English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Турция и ЕС - между митовете и реалността

Published on , , София

Възможен ли е в България зрял и аргументиран разговор за Турция, за взаимните ни отношения, за турското членство в ЕС? Тези въпроси си задавахме, докато организирахме дискусията „Турция и Европейският съюз: формули на общото бъдеще” с Владимир Шопов, директор на Европейския институт за стратегии и политики | espi и Пламен Ралчев, основател на StratCom. Желанието ни да докажем, че не само е възможен, но и необходим ни водеше при избора на темите и говорителите, така че да се получи балансиран и коректен разговор.

Като отправна точка, директорът на espi Владимир Шопов обобщи аргументите ЗА и ПРОТИВ турското членство в ЕС. В аргументите ЗА основен е геополитическият аргумент - големината на Турция ще има ролята на геостратегически мултипликатор и ще помогне на ЕС да бъде по-убедителен играч глобално. Икономическите и политическите аргументи са известни, а освен това ЕС ще получи и "цивилизационен бонус" като докаже на себе си и света, че не е християнски клуб и така ще получи по-висока международна легитимност и влияние. Основният аргумент ПРОТИВ е свързан със сцеплението (разбирано като cohesion) - не размерът е ключовият фактор за влиянието на ЕС, а степента на сцепление в него, възможността му да действа „с един глас”. В този смисъл, различието на Турция, коментирано като културно или цивилизационно, ще намали способността на ЕС да действа единно.

Според Владимир Шопов, определящи за бъдещето на преговорите за членство и изобщо на отношенията с Турция, са два процеса. Единият е кризата, която ЕС преживява в опита си да се адаптира към глобализацията. „Разширяването все повече ще се преценява от европейските елити от гледна точка на това как новите страни-членки ще се вписват и как влизането им ще се отразява на интеграцията на икономическите и другите европейски политики”.

Вторият процес е новата демократизация в отношенията между ЕС и неговите граждани. „В този смисъл Турция трябва да преговаря със самите европейски граждани, което създава ново и проблемно измерение на отношенията.” Както и друг път euinside е писал, проблемът с интеграцията на турските малцинства в Западна Европа неминеумо рефлектира върху отношението на гражданите на тези страни към Турция, а общественото мнение има думата, когато се взимат политическите решения.

Димитър Бечев от Европейския съвет за външни отношения определи преговорите за членството на Турция в ЕС като „фасада”: „По повод преговорите трябва да сме брутални с фактите - от 2010 няма отворена нова глава в преговорите. 4 глави са блокирани от Франция с мотива, че отворят ли се, изходът е предопределен и той е членство.” В момента турската външна политика е изцяло ориентирана към Близкия Изток и отношенията със съседите, а не към ЕС, смята г-н Бечев.

По този повод той смята, че у нас циркулират много клишета, митове и откровени неистини, например - няма доказателства за експанзионистичната политика на Турция. „Другата голяма заблуда е, че Турция е фокусирана на Балканите и специално към България. Най-голямото клише е, че тук ДПС е „петата колона” на Турция - последното посещение (на президента Гюл) показа, че има междудържавен диалог който е много по-важен”. Според Димитър Бечев, Близкият Изток е много по-централна тема за Турция, както и Русия. „Тази политика не се гради на исторически спомени, а на икономическия интерес, на справянето с проблемите на националната сигурност и защита на националния интерес”.

Макар преговорите с ЕС да буксуват, има какво да се направи за подобряване на отношенията Турция-ЕС в средносрочен план, каза още г-н Бечев. Например, по отношение на външнотърговските отношения и на визите. Необходим е и двустранен диалог за координиране на външната политика особено към Арабския свят. Точно Арабската пролет е добър повод да се погледне на отношенията ЕС-Турция и през призмата на отделните страни-членки. ЕС е съюз от 27 суверенни държави със собствени национални интереси. Като правило онези страни, които са най-далеч от Турция във всяко едно отношение са и най-положително настроени към членството на страната в ЕС. Такава страна е Испания, чийто подход към Турция е изцяло прагматичен.

Тази много интересна гледна точка в дебата внесе Божана Стоева от espi. Обяснението е прагматично - зад испанската подкрепа стоят конкретни икономически и политически интереси. При това, „Испания подкрепя Турция, но никога не казва, че подкрепя членството на Турция в ЕС”, обясни г-жа Стоева. Двете страни имат отлични икономически отношения и Испания активно търси турския пазар - Турция е втората й най-голяма дестинация за износ извън ЕС след САЩ. Много важен елемент е, че в Испания турската тема не може да се използва спекулативно с политически цели: ”Турската тема почти не засята обществото, общественото мнение не е против членството. Така че правителството няма полза да използва тази карта предизборно, както наример се случва във Франция.”

Как, обаче, изглеждат нещата, погледнати от България? У нас говоренето за Турция почива на стари, натрупвани повече от 150 години митологеми, базирани на страха. Начинът, по който се мисли и говори за Турция, отразява националистически и идеологически наслагвания, в резултат на които сме развили психологически комплекс спрямо Турция, свързан с наратива за робството, обясни Пламен Ралчев, основател на StratCom и преподавател в УНСС. В България има висока степен на чувствителност по темата, която обаче не е много ясно до каква степен е автентична или манипулирана.

Голям проблем, каза още той, е че ДПС е начинът, по който средностатистическият български гражданин разбира Турция, което няма как да не се отрази върху отношението на същия този гражданин към южната ни съседка. Разговорът за Турция у нас е твърде политически профанизиран и манипулиран допълнително от синдрома "заплахата от Турция". Това, според г-н Ралчев трябва да спре, ако искаме да имаме смислен разговор за отношенията си с Турция. Той призова към умереност и излизане от историческата и емоционално-психологическа обремененост от миналото.

Уви, за това колко трудно препоръките на Пламен Ралчев може да бъдат изпълнени говорят данните, представени от Марин Лесенски от институт "Отворено общество" за обществените нагласи спрямо членството на Турция в Европейския съюз. Той съпостави две проучвания с един и същ въпрос от 2008-а и 2011-а година. Въпросът е "Ако има референдум за членството на Турция в ЕС, как бихте гласували?" Отговорите са изненадващи от две гледни точки. Първата е, че резултатите всъщност не показват онази категоричност и примитивност в мненията, която присъства в публичното пространство. През 2008 година 31.4% са били "за" членството на Турция в ЕС, а 32.8 на сто са били против. През 2011, 32.6% подкрепят, докато вече 44.4% са против. Увеличението на противниците на турското членство е за сметка на хората без мнение при предишното проучване.

Втората е как са разпределени политически тези нагласи. Съвсем ясно е, най-силно подкрепят присъединяването на Турция симпатизантите на ДПС. Като тук пак има известна изненада, тъй като там резултатът не е 100%. 82 на сто от анкетираните са изразили подкрепа, но 18 са против. Парадокс, според Марин Лесенски, е, че привържениците на Синята коалиция са втората група, която подкрепя Турция в ЕС. Интересното е, че симпатизантите на ГЕРБ и БСП са дали сходни резултати - 30% "да" срещу близо 50% - "не". "При евентуален референдум 21.50% от симпатизантите на "Атака" биха гласували "за'' , 27.90% от поддръжниците на БСП, 34.40% - ГЕРБ, 44.00% - СДС и 67% – ДПС."

Както обясни Марин Лесенски, макар общественото мнение да не формира българската външна политика, важно е тези данни да се знаят, за да не може общественото мнение да бъде използвано за поддържане на определени аргументи.

Според д-р Евгений Кънев, председател на борда на espi, няма нищо страшно в агресивната експанзионистична икономическа политика на Турция през последните години, напротив, България може и трябва да се възползва от нея. Неслучайно темата беше акцент по време на визитата в България на 11 юли на турския президент Абдула Гюл и водената от него голяма бизнес-делегация. Амбицията на Анкара е до 2023 година да увеличи обема на износа до 500 млрд. евро. За България се залага цел от увеличаване на стокообмена от сегашните близо 4 млрд. долара на 10 млрд. евро.

Но, ако турските бизнесмени имат очаквания, които заявиха ясно за пореден път и в България, българският бизнес също има очаквания, каза още д-р Кънев. Много трудно се прави бизнес в Турция без да имаш лобистка опора, тъй като в страната големите бизнеси са контролирани - всеизвестен е методът на работа на холдингите, а военните продължават да имат огромно влияние върху икономиката.

Турция вече е не просто фактор в региона, тя е фактор и в глобален план и като част от Г20. Затова и подходът към нея трябва да почива на прагматизъм, а не на сенките от миналото, беше общото послание на всички, участвали в конференцията. Но за да има такъв подход, българското общество първо трябва да изговори ясно страховете си, да ги осъзнае и да продължи напред. Затова и смятаме, че днешният разговор беше само първи опит този процес да се случи, с надеждата да обхване колкото се може по-голяма част от обществото.

Защото светът се променя, предизвикателствата също и няма как да им отговорим и още повече - да спечелим, впрегнати в стари страхове и нови политически легенди. А както и да се развие преговорният процес на Турция с ЕС, Турция ще продължи да бъде голям, силен и влиятелен съсед на България. Затова въпросът е как максимално да се възползваме от това съседство, как да спечелим от отношенията си с Турция, без да прояваваме нито робски комплекси за малоценност, нито прекалено европейско самочувствие.

comments
тюрколог
14 юли 2011 06:24
Така, повече от очевидно е, че България не може да има същата позиция към Турция, както Испания. И всякакви опити да ни се тика в очите испанската позиция са смешни и глупави. Т. например в Испания няма 100 000 тракийски бежанци, които вече 80 години чакат обезщетения от турската страна.
 Но да се върнем към политико-икономическите измерения. Най-напред за прословутия икономически бум на Турция. Да, Турция бележи значим икономически ръст. Достатъчно е обаче да разделите нейния БВП на броя на населението и ще видите, че това, което ще се получи далеч не е впечатляващо. Да не говорим, че май броят на турците се занижава нарочно с 1-2 000 000. Освен това този бум до голяма степен се дължи на т. нар. портфейлни инветсиции или горещи пари - т.е. на чисто спекулативен капитал, който навлезе в Турция вследствие на ниските лихвени проценти в Европа. Не се знае какво ще стане с турската икономика ако този капитал се изтегли. Също така Турция през последната година формира огромни търговски дефицити и дефицити по текущата сметка. Постъпването на значителни портфейлни инвестиции поевтини цените на кредитите в страната и значително улесни получаването на заеми. Това повдигна съществено вътрешното потребление голяма част от което се насочи към закупуване на стоки от вън или с други думи в Турция се раздува огромен кредитен балон, от който полза имат най-вече западните компании търгуващи с Турция, тъй като прибират голяма част от парите на турските кредитополучатели. Само за месец май търговският дефицит на Турция е над 10 милиарда долара, а дефицитът по текущшата сметка е около 8 милиарда. Остатъкът около два милиарда се покрива с портфейлни инвестиции по турските ценни книжа - т.е. с дълг. Естетствено е, че тези компании, които извличат такива огромни печалби от бума във вътрешното турско кредитиране и потребление ще са и най-големите защитници на турската кауза. Да видим обаче какво ще мислят, когато кредитният балон се спука. Впрочем интересно е, че държавния бюджет на Турция продължава да фромира не излишъци, а дефицити дори в годините на растеж. През миналата година бюджетният дефицит на страната беше по-висок от този на закъсалата България, а през 2009 си беше направо астрономически. За тази година се говори за нисък дефицит около 2,8%, но предстои да видим. Като цяло турската икономика продължава да бъде доминирана от кланови и религиозни групи и представлява една по-скоро клиентилистко-патронатна система, отколкото модерно пазарно стопанство. Според мен опитите за ограничаване на търговските дефицити, които новото-старо турско правителство дава няма да успеят, тъй като клановите групи, за които говоря се явяват основни контрагенти на чуждите компании и техни мощни лобисти, а в същото време са и опора на настоящата власт.
По отношение на външната политика:  авторите са прави да твърдят, че Турция отдава много по-голямо внимание на района на Близкия Изток отколкото на Балканите и на Европа. Според мен това до голяма степен се дължи на ислямистките корени и връзки на сега управляващата партия. Да видим обаче какво донесе политиката на Давутоглу - в момента Турция е в открит дипломатически конфликт с Израел, т.е. страната по никакъв начин не може да бъде посредник между турци и араби. Освен това през последните месеци доста се охладиха и отношенията й със сирийския режим, заради подкрепата, която Анкара оказва на сирийската опозиция. В Либия Турция загуби не малко пари, а петролните монархии от Залива не са никак въодушевени от турското навлизане в региона. В общи линии в момента Турция поддържа добри отношения с Хамас в газа и относително добри с кюрдите от северен Ирак. Интерес будят и връзките й с Иран. По принцип Турция и Иран са остри конкуренти не само в Близкя Изток, но и в Централна Азия. Единствената причина за близките отношения между Анкара и Техеран през последните години е евентуалната подляба на Ирак, както и възможността на Иран да заобикаля международните санкции през Турция. Аз обаче не съм особен оптимист за бъдещето на ирано-турските отношения особено в контекста на иранската ядрена програма.
По отношение на Балканите мога да кажа само, че Турция се опитва да си създаде свои държави-клиенти най-вече сред страните от Западните Балкани със значително или преобладаващо мюсюлманско население - Босна и Херцеговина, Косово, Албания и Македония. Интересена е подкрепата, която Анкара дава на Македония и особено на македонизма през последните години, както и значителното турско навлизане в Македония - то не е само икономическо, но и културно и особено политическо.
За политиката на Турция в Средна Азия и на Кавказ заслужава да се пише отделно.
Във вътрешен план страната е доминирана най-вече от силни религиозни (проосмански) и националистически (туранистки) сантименти. Либералните среди са с доста ограничено влияние. Специално внимание заслужават и отделни религиозни групи, които произхождат от влиятелната в миналото сунитска група накшбендия. Тези групи имат силно присъствие в политическия и стопанския живот на Турция и са особено активни и на Балканите.
Левскар
14 юли 2011 17:07
Да плача ли, да се смея ли?!? Един сънува робски комплекси, а друг бълнува с радост за експанзионистичната турска икономическа политика задушаваща българският бизнес. Божеее, какво доживяха да прочетат очите ми :D! А обсъдихте ли на тоя форум дребният въпрос, че пълноправен член на ЕС е един вид окупиран и разцепен на две от прекрасната Турция? Дребното проблемче с няколкото милиона кюрди борещи се за независимост? Броя на населението и относителния дял на бедните и необразовани хора в него?
Левскар2
17 юли 2011 07:39
Жалко, че си левскар! Очевидно, каквото виждат очите ти, не стига до съзнанието! На една дискусия, всеки може да изкаже каквото и да е мнение, стига да е аргументирано поне 50 %. Изнесли са съответните данни, навярно публикувани официално и толкова. Данните, обаче, на "тюрколога" са повече от интересни! Това едва ли може да се прочете на много места. Жалко, че не е бил на дискусията!
И като се замисля върху тях, направо ми се доплаква. Та "левскар" не само ти ще плачеш, но и 80 % от българския народ, за голямо съжаление!!
Левскар
17 юли 2011 16:52
Изобщо нямам намерение да плача "левскар2". А коментара ми беше написан във връзка със статията, а не относно мнението на тюрколога, което е по-дълго от самата статия и ме домързя да го дочета.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required