English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Бунт срещу статуквото в ЕС

Published on , , Братислава, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Лидерите на страните-членки на ЕС (без Великобритания) се събраха в Братислава на среща, която носи заряд да постави началото на преосмисляне на Европейския съюз и евентуалното му възраждане. Преди по-малко от три месеца 27-те се събраха в рамките на юнския Европейски съвет, за да решат какво да правят, след като Великобритания гласува да напусне. Сигналите, които излъчиха, бяха, че всичко е наред, Бризходът си е британски проблем. Сега обаче настроенията са коренно различни. Над ЕС тегне идеологическо разделение, което вероятно ще спъне намерението на организаторите на срещата в Братислава да се постави началото на 6-месечен процес на обновление на Съюза. Няколко лидери се заканиха тази седмица да се борят за нова визия за Европейския съюз.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) зададе преди срещата тон на "сега или никога" и поиска много откровен разговор за реалното състояние на Съюза. От думите му стана ясно, че вече му е дошло до гуша от това, което ЕС е в момента. "Със сигурност не сме дошли в Братислава да се успокояваме взаимно, а още по-малко да отричаме реалните предизвикателства, пред които сме изправени", каза той и добави: "Едно нещо трябва да бъде абсолютно ясно тук в Братислава и то е, че не можем да започнем дискусията ни с блаженото убеждение, че няма нищо нередно и всичко е окей". Доналд Туск смята, че капката преляла чашата е Бризходът. 

Домакинът - премиера на Словакия Роберт Фицо - използва подобна реторика. "След Бризхода е абсолютно необходимо да се срещнем и да бъдем много откровени". Той изрази надежда, че 27-е лидери ще проведат много честна дискусия за реалното състояние, в което ЕС се намира в момента. Гръцкият премиер Алексис Ципрас поиска "нова обща основа". "Това, от което Европа се нуждае в момента е нова визия и конкретен план за промяна", каза той. От досега направените изказвания и предложения става ясно, че всеки има различна оценка за състоянието на Съюза и различно виждане за бъдещето. Ако не предложи решение за бъдещето, срещата в Братислава ще отбележи края на Съюза, такъв какъвто беше досега. Какъв ще бъде обаче, е големият въпрос, отговорът на който едва ли ще успее да се вмести в 6-месечния хоризонт, поставен от организаторите. 

Състоянието на ЕС според Доналд Туск

В навечерието на годишното обръщение на председателя на Европейската комисия за състоянието на Съюза бившият полски премиер Доналд Туск, който таи надежда да бъде предложен отново за поста от консервативното правителство в родината му Полша, публикува поканата [на английски език] си до 27-е премиери и президенти. Текстът е нетрадиционен - вместо обичайното изброяване на темите, които ще се обсъждат и поредността, в която ще бъдат поставяни на масата, Доналд Туск поставя своя диагноза на Съюза и отправя няколко послания, някои от които противоречиви. Според него ЕС в момента се нуждае от потвърждение на чувството на общност преди отбелязването на 60-ата годишнина от подписването на Римския договор, поставил началото на ЕС. 

"Ще бъде фатална грешка да се приеме, че отрицателният резултат на референдума във Великобритания е типично британски въпрос; че британският евроскептицизъм е симптом за политическо отклонение или просто цинична игра на популисти, експлоатиращи социалното недоволство", пише Туск в писмото си. Според него много хора в Европа днес смятат, че ЕС е пречка пред стабилността и сигурността. Затова трябва да се намери правилният баланс между свободата и сигурността, между нуждата от отвореност и защитата. В писмото си Доналд Туск отправя остри критики срещу политическата коректност и заявява, че повратната точка е настъпила с миграционната криза. Вместо хората да видят конкретни действия за установяване на контрол над ситуацията, "твърде често те чуваха политически коректни изявления, че Европа не може да бъде крепост, че трябва да остане отворена", се казва в писмото, с което Доналд Туск се приближи още повече до реториката и вижданията на унгарския премиер Виктор Орбан и очевидно хвърли ръкавицата на германската канцлерка Ангела Меркел. 

Туск призовава лидерите да начертаят пътна карта в Братислава, заявявайки от една страна, че ЕС се нуждае от повече европейски решения, но същевременно предупреждава, че отпускането на нови правомощия на европейските институции не е желаната рецепта. Той вижда решението под формата на "реален оптимизъм". "Трябва да направим всичко възможно да не допуснем разговорът да се сведе до взаимни обвинения - толкова типично и безпочвено в последните години - или до конкурс за най-добър лозунг като 'по-добра Европа', 'по-малко Европа' или 'повече Европа'. В крайна сметка някой може накрая да каже 'стига вече Европа'", завършва писмото си Доналд Туск. 

Визията на Виктор Орбан

Унгарският министър-председател дойде в словашката столица с мисията ЕС да се върне няколко крачки назад до "Европа на нациите". Не е ясно доколко изборът на думи е случайно съвпадение с името на европарламентарната група на Марин льо Пен "Европа на нации и свобода", но според шефа на кабинета на унгарския премиер Янош Лазар унгарският премиер е получил подкрепата и на останалите от Вишеградската четворка да се изиска да се отнемат на ЕК допълнителните правомощия и тя да се върне към "първоначалната си изпълнителна функция". "ЕК не може да преследва независима политика за себе си, която е против интересите на страните-членки", каза г-н Лазар на пресконференция в навечерието на самита. 

По време на традиционното си годишно обръщение към унгарското малцинство в Румъния Виктор Орбан също обяви война на политическата коректност. "В момента, в който опишем проблемите си, използвайки директното говорене, трябва да очакваме да ни сложат етикет - трябва да разчитаме, че ще ни понижат, изключат и като цяло изгонят от европейския мейнстрийм", каза той и добави: "А всъщност, в продължение на 50-60 години европейските лидери - без значение от ляво или от дясно - винаги са идвали от един и същи кръг, същия елит, същия манталитет, същите училища, същите институции, отглеждащи поколения млади политици". Според него Европа страда от криза на елита. Същевременно той призова за възстановяване на националния суверенитет и отдлабване на европейските институции. 

Визията на Александър Стуб - има опасност за либералната демокрация

Бившият министър-председател на Финландия Александър Стуб отправи призив към лидерите в статия [на английски език] за The FInancial Times да излязат с три основни послания. Според него срещата трябва да бъде първата крачка по "дългия път към обновлението". Първото послание е да не се избързва с Бризхода. Великобритания трябва да бъде оставена на спокойствие да реши какви отношения иска с ЕС, а в същото време Съюзът трябва да се опита да разбере какъв ще бъде животът без Великобритания. Второто послание е общността да се концентрира върху основните неща като икономическия растеж, създаването на работни места и сигурността. "Ако ЕС се окаже неспособен да се справи с миграционната криза, икономиката или тероризма, други опции ще се появят. И за съжаление тези опции ще имат много общо с отхвърлянето на либералната демокрация".

Третото послание е да се отстояват европейските ценности. "Днешните защитници на либералната демокрация, пазарните икономики и глобализацията са малко и са отдалечени. Част от езика, който се използва на Запад, дори и сред лидери на ЕС, карат обикновения деспот да изглежда като привърженик на демокрацията и мирното съжителство. Много източно- и централноевропейски лидери бяха смятани за герои в борбата им срещу комунизма. Въпреки това обаче, някои от тях обръщат гръб на принципите, за които са се борили. Това трябва да се промени, ако искаме Европа да оцелее". 

Призивът в края на текста на Александър Стуб е с намигане към кандидата за президент на САЩ Доналд Тръмп, но всъщност показва най-голямото притеснение на бившия финландски премиер: "Към всички лидери на срещата в Братислава, моля ви да помислите за това, което сме постигнали в последните 25 години. Грижете се за него, отстоявайте го и най-вече, подобрете го! Време е да направим Европа отново велика", е посланието на г-н Стуб.

Обобщението на euinside - ЕС е разделен идеологически

Хората в някои части на Източна Европа най-сетне се присъединиха към ЕС - те разбраха, че членството не е само потоци от еврофондове и търсене на по-добре платена работа другаде, но носи и риска партньорите ти да те помолят да поемеш част от бремето им - дали ще е като подпомогнеш закъсала страна от еврозоната или като приемеш определен брой бежанци. Тази част на Европа не харесва такъв Съюз. Тя казва, че не е отговорна за лошото състояние на гръцките финанси, нито пък за конфликтите по света, които генерират бежанци (нищо че наскоро беше разкрито, че някои от тях са изнасяли оръжие за тези конфликти). С други думи казват, че който е забъркал която и да е каша, трябва да си я сърба. Тази част на Съюза изпитва бунт срещу манталитета на по-старата част, срещу образованието й и срещу това, че досега е водила. Смята, че е дошъл нейният ред да ръководи Европа. 

Подобна локига показва, че ЕС е разделен идеологически. От една страна са онези страни, които приемат евроинтеграцията за исторически процес, който трябва да продължи. За тях този процес се нуждае от тунинговане, за да бъде по-ефективен. В него са страните-основателки, за които ЕС е поправка на стари грешки и гаранция, че те няма да се повтарят. В нея са и някои от новите членки, за които евроинтеграцията е техен личен избор и е гаранция за откъсването им от времето, когато са били на нечия салфетка. От друга страна са "невинните", които са се еманципирали от романтизма на разширяването и са поели по нелибералния път. Тяхната цел е да дезинтегрират Европейския съюз до нивото, което им пасва във вътрешнополитически план и ще осъществи амбициите им. 

Срещата в Братислава може би ще даде възможност лидерите да си кажат някои истини директно в очите. Мнозина сигурно ще кажат на Ангела Меркел, че е направила грешка като е отворила вратите на Германия за бежанци, за да облекчи Унгария. На други може би чашата ще прелее, както на люксембургския министър на външните работи Жан Аселборн, който наскоро призова Унгария да бъде изхвърлена от ЕС, заради нелибералните възгледи на премиера Орбан. Трети ще се опитат да пробутат между капките своите си интереси като италианския министър-председател Матео Ренци, който иска ЕС да не му се бърка в сметките (бюджетния дефицит и публичния дълг) и да го остави на мира да си провежда реформите. Четвърти пък ще се възползват от ситуацията, за да изклинчат още пари като българския министър-председател Бойко Борисов, който дни преди Братислава се срещна в България с унгарския премиер Виктор Орбан и направи смущаващо изявление: 

"Само че тази година дойдоха две големи плащания – милиард и двеста милиона за американските централи и сега тези дни ще вземем решение за милиард и триста милиона за руските централи. Е, няма кой бюджет да издържи на тези пари в този момент и затова ние настояваме в Братислава 160 милиона евро да бъдат гласувани за България и то незабавно, веднага, не за следващия период, защото колегите виждат в какво състояние е техниката, тя е натоварена 24 часа. Едва 20 процента в момента са на терен от техниката, а другите са на ремонт". 

Може би Братислава ще сложи край на политиката на компромиса, а може и да доведе до нов компромис, който да изпусне малко парата и да отложи непопулярните решения за по-нататък. Във всички случаи срещата ще сложи край на Европейския съюз, какъвто беше досега - група от страни, които се движат, може би невинаги с еднаква скорост, но поне в една посока. Тя ще покаже сблъсъка между европейския либерализъм и източноевропейския нелиберализъм. Дали това ще роди нов съюз или ще доведе до разпад предстои да видим. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required