English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Бризходът събуди ехо от кризата в еврозоната

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

В първите дни след референдума на 23 юни във Великобритания, когато избирателите решиха страната им да напусне Европейския съюз, икономическите данни показваха значително по-силен икономически шок за Обединеното кралство, отколкото за ЕС. Вече месец след обявяването на резултатите от гласуването международните анализатори признават, че не могат да направят точна прогноза. Международният валутен фонд публикува [на английски език] след референдума анализ, в който разглежда три сценария, но като цяло посочва, че все още е много трудно да се направи точна прогноза. От макроикономическа гледна точка Бризходът означава "значително увеличение на икономическата, политическата и институционална несигурност, която ще доведе до отрицателни макроикономически последици, особено в напредналите европейски икономики", смята фондът.

Засега е трудно да се околичествят потенциалните ефекти, тъй като Великобритания все още не е активирала член 50 от Договора на ЕС, с което официално ще заяви искането си да напусне Съюза и ще постави началото на преговорите. Неясноти произтичат и от липсата на информация колко време ще траят преговорите и с какво споразумение ще завършат. От напредналите икономики Обединеното кралство преживява най-голямата ревизия надолу на прогнозата за икономическия растеж - 0.2 процентни пункта за тази година и близо 1 процентен пункт през 2017-а. Прогнозата на Фонда за икономическия растеж в еврозоната за тази година се очаква да е малко по-висока от предвиденото през април, заради изненадващо добрите показатели в началото на годината. За догодина обаче Фондът ревизира прогнозата си надолу с 0.2 процентни пункта. 

Европейската комисия вижда ситуацията малко по-различно. Според следбризходния анализ [на английски език] на ЕК растежът в еврозоната се очаква да стане умерен тази година (1.5%-1.6%) и догодина (1.3%-1.5%). Това означава загуба от една четвърт до половин процент брутен вътрешен продукт до 2017-а. Това е мекият сценарий, който ще се развие, ако неяснотата около активирането на член 50 и започването на преговорите трае кратко. По-тежкият сценарий предвижда по-сериозни шокове, което ще вдигне разходите за финансиране. 

Европейската централна банка обсъди темата на последното заседание преди лятната ваканция на Управителния съвет миналата седмица, но е предпазлива. Оценката на банката е, че финансовите пазари в еврозоната са се справили много добре в пика на несигурност. Нещо повече, шефът на ЕЦБ Марио Драги заяви [на английски език], че направеното през последните години в еврозоната в отговор на кризата е спасило до голяма степен валутния клуб от големи шокове след референдума. Това обаче съвсем не означава, че всичко в еврозоната е розово. 

Зоната на общата валута все още не е решила някои свои сериозни проблеми като довършването на банковия съюз, изчистването на наследството от кризата през 2009-а година, дългоотлаганите реформи. В дните преди заседанието на УС на ЕЦБ на 21 юли се очакваше, че г-н Драги ще отправи силен призив към страните от еврозоната за провеждане на структурни реформи. Той засегна темата, но не с онази сила, с която се очакваше. Според него резултатът от референдума, геополитическата несигурност, икономическите перспективи пред нововъзникващите пазари и бавното изпълнение на структурните реформи взети заедно образуват сериозен риск за еврозоната. Драги призова за "значително" ускоряване на изпълнението на структурните реформи, особено онези, които са насочени към намаляването на структурната безработица и увеличаването на производителността. Той отново призова за по-хлабава фискална политика, но предупреди, че тя все пак трябва да бъде изцяло съобразена с правилата в Пакта за сигурност и растеж. 

Един забравен нерешен проблем

Докато се чака есента, когато институциите се надяват да имат повече информация, за да направят по-точни прогнози за последиците от Бризхода, еврозоната е застрашена от по-сериозен проблем. Става дума за необслужваните кредити в Италия, които имат много по-голям потенциал да създадат проблеми на еврозоната, отколкото Бризходът. Формално именно резултатът от референдума във Великобритания хвърли светлина върху този проблем, но не той е причината за него. В момента Италия трябва да реши казуса с банка "Монте деи Паски ди Сиена", чиито ценни книжа бяха ударени силно след Бризхода. Банката има огромно портфолио с лоши кредити и в момента се търси най-доброто възможно решение за рекапитализирането й без това да е в нарушение на новите европейски правила в банковия съюз. Европейските институции и италианското правителство настоятелно подчертават, че не става дума за завръщане на банковата криза в еврозоната, а за наследен проблем от кризата, който не е бил решен, когато е трябвало. 

Обяснението на Марио Драги е, че най-много са засегнати банките в еврозоната с голям дял лоши кредити. Проблемът с тези банки не е, че ги грози фалит, а че перспективите им за печалби са лоши. Това от своя страна води до затрудняване на кредитирането и съответно до спъване на икономическия растеж. По отношение на възможностите за фалит Марио Драги обясни, че ситуацията в момента е несравнимо по-добра, отколкото беше в началото на кризата в еврозоната. Капиталовата наличност през 2012-а година е била 9%, а сега е 13%. Налице е нова регулация, надзор, хармонизирани стандарти за класифициране на лошите кредити и не на последно място облекчителната парична политика. ЕЦБ предупреждаваше отдавна за проблема с лошите кредити, а особено в случая на Италия препоръка в тази посока се съдържаше в Европейския семестър всяка година (повече за тазгодишния Европейски семестър и италианския случай тук). Този проблем обаче се решава бавно, обясни Марио Драги миналата седмица. 

За да се реши, е необходимо най-напред да се провежда последователен надзор. Европейския банков орган (ЕБО) ще публикува резултатите от редовния си стрес-тест в петък (29 юли). На второ място, продължи Марио Драги, е необходимо да се развие добре функциониращ пазар на лоши кредити и накрая са нужни и правителствени усилия, като Марио Драги не изключи участието и на публични пари, но прехвърли топката към Европейската комисия, която трябва да вземе решението за това. Не само Комисията трябва да вземе такова решение, тъй като някои страни-членки, водени от Германия, са абсолютно против да се правят повече изключения за когото и да било, пък било то и за голяма икономика като Италия. Настояването на тези страни е решението да се търси в съществуващата правна рамка. На този етап Еврогрупата и Съветът предпочитат да не коментират темата, като я поставят изцяло в национален контекст. 

Марио Драги разясни подробно миналата седмица, че е необходимо да се създаде законова рамка за търговия и продажби на лоши кредити. В Италия стъпки в тази посока вече са направени, каза той. Нужно е обаче повече. По данни [на английски език] на Европейския банков орган от юли тази година Италия не е с най-големия дял лоши кредити в еврозоната. С най-много такива кредити е Кипър (49%), следван от Гърция (47%). Италианският дял е 17%. Средното съотношение необслужваните заеми за март месец е било 5.7%. В ЕС това съотношение продължава да е три пъти по-голямо от останалите глобални юрисдикции. Според органа, пред решаването на проблема с тези заеми стоят структурни пречки, сред които са правните системи, продължителността на съдебните процедури и данъчните режими. 

За разлика от препоръките на ЕЦБ ЕБО предлага няколко други решения за справяне с проблема. Най-напред органът предлага подобряване на обезпечаването и управлението на изостаналите кредити. На второ място е решаването на проблема в съдебните системи и на трето е създаването на вторичен пазар за търговия с лоши кредити. Органът предлага също създаването на компании за управление на активите (лоши банки) със или без участие на публични пари.  

Това, което прави италианската ситуация по-сложна е, че освен голямото натрупване на необслужвани кредити, страната е и с едно от най-високите нива на публичен дълг - 132.7% от БВП през 2015-а година. Друг проблем е, че страната е в процес на осъществяване на радикални реформи, които струват неспазване на фискалните правила и договорената гъвкавост, а вероятно ще имат и висока политическа цена за премиера Матео Ренци и неговата партия. Засега италианският банков проблем е само ехо от отминаващата криза. Той обаче напомня, че макар да е свършено много в еврозоната в последните години, още много не е свършено.

Намирането на решение на италианския казус ще бъде тест за доверието в правната и институционална рамка на ЕС, както и волята му да държи подобни проблеми далече от политическия контекст. Второто ще се окаже по-голямото предизвикателство предвид предстоящия референдум тази есен в Италия по ключова политическа реформа в страната. Засега причини за притеснения няма, но есента е още далече и настроенията в цяла Европа са ферагосто. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
Ангела Меркел, Матео Ренци
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside