English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Никой не е по-голям от ЕС

публикувано на , , София

Председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу и президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой ще бъдат лицето и гласа на общата европейска външна политика. Това е усещането, което остави пресконференцията на двамата след края на първия по рода си Европейски съвет, посветен основно на отношенията на Европейския съюз с останалия свят. Това усещане се дължи на думите на председателя на Комисията, според когото е необходимо Лисабонският договор да бъде приложен с "култура на сътрудничество" между страните-членки и европейските институции, "така че те [институциите] да представляват ЕС, а именно президентът Ван Ромпой и аз на ниво срещи на върха, и Кати Аштън като Върховен представител".

Нещо повече, президентът Херман ван Ромпой обясни, че ключовите послания на Съюза ще бъдат отправяни от Европейския съвет, но ще бъдат изготвяни и прилагани от Съвета по външни отношения, Комисията и Върховния представител. И, тъй като според Ван Ромпой, оформянето на обща външна политика е процес, чието начало е поставено с първия Европейски съвет за външната политика (първият от много предстоящи), председателят на Комисията допълни, че оттук нататък основна задача ще бъде идентифицирането на европейския интерес, който не е в противоречие с националните интереси.

Желанието на двамата лидери, които ще представляват външната политика на ЕС, е освен да бъдат определени стратегическите цели на ЕС, да се наблегне и на тактиката.

Как ще стане това?

Основните послания на съюза, което ще рече неговите искания, ще бъдат подкрепяни от специални преговори и пазарлъци. Ключовата дума ще бъде реципрочност. Херман ван Ромпой посочи, че реципрочността не е мръсна дума и добави, че вече може да се говори и за взаимен интерес. "Всички ние настояваме за резултати и лостове. Имаме точни идеи как да се позиционираме спрямо Китай и, благодарение, на днешните дискусии, когато с председателя на Комисията се срещнем с китайския премиер в Брюксел след три седмици, ние вече няма да говорим само от името на Брюксел, но и от името на 27-те".

Всъщност трудно е да се определи кое точно е провокирало ЕС и неговото ръководство да се концентрират върху изковаването на обща външна политика, поне в сферите от взаимен интерес на всичките 27 страни-членки. От една страна, очевидно се работи по прилагането на Лисабонския договор, който даде възможността за създаването на Европейската служба за външна дейност, оглавявана от баронеса Аштън. От друга, обаче, както признава и самият Херман ван Ромпой, Европа е започнала да осъзнава, че икономическата сила на нововъзникващите страни се трансформира в реална политическа сила. "Новите играчи не винаги споделят нашите интереси и виждания за света", добави Ромпой.

Той разказа още, че след встъпването му в длъжност преди 8 месеца, по време на обиколките му из столиците в ЕС (София беше една от първите в списъка му) се е сблъскал със сериозно раздразнение след срещата на върха в Копенхаген. Общото усещане, според него, е било, че ЕС е бил пренебрегнат. На фона на това икономическите перспективи преди година също не бяха особено добри и то в момент, когато други по света се развиват бързо.

Стратегическите партньори

От резултатите от срещата става ясно, че стратегическите партньори на Съюза ще бъдат Г20, Близкия изток, Западните Балкани, Източното партньорство. Впрочем, тук Съюзът е достигнал до още един много важен извод - европейската репутация в света започва със стабилността в Европа. "Ако искаме да сме глобални играчи, първо трябва да бъдем и сме регионални", каза Барозу. Именно затова Западните Балкани и страните от Източното партньорство ще бъдат от най-голяма важност за ЕС.

Председателят на Комисията съобщи още, че е акцентирал по време на Съвета специално върху търговията, което е и логично на фона на осъзнаването, че икономическата сила винаги прожектира и политическо влияние. Предстои тази есен изпълнителният орган на Съюза да излезе с комуникация за разработването на европейска търговска стратегия. В този смисъл, изключително навременно беше и одобряването на ново по рода си споразумение за свободна търговия с Южна Корея. Този документ, според Херман ван Ромпой, ще поощри европейската икономика и ще допринесе за създаването на нови работни места.

Очевидно е, че това ще е подходът и спрямо останалите стратегически партньори. Този тип споразумения за свободна търговия много силно приличат на американския "специален статут на най-облагодетелствана държава в областта на търговията", предоставящи преференциални условия за търговия. Договорът предвижда двете страни да елиминират 98.7% от митата за промишлеността и селското стопанство до пет години. Основната цел на споразумението е поетапно либерализиране на търговията между двете страни и ще бъде официално подписано на 6 октомври по време на срещата на върха ЕС-Южна Корея в Брюксел, но ще влезе в сила от 1 юли 2011 г. Южна Корея е осмият най-голям търговски партньор на ЕС. Предстои подобни споразумения да бъдат сключени и с останалите стратегически партньори на ЕС.

Никой не е по-голям от ЕС

Жозе Мануел Барозу даде ясно да се разбере, че ЕС е разбрал и още нещо много важно, което до момента все оставаше на заден план заради вътрешните институционални проблеми през последните 10 години. Промяната на глобалния баланс означава, че ЕС не може повече да губи потенциала и влиянието си. "Изборът не е силно влияние на страните-членки и слабо на европейските институции или малко влияние на страните-членки и много за ЕС. Изборът е дали ние сме силни заедно или слаби поотделно. Както един член на Съвета посочи, дори и най-голямата страна-членка не е толкова голяма колкото най-важните ни стратегически партньори. Но, заедно, ЕС е най-голямата икономика в света".

Чудесно е, че най-сетне Съюзът намери време да обърне сериозно внимание върху отношенията си с останалия свят. Проблемът обаче е дали "началото на този процес" позволява "най-голямата икономика в света" да действа по начина, описан по-горе от лицето и гласа й - а именно отново да се минава през дългия и мъчителен процес на формиране на общите интереси през Съвета по външни отношения, Комисията и Европейския съвет. И още нещо, което остава засега не особено ясно - по какъв начин ЕС ще идентифицира общия европейски интерес и то точно този, който не е в противоречие с националните?

Независимо от липсата на достатъчно ясни отговори на тези въпроси засега, добрата новина е, че може би вече администрацията на Белия дом ще знае с кого да разговаря - Херман ван Ромпой и Жозе Мануел Барозу. Още по-хубавото е, че зад тях постепенно започва да се структурира големия механизъм - Европейската служба за външна дейност, която под зоркото око на двамата ще изготвя позициите, те ще минават през Съвета на външните министри и лидерите на Съюза и чак тогава ще влязат в устите на Барозу и Ромпой. Остава само този механизъм да заработи на пълни обороти, за да се види къде все още скърца.

коментари
anonymous
20 септември 2010 11:52
по какъв начин ЕС ще идентифицира общия европейски интерес и то точно този, който не е в противоречие с националните?
-------------------------------------------
Парите ще изчистят националните противоречия към "общия" европейски интерес (поне винаги така става :)
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.