euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Новото самочувствие на Турция

Аделина Марини, July 12, 2011

"Турция е 6-тата по размер икономика в Европа. Ние сме страна от Г20. Миналата година имахме 8.9% икономически растеж. През първата четвърт на 2011-а регистрирахме растеж от 11%. Банките и банковата ни система са изключително здрави. Турция е много голям пазар. По отношение на разходите - имаме бюджет от 1 трилион долара. [...] Госпожи и господа, приемайте Турция като свой дом. Следете Турция отблизо и се възползвайте по най-добрия начин от възможностите й". Думите са на турския президент Абдула Гюл, изречени по време на закриването на българо-турския бизнес форум в София на 11 юли.

Гюл беше на 2-дневно официално посещение в България, като със себе си доведе огромна делегация от турски бизнесмени. И именно икономическото сътрудничество беше в основата на официалната визита, въпреки че българската страна се опита не особено убедително да повдигне и енергийната тема. Икономиката на Турция се развива действително много бързо, като според официални данни през тази година тя изпреварва дори икономиката на Китай. Не малко експерти предупреждават от месеци, че има сериозна опасност от прегряване, но засега турското правителство отрича такъв риск и води агресивна политика към разрастване.

България - врата към Европа

"Целта на Турция е до 2023 г. износът да достигне 500 млрд. евро", това каза Ялчън Егемен, председател на Турско-българския бизнес съвет по време на форума. За да стане това обаче, е необходимо да започне процес на либерализация на визите. Това беше темата, повдигана от абсолютно всички турски представители и на бизнеса, и на правителството, по време на форума. Всички изтъкнаха едни и същи доводи - вие имате нужда от инвестиции, Европа има нужда от инвестиции, вие се задъхвате от кризата и застарявате, ние не се задъхваме и предлагаме помощ, но визите са ни голям проблем.

Проблемът с визовата либерализация се повдига от Анкара при всеки възможен случай, най-вече в преговорите за присъединяване към Европейския съюз, които страната води от 2006-та година, но които са на практика в полузамразено състояние. Турция смята, че към нея се прилага двоен стандарт, след като страни с амбиции за членство в ЕС на Балканите получават визова либерализация, а Турция не.

Визовият режим може да бъде разделен условно на две части, които са взаимно свързани. Едната е двустранният проблем (Турция-България), а другата е свързана с прилагането на шенгенските правила. Основното искане на турското правителство и на бизнеса е да се даде възможност поне на привилегирован кръг турски граждани да се ползват от облекчен визов режим. Този кръг обаче в Турция е твърде широк и покрива не само представителите на най-различни нива на държавната администрация, но и техните семейства. Искането на България е списъкът да бъде ограничен, което не се посреща с разбиране от турска страна.

Проблемът на европейско ниво пък е, че Турция има безвизов режим с държави от Близкия изток, смятани за не особено дружелюбни от Европейския съюз и САЩ, като например Сирия и Иран. Проблемът се усложнява допълнително и от желанието на ЕС за подписване на споразумение за реадмисия, ключов елемент от гарантиране на Шенгенската сигурност и доста важен, впрочем, за България и нейната амбиция за членство в Шенгенското пространство. Става дума за правилото нелегални имигранти, влезли през Турция в Шенген, да бъдат връщани обратно на Турция. Анкара поставя като условие подписването на споразумението за получаване на визови облекчения. Нещо, с което ЕС не е готов да се съгласи на този етап, въпреки силния натиск, провокиран от събитията в Северна Африка и Близкия изток.

Друг проблем, който турският бизнес повдигна в България, е свързан с турските превозвачи. Високи такси, тежки процедури на митниците, желание за обслужване на едно гише. Турските превозвачи генерират огромен трафик към Европа, който може да се види с просто око по европейските пътища. Оплакване имаше и по отношение на протекционистичното законодателство в областта на пазара на труда. За всеки един турски работник, турска фирма работеща в България трябва да наеме 10 българи. Това е възможно за големите предприятия, но затруднява много малките "и вместо да дойдат по-големи инвестиции в България, така се създават трудности", сподели Рифат Хисарчъклъоглу, президент на Съюза на турските търговски, промишлени, морски палати и стокови борси.

"Много обичам една българска поговорка - каквото има в торбата, това ще има и в чорбата. Каквото политиците сложат в торбата, това ние бизнесмените ще сме в състояние да предложим в чорбата", каза още г-н Хисарчъклъоглу. Той формулира молбите на всички представители, които говориха по време на бизнес форума към политиците и на двете страни за решаване на проблемите. "Там, където се работи и се развива бизнес, винаги има проблеми. Ако няма бизнес, няма проблеми. Но с вашите нареждания ние искрено вярваме, че те ще бъдат решени, особено за турските превозвачи от гледна точка на износа. България, която е наша врата към Европа има жизнено важно значение", добави още Рифат Хисарчъклъоглу.

Отговорът

"Ние политиците нямаме право да се скрием зад едно или друго експертно мнение. Ние трябва да поемем своята отговорност, да изразим своята ясна политическа воля", каза президентът Георги Първанов. По отношение на визите, държавният глава заяви след среща на 4 очи с Абдула Гюл, че визовата политика на България е част от европейската политика по въпроса. "Разбира се, когато става дума за конкретни елементи на този проблем, смятам, че той трябва да бъде предмет на обсъждане в рамките на Смесената комисия". Той, на свой ред, повдигна въпроса пред турския си колега по "любимата" си тема - енергетиката. Според него, трябва да се ускори "немаловажния въпрос за междусистемната газова връзка между България и Турция. Въпрос, който е лесно решим и който изисква усилията на изпълнителната власт и на фирмите, които са ангажирани с тази работа".

Турският президент почти не засегна енергийната тема, а акцентира изцяло върху икономическото развитие на страната си и партньорството с българския бизнес. Турция има амбицията да инвестира в развиването на термалния туризъм в България. "България има много хубави природни дадености, особено в областта на термалния туризъм. България е едно редките места по света. Скоро ще видите в 1 филм, че има места, които падишасите от османската империя са посещавали. Затова в тези места трябва да се инвестира, трябва да се развиват, да се модернизират. Разбира се, това ще ускори много туристическия обмен".

Той цитира още и неколкократно представените данни за туристическия обмен. За 2010 година Турция е приела около 30 млн. туристи, от които близо милион са българите (1.4 млн.). За сметка на това около 40,000 са турските граждани, посетили България. Отново заради визовия режим.

Нито дума за ЕС

Любопитна продробност от визитата на турския президент в България беше, че темата за ЕС, на който България е член, а Турция води с него трудни преговори, не беше повдигната изобщо. Самият факт, че официалната турска делегация говори единствено и само за икономическото си развитие и за достъпа на турския бизнес в ЕС показва колко отдавна България е трябвало да формулира сама за себе си мнение за това какво очаква от Турция, как я вижда като партньор в ЕС и не по-малко важния въпрос - кога. euinside от много време смята, че в България малко се говори по темата и затова организираме, заедно с Европейския институт за стратегии и политики и StratCom дискусия на тема "Турция и Европейският съюз: формули за общо бъдеще". Конференцията ще се проведе на 13 юли.