English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Фискалният пакт няма да реши проблема с конкурентоспособността на ЕС

публикувано на , , София

Фискалният пакт е за успокоение на Германия. Това, което е нужно на страните от ЕС, са структурни реформи, твърди макроикономистът д-р Евгений Кънев. Според него дълговата криза е породена именно от разликите в производителността и съответно - в конкурентоспособността на различните страни в еврозоната, а „бюджетните дефицити са буфера на липсващата конкурентоспобност.” Как се стигна до днешната ситуация и какви са възможните сценарии за решаването на кризата в еврозоната - коментар на д-р Евгейни Кънев за euinside:

Когато настъпи кризата, всички големи икономически зони, най-вече визирам САЩ и Китай, активно използваха своята парична политика, за да управляват кризата и тя да не „смачка” техните икономики. В Китай продължи политиката, която започна още преди кризата, на „завързан” за долара юан. Това е все едно пускаш страшно много пари в обращение, така че валутата ти да поевтинява и да се насърчава експорта. Целият модел на Китай е да поддържа евтина своята валута спрямо американската, за да насърчава своя износ за САЩ. Обратно, в Америка, тъй като разполагат с „печатницата за долари”, пуснаха в обращение много пари, за да насърчават ликвидността, а лихвата падна под 1%, за да се насърчи икономическата активност.

Това го казвам като пример, за да мога да направя сравнение как се държи в същото време еврозоната. На Европейската централна банка „по устав” й е забранено да печата пари, извън едни показатели, по които следи за икономическата активност. Ограниченото паричното предлагане поставя под много голямо напрежение икономиките в еврозоната, защото те не могат да използват печатането на пари, за да насърчават икономическата дейност, най-вече по отношение на експорта.

От друга страна, в еврозоната имаме принципно различни икономики. При това положение, обикновено валутата на по-силно производителната икономика поскъпва спрямо тази на по-слабата, тъй като валутата е също отражение на производителността – колкото по-голяма производителност има една икономика, толкова по-силна е нейната валута при равни други обстоятелства. Ние, обаче, какво имаме: една Германия, която е направила структурни реформи в началото на 21 в., която изключително добре се подготви за глобализацията и увеличи значително своята производителност. Това рефлектира и в самата структура на икономиката, и в продуктите, които тя произвежда, и в нарасналия износ.

Същевременно други държави, най вече южната периферия, не го направиха. При това положение, ако допуснем за момент, че Германия имаше марка, а гърците имаха драхма, това щеше да резултира в много рязко обезценяване на драхмата спрямо марката. Когато обаче няма такава възможност за девалвация, тогава има три класически случая на поведение на икономиките в еврозоната, включително и страните като България, които са в борд и са вързани с еврото. Първият случай е най-добрият - това са високопроизводителните икономики, Германия и северните страни. Тях силната валута не ги засяга в такава голяма степен, защото техните продукти са с висока добавена стойност, където факторът цена не е най-важният. Например, дори да стане световен катаклизъм, едва ли някога едно BMW ще се продава за 10 000 евро. Въпреки силното евро, германският експорт бързо растеше, точно защото те си имат ексклузивно място в световната икономика.

Другите икономики, обаче, в „голямата еврозона” (заедно със страните в борд), нямат такива продукти и такава производителност, затова се конкурират на база цена. Южната периферия, например, произвежда експорт от около 30% от БВП, именно защото еврото й е твърде скъпо, а тя се конкурира на ниските ценови пазари. Гърция, например, има шест пъти и половина по-голяма икономика от България, а експортът й е колкото на България - под 19% от своя БВП. Португалия е под 25%, Италия също около 25%. За сравнение - Естония има износ от 90%, Белгия 85%, Ирландия 90% - всички северни страни са с над 50-60% износ. Примерът на Гърция показва, че, когато разчиташ само на единия крак (вътрешното потребление) фалитът ти е много близък, ако нещо се промени в макроикономическата ситуация.

Когато се конкурираш на база цена, за да се повиши конкурентоспособността трябва да се намалят разходите - производителите си изтъняват маржовете, режат разходите за труд, включително директно се освобождават хора. Така се изпуска парата, за да се насърчи износа. Но за разлика от България, където има много ниска база на цените и заплатите, което ни прави конкурентоспособни, в другите страни това не може да се случи по политически причини. Не може драматично да режеш разходите, да намалиш заплатите, да извадиш бързо конкурентоспособни продукти. Необходими са структурни реформи, но те политически също са блокирани. Какво се получава тогава? Бюджетите създават буфера на липсващата конкурентоспособност. Когато икономиките събират относително все по-малко данъци, а има постоянни разходи, се появяват дефицитите. А те се финансират дълг. Задлъжняването се улеснява от евтините кредити, тъй като в еврозоната всички са с един риск и както германците могат да теглят кредит на 3%, така и гърците могат.

Защо не вярвам във фискалния пакт?

Той е създаден, за да се крепи еврото. Това е класически случай, когато впрягаме икономиката, за да поддържаме валутата, вместо да използваме валутата, за да расте икономиката. Той е създаден за успокоение на Германия. Но, за да се запази този съюз, трябва да стане едно от няколко неща - или трябва много бързо южните страни да направят структурни реформи, да измислят нови продукти и услуги с висока добавена стойност, които да направят икономиката по-конкурентоспособна, така че експортът им да стане поне 30-35% от БВП; или трябва да напуснат еврозоната, за да девалвират своите валути; или трябва да тръгнат по пътя на България - да режат страшно много заплати и пенсии.

Какво ще стане през 2012: Ще продължи устремът „ние сме единни, трябва на всяка цена фискалният пакт да се случи”. Само че има един проблем: колкото повече натискаш публичния сектор, който е бил основно ядро и е носил цялата икономика, особено в Гърция, толкова повече БВП се свива. Съответно толкова по-малко данъци получаваш в хазната и по-трудно е да запазиш бюджетния дефицит. И за да намериш отнякъде пари, трябва да вдигаш данъците, няма друг начин. А колкото повече ги вдигаш, гониш чуждите инвеститори и влизаш в една спирала, от която аз не виждам как може да се излезе.

Аз още на дискусията за икономическото управление, организирана от euinside прогнозирах, че рязането на разходи ще доведе до националистически брожения. Тогава някои ще опитат даже най страшното - да се отделят от еврозоната и не е невъзможно да създадат собствени валути, което ще доведе до още по-голяма катастрофа и те ще искат отново да се реинтегрират. Но по-вероятното е да останат в ЕС и да режат заплати и пенсии. Ще се смени правителството, ще падне едно и ще дойде ново. Но какви инструменти има новото правителство? Същите. То не може да измисли нови продукти и услуги за една нощ или за една година. Трябва да се правят структурни реформи.

коментари
NB
6 януари 2012 00:05
Понеже стана дума за Гърция и нейните дългове на ум ми идва една много интересна мисъл, която е на самия Хенри Форд:" Ако някой дължи един милион и изпадне в затруднено положение не му давайте още един милион на заем. Това няма да подобри положението, а само ще го влоши с още един милион". Мисля, че ситуацията в момента е точно такава. След всеки "сласителен" транш гърците излизат все по-задлъжнели и все по-зависими. На всичко отгоре им налагат да намаляват разходите, а шом се намалят разходите автоматично намаляват и приходите, а от тази спирала се излиза само с фалит.
Левскар2
6 януари 2012 05:42
Много добре отбелязахте NB, но повечето хора на този свят не са като лисиците - ако лисица попадне в капан и успее да се измъкне, втори път не попада там! Ние непрекъснато повтаряме едни и същи грешки!
anonymous
6 януари 2012 10:13
Изразявам категорично несъгласие с основната теза на д-р Кънев. Фискалният пакт има една основна, единствена стратегическа цел и това е повишаване на дългосрочната конкурентоспособност на стопанските деятели в ЕС. Той е необходимо условие за подобно повишаване - без подобен пакт то не може да се случи. Причината, накратко. Фискалният пакт е необходим за здравето на общата парична зона. Съществуването на обща парична зона упражнява постоянен натиск върху нейните членове на повишават своята конкурентоспособност, защото техните стопански деятели са поставени под конкурентния натиск (помните ли тази фраза от критериите за членство в ЕС?) на общия пазар - колкото е по-голям общият пазар, толкова по-голям е конкурентния натиск върху всеки един отделен стопански деятел, виж САЩ. Настоящата криза ясно показва, че общата парична зона върши точно работата, за която беше създадена: упражнява огромен натиск, под формата на криза на публични и частни дългове, върху неконкурентоспособните да стават конкурентоспособни. Без подобен натиск дългосрочно повишаване на конкурентоспособността е немислимо и невъзможно. Всяко нещо, което помага на общата парична зона да продължи на упражнява този натиск, помага на дългосрочната коркурентоспособност на стопанските деятели в ЕС. Не девалвацията на валутите, която в крайна сметка е просто друга форма на рязане на реални доходи, а единствено и само конкурентният натиск води в дългосрочен план до повишаване на конкурентоспособността.
NB
6 януари 2012 11:15
Поздрави на Левски. Много сте прав, колега. На времето имаше един испански сериал, който винаги започваше с думите:"Човекът е единственото животно, което се спъва два пъти в един и същи камък".Тогава съм бил още дете, но тези думи много ме впечатлиха - как е възможно да сме толкова тъпи? По-късно живота доразви в мене тази мисъл - човек се спъва не само веднъж в един и същи камък. Политиците може да ни излъжат и 10 000 пъти по един и същи начин и пак няма да имат проблем да ни излъжат и 10 001-и път.
Евгений Кънев
7 януари 2012 08:27
Благодаря за хубавия коментар на anonymous. По принцип съм съгласен с неговата позиция, че стабилната валута оказва натиск за постигане на дългосрочна конкурентоспособност - самият аз в миналото съм писал по този въпрос. Само че има някои важни детайли, когато говорим не просто за теоретични постановки, а за реакция на жива система, каквато е икономиката:
1. Взаимодействията в икономиката не са просто причинно-следствени, а корелационни - т.е. не са просто математически свързани, а с вероятностен характер, защото се случват в социум. Така не е ясна реакцията на големи групи по интереси от радикалната промяна в техния жизнен статут в условията на липсващи бюджетни буфери. Постигането на конкурентоспособност е дългосрочна задача, както сам отбелязвате, а докато се случи може доста страни да не оцелеят във фискалния съюз.
2. България е най-прекрасният пример как политиката на бюджетно равновесие с намаляващи дългове в условията на твърда валута не води непременно до дългосрочна конкурентоспособност - и затова фискалният съюз в еврозоната по никакъв начин не може да замести нуждата от дълбоки структурни реформи в отделните страни.
3. Дългосрочната конкурентоспособност на еврозоната е под въпрос в условията на ЕЦБ с ограничени функции - защото това означава, че добавената стойност на произвежданите за експорт продукти в евро да нараства с по-голяма стойност от девалвацията на другите основни валути (свободно печатани в останалите икономически зони) спрямо еврото - нещо почти невъзможно.
4. От теорията на системите знаем, че закостенелите, трудно променящи се системи загиват спрямо мобилните и адаптиращите се към промените. Липсата на дискреционна парична политика и ЕЦБ като еквивалент на ФЕД прави еврозоната точно такава обречена система.
anonymous
7 януари 2012 11:49
Спорът е за разграничаването на текущата от конституиращата /дългосрочна/ политика, носеща стратегически цели. Текущата е осъществяване на лесното. Конституиращата е реализация на необходимото. Тя е телеологична, а текущата - предизборна. Добре е само когато текущата политика произтича от конституиращата и стъпка по стъпка я осъществява. Иначе тя може да поддържа и дори да задълбочава кризата в обществото.
Левскар2
8 януари 2012 06:28
При възникналата дискусия на базата на публикацията мисля, че anonymus е прав, но чисто теоретично. Ние, а и още няколко от страните от южната периферия на ЕС сме в гадната спирала. Забелязвам подобни явление и в още неинтегрираната Хърватска. Там вече фалира едно предприятие. В други започнаха да намаляват заплатите. Не виждам как е възможно бързо повишаване на конкурентността на каквото и да е производство. Виждате какво стана у нас - инвеститорите избягаха, цели предприятия избягаха, приходите намаляват, масово се крият печалби, за да не се плащат данъци. Заплатите са замразени в държавната администрация, това не стимулира събираемостта на приходите и всяко правителство ще изпитва големи трудности, особено некадърното!
Очевидна е нуждата от спешно извършване на "дълбоки структурни реформи". Но у нас кой ще ги извърши? А и за тяхното извършване също трябва финансиране, освен "мозъци". В южната периферия много от "стопанските деятели" ще фалират или ще изхвърлят хора на улицата. Безработицата ще се увеличи, а и това вече се вижда. Натискът върху правителствата сериозно ще нарастне и д-р Кънев ясно обяснява какво ще се случи.
А по отношение на политиците NB е съвсем точен. Ние пак бяхме излъгани. Въпреки, че голямо мнозинство от хората в страната са наясно със ситуацията, но те не отидоха да дадат своя глас. Останалите отново и отново бяха излъгани и за да е по-сигурно, имаше и добре организирани фалшифицирания. Е, резултатът е ясен - ще строим магестрали! А да станем по-конкурентни де!
NB
8 януари 2012 14:51
Я, то тук се заформило нещо почти като форум. По този случай да се опитам и аз да кажа още няколко думи. За спиралата. Аз съм човек, който се занимава с производство. По-точно произвеждам и ремонтирам мебели. По стечение на обстоятелствата част от клиентите ми работят в държавната администрация. Сега, когато заплатите им са замразени, а вече не взимат 13-а и 14-а заплата, а се притесняват и от съкращения поръчките ми значително намаляха. Нали не очаквате при това положение аз да плащам пак същите данъци. Нещо повече, аз вече си карам много по-рядко колата, а като вляза в складовете за мебелен обков и видя очаквателния поглед на продавачките разбирам, че положението е лошо не само при мен. Да, някога им бях добър и платежоспособен клиент, а сега като си купя нещо няма случай да не попитат:"само това ли?". Следователно и те също плащат по-малко данъци, защото по-малко продават. Следователно тази година правителството ще събере още по-малко данъци и ще плати по-малки заплати. И така до края на света, както се пее в песента към един все още популярен филм. Страшно много съм мислил върху това като какъв би могъл да бъде изхода от ситуацията, но ми се иска да чуя и други мнения. Цените на мебелите са изцедени до край и даже под края, защото някои определено са под цената на материала, от който са направени. Ако някой смята, че може да се конкурира с китайците да дойде при мене.
Adelina Marini
8 януари 2012 17:03
Решението, според мен, е най-сетне и в България гръбнакът на икономиката да бъдат малките и средните предприятия. Правителства наред досега винаги дундуркаха големите предприятия, монополистите и чуждите инвеститори (не че нещо лошо, но все пак). Германия е най-добрият пример - там МСП наистина са гръбнакът и това е една от основните причини германската икономика да остана конкурентоспособна през кризата. У нас има големи производства, а останалото е, както казваше една моя колега - едната половина от българите прави кафе на другата. Това не е икономика. 
NB
8 януари 2012 18:06
Много благодаря на Adelina Marini за чудесния коментар, но за съжаление в момента е точно обратното - с всички възможни средства се опитват да ни доубият само и само да смъкнат още някой лев, ако не от данъци - то от глоби. По тази причина повечето от колегите преустановиха дейността и се изнесоха, заедно с машините на село. Там поне доматите и чушките растат и без личното позволение на премиера. Вероятно същата съдба очаква не след дълго и мен. Но да знаете, че щом ние сме решили да се занимаваме със селско стопанство, за да можем да се изхранваме, значи смятаме, че кризата ще продължи наистина много дълго. Преди известно време една моя позната ми каза, че кризи винаги е имало. Но ако това е така, означава, че човечеството би следвало да е натрупало огромен опит за справяне с кризи. И икономистите да са ведри и спокойни и да ни обясняват как това примерно е криза от вида ХУ 7, и тя се лекува с такива и такива мерки и отминава за едиколкоси време. Но като се поразрових в дебелите книги с ужас установих, че всъщност човечеството не се е справяло с кризите никога, а само ги е заобикаляло. И ако не беше втората световна война Great Depression би продължавала и до ден днешен.
anonymous
16 януари 2012 10:03
Анализът на Ев.К. е перфектен. Ако се вникне в критичните бележки, ще се установи, че се казва същото. Става въпрос за това - какво да се очаква днес и в краткосрочна перспектива. Икономиките в подем, както приливите, "вкарват всички лодки в морето". Сега проблремът е в това, че светът  в структурна криза, т.е. на отношенията между съставките на цялото общество, включително на икономиката. При структурни кризи и кономическите са дълбоки и дълготрайни. Светът навлезе в период на турбулентност, на интензивно разбъркване като цена на по-раншното задоволство.Едни говорят икономиката да подкрепя паричната единица, други - обратно, тя да подкрепя икономиката. А всъщност става въпрос за "херменевтичен кръг", в който е ясна взаимната им обусловеност и обяснение.
Да, да!
16 януари 2012 10:50
Анализът на Ев.К. е перфектен. Ако се вникне в критичните бележки, ще се установи, че по същество се казва същото -  какво да се очаква и какво да се направи днес и в краткосрочна перспектива. Икономиките в подем, както приливите, "вкарват всички лодки в морето". Сега проблремът е в това, че светът  е в структурна криза, т.е. на отношенията между съставките на цялото общество, включително на икономиката. При структурни кризи и икономическите са дълбоки, дълготрайни и разрушителни. Светът навлезе в продължителен период на турбулентност, на интензивно разбъркване като цена на по-раншното задоволство - за разлика от политическото говорене, което по природа е оптимистично и обещава бързи решения . Икономиката и  паричната й единица са  в "херменевтичен кръг" на взаимно обуславяне и обяснение. Такъв "кръг" са също подемът и кризата на икономиката - доброто носи по-голямо добро, а след това се плаща цената  като лошото носи още по-голямо лошо. Вместо центрострестрем идва центробежност. Заплаща се сметката и се тръгва пак непред. Въпросът винаги е кой да заплати - заемополучателите, заемодателите или всички солидарно. Накрая става като  в България в "преход" -  ехо да "светлото минало". Това ще се случи с закъсалите икономики - все едно в или вън от еврозоната. Политиките само ще дават надежди, докато дойде накрая "приливът и върне лодките в морето". Той  - по израза на Ницше - ще прекрати европейската "игра на отечества", защото ще е ясно, че изходът е в "Съединени европейски щати".
Питащият
27 януари 2012 21:10
ЕС е твърде хлабав и интеграцията на икономиките е закъсняла и некачествена. Конкуренцията на икономиките води до свиване на доходите, защото производителността не може да расте до безкрайност. Развитите икономики са в хронична криза и нямат реален растеж, а населението застарява. Растежът е в новите икономики, но и там скоро ще настъпят кризисни явления и целият шибан глоболизиран свят ще затъне в тежка депресия поради дисбаланс между потребление и натрупване. Принудата да се работи без пари завършва така, защото няма кой да купува. Системата е дефектна поради наличието на положителна обратна връзка от изхода към входа, която я прави неустойчива.
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.