English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Какво следва в еврозоната - интеграция или дезинтеграция?

Published on , , София

На фона на еуфорията от неделното решение на ЕКОФИН (Съвета на министрите на финансите на ЕС) да се създаде специален механизъм за спасяване на еврото - еуфория, споделена и от финансовите пазари, обвинени в не особено честни методи спрямо единната европейска валута - вече е ред на по-трезвите оценки. "Европа е изправена пред критичния избор между по-голяма интеграция и дезинтеграцията". С това изречение започва анализът на експерта по финансовите въпроси на Центъра за европейска реформа Саймън Тилфорд, който е и главен икономист на неправителствената организация.

Според него, пропастта между риториката и реалността е смъртоносна, специално по отношение на еврото и ако реалността не бъде синхронизирана с риториката, еврозоната ще се разпадне. Подтекстът на договорения пакет от 60 млрд. евро за страните с бюджетна криза и създаването на фонд от 440 млрд. евро за спешни заеми, както и участието на МВФ, е всъщност, че пазарите преиграват, а инвеститорите се радват на кризата, защото от това печелят. Предположението е, пише още Саймън Тилфорд, че мерките в подкрепа на Гърция, Португалия и други страни-членки на ЕС ще сработят, само ако пазарите позволят това. В този смисъл, заключението на експерта е, че ЕС продължава да действа на базата на погрешна концепция.

Реалността е, че договорените мерки и най-вече поводът за тях (пазарните спекулации) всъщност не решават ключовия проблем - ужасните перспективи за икономическия растеж на южните икономики от еврозоната и Ирландия. Докато тези икономики не успеят да избегнат дефлация и да накарат икономиките си да растат, те нямат бъдеще в Икономическия и валутен съюз, е заключението на г-н Тилфорд.

Той се връща и към своя теза, която отстоява от години, а именно - че еврозоната не изпълнява почти нито един от критериите за успешен валутен съюз. Търговската интеграция е в различна степен из целия съюз и изобщо трудно може да се каже, че страните са напълно интегрирани. Нито пък са гъвкави - трудовите пазари в много от икономиките са силно регулирани, над голяма част от секторите е разпънат чадър, който ги пази от силна конкуренция, а трудовата мобилност на практика не съществува. Нищо не пречи на огромните търговски дисбаланси.

Тези проблеми можеше да бъдат преодолени, ако към икономическата интеграция беше добавена и голяма доза политическа, съпроводена с някаква форма на фискален съюз (бюджетна политика). Нещо повече: както последните три месеца показаха ясно, в еврозоната няма никакъв механизъм за управление на криза. Всички досегашни усилия всъщност представляват кърпежи и решаване на непосредствени проблеми с краткосрочен ефект.

Пазарите не са виновни за сегашното състояние, продължава Саймън Тилфорд. Еврозоната се движи по неустойчив път. Необходимо е да се признае, че ако искаме еврото да функционира, е нужна по-задълбочена интеграция. Проблемът обаче е, че когато страните се включиха в единната валута не им беше обяснено, че това изисква такава интеграция. Сега политическите елити ще трябва да започнат да обясняват защо това е така.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside