Арктическият съвет: ефектът на пеперудата на климатичните промени

Аделина Данкова, May 30, 2013

Спомняме ли си катастрофичните последици от урагана "Катрина", който вилня из Съединените щати през 2005? Или може би "епидемията" от торнадо в средата на май 2013, която произведе серия от унищожителни торнада в някои части на Тексас, Оклахома, Луизиана и Алабама? Всички тези опустошителни събития са част от промените в климата, причинени от глобалното затопляне, и независимо от факта, че твърдим, че те не стават никъде близо до нас, все по-засегнати сме. Социалната ни отговорност вече не се свежда само до нагласи или поведение в обществото; обществената ни отговорност спрямо околната среда се увеличава значително и вече е водеща в нашето ежедневие и корпоративна култура.

Сред важните въпроси в дневния ред на ЕС, освен сирийския въпрос, беше и доста важната министерска среща на 15 май тази година. В далечния северен шведски град Кируна се срещнаха външните министри на страните-членки на Арктическия съвет, по време на която приключи официално шведското председателство на Съвета (2011-2013). Швеция беше представена от външния си министър Карл Билд и от Лина Ек, министър на околната среда. Домакинът Билд приветства колегите си, сред които бяха държавният секретар Джон Кери, руският външен министър Сергей Лавров, канадският министър за Арктическия съвет Леона Аглуккак (която е инук) и представители на други скандинавски страни. Карл Билд очерта основните постижения на шведското председателство преди да предаде чукчето на г-жа Леона Аглуккак, с което беше отбелязано началото на канадското председателство на Съвета през следващите две години. По време на срещата повече от 300 души - министри, делегати от осемте арктически държави, представители на местното население, учени и наблюдатели - участваха в дискусиите и гласуваха декларации за бъдещето на арктическото сътрудничество и въпроси, свързани с околната среда.

За Арктическия съвет

Арктическият съвет е създаден през 1996 г. с декларацията от Отава, като "междуправителствен форум на високо равнище за предоставяне на средства за поощряване на сътрудничеството, координацията и взаимодействието между арктическите държави, с участието на арктическите местни общности и други арктически местни жители по общи арктически въпроси, особено свързани с устойчивото развитие и защитата на околната среда в Арктика". Членките на Съвета са Канада, Дания (включително Гренландия и островите Фаро), Финландия, Исландия, Норвегия, Русия, Швеция и САЩ. По време на срещата имаше много научни работни групи, които представиха доклади по различни въпроси, свързани с околната среда в Арктика.

За град Кируна

Кируна е северен район на Швеция, който е разположен върху площ от 20 000 кв. км с 23 000 души население. Кируна е известен с най-високата планина в Швеция и най-голямата подземна желязна мина. Известен е и с високотехнологичните си съоръжения за изследване на космоса и с успешния си туризъм. Минната компания LKAB, започнала дейността си през 1900 г., се смята за най-големия работодател в Кируна.

Шведското председателство и резултатите от министерската среща

В серия от публикуцаии в блога си Карл Билд дебело подчерта нарастващото значение на Съвета, който представлява визия за бъдещото сътрудничество в Арктика. "През двете години като председател на Съвета Швеция допринесе за засилване на сътрудничеството в Арктическия съвет. На тази среща приехме визия за бъдещето на Арктика, споделена от арктическите държави и от местните народи. Това изпраща важен сигнал към останалия свят", каза шведският външен министър след срещата, цитиран в правителствено прессъобщение [на английски език].

В приветствието [на английски език] си Карл Билд посочи, че глобалното затопляне става два пъти по-бързо на север, в арктическия район, отколкото в останалата част от света. Затова той беше удовлетворен от това, че арктическите въпроси и регионът все повече и повече влизат в глобалния фокус. "[...] ние успяхме да разработим общи насоки за предотвратяване на възможни емисии в Арктика. Швеция помогна за популяризиране на арктическите проблеми на международни форуми с цел да се постигне по-амбициозно намаление на глобалните емисии", добави Билд при откриването на срещата.

В допълнение той подчерта създаването на секретариат на Съвета в Тромсо, Норвегия, както и на ясни насоки за приемане на страни-наблюдателки. По време на министерската среща бяха приети кандидатурите на седем страни, искащи статут на наблюдатели: Китай, Италия, Япония, Корея, Сингапур, Индия и ЕС. Според Карл Билд, интересът, показан от Индия и Сингапур, се дължи на нарастващите възможности за корабоплаване в Арктическия район заради затоплянето на климата. Има и още две кандидатки за наблюдателски статут и това са Турция и Монголия.

Най-различни научни данни бяха представени по време на срещата със силен фокус върху опазването на биоразнообразието в Арктика. Два основни документа бяха приети в Кируна: "Визия за Арктика", която очертава общото виждане на арктическите държави и местните народи за развитието на региона и Кирунската декларация, която задава задачите на Съвета по време на канадското председателство (2013-2015). Арктическата програма по време на канадското председателство ще включва създаването на полюсен бизнес форум с цел да бъдат предоставени нови възможности за бизнес; продължаване на работата по предотвратяване на замърсяването; действия, насочени към замърсители като черния въглерод и метана, се казва още в правителственото прессъобщение. В допълнение в Кируна беше подписано и важното споразумение за сътрудничество в областта на морското петролно замърсяване.

Остри критики

Сключените споразумения се превърнаха в спорен въпрос в Швеция. Шведският вестник Svenska Dagbladet писа, че и двете политически партии в Швеция - Лявата (Vänsterpartiet) и Зелената партия (Miljöpartiet) - са критикували остро шведското председателство. Според прессъобщение на говорителя на Зелената партия Густав Гридолин, "това е най-голямото предателство от много време насам за околната среда от страна на шведското правителство". Според него, Швеция е трябвало да се опита да повдигне въпроса за забрана на извличането на изкопаеми горива от Арктика. Освен това той нарече председателството "провал". Лидерът на групата на Лявата партия Ханс Линде отиде дори още по-далече в критиките си като окачестви шведското председателство като "две загубени години".

Също доста критична беше статията на Ани Ройтерскьолд за шведския вестник Expressen. Тя припомня, че когато петролната платформа Deepwater Horizon избухна в Мексиканския залив през 2010 г., три месеца бяха нужни, за да спре теча на петрол, въпреки че там имаше добре развита инфраструктура наблизо и водата е много по-топла. Ако подобен инцидент стане в арктически води, условията са трудно съпоставими. Арктическите води са пълни с лед; метеорологичните условия са много по-тежки - вятър, мъгла, тъмнина. В допълнение, липсата на добре развита инфраструктура може да усложни оказването на помощ при справянето с потенциална еко-криза. Според Тереза Джейкъбсън от Greenpeace, има огромни проблеми, които не са били взети предвид при приемането на споразумението на Арктическия съвет. Няма ясни насоки за това коя страна трябва да реагира първа и кой на кого трябва да се обади, за да започне решаването на проблема. Други въпроси, като например свързани със знанието и необходимата експертиза за предотвратяване и справяне с възможни катастрофи, също трябва да намерят отговор. Има ли налични мерки за сигурност на границата между Русия и Норвегия, където норвежката Statoil и руската Роснефт планират да започнат да помпат петрол през 2020 г., пита още тя.

Петролът е природен ресурс, който докарва високи приходи за тези вече богати държави. Последиците от евентуално замърсяване обаче може да нанесат жестоки щети на нашата околна среда. Това, което става с арктическата флора и фауна, прилича много на ефекта на пеперудата от теорията за хаоса: "малка промяна на едно място в детерминистична нелинейна система може да доведе до огромни различия на по-късен етап". Тогава ураганите, торнадото, земетресенията няма вече да са спорадични. Ще бъде чудесно да си припомним това следващия път, когато на 22 април 2014 г. изразим подкрепата си за климатичните теми и Деня на Земята.

Независимо от това имаше три конкретни ползи за шведската политика от министерската среща: шведското председателство засили сътрудничеството в рамките на Арктическия съвет, Швеция успя да засили ролята на Арктическия съвет на международната сцена, а като успешна може да се разглежда и втората в рамките на само една година визита на американския държавен секретар Джон Кери. Двустранните разговори между Кери и премиера Райнфелд се съсредоточиха върху Афганистан, Сирия, Иран, а също и върху преговорите по бъдещото споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ. Шведският премиер отбеляза, че такова споразумение ще увеличи търговския поток с до 30%.

Що се отнася до присъствието на г-н Лавров на срещата, то може да бъде възприето като сериозен политически жест към положителни дипломатически отношения, но е също така и знак за руските петролни интереси в арктическия регион. В допълнение, нарастващият положителен имидж на Арктическия съвет е без съмнение, което определено е сериозно политическо постижение за шведската външна политика. Това обаче е и малко куха победа, тъй като са нужни по-смели и решителни политически действия; те трябва да говорят своя собствен език, а не езика на петропарите, те трябва да носят социална отговорност към околната среда. На канадското председателство ще му бъде трудно, тъй като то трябва да покаже несъмнен ангажимент към биоразнообразието в Арктика, което, както изглежда, отразява общите проблеми, свързани с промените в климата.

Промените в климата