English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

България не спази предприсъединителното си обещание

Published on , , Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

На осмата годишнина от присъединяването към ЕС можем с чиста съвест да кажем, че България излъга. Не си спази обещанието да довърши реформите в съдебната система в замяна на приемане неподготвена в ЕС на 1 януари 2007-а година. България излъга останалите страни-членки, че проблемите са просто технически и че ще ги реши бързо. Не само не ги реши, не само не са технически, но и с всяка изминала година стават все повече и все по-неконтролируеми. Последният доклад на Европейската комисия за състоянието на обещанията, систематизирани в Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), е истински срам. Той е и подигравка с доверието на останалите страни-членки, които повярваха, че България наистина ще направи необходимото, за да бъде достоен подписник на европейските устройствени договори. Какво толкова, ще кажете, е станало? Станало е това, че като член на ЕС България има достъп до много повече пари на европейските данъкоплатци, отколкото като кандидатка. Това означава, че европейските граждани не само са излъгани, а са направо измамени. Точно, както бяха измамени и от Гърция. Не само това, но България е част и от единния пазар. 

Отчайващо повтарящи се констатации

Тазгодишният доклад по Механизма почти дословно преповтаря миналогодишния. Малкото промени, които може да се забележат в текста, са в посока по-лошо, вместо към по-добро. Най-съществената промяна обаче идва от страна на Европейската комисия. За първи път тази година докладът не беше представен по традиционния начин от говорител на ЕК пред всички журналисти в Брюксел на пресконференция, предавана пряко от аудиовизуалната служба на ЕК. Причините за това са няколко, както обясниха от ЕК за euinside. Първата е, че службата на говорителите беше изцяло реорганизирана след назначаването на новия състав на ЕК през есента. При предишната Комисия със задачата да представя доклада пред обществеността в ЕС и особено в България и Румъния беше натоварен добре познатият говорител Марк Грей. Него обаче вече го няма, а говорителите на ЕК са значително по-малко като брой. 

Друга причина, която беше изтъкната от ЕК, е, че програмата на аудиовизуалната служба (EBS) е била твърде натоварена с теми от заседанието на колежа и други теми, поради което не е имало как да се смести пресконференцията за България и Румъния. Третата причина е донякъде свързана с втората. Решението прескоференцията да отпадне е било допълнително мотивирано и от факта, че тя засяга само две страни-членки, докато останалите теми от програмата на аудиовизуалната служба засягат целия ЕС. Много грешно съждение, но за това след малко. Вместо обичайната публична пресконференция се е състоял само технически брифинг, който не е публичен. Така до него са имали достъп само акредитираните в Брюксел кореспонденти. Имало е идея брифингът да бъде достъпен по видеовръзка и за журналистите в София и Букурещ, но тази идея се е появила в последния момент, поради което не е имало техническа възможност да се организира. 

В случай, че ви е минало през ум, че това са дребни подробности, всъщност става дума за много сериозен проблем, защото новата ЕК пое твърд ангажимент за повече прозрачност и си поставя за основна задача да се бори за свободата на изразяването и медиите. А България и Румъния имат сериозни проблеми с медийната среда, особено България, поради което лишаването на и без друго малкото обективни медии от възможността да отразят подобаващо представянето на доклада с всичките ясни или завоалирани политически послания, съвсем не работи в тази посока. Разбира се, една пресконференция не отнема задължението на колегията да прочете доклада внимателно, заедно с техническата му част, но как той е представен говори до голяма степен за отношението на ЕК към Механизма изобщо. В Брюксел са акредитирани не повече от 5-6 кореспонденти, а в България медиите са десетки, като голяма част от тях се контролират от империята на Делян Пеевски. Как тогава ЕК може да очаква, че изводите в доклада й ще достигнат до обществото? В момента единствените говорители по темата са националните власти. В случая на България става дума за хора, които са част от проблема. Нелепо е да бъдат оставяни да говорят за решаването му. Говорене, което се свежда всъщност до прехвърляне на вина и обещания за нови реформи. Сякаш досега изобщо са правени някакви. 

Заключенията в доклада са толкова притеснителни, че е наистина изумително, че той се свежда до интереса на само две държави. Няма никакъв напредък в борбата с корупцията като общото впечатление е за "слаба и некоординирана реакция на вече системен проблем във всички части на публичната администрация. Слабостите, установени в предишния доклад по МСП, продължават да съществуват". Констатацията е същата и по отношение на друг важен индикатор - борбата с организираната престъпност. "Фактът, че знакови фигури на организираната престъпност успяха да се изплъзнат от правосъдието в деня преди произнасяне на окончателната присъда през юли 2012 г., предизвика широко безпокойство, а фактът, че никой не пожела да поеме отговорност за това и че не бяха предприети никакви стъпки да се гарантира, че подобен инцидент не би могъл да се случи отново, е още по-силна индикация за трудностите, които има системата да се справя с проблемите". Впрочем, изплъзване имаше и съвсем скоро. 

"Опасенията, че решенията за важни обществени назначения се вземат по непрозрачен начин и с участието на мощни икономически и политически групировки, се засилиха през изминалата година по повод назначенията на няколко високопоставени длъжности". И въпреки че през 2014-а ЕК не отчита преки атаки на изпълнителната власт върху съдебната, все още е налице "безпокойство относно независимостта на съдебната власт в България". Липсва напредък и по отношение на обществените поръчки, където "сложната и непрекъснато променяща се законодателна уредба затрудни още повече изграждането на култура на обективност и стриктност. Чуват се гласове из стопанските среди, които започват да губят надежда, че е възможно да се противодейства на манипулациите на търговете". 

Защо провалът на МСП е проблем на целия ЕС?

Отговорът се разбира от само себе си - защото ЕС е единен пазар, който става все по-единен. Освен това интеграцията в ЕС в резултат на кризата и новите геополитически предизвикателства постоянно се задълбочава. На последния съвет на министрите на финансите (ЕКОФИН) в Брюксел на 27 януари беше прието споразумението с Европарламента по новите правила за предотвратяване на прането на пари и финансирането на терористични дейности. Темата е била повдигната от Франция след атентата срещу редакцията на сатиричното списание Charlie Hebdo с призив страните-членки да ускорят максимално приемането на директивата и регламента. Целта на двата документа е да се осигури ясен механизъм за установяване на действителните собственици на фирми. Юридическите лица ще бъдат задължени също така да водят регистри за самоличността на лицата, които в действителност стоят зад дружеството.

С това законодателство се разширява също така обхвата на разпоредбите за политически значимите лица, тоест онези, които могат да бъдат изложени на по-голям риск вследствие на заеманите от тях политически длъжности, като освен "чуждестранните“ бъдат включени "местните“ (пребиваващи в държави-членки на ЕС) и работещите за международни организации политически значими лица. Към тази категория спадат държавните ръководители, членовете на правителства, членовете на парламенти, членовете на върховни съдилища и т.н. Хайде сега всичко това го наложете върху случая "КТБ", Делян Пеевски и неговата медийна империя, която уж не е негова, но всъщност е. Да не забравяме и случая "Белведере", при който беше направен опит да бъдат откраднати дъщерни фирми на френска компания заради манипулирано "случайно" разпределение на делата и зависими съдии. 

В техническия доклад се анализира много подробно кадруването в съдебната система и особено доколко случайно е случайното разпределение на делата. Анализът не говори никак добре за системата, а това е реална заплаха за всички чуждестранни инвеститори. В крайна сметка случаят "Белведере" се превърна в случай, след като френският посланик в София обяви публично, че в българската съдебна система има "гнили ябълки". Той не е единственият посланик на страна-членка на ЕС, която се оплаква от проблеми за инвеститорите заради съдебната система. На дискусия миналата година по повод правосъдното табло на ЕК посланикът на Холандия в София Том ван Орсхот съобщи, че много често компании инвестират в България през Холандия заради независимостта на съдебната система. Тогава той подчерта, че върховенството на закона е от първостепенно значение за икономическото развитие. 

От докладите на ЕК става ясно обаче, че в България няма върховенство на закона, защото законите се менят прекалено често в услуга на една или друга политическа сила или икономическа групировка. Вече бившият посланик на Великобритания Джонатан Алън също се оплака от несигурност за нови инвеститори в България. Сериозен проблем са обществените поръчки, а също и отмяната на вече сключени договори, каза той на същата дискусия. Липсата на наистина независима, отчетна и самоочистваща се от "гнилите ябълки" съдебна система оказва огромно влияние не само върху борбата с финансирането на терористи и прането на пари. Тази липса ще проличи особено и по отношение на друго законодателство, което се подготвя на европейско ниво. Става дума за борбата с укриването на данъци. Темата стана особено актуална след избухването на аферата "Люксембург лийкс". 

Липсата на какъвто и да е напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност пък има пряко въздействие върху ЕС и по отношение на охраната на външните граници на съюза и борбата с нелегалната емиграция. След атентатите в Париж се очаква ЕС да затегне чувствително контрола по шенгенските граници. България не успява вече няколко години поред да стане част от Шенген именно заради липсата на напредък по Механизма. И макар че правителства наред настояват членството на България да не бъде обвързвано с резултатите по Механизма, повече от ясно е, че с подобно ниво на корупция и безнаказана организирана престъпност няма как страните-членки да допуснат членство. На европейско ниво се обсъжда засилване на обмена на информация за движение на предполагаеми терористи или финансови потоци към тях, но ако една държава е в състояние да допусне колапс на банка като КТБ, какъв е проблемът да пропусне съзнателно или несъзнателно да засече финансови потоци към радикални елементи? 

Така че, докладите за България и Румъния - и двете са външни граници на ЕС, като особено България е външната граница на Съюза с проблемна страна-кандидатка за членство - Турция, чиято роля в близкоизточните конфликти се смята за противоречива - засягат не само двете страни. България граничи и със страни-кандидатки от Западните Балкани, за които се смята, че са един от каналите за трафик на хора, оръжие, наркотици. Районът също така е и един от източниците на бойци за "Ислямска държава" в Сирия. С постоянните промени в Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), които са отчетени в доклада като внасящи несигурност и съмнения в необходимостта им, как може да се очаква страната да бъде партньор, на когото може да се разчита, че няма да има пропуски и пропуквания? Затова е много вредно Комисията да подценява значимостта на Механизма за стабилността на целия ЕС, още повече че разрастващият се в момента геополитически конфликт се базира основно на ценности. 

Как ЕС може да отстоява своите ценности в глобален план, ако е неспособен да ги гарантира вътре в Общността? Вече години наред има усещане, че Механизмът не работи и се проваля. Това има пряко отражение върху процеса на разширяване на ЕС към Западните Балкани. Вместо да намери решение, на практика ЕК замита проблема под килима и дори гаси прожектора, който поне веднъж годишно осветяваше проблемите. Извинението с претовареността на програмата на EBS е несъстоятелно, защото сигнал за ангажираността на ЕК с това Механизмът най-сетне да успее можеше да бъде представяне на доклада лично от дясната ръка на Юнкер - първия заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс, който отговаря именно за върховенството на закона, основните права и ценностите на ЕС. Можеше да се организира специално събитие, на което докладите за двете държави да бъдат представени, заедно с конкретни препоръки и дори заплахи. В доклада се загатва например, че ЕК ще продължи да спира еврофондове, но това е крайно недостатъчно. Можеше това представяне да бъде в една от двете столици или пък в Брюксел, за да се демонстрира ангажимента на ЕК и да се избегне само националните власти да говорят по темата. 

За новата ЕК в момента най-важният приоритет е инвестиционния план. В момента ресорният заместник-председател Юрки Катайнен е на обиколка из страните-членки, за да го представя. Той се среща с представители на бизнеса, неправителствени организации, фирми, с парламентите на страните-членки. Защо? Защото иска този план да успее като събере максимално широка подкрепа в страните-членки. Този план е пряко свързан с инвестициите, които пък са пряко свързани с наличието на независима и работеща съдебна система. Защо Механизмът не е толкова важен за ЕК, при положение че той е основата за цялостния общоевропейски механизъм за защита на върховенството на закона, представен миналата година, и при положение, че липсата на върховенство на закона има същия потенциал за преливане на проблеми, както и дълговата криза в еврозоната?

Защо докладите не се представят и пред парламентите на страните-членки (не само на България и Румъния), пред неправителствени организации, бизнеса? Самата ЕК признава в доклада си, че вече има събрана гражданска енергия за реформи. Защо тогава ЕК не застава зад общественото мнение и не го подкрепя? Вярно е, че ЕК е изправена пред много предизвикателства, но би било грешно в дългосрочен план да се смята, че някои са по-малко важни от други. Ако ЕК наистина смята върховенството на закона за толкова важно, че да има специален вицепрезидент, който да отговаря за това, то тя трябва спешно да промени подхода си към Механизма за сътрудничество и проверка на България и Румъния, като паралелно с това засили натиска върху страните-членки да приемат новия механизъм за върховенството на закона. Колкото повече се отлага, толкова по-враждебно настроени правителства ще има в столиците, а крах на върховенството на закона е крах за ЕС. Без преувеличение. 

comments
krlozanov@abv.bg
5 март 2015 15:48
Госпожо Аделина Марини, известно ли ви е, че след изстрелите на един турчин по папата и след световно подкрепения "справедлив" процес срещу един българин по този повод, в Италия бе издаден тълковен речник, в който думата "български" има обиден смисъл? Знаете ли дали е корегиран тоя речник след отпадането на обвинението срещу България?
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required