English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Търси се демократична легитимност!

Published on , , София
Last change on

Европейският съюз страда от липса на демократична легитимност. Европейските институции трябва да бъдат избирани от европейските граждани. Гражданите трябва да участват директно в процеса на вземане на решения в ЕС. Напоследък често можете да прочетете подобни изказвания в европейските медии. Най-новата мода в еврокритицизма е тезата, че решенията на ”Брюксел” не са одобрени от народа и следователно не са демократично легитимни. Тази теза се споделя от множество политици и анализатори, а среща и широка подкрепа в Европейския парламент - единствената пряко избрана европейска институция.

Всъщност какво е Брюксел?

Под „Брюксел” най-често се разбира Европейската комисия. Тя често се сравнява, по аналогия с устройството на националните държави, с правителство, но сравнението не е съвсем точно. Комисията е единственият орган, който може да предлага ново европейско законодателство и да следи за спазването на съществуващото. Европейската комисия се състои от 27 комисари (по един от всяка страна), които се номинират от националните правителства и заедно с председателя на Комисията се одобряват от Европейския парламент. При това изслушванията на всеки един са публични, което стана причина например България спешно да оттегли кандидатурата на бившия външен министър Румяна Желева, която се изложи на изслушването и да предложи сегашния комисар за хуманитарната помощ и кризите Кристалина Георгиева. Комисията се отчита пред Европейския парламент.

Органът, който реално взима решенията обаче не е Комисията, а Съветът на министрите. Той има различни формати (според темата) и в него са представени министрите на страните-членки. В много области Съветът може да вземе решение само с единодушие (например в данъчната сфера), но все повече тенденцията е решенията да се взимат с квалифицирано мнозинство, защото по този начин се избягва възможността страните да злоупотребяват с правото си на вето. След влизането в сила на Договора от Лисабон Съветът е принуден все повече да „съзаконодателства” заедно с Европейския парламент, т.е. да приема ново законодателство само след съгласието на парламента.

Европейският парламент е единствената институция в ЕС, чиито членове са пряко избрани от гражданите на държавите-членки. Лисабонският договор засили ролята на ЕП като законодател, включвайки 40 нови области към процедурата за съвместно решение при приемането на закони между Парламента и Съвета на министрите. Парламентът получи и по-голяма роля при определяне на бюджета на ЕС.

След 2009 г. Европейският съвет също е пълноправна институция на ЕС. Той определя политическите насоки на съюза и формулира неговите приоритети. Европейският съвет се състои от най-висшите избираеми политически представители на държавите-членки - министър-председатели и президенти с изпълнителни правомощия. Лидерите избират председател на Европейския съвет с мандат не повече от 5 години. В момента президент е бившият белгийски премиер Херман Ван Ромпой.

Кой решава в Брюксел?

След всичко казано изглежда още по-трудно да се разбере какво се има предвид, когато се каже „Брюксел реши”. А това е често срещано както в медиите, така и в изказванията на политиците. Ако проследим контекста на подобни изявления, ще видим, че обикновено става въпрос за непопулярни решения, които трудно се "продават" на избирателите. В тези случаи отговорността автоматично се прехвърля другаде (в Брюксел), защото изглежда достатъчно далеч и достатъчно неясно на избирателите, така че да не накърни любовта им към местните политици.

Този подход не е от вчера, но кризата го направи наистина очевиден. Защото се наложи да се вземат трудни решения за бюджетни икономии, за спасяване на затруднени страни-членки, за по-голяма координация на политиките в икономическата и бюджетната сфера. Всички тези решения бяха взети в една или друга степен от описаните по-горе институции, макар Парламентът да продължава да се оплаква, че ролята му е била подценена и страните-членки са узурпирали правото да взимат решенията за справяне с кризата. Но дори в случаите, в които решенията бяха взети на междуправителствено ниво (например фискалния пакт) от лидерите, те бяха одобрени от националните парламенти, които вече участват пряко в европейския процес на вземане на решения. А зад правителствата и парламентите винаги стои волята на техните избиратели, т.е. нямаме основания да се съмняваме в демократичната легитимност на решенията им .

Кой е демократично (не)легитимен?

Така възниква въпросът: ако имаме пряко избран Европейски парламент, Европейска комисия, чийто състав се предлага от националните правителства и която е подотчетна на Парламента и Съвета, състоящ се от представители на правителствата, къде тогава се губи демократичната легитимност? Защо, когато правителството на една страна вземе някакво решение в собствената си столица то е легитимно, но когато членове на същото това правителство вземат решение заедно с колегите си в Брюксел, демократичната му легитимност се поставя под въпрос?

Предлаганите решения на проблема правят още по-очевидно грешното му поставяне. Например членовете на Европейската комисия да бъдат избирани пряко от гражданите, за да не бъдат просто „еврократи”, както обичат да ги наричат медиите. Но как това ще приближи Брюксел до Бусманци например? Евродепутатите и сега се избират пряко от гражданите, но в повечето страни изборите за Европарламента не се различават от тези за национален парламент. Гражданите гласуват според предпочитанията си за една или друга национална политическа партия, а дебатът се фокусира предимно върху национални въпроси. Повечето хора нямат представа с какво се занимават евродепутатите, нито как това се отразява на ежедневния им живот.

Дейна роля в представянето на ЕС като някаква имагинерна, сложна и самоцелна структура, която е ирелевантна към истинския живот на хората имат и медиите. Затова често се случва всички да се окажат изненадани от някакво решение на европейско ниво, което е било обект на дискусии дълго време, но националните медии просто са игнорирали темата като недостатъчно интересна за публиката. Точно това се получи с влизането на България в пакта „Евро +” например. Политиците също не обичат да говорят по европейски теми, дали защото не са атрактивни за електората или защото не винаги са компетентни по тях.

Но истинската причина за този вакуум между Европа и гражданите, наричан липса на демократична легитимност, трябва да се търси именно на национално ниво. "Трябва да ви кажа, че понякога аз също имам чувството, че няма връзка между това, което ние тук, което правителствените ръководители казват тук в Брюксел и това, което става след това в нашите страни-членки," каза преди време председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.

Националните политици и политически сили са тези, които пряко общуват с гражданите и които, участвайки в описания по-горе процес на взимане на решения трябва от една страна да изразяват волята на гражданите си, а от друга да им разясняват взетите решения и причините за тях. И вместо "Брюксел реши", време е да започнат да казват "ние решихме", защото, както каза в интервю за euinside шведският първи дипломат Карл Билд "Брюксел - това сме ние".

Демократичната легитимност на Европейския съюз не може да се случи от само себе си и извън демократичните процеси в отделните страни-членки. Няма как Брюксел да спечели доверието на гражданите, докато в страните-членки набират скорост антиевропейски популистки партии, а традиционните политически сили са безсилни да им се противопоставят. Нещо повече - заемат реториката им, защото носи повече избиратели. Но демокрацията е нещо повече от краткотрайна победа на мнозинството. Затова търсенето на демократичната легитимност трябва да започне веднага, но най-напред от националните политически процеси.

comments
Иван Янакиев
13 юни 2012 16:49
Предложенията или "решенията" за легитимация на демокрацията в ЕС могат да имат както положителни, така и отрицателни ефекти. Виждаме го и на практика с Лисабонския договор, който сам по себе си беше една огромна стъпка към по-легитимна демокрация. През 2009 заедно с един мой приятел изследвахме научно този доста интересен въпрос и в крайна сметка стигнахме до извода, че демократичността в ЕС е обратнопропорционална на ефективността му - колкото по-демократичен става ЕС, толкова по-неефективен е той. Сега през 2012 виждаме, че тази доста интересна и провокативна (тогава направо скандална) теза не само не е чак толкова далече от реалността, но и се аргументира с течение на времето. Ако Ви е интересно може да прочетете статията, която написах въз основа на научните текстове, които изготвихме по темата. Въпреки, че е писана преди приемането на Лисабонския договор, изложените тези и аргументи в нея са все още актуални. http://www.ivanyanakiev.com/2009/06/01/ima-li-defizit-na-demokracia-v-es/     
  
anonymous
19 юни 2012 12:39
Разочаровам се като чета такива статии. Първо, конструкцията "демократчна легитимност" говори, че основните понятия, с които борави текстът всъщност не се знае какво означават. После, дори да приемем така да се нарича, то не това се има предвид когато се води дебатът за липса на легитимност на ЕС. Легитимността не се доказва с процедури (парламентът се избира пряко от гражданите и прочее). Легитимност е ключово (!) понятие в теорията на политиката и е хубаво да се знае какво значи (отвъд дефиницията в тълковния речник).

Освен това е смешно този дебат да се профанизира по тоя начин: в крайна сметка най-големите съвременни теоритици на ЕС са в основата му. Не казвам, че щом е така, тезата трябва да се приеме априори, а само, че аргументите и "за" и "против" трябва да са на по-високо ниво.

Пускам тук линк към една много хубава статия за ЕС, само за да излюстрирам равнището на това говорене, без да се ангажирам с тезите на автора.

http://www.kultura.bg/bg/article/view/19837
Прост наблюдател
19 юни 2012 19:17
Извинете, ама по-високо ниво от "бюрократичен разум" трудно може да се достигне, каквото словосъчетание мернах във "високия" текст във вестник "Култура", написан с терминология баш от Студената война. Екскюз май френч! Или по-скоро - екскюз май хох дойч!
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required