти се изгуби в денонощните маратонски преговори между Европейската комисия, председателя на Европейския съвет и валонския премиер. 

Преди началото на срещата на 20 и 21 октомври в Брюксел фокусът беше изцяло върху Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС, на английски CETA). "Искрено казано, проблемът отива много отвъд ВИТС. Ако не си способен да убедиш хората, че търговските споразумения са в техен интерес, ако не си способен да ги убедиш, че нашите представители преговарят по споразуменията за свободна търговия, за да отстояват интереса на хората, ние нямаме шанс да съберем подкрепата на обществото за свободната търговия. И се притеснявам, че това означава, че ВИТС ще бъде нашето последно споразумение за свободна търговия", обяви драматично председателят Туск. 

2 милиона срещу 500 милиона или ЕС е демокрация на единодушието

Проблемът с ВИТС се появи на юнската среща на върха, когато страните-членки настояха то да бъде третирано като смесено споразумение, тоест документ, който съдържа както национална, така и европейска компетентност. Въпреки че тогава лидерите на страните-членки бяха изцяло погълнати от резултатите от британския референдум и дискусиите за бъдещето на Европейския съюз, всъщност под повърхността тлееше огъня на канадското споразумение, след като стана ясно, че е имало конфликт между председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) и някои страни-членки, защото г-н Юнкер е настоявал споразумението да си остане с европейска компетентност, което означава да се приеме и ратифицира от Съвета и Европейския парламент. Германската канцлерка Ангела Меркел настоя обаче националните парламенти също да бъдат включени в одобрението а документа. 

"По отношение на ВИТС ЕК обясни, че не вижда необходимост от смесено споразумение, но аз обясних, че за федералното правителство ... че ние искаме такова споразумение. Смесеното споразумение означава, че националните парламенти също ще имат думата", каза тя по време на националния брифинг на Германия след края на срещата на 28 юни. Според някои, това е отворило кутията на Пандора точно в мига, когато Великобритания отвори вратата на ЕС с аргументи срещу прекалената концентрация на власт в ръцете на брюкселските институции. Председателят Юнкер се защити, че никога не е настоявал споразумението да не бъде смесено. "Мен лично изобщо не ме интересува", каза той на пресконференция на 28 юни в Брюксел. "Да се твърди, че съм имал лични преференции националните парламенти да нямат думата е абсурдно", добави известният с федералистките си възгледи ветеран на европейската политическа сцена.

На 5 юли ЕК обяви споразумението за смесено. "От строго правна гледна точка ЕК смята, че това споразумение попада под изключителната компетентност на ЕС. Политическата ситуация в Съвета обаче е ясна и ние разбираме нуждата от това да предложим смесено споразумение, за да осигурим бързо подписване", каза след обявяването на решението търговската еврокомисарка Сесилия Малмстрьом (Швеция, АЛДЕ). С това решение на практика Европейската комисия върна солидно количество суверенитет на страните-членки. Вместо да се стигне до бързо подписване обаче, споразумението беше спънато от регионалния парламент на Валония (район в Белгия), което изправи два милиона души от областта срещу всички останали в ЕС, които нямаха възражения срещу ВИТС или поне не ги бяха изразили под формата на вето. 

Колко демократично е това?

Обикновено решенията в ЕС се взимат с единодушие. Това е най-високата норма на демократичност изобщо и е в силен контраст с националното ниво на демократичност, където решенията в националните парламенти се взимат с обикновено мнозинство, често съвсем тънко, а избори понякога се печелят при доста ниска избирателна активност. А случаят с холандския референдум е направо шокиращ. На това гласуване по-рано тази година холандците отхвърлиха ратификацията на всеобхватното търговско споразумение с Украйна (което също има много силно геополитическо значение), вече ратифицирано от всички останали членки на ЕС, при избирателна активност от 32.28%. В Съвета на министрите на европейско ниво обаче има писани и неписани правила за приемане на решения. Предпочита се единодушието, защото така се дава възможност на всяка страна-членка да запази своя "суверенитет" над приеманото решение. 

Най-прясното отклонение от тази неписана норма беше с предложението за квотно разпределение на бежанци, което в крайна сметка беше одобрено от квалифицирано мнозинство, поради съпротивата на Унгария и още малцина държави-членки. Случай, който започна да копае нова дупка под основите на ЕС и неговото единство. Покрай кризата в еврозоната силно се заговори за липсата на демократична легитимност при взимането на важни за Съюза решения. Терминът така дълбоко навлезе в брюкселския лексикон, че беше част от всяка реч, изказване или дебат както в Брюксел или Страсбург, така и в столиците на 28-е. Търсенето на демократична легитимност беше почти като треска за злато в среда на нарастващ евроскептицизъм, което накара euinside да посвети на темата няколко текста, като например този

Демократичната легитимност се превърна в част от стратегическите цели на ЕС, записани в програмата на Съюза до 2020-а година, както писахме преди две години. В програмата се предвиждаше да бъде отредена по-голяма роля на националните парламенти, "включително чрез засилване на средствата им за участие в дебатите и да се чува гласът им в процеса на взимане на решения". Е, чу се. Не само националният глас, но и регионалният, тъй като Белгия е държава с почти толкова сложна структура, колкото и следвоенна Босна и Херцеговина. И докато лидерите на страните-членки и преговарящите по ВИТС умуваха как да излязат от собствения си капан, euinside зададе на председателя на Европейския парламент (единствената институция с пряк избор от европейските граждани) Мартин Шулц (Социалисти и демократи, Германия) въпроса дали Валонското вето е тази демократична легитимност, за която всички говореха и изписваха десетки страници документи. 

След продължителна пауза (запис от отговора на г-н Шулц може да видите в прикачения запис) шефът на ЕП започна да разсъждава на глас. При смесените споразумения, каза той, частта, която засяга Европа се решава в ЕП, а с националната компетентност се занимават националните парламенти в рамките на техните конституции. "Въпросът е каква е дефиницията на смесените споразумения и колко разпростиращи са само европейските части и колко националните части", каза той и посочи към украинското споразумение, в което националната част е много малка, но въпреки това доведе до огромен проблем за целия ЕС (който все още не е решен впрочем). "Следователно, трябва да обсъдим точната дефиниция кой за какво е отговорен и в каква рамка преди да решим кой дава легитимността. Това е труден проблем и показва, че ЕС се нуждае от дебати за това, особено след Бризхода", добави председателят. 

Ако не беше Валония, щеше да е Бойко Борисов

Дори и валонците да не бяха показали среден .... демократичната си легитимност на всички останали, ВИТС пак щеше да бъде блокирано, може би. Преди началото на срещата министър-председателят Бойко Борисов беше първоначално много категоричен, но с натиска на въпросите отпускаше хватката. Темата беше единствената, по която той искаше да говори всичките пъти, когато се срещаше с българските журналисти в Брюксел в рамките на двудневния октомврийски Европейски съвет. Независимо, че му се задаваха други въпроси, той искаше първо да каже за ВИТС.

"Защо ние с Румъния имаме резерв, така наречения? И очаквам днес [20 октомври] да постигнем съгласие, защото всички в Европа искат да има такова споразумение, но България и Румъния имат следния резерв. Той е обвързан с визите и той не е защото искаме за се заяждаме, а защото едно търговско споразумение има смисъл за всеки един народ, за да могат и от двете страни да търгуват. А ако ние нямаме визи или трябва нашите бизнесмени да се редят с часове, с години да чакат, както е сега, то тогава как да обясним на народа, че приемаме това споразумение?", започна той, подчертавайки, че София настоява за писмени гаранции. На въпроса (на euinside) дали ако се намери решение на валонския проблем, България ще продължи да блокира споразумението, г-н Борисов отговори с въпрос: "Считате ли, че позицията ми е укорима в каквото и да било?".

Само че не euinside седи на масата на преговорите, затова настоях премиерът да отговори. Отговорът му беше силно притеснителен. "Аз отговарям ясно. Да подпишем споразумение, в което нямаме гаранции, че българските бизнесмени или туристи, или каквото и да било ще отиват спокойно в Канада, както техните тук. Готов съм да поема ангажимент, ако тръгват да се преселват, което най-много ги притеснява - роми или мигранти, такива, каквито ние не искаме да идват в България и подобни, тогава някакво споразумение впоследствие да направим, да отрегулираме, така както и с другите държави в Европа, но трябва да имаме писмен документ, който ни гарантира, че до декември 2017-а година това ще се случи", бяха думите на министър-председателя. 

На последвалия нов въпрос на euinside дали, ако България остане сама (без Румъния) във ветото си, той ще продължи да настоява за гаранции, Борисов поддаде: "Аз пак искам да кажа - полагам огромни усилия, защото считам, че позицията ми е абсолютно честна и правилна и ако това касаеше Франция или Германия, те щяха ли да го приемат? И затова ще се опитам да я отстоя". Той успя да получи своите гаранции и след щастливия край на тази драма визовият режим ще отпадне за български и румънски граждани от 1 декември догодина. За българския премиер обаче, за когото това щеше да бъде първи опит да се опълчи на останалите си колеги, това е опасен прецедент. (цялото изказване на премиера от първия ден на срещата може да гледате тук)

Това е демокрацияяяяяяяяя

"Защото така стана за Шенген - една държава спря България и Румъния, други спират еди-какво си, това става мода и е много опасно за ЕС. Цялото ми уважение към всяка управа, с всичките й конституционни особености във всяка една държава, но някак си не звучи добре. Вие видяхте - в Холандия спряха Украйна за безвизов режим, всички какво ли не направихме за Украйна, скарахме се с Русия, санкции наложихме. Изведнъж, когато трябва да им се даде път за Европа, нямат визи", каза премиерът след края на срещата. 

Литовската президентка Далия Грибаускайте беше против да се хвърля цялата вина върху регионите на ЕС. "Мисля, че и двете страни са по малко виновни за ставащото. Ние сме донякъде заложници на вътрешната политика на една страна, а друго нещо е доколко отворен и прозрачен е бил процесът на преговорите", добави тя. След подписването на ВИТС, който тепърва трябва да се ратифицира от парламентите на страните-членки и Канада, премиерът Джъстин Трюдо приписа всичко на демокрацията. "Вярвам в демокрацията. Нашите демократични институции и принципи изискват, когато лидер или правителство сложи на масата предложение, те да бъдат поставяни под въпрос от опозицията, която не е съгласна и смята, че трябва да пита дали всичко е направено както трябва, дали е в интерес на всички, дали е помислено за последиците върху най-уязвимите, дали отделните региони ще бъдат засегнати положително или отрицателно от определено предложение. Това е в основата на здравословно функционираща демокрация", каза той. 

Темата подели депутатите в Европейския парламент миналата седмица по време на дебата за резултатите от октомврийския Европейски съвет. Либералната евродепутатка София ин т' Велд заяви, че епизодът с ВИТС е разкрил един много по-голям проблем и той е слабостта на Съвета. "ЕС не може да продължава повече така. Ако погледнем списъка с темите на масата, имаме: санкции срещу Русия - блокирани; споразумението с Украйна - под риск; ВИТС - блокирано; релокацията на бежанците - удавена; решението по член 50 на ЕС - продължава да се точи вече 9 месеца, а сега една от страните заплашва да наложи вето върху бюджета. Не можем да продължаваме повече така!", възкликна евродепутатката. 

Колегата й от групата на Зелените Ска Келер (Германия) приветства блокадата на валонците като заяви, че техните притеснения се споделят от милиони граждани, които са протестирали, подписвали са петиции. "Проблемът е, че на тези тревоги не се обръща внимание или поне не достатъчно и ние заедно трябва да научим уроците от това", каза тя, но беше репликирана от София ин т' Велд: "Вие приветствате ветото на Валонския парламент и по този начин не уважавате демократичните решения, взети в други държави. Какъв демократ сте Вие, след като казвате, че Валонският парламент, който наистина е демократично избран, както каза г-жа Льо ен, но и другите парламенти също. Всички страни-членки имат демократични институционални устройства, които Вие изглежда напълно отричате". 

"Мисля, че големият проблем е, че от наистина много парламенти, включително и от нас, се иска да одобрим сделката, когато тя вече е готова. Те трябваше да ни питат преди това", отговори й Ска Келер. Белгийският евродепутат, също от групата на зелените, Филип Ламберц пък заяви, че очевидно валонците са прочели ВИТС подробно, за разлика от всички останали. На това твърдение възрази Павел Теличка (АЛДЕ, Чехия), според когото е имало мандат за преговори, но нито валонците, нито Белгия е повдигнала тези притеснения, когато е бил одобряван мандатът. Естебан Гонсалес Понс (ЕНП, Испания) беше категоричен, че в момента Бризходът се превръща в модел. "Няма смисъл регион със само два милиона жители да бъде допускан да блокира интересите на континент от 500 милиона жители. Демокрацията е двупосочна улица. Мнозинството винаги трябва да има превес над интересите на малцинството", каза той като подчерта, че глобализацията е факт, а не идеология. 

Друг депутат от ЕНП, Пауло Ранхел (Португалия) напомни, че никой не е бил притеснен от споразумението с Виетнам, където има наистина проблеми, като например детския и женски труд. Защо точно с Канада се появиха тревоги, попита той. Дебатът в Страсбург разкри и разделението между първия заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс (Холандия, Социалисти и демократи) и председателя на Европейския съвет Доналд Туск. В края на дебата г-н Тимерманс отправи остри критики срещу антиглобалистите: "Ако си въобразявате, че в началото на това, което наричам четвърта индустриална революция, можете да се защитите като не сключвате споразумения с части на света, които споделят нашите ценности, сте дълбоко заблудени", каза той. 

Доналд Туск обаче беше на друго мнение: "Дебатът в Белгия и съпротивата на Валония не произтичат от убеждението, че компетентностите на европейските институции относно търговската политика са твърде ограничени. Хората днес предпочитат държавите и националните парламенти да имат по-голямо влияние върху нещата, а не по-малко. Никой няма да промени факта, че ЕС все още е съюз от държави, а не институции", каза той.

Суверенитет даден, суверенитет приет!

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required