English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

България е готова да приеме допълнително бежанци

публикувано на , , Twitter: @euinside
Последна промяна на:

24 часа преди дългоочакваното първо обръщение на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пред евродепутатите за състоянието на съюза и дебата по новите предложения на Комисията за справяне с миграционно-бежанската криза, и четири дена след обявяването на общата позиция на страните от Вишеградската група, българското правителство свика неочаквана пресконференция, на която представи официалната си позиция по проблема. Според нея, България е готова да приеме увеличение на договорения през юни брой бежанци на своя територия, при условие че се прилага общ принцип за всички държави. На 13 май тази година ЕК представи програмата си за миграцията, съществен елемент от която е задължителното квотно разпределение на бежанците, пристигащи в Гърция и Италия от Сирия и Еритрея. Квотите бяха изчислени на база икономическото развитие, нивото на безработица, предишно приемане на бежанци, общо население. 

Според оповестените тогава формули, България се съгласи да приеме 343-ма бежанци от Италия, 229 души от Гърция и още 219 души по алгоритъма за презаселване. Изчислен в проценти, делът на България за приемане на бежанци от Италия и Гърция беше по 1.43%, а делът за презаселване е 1.08%. За сравнение, Хърватия, която е с почти двойно по-малко население от България и значително по-висока безработица, е с коефициент за приемане от Италия и Гърция по 1.87%, а за презаселване - 1.58%. Тогава ставаше дума за разпределението на общо 60 хиляди бежанци. Покрай очакването на новото предложение на ЕК се говори за двойно по-висок брой - 120 000-130 000.

Софийската позиция подчертава обаче, че увеличението на броя на бежанците трябва да "съответства на способностите на страните-членки да осигурят общите европейски стандарти" за прием на всички бежанци. Според предложението от май, което беше подкрепено на юнската среща на върха на ЕС, включително и от България, за всеки настанен бежанец страните получават по 6 000 евро, именно за да осигурят европейски стандарти за прием. Някои страни получават и допълнителна помощ. Такъв е случаят на Австрия и Унгария, на които ЕК отпусна вчера и днес допълнителни средства - съответно 5 милиона евро и 4 милиона евро от Фонда за убежище, миграция и интеграция.

В края на юли Австрия поиска допълнителна помощ, за да увеличи капацитета си, така че да може да приеме допълнително 1 270 новопристигнали бежанци, което включва и увеличаване на административния капацитет за обработка на молбите за убежище. Унгария поиска помощ в средата на август за подобряване на инфраструктурата на съществуващите обекти за настаняване, за изграждането на нови, за ново оборудване и доставки за приемните центрове. 

Въпреки че се съгласява да приеме повече бежанци и проявява разбиране към нуждата от увеличение на квотите, България смята, че принципът на разпределение трябва да отчита предпочитанията на бежанците. Това категорично се отхвърля от Европейската комисия, която обяви по време на редовния си брифинг в понеделник на обяд, че бежанците нямат право да избират къде да бъдат настанени. Ако се допусне удовлетворяване на желанията, тогава ЕС ще се върне в изходната си позиция само шепа държави да приемат най-голямото бреме бежанци. Това са, на фронтовата линия, Гърция и Италия, а във вътрешността на Съюза - Германия и Швеция. 

В официалната позиция на правителството в София се казва още, че България ще настоява за създаването на обща европейска прокуратура за преследване на трафикантите на хора. Това искане изглежда чудновато, но е напълно обяснимо. България от самото начало на своето членство в ЕС (от 1 януари 2007-а година) е под наблюдението на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка, който обхваща борбата с организираната престъпност и корупцията. Страната не само че не отбелязва никакъв напредък по този механизъм, но в последните години дори върви назад, както става ясно от годишните доклади на ЕК, в които се критикува липсата на разкрити убийства, свързани с организираната престъпност, влезли в сила присъди, а също и политическата зависимост на съдебната система. 

България заявява в позицията си по миграционно-бежанската криза, че работи активно по "ограничаване и разбиване на нелегалните мрежи, които контрабандират бежанци срещу заплащане", включително и чрез внасянето в парламента на предложение за увеличаване на наказателните мерки при такива престъпления, но от работата й по Механизма е ясно, че няма никакъв опит с това. Липсата на опит и независима съдебна система обясняват защо страната предпочита подобни престъпления да се разследват от наднационална структура. Такова предложение обаче едва ли е осъществимо като се има предвид чувствителността в тази сфера на страните-членки и като се има предвид опитът с предложението на ЕК за създаване на обща европейска прокуратура, която да разследва престъпленията срещу финансовите интереси на Съюза, тоест - злоупотреби с пари от общия бюджет на ЕС. 

коментари
Александър
11 септември 2015 11:49
Има си хас. Мадам йес + началството, който щом големите началници му кажат и се пребива да изпънява нарежданията. Ако утре им наредят да приемат още, още ще приемат. Поне ЕК плаща и то, добри пари 1000 лв на месец приблизително, по-голямата част, от които едва и ще стигнат до бенефециентите, които отново ще тънат в мизерия. Даже, по-добре да им кажат, че ги пращат в България и съм сигурен, че ще си бият камшика обратно откъдето са дошли.
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.