English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Новото самочувствие на Турция

публикувано на , , София

"Турция е 6-тата по размер икономика в Европа. Ние сме страна от Г20. Миналата година имахме 8.9% икономически растеж. През първата четвърт на 2011-а регистрирахме растеж от 11%. Банките и банковата ни система са изключително здрави. Турция е много голям пазар. По отношение на разходите - имаме бюджет от 1 трилион долара. [...] Госпожи и господа, приемайте Турция като свой дом. Следете Турция отблизо и се възползвайте по най-добрия начин от възможностите й". Думите са на турския президент Абдула Гюл, изречени по време на закриването на българо-турския бизнес форум в София на 11 юли.

Гюл беше на 2-дневно официално посещение в България, като със себе си доведе огромна делегация от турски бизнесмени. И именно икономическото сътрудничество беше в основата на официалната визита, въпреки че българската страна се опита не особено убедително да повдигне и енергийната тема. Икономиката на Турция се развива действително много бързо, като според официални данни през тази година тя изпреварва дори икономиката на Китай. Не малко експерти предупреждават от месеци, че има сериозна опасност от прегряване, но засега турското правителство отрича такъв риск и води агресивна политика към разрастване.

България - врата към Европа

"Целта на Турция е до 2023 г. износът да достигне 500 млрд. евро", това каза Ялчън Егемен, председател на Турско-българския бизнес съвет по време на форума. За да стане това обаче, е необходимо да започне процес на либерализация на визите. Това беше темата, повдигана от абсолютно всички турски представители и на бизнеса, и на правителството, по време на форума. Всички изтъкнаха едни и същи доводи - вие имате нужда от инвестиции, Европа има нужда от инвестиции, вие се задъхвате от кризата и застарявате, ние не се задъхваме и предлагаме помощ, но визите са ни голям проблем.

Проблемът с визовата либерализация се повдига от Анкара при всеки възможен случай, най-вече в преговорите за присъединяване към Европейския съюз, които страната води от 2006-та година, но които са на практика в полузамразено състояние. Турция смята, че към нея се прилага двоен стандарт, след като страни с амбиции за членство в ЕС на Балканите получават визова либерализация, а Турция не.

Визовият режим може да бъде разделен условно на две части, които са взаимно свързани. Едната е двустранният проблем (Турция-България), а другата е свързана с прилагането на шенгенските правила. Основното искане на турското правителство и на бизнеса е да се даде възможност поне на привилегирован кръг турски граждани да се ползват от облекчен визов режим. Този кръг обаче в Турция е твърде широк и покрива не само представителите на най-различни нива на държавната администрация, но и техните семейства. Искането на България е списъкът да бъде ограничен, което не се посреща с разбиране от турска страна.

Проблемът на европейско ниво пък е, че Турция има безвизов режим с държави от Близкия изток, смятани за не особено дружелюбни от Европейския съюз и САЩ, като например Сирия и Иран. Проблемът се усложнява допълнително и от желанието на ЕС за подписване на споразумение за реадмисия, ключов елемент от гарантиране на Шенгенската сигурност и доста важен, впрочем, за България и нейната амбиция за членство в Шенгенското пространство. Става дума за правилото нелегални имигранти, влезли през Турция в Шенген, да бъдат връщани обратно на Турция. Анкара поставя като условие подписването на споразумението за получаване на визови облекчения. Нещо, с което ЕС не е готов да се съгласи на този етап, въпреки силния натиск, провокиран от събитията в Северна Африка и Близкия изток.

Друг проблем, който турският бизнес повдигна в България, е свързан с турските превозвачи. Високи такси, тежки процедури на митниците, желание за обслужване на едно гише. Турските превозвачи генерират огромен трафик към Европа, който може да се види с просто око по европейските пътища. Оплакване имаше и по отношение на протекционистичното законодателство в областта на пазара на труда. За всеки един турски работник, турска фирма работеща в България трябва да наеме 10 българи. Това е възможно за големите предприятия, но затруднява много малките "и вместо да дойдат по-големи инвестиции в България, така се създават трудности", сподели Рифат Хисарчъклъоглу, президент на Съюза на турските търговски, промишлени, морски палати и стокови борси.

"Много обичам една българска поговорка - каквото има в торбата, това ще има и в чорбата. Каквото политиците сложат в торбата, това ние бизнесмените ще сме в състояние да предложим в чорбата", каза още г-н Хисарчъклъоглу. Той формулира молбите на всички представители, които говориха по време на бизнес форума към политиците и на двете страни за решаване на проблемите. "Там, където се работи и се развива бизнес, винаги има проблеми. Ако няма бизнес, няма проблеми. Но с вашите нареждания ние искрено вярваме, че те ще бъдат решени, особено за турските превозвачи от гледна точка на износа. България, която е наша врата към Европа има жизнено важно значение", добави още Рифат Хисарчъклъоглу.

Отговорът

"Ние политиците нямаме право да се скрием зад едно или друго експертно мнение. Ние трябва да поемем своята отговорност, да изразим своята ясна политическа воля", каза президентът Георги Първанов. По отношение на визите, държавният глава заяви след среща на 4 очи с Абдула Гюл, че визовата политика на България е част от европейската политика по въпроса. "Разбира се, когато става дума за конкретни елементи на този проблем, смятам, че той трябва да бъде предмет на обсъждане в рамките на Смесената комисия". Той, на свой ред, повдигна въпроса пред турския си колега по "любимата" си тема - енергетиката. Според него, трябва да се ускори "немаловажния въпрос за междусистемната газова връзка между България и Турция. Въпрос, който е лесно решим и който изисква усилията на изпълнителната власт и на фирмите, които са ангажирани с тази работа".

Турският президент почти не засегна енергийната тема, а акцентира изцяло върху икономическото развитие на страната си и партньорството с българския бизнес. Турция има амбицията да инвестира в развиването на термалния туризъм в България. "България има много хубави природни дадености, особено в областта на термалния туризъм. България е едно редките места по света. Скоро ще видите в 1 филм, че има места, които падишасите от османската империя са посещавали. Затова в тези места трябва да се инвестира, трябва да се развиват, да се модернизират. Разбира се, това ще ускори много туристическия обмен".

Той цитира още и неколкократно представените данни за туристическия обмен. За 2010 година Турция е приела около 30 млн. туристи, от които близо милион са българите (1.4 млн.). За сметка на това около 40,000 са турските граждани, посетили България. Отново заради визовия режим.

Нито дума за ЕС

Любопитна продробност от визитата на турския президент в България беше, че темата за ЕС, на който България е член, а Турция води с него трудни преговори, не беше повдигната изобщо. Самият факт, че официалната турска делегация говори единствено и само за икономическото си развитие и за достъпа на турския бизнес в ЕС показва колко отдавна България е трябвало да формулира сама за себе си мнение за това какво очаква от Турция, как я вижда като партньор в ЕС и не по-малко важния въпрос - кога. euinside от много време смята, че в България малко се говори по темата и затова организираме, заедно с Европейския институт за стратегии и политики и StratCom дискусия на тема "Турция и Европейският съюз: формули за общо бъдеще". Конференцията ще се проведе на 13 юли.

коментари
Л.Д.В.
13 юли 2011 16:59
"Нито дума за ЕС"

Точно тоя финал прочетох и препрочетох с най-голямо внимание. Но и с известно учудваане - защото вече пиках на стената на конференцията във Фейсбук, може би е излязло по-косно от тая публикация.
В резюме:

В Турция все повече осъзнават, , че мястото й не е в ЕС. Доказателства:
- Самият турски посланик в Брюксел би отбой;
- Статистическите проучвания показват, че от първоначално желаещите членство в ЕС турци са останали по-малсо от половината.
По света се надига мошна протестна вълна против турската експанзия за неоосманистко световно господство, част от която е и овладяването на ЕС. Примери колкото шеш: Швейцария, Белгия, Германия, Франция ....
Дори Светият отец деликатно заяви, че Европа е християнски клуб!
В Конгреса на САЩ също удариха на камък за се създаде проислямско лоби - макар че САЩ и Европа точно в това отношение едва ли са съмишленици!
У нас се създаде подписка с искане за насрочване на Референдум ЗА или Против членството на Турция в ЕС. Подписката очхвана над 360 хил души и беше внесена в парламента. След процедурни хватки около действителността на подписите се оказа, че подписката е законна. Придвижване, обаче , няма!

Големият политик и държавник, бившият премиел на България Иван Костов предложи изход:  Дебатът за членството на Турция в ЕС да започне сега, а  дали ще има или не подкрепа от България да се реши едва когато - и ако - Турция бъде поканена.
може би действително е време да започне този дебат - но не с оглед интересите на Турция, а с оглед на българските национални интереси!
И още нещо - последно! Добрите междусъсетски отношения между Терция и Балгария не могат да бъдат заложник за съгласието на България за турско европейско членство!
История
19 ноември 2011 12:34
Турция вероятно ще се откаже от ЕС не защото е осъзнала, че мястото й не е там, а защото ЕС бавно и сигурно си отива. Този съюз не е замислен като христянски и най-малкото показва колко е демократична Европа като се среми да я превърне в християнски клуб. В ЕС две - три големи държави диктуват условияна на останалите. Вече всички знаем, че България и Румъния не са приети, защото са много напреднали, а защото са необходими като пазар, патребители и територия. Турция обаче в никакъв случай няма да се нареди при "останалите". Не знам защо всички приемат ЕС за нещо велико и трайно.
          Преди много години по царско време се е пеела една песен - "Който има ЩУКИ/самолетите на Райха/ в днешната борба, той ще има утре по-добра съдба. Рим, Берлин и Токио верни във борбата, утре ще наложат нов ред на Земята". Както вече знаем нямаше нито нов ред, нито по-добра съдба за имащити ЩУКИ.      
         После дойде времето на "Союз нерушимый республик свободных, сплотила навеки великая русь; да здравствует созданный волей народов одинний могучий Советский союз". Както вече всички знаем - нито съюзът беше нерушим, нито републиките бяха свободни, нито Съветският съюз беше създаден по "волята на народите".
          В днешно време всички се радват на звука на "Одата на радостта" и се пенят, че са силни с ЕС. Какво ли ги кара да мислят, че всичко ще е по различно в сравнение с горинте примери?
Левскар
22 ноември 2011 15:54
Всички искания на турците са в интерес на турския бизнес, което си е нормално и означава автоматично, че като ефект ще са изцяло в ущърб на българския бизнес. Разбирам защо турците искат икономиката им да се разраства и навлиза в България за сметка на нашата, която съответно да отслабва, но съм учуден от това, че доста хора в нашата страна работят именно за благото на турската икономика, а не за българската.
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.