English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Ребека Хармс: По-строг бюджетен контрол в ЕС, но само при по-строги правила за финансовите пазари

публикувано на , , София

Срещам се с Ребека Хармс пред входа на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, където току що е приключила срещата й с министър Трайчо Трайков. Хармс е съпредседател на групата на Зелените и Европейския свободен съюз в Европейския парламент, а също и докладчик за отпускането на България на 300 милиона евро допълнителни компенсации за спрените реактори на АЕЦ Козлодуй". Евродепутатът обяснява, че целта на срещата й с министъра е била позицията й по въпроса за компенсациите да бъде разбрана правилно, особено тук, в България.

Защото по време на обсъжданията в Европейския парламент Зелените настояваха отпускането на средствата да се обвърже с ангажимент за построяване на хранилище за отработеното ядрено гориво. Предложението, обаче, не беше подкрепено при окончателното гласуване. Въпреки това, г-жа Хармс подчерта, че с отпускането на средствата се постига равнопоставено третиране на България със Словения и Литва и тя подкрепя това решение, но смята, че въпросът за намирането на трайно решение на проблема продължава да стои пред България.

Тя беше видимо доволна от срещата си с министър Трайков, най-малкото защото се е получил диалог, за разлика от преди, по собствените й думи. Трайчо Трайков я е уверил, че Министерството на икономиката и енергетиката търси алтернатива на експортирането на отработено ядрено гориво в Русия. До сега отработеното ядрено гориво се връщаше в Русия, но по силата на договореностите между двете страни, след определен срок на преработка отпадъците трябва да бъдат върнати отново в България. Последното количество отработено гориво, обаче, не е било експортирано в Русия, а се съхранява в България, е казал министър Трайков. Работи се по вариант за временно сухо хранилище за ядрени отпадъци, каквито съществуват в САЩ и някои от старите-членки на ЕС.

Що се отнася до използването на част от финансирането за спрените блокове на „Козлодуй” за изграждането на хранилище за окончателно съхранение на ядрени отпадъци, това „не е в непосредствените приоритети на правителството”, е казал Трайков в отговор на въпрос на евродепутата. Според официалното съобщение на министерството, Трайков е обяснил, че „това е скъп процес, по който работят страни като Франция, Германия, САЩ, Швеция, Финландия. Страната ни следи внимателно резултатите от техните разработки, за да използва опита им по най-добрия начин, тъй като темата ще бъде актуална и за България след няколко десетилетия. Приоритет на правителството в момента е развитието на мрежата и енергийната ефективност.”

Българската позиция е, че решаването на въпроса със съхранението на ядреното гориво не е обвързано по никакъв начин със строителството на АЕЦ „Белене". Трайчо Трайков е обяснил, че намирането на стратегически европейски инвеститор за АЕЦ „Белене" е ключов момент в продължаването на работата по изграждане на втора атомна централа, а България вижда своя национален интерес в продължаването на „Белене" като европейски ядрен проект.

Ребека Хармс, от своя страна, е изразила за пореден път мнението си, че ако все пак този проект ще се реализира, трябва да е на друго място, заради сеизмичните проблеми в Белене. „Ако сега България трябва да решава за нови инвестиции в енергийния сектор, ядрената енергетика е твърде скъпа. Съществуват по-добри технологии, отколкото нова атомна централа”, убедена е г-жа Хармс. На въпроса ми дали министър Трайков се е съгласил с нея тя отговаря бързо и кратко „Не” и се засмива. „Но това, което ми дава надежда е, че той е разумен и икономически мислещ човек, а аз няма да се уморя да повтарям, че икономическият разум също е против строежа на нова атомна централа.”

Рязко сменяме темата, защото горещите дебати в Европейския съюз и в частност - в Европейския парламент са на икономическа тема. Г-жа Хармс обяснява, че има две проблемни области, по които ЕС трябва да работи. Едната е по-дълбока интеграция на страните както в еврозоната, така и в целия ЕС. „Видяхме, че идеята да имаме обща валута, но без обща финансова и икономическа стратегия, не работи. От друга страна е трудно да си представим по-дълбока интеграция, защото някои страни членки не искат това”, обяснява Ребека Хармс.

Това, което прави въпроса толкова деликатен е, че става дума за по-голямо влияние над националните бюджети. Повечето страни не искат бюджетите им да бъдат под наблюдение, казва г-жа Хармс. В същото време ситуацията в южноевропейските страни, а също в Ирландия и Великобритания показва, че бюджетната дисциплина не функционира, страните харчат много повече от възможностите на националните бюджети.

Според евродепутата, обаче, другата страна на проблема е липсата на функционираща регулация на финансовите пазари. „Шокиращо е, че страни като Гърция, Португалия, Италия които имат бюджетни проблеми, в допълнение могат да станат жертва на спекулации от страна на големите банки и други финансови институции като хедж фондовете, защото няма ограничения върху финансовия пазар.”

Мнозинството в ЕП е убедено, че има нужда от по-голяма интеграция и по-добра координация във финансово и икономическо отношение. Има, обаче, разлики в позициите на отделните партии по отношение на финансовата регулация. Социалистите и демократите, Зелените и изобщо левите партии са за по-строга регулация на финансовите пазари, казва Хармс и се аргументира:

„Дадохме милиарди публични средства да спасим банките и сега трябва да решим как да върнем тези средства от тези, които направиха печалби от рисковани финансови транзакции. Затова ние сме за налагане на такса върху транзакциите. Групата на Европейската народна партия не е убедена в това, а либералите и демократите все още нямат решение”.

Според нея от налагането на по-строга регулация на финансовите пазари зависи успеха на мерките за по-строга бюджетна дисциплина: „Не мога да искам по-голяма бюджетна дисциплина, при положение че похарчихме толкова пари за банките, а все още не сме решили как да върнем парите от тях. Те имат наистина добър живот, спасяваме ги отново и отново, а гражданите са тези, които трябва да платят сметката.”

С Ребека Хармс пием кафе в малък парк в центъра на София, след като тя категорично отказва да влезем в задимено хотелско фоайе. Питам я какво мисли за решението на българските депутати да не забранят пушенето в заведения, но да забранят децата да влизат в заведения, където се пуши. „Това решение не е в полза на семействата, по-скоро е срещу тях”, казва г-жа Хармс с усмивка. „В Германия имахме много дискусии по въпроса за забраната на пушенето в ресторантите. Но дори и съпругът ми, който беше страстен пушач смята, че е по-добре да се храниш без тютюнев дим.”

В Европа има различна пратика, но тук става въпрос най-вече вече за качество на живота, смята евродепутатът. Затова в България това ще стане стъпка по стъпка. Все пак, успяха да въведат строги забрани срещу пушенето в страна като Италия, смее се Хармс. Според нея младото поколение пуши по-малко, така че има развитие в правилната посока.

Разделяме се, защото Ребека Хармс има натоварен график, който е заплашен да изостане заради софийския трафик. Докато се провирам между спрелите по тротоарите коли, мисля за думите й за качеството на живота. Защото всяко решение - за пушенето, за бюджета или за атомната енергетика, всъщност е решение за качеството на живота ни. И от нас зависи да искаме повече.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.