English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Може ли СИВ да бъде решение?

Published on , , София

Имате приятелско семейство, в което жената е с намалена работоспособност поради заболяване, а мъжът е с незавършено висше и страда от хазартния синдром. Това семейство има две деца и хроничен недостиг на пари. Правили са опити да ипотекират апартамента, но близките на семейството спасяват положението, защото то не може да живее на улицата. Постоянно търсят заеми - години наред. Съпругът не прави нищо, за да увеличи приходите на семейството, а съпругата въпреки желанието си да работи не може да го прави.

След много години вече никой не иска да дава на това семейство заеми, защото хората знаят, че няма да си видят парите обратно - ще бъдат похарчени или в поредната бинго зала или пък ще бъдат "изядени". Какво прави това семейство?

Подобна е ситуацията със страни като Гърция, Испания, Италия и други, които страдат от постоянно спадаща конкурентоспособност (тоест няма какво да предложат на други държави да си купят от тях), от "мързеловата философия" на пазара на труда и от тежка задлъжнялост. Всичко това се подхранва от нервността на международните пазари, които реагират остро при всяка новина за състоянието на някоя от тези страни.

Докато все още е съмнително дали всички спасителни усилия за Гърция успокояват пазарите, ето че и Испания е на път да последва съдбата на сходната южняшка икономика. Само месец, след като рейтинговата агенция Стандард енд Пуърс понижи рейтинга на Испания, в петък това направи и друг рейтингов фактор в световната икономика - агенция Фич. Причината за решението на агенцията е, че развитието на испанската икономика върви твърде бавно, тече не много успешен процес на спасяване на спестовни банки, което прави прогнозите на правителството по-оптимистични отколкото позволява реалността.

Поведението на рейтинговите агенции и тяхното значително влияние в международните финанси е подложено на сериозно обсъждане още от пика на глобалната финансова и икономическа криза. Повечето политически лидери в света изразиха несъгласие с начина, по който работят агенциите и се обявиха за контрол. Въпросът с кредитните агенции обаче стои малко като този за яйцето и кокошката - коя всъщност е първопричината за сриването на Гърция, например? Дали е трупаните с години дългове, съпроводено със спадаща конкурентоспособност или пък поведението на рейтинговите агенции и инвеститорите е причина за изправянето на ръба на фалита?

Какво всъщност представляват рейтинговите агенции? В много опростен анализ CNN обяснява, че предназначението на агенциите е да предоставят независим анализ за способността на компании, държави или финансови продукти да си изплащат дълговете или инвестициите. Оценките варират от най-високата степен ААА до най-ниската - D. Инвеститорите по целия свят търсят анализите им, за да преценят къде да си вложат парите на пазара. Основните агенции са три и са все американски - Стандард енд Пуърс, Мудис и Фич.

А, ето и логиката на оценката на Фич, цитирана от ББС: "Процесът на адаптиране на икономиката ще бъде по-труден и продължителен отколкото в други икономики с рейтинг ААА, поради което оценката се сваля до АА+". Предупреждава се също, че липсата на гъвкавост на трудовия пазар и преструктурирането на регионални и местни спестовни банки ще се отрази на скоростта на адаптация, особено след имотния бум.

Става дума за това, че много от общо 45-те спестовни банки в Испания изпаднаха в тежко състояние, тъй като се оказа, че са инвестирали ударно в имотния сектор, предизвиквайки бум в строителството преди кризата. Сега тези банки се борят да се справят с дългове на обща стойност 445 милиарда евро, по данни на Голдман Сакс.

Отделно от това, Испания има много сериозен проблем с безработицата - 20%. Бюджетният дефицит на страната беше 11.2% за 2009 г., а съотношението дълг към БВП надвишава 100% като изискването на Пакта за стабилност и растеж на ЕС е за 60 на сто. Именно дългът се оказва обаче проблемът, който натежава и кара лодката да се клати.

Малко след като ЕС одобри спасителен механизъм за Гърция, европейските лидери се заловиха да изработят още един механизъм, за да се застраховат срещу "гръцката зараза", която да плъзне в Испания, Португалия, Ирландия, Италия и други страни. След решението на втора рейтингова агенция да свали испанския рейтинг все по-актуален остава въпросът не дали, а кога Испания ще поиска помощ. Проблемът на това обаче ще бъде, че то допълнително ще разклати позициите на еврото и доверието в единната европейска валута. Вътрешното напрежение в зоната ще се засили, което вероятно ще доведе до серия от по-малки или по-големи "експлозии".

В крайна сметка, всичко се свежда до изначалния извод за доверието. Ако се върнем на примера със семейството от началото на статията - ще са нужни изключително много усилия, за да може кредитори и инвеститори да повярват, че вече могат спокойно да продължат да инвестират или отпускат заеми, защото виждат, че нещата тръгват нагоре. За съжаление, този сценарий е малко вероятен, тъй като проблемните държави вече са навлезнали в омагьосания кръг - имат нужда от доверие, за да вземат пари, за да осъществят нужните мерки, но никой не иска да им ги даде, защото липсва доверие. Ситуацията се усложнява допълнително и от липсата на доверие вътре в самата еврозона.

Какво е решението? Като се има предвид, че закъсалите страни страдат от ниска производителност и конкурентоспособност, те трябва да намерят начин да стимулират интереса в техните производства. Единият вариант е преструктуриране на икономиката с цел откриване на онзи сектор, който може да носи приходи и да бъде привлекателен за инвестиции, като същевременно не е склонен да образува балони по подобие на имотния. Проблемът с този вариант е, че той отнема години, което ще кара държавата през това време да продължи да взима заеми и да стои в омагьосания кръг.

Ако Европейският съюз беше някогашният СИВ (Съвета за икономическа взаимопомощ, в който бяха обединени социалистическите държави), проблемът би бил лесно решим - разпределя се кой какво произвежда и останалите са длъжни да го купуват. Но тъй като Европейският съюз не е СИВ, трябва да намери своята форма на икономическа интеграция. Благодарение на кризата вече едва ли някой смята, че е възможно да има Европейски икономически и валутен съюз само на база обща валута. В същото време, съпротивата срещу задълбочаването на икономическата интеграция, особено от страна на някои страни-членки, продължава да е силна.

Това, обаче, в бъдеще би означавало само едно - увеличаваща се пропаст между по-развитите и по-слабо развитите страни, като първите ще трябва да избират между това да плащат дълговете на вторите или да се отделят в "Суперлига". Едва ли това е бъдещето, което Европейският съюз търси и което би било от полза за европейските граждани. Все пак, всички помним печалния край на СИВ, предпоставен именно от политиката на разделението (между страните) и разделянето (от останалия свят).

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside