Възможен ли е в България зрял разговор за Турция?

още по темата

Срещата на върха ЕС-Турция във Варна показа, че диалогът с Ердоган е невъзможен

Завръщане на разширяването от света на мъртвите?

Турция хем е кандидатка за членство в ЕС, хем вече не е

Често разговорът за Турция у нас се свежда до неудобните и за двете страни събития от общата ни история. С много емоция, малко разум и без никаква широка перспектива на разговора. Затова и с анализаторите от новоучредения Европейски институт за стратегии и политики | ESPI и StratCom, Владимир Шопов и Пламен Ралчев, се осмеляваме да организираме съвместна дискусия. Темата, на която се спряхме е "Турция и Европейският съюз: формули на общо бъдеще". Избрахме си тази тема, първо защото Турция е най-старият и ревностен кандидат за членство в ЕС и, второ, защото България вече от пет години е част от този съюз и трябва да има ясна позиция по въпроса.

През последните 20 години Турция значително се промени и от страна с крехка политическа стабилност под зоркото око на военните, с хиперинфлация и затруднена икономическа активност, в момента страната е 16-тата по големина икономика в света и 6-та в Европа. Тя е член на Групата на двайсетте - сдружение на развити и нововъзникващи икономики, което определя световния дневен ред. За последните 10 години Турция успя да се наложи и като важен фактор в района на Близкия изток като прилагаше политиката на нулеви проблеми със съседите. Процес, който започна да привлича уплашени погледи в Европейския съюз и САЩ.

С други думи, Турция придоби ново самочувствие на влиятелен член на международната общност, който вече говори по-дръзко за интересите си и ги заявява ясно. И все пак, остават още много проблеми за решаване, които ЕС не спира да повтаря - права на човека, особено на жените; право на събиране и сдружаване; свобода на пресата и плурализъм на мненията. Появиха се и опасения от поява на автократизъм в края на втория мандат на премиера Реджеп Тайип Ердоган, чиято партия на Справедливостта и развитието спечели убедително изборите през юни, с което създаде възможност Ердоган да застане за трети пореден път на премиерското място.

В основата на отношенията Турция-ЕС обаче е липсата на доверие, породено основно заради наличието на сериозно турско имигрантско малцинство в няколко от големите страни-членки, най-вече в Германия. Културните и религиозните различия са в основата на неразбирателството и на засилването на националистическите чувства в последните години.

И предвид именно липсата на доверие, а също и различния път на развитие на ЕС и Турция е настъпил моментът да си поговорим първо вътре в ЕС, а след това и със самата Турция за това дали гледаме в една посока и ако не по какъв начин можем да си сътрудничим. Затова и избрахме заглавието "формули за общо бъдеще", защото не е задължително членството в ЕС да е единственият възможен начин за партньорство.

Разделили сме дискусията на два панела: "Турция: съсед и партньор в ЕС" и "Турция и ЕС: поглед от България". В първия панел основните говорители са политологът Владимир Шопов, директор на ESPI ("Как мислим за ползите и предизвикателствата от членството на Турция в ЕС"), Димитър Бечев от Европейския съвет за външни отношения, който ще говори за "ЕС и турската външна политика" и Боряна Стоева, изследовател в ESPI. Тя ще говори за "Испания и Турция: демонстрация на солидарност, общи интереси или невидимите възможности".

Във втория панел говорители ще бъдат: Пламен Ралчев, StratCom, който ще се спре на темата "Българското (не)разбиране на Турция и нейното членство в ЕС: комуникационни дефицити и стратегически комплекси". Евгений Кънев пък ще се спре на българската икономическа активност в Турция, а Марин Лесенски от институт "Отворено общество" ще говори на тема "Българо-турските отношения: политическите и обществени фактори". Заедно с Ралица Ковачева ще модерираме панелите.

Ще направим пълен видеозапис на конференцията и по-късно ще я видите на euinside или в нашия профил в YouTube.