English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Западните Балкани започват да диктуват условия на ЕС

Published on , , Загреб, Twitter: @euinside
Last change on

В резултат от умората от реформи, продължителността на процеса, отслабващото внимание на ЕС и геополитическите размествания вече не ЕС, Западните Балкани започват да диктуват условията. Това стана за пореден път ясно по повод новото напрежение, което се появи между Сърбия и Албания заради изявлението на албанския премиер Еди Рама. В интервю за косовска телевизия г-н Рама заявява, че обединението на Албания с бившата сръбска провинция Косово е "неизбежно" и ще стане или чрез членство в ЕС, или по друг начин. "Въпросът е как ще стане. Ще стане ли в контекста на ЕС като естествен процес и разбиран от всички или ще стане като реакция на слепотата и мързела на ЕС", е казал албанският министър-председател, цитиран от Reuters. Това предизвика остри реакции в Сърбия, за чието правителство изявлението беше потвърждение на съмненията им, че идеята за "Велика Албания" не е минало. 

Реакция дойде и от Европейския съюз. Говорителката на върховната представителка на ЕС за външната политика Федерика Могерини и на еврокомисаря по преговорите за разширяване Йоханес Хан Мая Коциянчич заяви, че страните от Западните Балкани имат ясна европейска перспектива, но от тях се очаква да водят политика на помирение и добросъседско сътрудничество. "Всички провокативни изявления, които отстъпват от тази политика, са неприемливи". За сръбския премиер Александър Вучич обаче, европейската реакция, макар и добре дошла, е доста скромна. "И занапред ще се стремим към добри отношения с Албания и ще настояваме на това, но във всеки един момент ясно ще показваме какво може и какво не може да мине на Балканите", предупреди г-н Вучич.

Първият му заместник и министър на външните работи Ивица Дачич се възмути силно от бавната и слаба международна реакция. "Някой сръбски официален представител да беше казал нещо свързано с някоя държава наоколо сигурно досега щяха да са свикали Съвета за сигурност на ООН", заяви Ивица Дачич и добави: "Мога само да потвърдя диагнозата, че все още всички заедно боледуваме от един и същ синдром, а това е да правим една крачка напред и две назад". 

Според вицепремиера на Косово и министър на външните работи Хашим Тачи обаче, изявлението на Еди Рама е било изтълкувано погрешно. Той каза след срещата му с хърватската му колежка Весна Пусич в Загреб, че е присъствал лично на интервюто, което албанският премиер е дал и според него не става дума за прекрояване на границите в региона, а за намаляване на видимостта им по европейски модел. Това означава хората да може свободно да се придвижват в целия регион, както това става в ЕС. Първата вицепремиерка на Хърватия и министър на външните и европейски работи Весна Пусич каза от своя страна, че интерпретацията на Хашим Тачи за случилото се е позитивна и припомни твърдата позиция на Хърватия, според която границите в Европа не се променят. С членството те се либерализират и постепенно отпада важността им, но не се променят. 

За втори път настъпва остро напрежение между Сърбия и Албания. Миналата есен дългоочакваната първа среща между премиери на двете страни от 50 години насам беше отложена заради инцидент по време на мача Сърбия-Албания на стадион "Партизан" в Белград. Тогава по време на мача дистанционно управляем дрон развя знамето на "Велика Албания", което доведе до сблъсъци между играчите и сред публиката. А по време на самата среща, която се състоя няколко седмици по-късно, сръбският премиер Александър Вучич реагира изключително остро на репликата на албанския си колега Еди Рама, че рано или късно Сърбия ще трябва да признае факта, че Косово е независима държава. За разлика от тогава сръбското правителство реагира много по-умерено и сдържано на изявлението на албанския премиер от 7 април. 

Визовата либерализация е основно искане на Косово

Косово е единствената страна от Западните Балкани, за която все още визовият режим не е либерализиран. Весна Пусич припомни обаче, че за да бъде либерализиран режимът, е необходимо да се изпълнят конкретни условия, едно от които е изграждането на институции в страната. "Визовата либерализация не е награда за вложения труд, а е признание за нивото на функциониране на институциите", подчерта г-жа Пусич, като каза, че процесът на либерализиране за Косово е затруднен допълнително заради вълната от търсещи убежище косовари. През януари около 10,000 косовари поискаха убежище в Унгария, поради което страната поиска помощ от граничната агенция на ЕС FRONTEX. Германия също изпрати допълнително гранични полицаи. Основна дестинация за косовските търсещи убежище е Германия, която през миналата година е отхвърлила 99% от молбите. 

Косово все още има сериозни проблеми с изграждането на институции и въвеждането на върховенство на закона. Това за поредна година е и най-острата критика на Европейската комисия в годишния доклад [на английски език] за напредъка на Косово. "Върховенството на закона в Косово, включително независимостта на съдебната система, и ограничените резултати в борбата срещу организираната престъпност и корупцията остават основно притеснение", пише в доклада на ЕК от октомври миналата година. Борбата с корупцията и организираната престъпност е и едно от условията в диалога по либерализирането на визите. Попитан от euinside какво ще направи правителството в Прищина, за да промени значително заключението на ЕК, г-н Тачи отговори твърде неангажиращо.

Той припомни, че Косово, както и останалите страни в региона, се сблъскват с еднакви предизвикателства и трудности, но че Косово има предимството да разполага с международно присъствие - гражданската мисия на ЕС EULEX. Явно разбрал, че това звучи като прехвърляне на отговорността върху европейската мисия, Хашим Тачи добави, че правителството е наясно, че трябва да се направи още в тази сфера и увери, че страната си сътрудничи тясно с европейските партньори. 

Уви, все по-видимо е, че най-слабо напредващите страни от региона губят евроентусиазъм и все повече поставят условия, които изискват ЕС да отстъпи от принципите си, за да ги удовлетвори. Изявлението на албанския премиер може да се интерпретира като ясна заплаха, че ако ЕС не ускори процеса на евроинтеграция на страните от региона, включително и Албания, ще плати висока цена за това. Албания едва миналата година получи статут на страна-кандидатка, но все още не е започнала преговори за членство. Сърбия се намира на същото стъпало по европейския път, а за Косово предстои подписването на Споразумение за стабилизиране и асоцииране, което се смята за преддверие към преговорния процес. И трите страни имат сериозни проблеми, които трябва да решат преди това, но е очевидно, че волята и търпението им намаляват. 

С увеличаването на взискателността на процеса на разширяване и на геополитическото напрежение тези страни все повече ще се фрустрират от затягането на евроинтеграционния колан. Това води до провокации и чисти заплахи. От Сърбия например се изисква да наложи санкции срещу Русия, но Белград смята, че това е твърде тежко условие, особено като се има предвид, че дори не са отворени първите глави. Формулировката на сръбската министърка на евроинтеграцията Ядранка Йоксимович от декември миналата година е доста рафинирана, но посланието е повече от ясно: "Като страна-кандидатка ние разбираме важността на глава 31 и разбира се знаем също, че трябва постепенно да се присъединим към всички условия и стандарти. Ние сме страна-кандидатка, но не сме отворили нито една глава все още,  така че това също е реалистичен подход, че не е лесно да бъдеш част от всички решения, когато не си въвлечен в тях". От Сърбия се очаква още и прилагане на споразумението за нормализиране на отношенията с Косово.

Това дори е отделено в глава от преговорния процес - глава 35, чието съдържание все още предстои да се изясни. Тази глава ще се отвори в началото на преговорния процес, както и главите, засягащи върховенството на закона (23 и 24) и ще бъде затворена последна. За някои това означава признаване на Косово. Така смята и косовският първи дипломат Хашим Тачи. В интервю за хърватския вестник Vecernji list той каза, че на практика Сърбия вече е признала Косово. Засега обаче това не се поставя официално като условие. Към това трябва да се добавят и доста по-затегнатите условия по всички останали глави след горчивия опит с България и Румъния. На всичко това обаче официален Белград отговаря, че ЕС далече не е толкова съвършен, колкото изисква от Сърбия да бъде. Миналата година сръбският външен министър Ивица Дачич дори предложи полу на шега, полу наистина всички страни-членки да преминават през "здравен" преглед на всеки 10 години. "Сигурен съм, че някои от страните от ЕС не биха преминали сегашната фаза на преговори, през която ние днес минаваме", припомни той тогава. 

Македония също е със статут на страна-кандидатка вече 10 години и не е започнала преговори заради блокадата на Гърция, но и заради отказа си да участва в конструктивен диалог по намирането на решение на гръцко-македонския въпрос. Очевидно е, че досегашната политика на Брюксел - първо изпълнете условията, а после ще видим - вече никак не е привлекателна. Това е още по-очевидно на фона на променения подход спрямо Босна и Херцеговина. И макар че всички случаи са различни на Западните Балкани, нещото, което ги обединява е тяхната бедност и липса на перспективи. Ако ЕС стане трудно достижима цел за тях, те ще започнат да се превръщат, по примера на Македония, в опасни черни дупки, които ще засмучат целия регион. ЕС не бива да пренебрегва искрите, които проблясват между страните от региона, защото те са симптом за твърде дълго нерешавани проблеми. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required