English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

В България се води тежка битка за съдебната реформа. Нужна е помощ и отвън

Published on , , София, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

На фона на тежката драма с Гърция на ЕС едва ли му е до проблемите на България и Румъния с върховенството на закона, които не застрашават нито оцеляването на еврозоната, нито пък на ЕС. И все пак, това, което става и в двете страни в момента е изключително важно. За първи път, откакто те са членки на ЕС, ситуацията в тях е силно променена. Румъния вече е идеал за борба с корупцията по високите етажи на властта в очите на българските граждани, където антикорупционната прокуратура посегна дори на премиера. Това стимулира техните собствени усилия да сложат край на бездействието. През тази седмица ЕК представи в работната група по Механизма за сътрудничество и проверка, с който двете страни се присъединиха към ЕС през 2007 г., устния си доклад по напредъка им в изпълнението на зададените критерии. Групата се състои от представители на страните-членки, а докладът е устен, поради което не е публичен.

Според източник на euinside, в оценките за България и Румъния е имало осезаемо различие. Някои страни-членки дори са потвърдили това, което се говореше отдавна в Брюксел, а именно, че положителните усилия на Румъния може да доведат до излизането й от Механизма, а от това следва влизане в Шенген. Това е много лоша новина за България, където борбата с корупцията още не е започнала. Нещо повече, докато за съседна Румъния ЕК сипе похвали, че страната убедително изпълнява показателите в Механизма, то за България единствените похвали са по отношение на поредната одобрена стратегия за борба с корупцията и за реформа на съдебната система. ЕК е отчела в работната група много слаб напредък в разследването на дела за корупция по високите етажи на властта, като е установила, че те се прекратяват в съдебната фаза. Освен това е отбелязана липсата на капацитет на прокуратурата да разследва подобни случаи.

Духът при представянето на устния доклад съвпада до голяма степен с атмосферата, при която протече първото по рода си изслушване на двете страни за работата им по Механизма в комисията по бюджетен контрол в Европейския парламент преди няколко месеца, както euinside подробно писа

Гражданите взеха нещата в свои ръце

9 години след присъединяването си към ЕС промяна в оценката на ЕК за изпълнението на поетите от София ангажименти има и тя е негативна. Докладите стават все по-лоши и откровени. Миналата година ЕК директно обяви, че съдебната власт е подложена на политически натиск. Новата Комисия, ръководена от Жан-Клод Юнкер смекчи значително тона, но основните констатации си остават - промяна няма. България не изпълнява договорените показатели, а ангажиментът за тяхното изпълнение беше условие за приемането на страната в ЕС на 1 януари 2007-а година. 

И все пак промяна има. Тя дойде от страна на гражданското общество, което започна да настоява силно за започването на реформи. Енергията за това се появи след протестите от 2013-а година, когато десетки хиляди българи излязоха на протест срещу наглото предложение една от най-спорните фигури в новата история на България да застане начело на най-мощната агенция в страната - Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС). Ефектът от протестите беше моментален. Номинацията беше оттеглена, но за най-активните сред протестиращите моментът беше изключително подходящ да се поиска още, а именно смяна на модела на неравенство пред закона. Това се оказа най-трудната задача, защото олигархичният модел, който прави зависимостите на съдебната система тежки и труднопреодолими, се съпротивлява с всички сили. 

Благодарение на протестите от 2013-а година на власт дойде едно полустаро-полуново правителство. Полустаро, защото начело на кабинета е Бойко Борисов, по чието време ЕК отчиташе влошаване в докладите си по Механизма. Полуново, защото в него и в парламента влязоха реформаторски сили. Сред тях е министърът на правосъдието Христо Иванов. Още в началото на мандата си той внесе в парламента поредната стратегия за реформа на съдебната система. Дебатите по стратегията още тогава подсказваха, че това ще бъде трудна и продължителна битка. Документът беше приет, най-малкото защото с нищо не ангажира. 

Работата по него обаче започна, след като Министерството на правосъдието внесе в парламента предложение за промени в конституцията, с които се прави нов опит да се гарантира независимостта на съдебната власт и да се създадат условия за реална борба с корупцията и организираната престъпност. Докато министерството изготвяше предложението и в парламента течаха пазарлъците кой ще ги подкрепи, гражданското общество се активира отново. Беше създадена инициатива "Правосъдие за всеки", която покани бившата министърка на правосъдието на Румъния, а в момента евродепутат Моника Маковей (ЕНП). Тя е основоположник на сегашната институционална среда в Румъния, която жъне толкова победи срещу политическата корупция. Със собствени пари инициативата организира дискусия с г-жа Маковей, на която беше поканен и министърът на правосъдието Христо Иванов. Със своята визита румънската евродепутатка се превърна в звезда в България. Тя отправи силно послание към политическата класа в страната като заяви, че е нужен само един човек във властта, за да започне реформата.

Предложението за конституционни промени, което се приветства и от Европейската комисия, и от страните-членки, вече е в парламента, но предизвиква остри реакции на съпротива. То предвижда разделянето на Висшия съдебен съвет на две части - съдийска и прокурорска колегия. Мандатът на членовете се намалява от 5 на 4 години и им се дава възможност да отправят предложения за назначаване и освобождаване на главния прокурор. Сред най-големите противници е именно главният прокурор. В парламента не се заявява съпротива срещу реформата по принцип, но една от влиятелните партии - ДПС (АЛДЕ) поиска промените да се гласуват след местните избори през есента. Президентът Росен Плевнелиев заяви обаче, че реформата трябва да се осъществи без отлагане.

"Работя за това съдебната реформа да се случи сега. Не бива да бъде отлагана за септември и за октомври. Не бива да бъде отлагана за след изборите. Съдебната реформа е стратегически важна за България. Ако тя не се случи, ще има по-малко инвестиции, ще има по-малко икономическо развитие и ние отново ще се забавим по пътя на своя просперитет", каза той, цитиран от БНР. Междувременно, инициатива "Правосъдие за всеки" провежда срещи с лидерите на политическите партии в парламента, за да заяви подкрепата си за съдебната реформа и съпротивата си срещу отлагането й или сключването на политически сделки за приемането й. Инициативата организира и протест срещу главния прокурор тази седмица. 

Европейските политически партии къде са?

В момента има силен импулс и реални условия за отлепянето на замръзналата преди 9 години съдебна реформа. Въпреки наличието на граждански натиск и "един човек във властта, за да започне реформата", необходима е помощ и отвън. Според дипломатически източник на euinside, настоящата Комисия е привърженик на по-благия тон и мекия подход. Това си пролича особено силно и при обещанието на г-н Юнкер към българските власти Механизмът да приключи до края на мандата му (2019 г.). Моника Маковей и други евродепутати са на мнение, че Механизмът трябва да остане, докато изпълни целите си. А това не може да стане без участието и на европейските политически семейства. Те трябва да поощрят своите членки в България да работят за осъществяването й, както и да упражняват натиск в Европейския парламент. В България е нужно събирането на гласовете на 180 депутати от 240, за да бъдат приети конституционните промени. 

В мотивите си за искането им Министерството на правосъдието заявява, че провеждането на съдебната реформа "е предпоставка за преодоляване на системните дефицити в българската конституционна демокрация". Затова всички големи европейски политически семейства трябва да упражнят натиск върху своите български членове. ГЕРБ (ЕНП) и БСП (ПЕС) не са заявили категорично отказ от подкрепа, но и не и не правят необходимото, за да прокарат реформата. Единствено ДПС (АЛДЕ) заяви, че няма да присъства в залата по време на гласуването. euinside отправи официално запитване до АЛДЕ за коментар по темата, но до завършването на този текст отговор нямаше. Германският вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung коментира през седмицата, че въпреки забележителния си пример в борбата с корупцията, Румъния може да изгуби тази битка, тъй като румънският парламент, обвинен от ЕК, че я спъва, подготвя промени в наказателния кодекс и наказателно-процесуалния кодекс, които ще направят трудно повдигането на обвинения срещу корумпирани политици.

"Лятото е горещо, а ЕС е твърде фокусиран върху собствените си проблеми, за да се тревожи за ситуацията в Румъния. Но, ако планираните реформи минат, борбата срещу корупцията в Румъния ще бъде изгубена кауза", писа вестникът. А това ще окуражи съпротивителните сили срещу реформите в България. Затова е много важно ЕС да намери време и да обърне внимание и на двете държави чрез всички възможни канали - Комисия, Парламент, Съвет. Ако реформаторският импулс бъде изгубен, той може никога повече да не се появи. Или поне не в обозримо бъдеще. В крайна сметка и това е част от собствените проблеми на ЕС. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required