euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Сега ще говорим за една малко позната у нас организация с изключително важно значение. Става дума за Организацията Шанхайско сътрудничество, която включва четири от петте централноазиатски държави, разполагащи с изключително богати находища на нефт, Китай и Русия. Организацията има за цели да се бори с тероризма и да засилва икономическото сътрудничество сред страните-членки. В началото на германското председателство на Европейския съюз, беше обявено, че контактите с централноазиатските държави ще бъдат един от ключовите приоритети на съюза, предвид нарастващото напрежение във връзка с енергийната зависимост. Това беше препотвърдено и по време на неформалната среща на външните министри на съюза в Бремен преди 2 месеца. Оксана Антоненко е изследовател в Международния институт за стратегически проучвания - автор на публикация, озаглавена "Европейският съюз не бива да пренебрегва Организацията Шанхайско сътрудничество":

ВЪПРОС: Вашата публикация се занимава с не особено известната организация Шанхайско сътрудничество, която е доста важна, а Европейският съюз също призна, че тя трябва да бъде един от приоритетите на външната му политика. Бихте ли казали малко по-подробно защо тази организация е толкова важна?

ОКСАНА АНТОНЕНКО: Първо трябва да отбележа, че Шанхайско сътрудничество е добре известна организация в Европа, все пак тя съществува вече повече от 10 години, но като международна организация функционира от 5. Няколко са причините, които я правят важна. Първата е, че самият район на Централна Азия става все по-важен не само за Европейския съюз, но и глобално, тъй като граничи с Афганистан, където НАТО провежда в момента една от най-важните си операции. Отделно от това, е изключително богат на природни ресурси, най-вече нефт и газ, а това е важно за европейската енергийна сигурност. Не бива да забравяме и това, че Централна Азия си остава много нестабилен район. А защо организацията Шанхайско сътрудничество е толкова важна? Защото това е истинска регионална институция, в която членуват не просто централноазиатски държави, но и гиганти като Русия и Китай. Към нея са прикачени и няколко наблюдатели - Индия, Пакистан, Иран и Монголия, така че всички регионални държави са част от тази организация. От гледна точка на Европа, организацията развива силно икономическо измерение. Страните-членки търгуват помежду си в енергетиката, инфраструктурата и регионалното развитие. Така че, ако Европейският съюз иска да намери регионален партньор, това без съмнение е логичният партньор.

ВЪПРОС: На какъв етап на развитие са отношенията на Европейския съюз с Шанхайско сътрудничество в момента?

ОКСАНА АНТОНЕНКО: До момента отношенията помежду им са били доста противоречиви. От една страна много европейски представители, лючително и Хавиер Солана и специалният представител за Централна Азия Ян Кубиш, са се срещали с представители на организацията в генералния секретарият в Пекин и са провеждали неформален диалог. Същевременно, европейците не са много склонни да поддържат официални отношения. Доскоро даже много хора разглеждаха организацията като анти-западна институция по много причини, една от които е, че Шанхайско сътрудничество, за разлика от Европейския съюз, не се бори за разпространението на демокрацията в Централна Азия. Да не говорим, че самите страни от региона са твърде далеч от демокрацията. Включително Русия и Китай, които не са демократични в западния смисъл на тази дума. От тази гледна точка, Европейският съюз е изключително фокусиран върху разпространението на демокрацията в Централна Азия и затова не е много уверен дали може да поддържа отношения с организация, която не е. Отделно от това, по отношение на сигурността се получиха някои противоречиви послания от организацията като например това за изтегляне от военните бази в страните от Централна Азия.

ВЪПРОС: Доколко е възможно Русия да се окаже препятствие, след като преговорите по споразумението с Европейския съюз на практика са блокирани. Възможно ли е тези преговори да имат някакво влияние върху бъдещите отношения на съюза с Шанхайско сътрудничество?

ОКСАНА АНТОНЕНКО: Мисля, че сте напълно права. В момента има загриженост в Европа, при това съвсем основателна, че ако Европейският съюз се сближи с Шанхайско сътрудничество, най-вече с централноазиатските държави, вероятно с изключение на Узбекистан, която е обект на санкции от Европейския съюз, но другите страни, особено Казахстан и Киргизстан, подкрепят много интензивно диалога с европейците. Китай става също все по-благосклонен с развитието на диалога с Европа. Но, тъй като отношенията на Русия със съюза все повече се влошават, дори са в криза, не е изключено руснаците да не са особено ентусиазирани от започването на официален диалог между Брюксел и Шанхайско сътрудничество. Затова в моята публикация аз предлагам първо да се започне с неофициални преговори, за да се види в кои сфери има общ интерес.

ВЪПРОС: А Русия не е ли доста по-чувствителна поради факта, че Европейският съюз се опитва да се сближи с държави, които са богати на петрол и които всъщност са в сферата на влияние на Москва?

ОКСАНА АНТОНЕНКО: Това е вярно, абсолютно. Русия е изключително чувствителна, но важното в случая е, че Шанхайско сътрудничество не е просто някаква руска организация. Това е един от редките случаи, в който Русия не е главния играч. Главният герой е Китай. Русия няма такова влияние, каквото имат китайците, именно затова и организацията се нарича Шанхайско сътрудничество.

ВЪПРОС: Възможно ли е Шанхайско сътрудничество да еволюира в нещо като Европейския съюз в региона?

ОКСАНА АНТОНЕНКО: Някои държави говорят за това, но към момента това, поне в краткосрочен план, не е много възможно. Има няколко причини за това, най-важната от които е отново Китай. Знаете, че в Европейския съюз има няколко много силни икономики, но няма нито една доминираща държава, независимо че Германия е с най-мощната икономика, но тя не е така доминираща, както е Китай. Централноазиатските държави са склонни да приемат общ пазар и свободно придвижване на стоки, работна ръка и услуги. Естествено, техните икономики ще бъдат абсорбирани от Китай, която е гигантска икономика с огромно население, разширяваща е и развиваща се изключително бързо. От тази гледна точка, централноазиатците са отворени към повече китайски бизнес на тяхна територия, но пък са предпазливи към отворения пазар, именно заради опасността от поглъщане от страна на Китай.

ВЪПРОС: А каква е позицията на Съединените щати към тази организация?

ОКСАНА АНТОНЕНКО: С времето американската позиция се промени. Първоначално, при създаването на Шанхайско сътрудничество преди пет години, Съединените щати бяха по-скоро безразлични към нея, твърдейки че това е поредният хартиен тигър, който никога няма да узрее като реална организация. След 11-ти септември обаче, отношенията между Съединените щати и Русия в района на Централна Азия започнаха да се развиват положително. Президентът Путин подкрепи отварянето на военни бази в Ценрална Азия и помогна, поне в началните етапи, във военните действия в Афганистан. Така че имаше опити Вашингтон да засили присъствието си там като наблюдател, но отново Китай изигра роля и се противопостави на официално американско присъствие в района, за сметка на по-тесни контакти с европейците. С призива за затваряне на военните бази, отношенията с Америка се втвърдиха. Отделно от това, Съединените щати разбраха, че Шанхайско сътрудничество не е хартиен тигър, а съвсем реална институция и сега говорят все повече за по-прагматичен подход към организацията. На фона на трудните отношения с Русия обаче, би било доста по-трудно да се заформи някакво партньорство. За разлика от Европейския съюз, с който това е напълно възможно и желано, казва Оксана Антоненко, изследовател в Международния институт за стратегически проучвания - автор на публикацията "Европейският съюз не бива да пренебрегва Организацията Шанхайско сътрудничество".