English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Пореден глас в защита на ГМО и на големите земеделци

публикувано на , , София

Растящи цени на хранителните продукти, на горивата. Инфлация. Социално недоволство. Бързо нарастващо население на планетата. Климатични промени, водещи до все повече бедствия и пряко засягащи земеделската продукция. Нарастващо богатство, водещо до нуждата от повече храна и т.н. Това са само част от основните предизвикателства пред човечеството в следващите десетилетия и е трудно да се прогнозира с голяма точност кога ще стане страшно. Добрата новина е, че вече дори и в държавите, които най-твърдо отказват да приемат очевидните факти, се признава, че проблем има и решение трябва да бъде намерено скоро. Най-трудно е, обаче, това да стане в Европейския съюз, където проблемът придобива допълнителни измерения: национални интереси, различни нива на икономическо развитие и липса на възможности.

Обща земеделска политика или субсидии за всички?

Вече близо година продължават дебатите по реформирането на Общата селскостопанска политика с оглед тя да вземе предвид гореизброените предизвикателства. И както при предишни опити за реформа на политиката, която се финансира с близо половината от общия европейски бюджет, няма значителна промяна в стартовите позици. Министрите на земеделието на страните-членки ще обсъдят за трети пореден път съобщението на Европейската комисия за реформа на ОСП, предложено в края на миналата година и за което euinside писа подробно.

Очаква се те да излязат със заключения относно бъдещето на ОСП до 2020 година. А през юни Европейската комисия ще представи и по-конкретни предложения, при това в момент, когато вече ще се е разгорещил достатъчно и спорът за структурата и размера на следващите многогодишни финансови перспективи за периода след 2013 година.

В тази ситуация уважаваният и влиятелен мозъчен тръст Център за европейска реформа (ЦЕР) излезе със свое мнение по въпроса, чийто автор е Кристофър Хейскинс, бивш председател на Northern Foods и в момента член на борда на съветниците на ЦЕР. Приносът към дискусията съдържа доста свежи идеи, но и няколко, които отново вещаят челен сблъсък на краткосрочните (може и средносрочни) интереси с дългосрочните ползи.

Според Кристофър Хейскинс бъдещата ОСП трябва да заложи на постепенно отпадане на плащанията на единица площ до 2023-та година, тъй като те са се доказали като напълно неефективни. Освен това нито една ферма не бива да получава субсидии, ако е по-голяма от 1,000 хектара, което ще сложи таван на субсидиите, получавани от огромни земевладелци като британското кралско семейство. Да се премахнат постепенно ограниченията върху производството (основното е млечните квоти), субсидии да се плащат само директно на фермерите, тъй като в момента те често попадат в ръцете на производители и посредници.

Към момента плащанията на единица площ са най-големият компонент в ОСП - около три четвърти от бюджета [годишния] от 43 милиарда евро. Предлагайки тази идея обаче, авторът си дава много ясна сметка, че това може да стане само и единствено, ако бъдат елиминирани единичните плащания на ниво Световна търговска организация и в държавите с водещи земеделски икономики, най-вече Съединените щати и Канада, които вече говорят за поетапно отпадане на директните плащания на фермерите. Според г-н Хейскинс, ако глобалните цени на хранителните продукти останат високи, както се очаква, то тогава единичните плащания ще се превърнат в напълно "несъстоятелна екстравагантност".

Авторът прави и едно политически нереализуемо предложение въз основа на допускането, че фермерите, които почти изцяло разчитат на единичните плащания, вероятно ще поискат загубата на доход да бъде компенсирана. "Това не може да се случи отчасти, защото съществуващата система поощрява неефективни земеделски практики. От самите фермери зависи да се справят с тези проблеми, а други реформи би трябвало да им помогнат да направят това, най-вече изоставянето на квотните ограничения. Субсидираният дъмпинг в цените на продуктите на световните пазари потиска цените, така че ако тези практики бъдат преустановени, цените ще се увеличат".

Трудно ми е да си представя в коя страна със зависещи от субсидии фермери правителството би обяснило - оправяйте се сами, крайно време е, не сте малки деца! В България това със сигурност няма как да се случи, което допълнително обрича и фермерите, и потребителите на техния труд да не са доволни от резултата. В този смисъл е и друго предложение на Кристофър Хейскинс - фермерите в новите страни-членки да получат незабавно изравняване на размера на субсидиите с колегите им от по-развитите държави. В договорите за присъединяване на 10-те, плюс България и Румъния, е предвидено постепенното изравняване да започне от 2013-та година. Според анализатора, диференцираният подход трябва да отпадне, независимо дали бюджетът на ОСП ще бъде намален и ако това е обвързано с постепенното отпадане на единичните плащания.

Различията в земеделските плащания в рамките на ЕС са наистина фрапиращи. Съгласно цитираните в документа данни, средното ниво е 200 евро на хектар, но в Гърция фермерите получават по 500 евро на хектар, докато латвийски фермер получава само 100 евро на единица площ.

И още една политически "еретична" идея - стимулирането или, по-скоро, поддържането на селските райони да бъде за сметка на националните бюджети, тъй като досега стратегията за подкрепа на селските райони се оказа твърде неефективна. Прекалено много са различните обстоятелства в селските общности в целия ЕС. Ако те се намират в близост до процъфтяващи райони, ще могат да се облагодетелстват от тази близост, но ако са в отдалечени от останалата икономическа дейност райони, това е добра причина за подкрепа от данъкоплатците, пише Кристофър Хейскинс.

Именно затова тази подкрепа трябва да се осигурява от националните бюджети, а не от всички страни-членки. И пак - бюджетът за ОСП да се концентрира върху селското развитие в по-новите страни-членки, където аграрната реформа е особено ограничена. "Това ще бъде на практика фискален трансфер от по-богатите към по-бедните държави".

Това, което авторът от ЦЕР не анализира, но вече чувам в ушите си, е първо, отчитането на усвояемостта и второ, реалните резултати от тази усвояемост. България е добър пример за усвояемост с нулеви резултати. Реформа в земеделската политика тук не е започвала изобщо, дори напротив - постоянно се искат отлагания на крайните срокове за модернизация, закриване на неефективни производства, за подкрепа на тютюнопроизводството и така нататък. България е също и пример за наблягане на количеството, но не и на качеството.

Малките да се окрупнят или да се откажат!

Кристофър Хейскинс е краен и в друго свое виждане - малките земеделски стопанства или да се окрупнят, или да се откажат. Според него, "без смекчаващия ефект на субсидиите и протекционистичните бариери, земеделците ще имат стимул да се справят със значителната неефективност на своя бизнес - твърде много малки непродуктивни ферми, неадекватни инвестиции заради липсата на паралелни такива, недостатъчно сътрудничество за намаляване на цените и засилване на пазарното присъствие. Най-неефективните фермери вероятно ще трябва да се оттеглят от бизнеса (и да получат единична компенсация, ако се налага). По-добрите фермери може да се разширят още - с повече капацитет за инвестиции, увеличена ефективност, повече устойчивост при кризи. Добрите малки фермери също може да оцелеят, ако продължат да разнообразяват и развиват алтернативни източници на доходи".

Като цяло, аргументите на г-н Хейскинс са основателни, но проблемът с "неефективността" на малките фермери може да се реши на национално ниво като се създадат достатъчно добри условия те да продават стоката си без да минават през посредници и без да бъдат изнудвани от големите производители. Малките стопанства са от съществено значение за качеството на продуктите. Именно в това трябва да се състои реформата, особено в новите страни-членки, където малките стопанства са обречени на изчезване дори и със субсидии точно заради липсата на адекватен достъп до пазар (а също и на адекватен пазар).

В желанието за либерализиране на европейското земеделие авторът отива толкова далеч, че предполага дори изчезването на някои видове земеделски дейности, ако липсата им на пазара може да бъде запълнена от внос. Всичко това е така, стига да бъдат завършени съответните преговори във формата Доха, а също ако се изпълнят и основните изисквания на ЕС - отпадане на протекционистичните мерки, ако продукцията внасяна от трети страни е произведена при същите изисквания за качество, както европейската. Тъй като това са глобални преговори, които са в застой вече много години, няма причина те да бъдат намесвани в чисто вътрешната земеделска политика на ЕС. И все пак международната търговия е спомената в съобщението, изготвено от еврокомисаря Дачиан Чолош.

ГМО да ни е на помощ

Не са нови опасенията, че бързо увеличаващото се население на земята, както и разрастването на средната класа ще доведе до недостиг на храна, а също и до силен натиск върху цените на хранителните продукти. Кристофър Хейскинс е сред тези, които смятат, че решение на проблема е генно-модифицираното земеделие. За да се аргументира по-добре, той предупреждава, че през следващите 40 години населението на Земята ще се увеличи с около 40% - до 9 милиарда души. По-заможните хора ядат повече храна - по-специално повече месо - което упражнява още по-силен натиск върху ресурсите, тъй като животните са много неефективни в превръщането на зоба (фуража) в месо, пише още авторът и допълва, че това може да доведе до нуждата от удвояване на производството на храни.

Нещо повече, обработката на земя консумира значителни количества енергия, както и химикалите използвани за защита от пестициди. Органичното земеделие пък е с доста по-нисък добив от третираните с химикали земи. "Ключът към посрещането на тези проблеми е отговорно научно и технологично изследване, включително изследвания и развитие на генетично-модифицирани устойчиви на пестициди, на суша и на сол растения", смята Кристофър Хейскинс.

По всичко личи, че защитниците на ГМО в Европейския съюз са на път да спечелят поредна победа. Впрочем, темата ще бъде обсъждана и на Съвета по земеделие и рибарство на 17 март. И колкото и радостно да е, че Съветът по европейски въпроси към Министерския съвет вече е започнал да разпространява за медиите реални национални позиции, тази, с която България ще участва в съвета, уви, е срамна. "Основни теми на заседанието ще бъдат предложението за Решение на Съвета за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук, модифицирана царевица и на съществуващ фураж, произведен от генетично модифицирана царевица, по който Република България ще гласува „въздържал се” в съответствие с обществената нагласа и политиката на страната ни във връзка с генно- модифицираните организми (ГМО)".

Не е ясно позицията "въздържал се" по какъв начин е в съответствие с обществената нагласа и политиката на страната, но това е позицията, с която България ще гласува на 17 март.

Факт е, че предизвикателствата пред света в следващите десетилетия са наистина сериозни, но все пак още не е дошъл моментът да избираме качество или количество.

коментари
Минко
16 март 2011 21:44
<quote>
Растящи цени на хранителните продукти, на горивата. Инфлация. Социално недоволство. Бързо нарастващо население на планетата. Климатични промени, водещи до все повече бедствия.....
</quote>

Само без последното. Климатични промени е имало и ще има, докато Земята е жива. Те не са нещо ново, нито бедствията са все повече. Ледената епоха отпреди 13000 години е бедствие, което не можем да си представим.

Смяната на заклинанието от "Глобално затопляне!" на "Промяна на климата!" беше хитър ход. Първото може да бъде опровергано---примерно, няма видимо затопляне в продължение на 200 години---, докато второто е неопровергаемо, тъй като климатични промени има непрекъснато.
Аделина
17 март 2011 06:28
Както четох наскоро един учен да казва - никой не знае какво ще е новото "нормално", за което трябва да се подготвим. Фактът за мен е, че климатичните промени, независимо от кога ги има, вече започват да се отчитат при правенето на дългосрочни стратегии. Просто ги има и не може да бъдат пренебрегнати.
Климатрон
17 март 2011 08:38
@ Минкс - смянатя на мантрата на "Промяна на климата!" - е очакван финт, след фиаското на "свинският грип", сериозното съмнение откъм "експерността" на "експертите" или как всичко е пари . Еххх какви години са били, мастити професори от сериозни щатски институции, обясняват по бели престилки от телевизонния екран, че пушенето е полезно, кой да мисли че ще бъде официално дамгосвано десетилетия по-късно. Както се казва " ... ,а слънцито си пече все така еднакво ".Сига са наред политиците да понесат подигравките , като ни обяснят как чак сега забелязаха , че на Земята има повече от един сезон - всъщност това е ясната за всеки един "Промяна на климата" :))Колко жалко, че в политиката не си езкарват парите иначе биха си наемали свестни ПР-и .За сега единствено медиите остават верни на себе си - винаги хистерично и преекспонирано да си скубят косата , до следващата "глобална" новина. Спестява на политиката откъм разходи да ПР. :)
Николай Христов
17 март 2011 09:30
За България, акцентът не ще да трябва да е върху глобалното затопляне или увеличаването на човешката популация. По скоро върху неадекватната селскостопанска политика, заради която земята ни пустее а внасяме храни. Май пак ще трябва да окрупняваме върнатите парченца земя. Както пише Радичков „  човек, като се роди прост и глупав си остава прост и глупав за цял живот” и нарастващата по число индивидуална простотия и глупост става колективна такава. Иначе е гот да коментираме затоплянето, по "глобално" звучи, пък и не зависи от преките ни усилия, нали?
Левскар
17 март 2011 14:04
Дребните земеделски производители залагат на качеството, а големите на количеството. Човек е това, което яде. Ако ядеш боклуци, организмът ти се превръща в боклук. Следват болести, рак, смърт. Увеличаването броя на населението на Земята нас ни е подминало преди 20 години (странно съвпадение), защото оттогава постоянно намаляваме. В тоя ред на мисли ние не трябва да се притесняваме от увеличаването на човешката популация, а от това да не изчезнем.
Климатрон
17 март 2011 16:36
@ Левскар - както се казва сега в USA , скоро и в другите страни, ако не искате сега , ще искате после, ако не искате после - няма не искам ... та какво беше "демокрация" , "правова държава" и "справедливост" , еххх прогрес ли беше да го опишеш .. " добре дошли във вечният пазарен социализъм ".
Левскар
18 март 2011 16:06
Климатрон, абе то миналата година доста се изненадах от силният обществен отпор от страна на хората срещу ГМО-тата. Ама ще видим де.
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.