English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Игор Лукшич: Сигурността на журналистите в Черна гора е приоритет за правителството

публикувано на , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Последна промяна на:

Черна гора е една от страните, в които медийната среда е доста тревожна. Това става ясно от доклада на Европейската комисия за напредъка на малката балканска страна в преговорите за членство в ЕС. Докладът отделя специално място на медиите. Черна гора е една от страните, в които не са рядкост нападенията над журналисти и имущество на медии. Най-пресният случай с взривно устройство под прозорците на редакцията на черногорския вестник Vijesti е от края на миналата година. Затова и Европейската комисия призовава във всеки свой доклад властите в Подгорица да работят по-активно за разследването и преследването на нападения срещу журналисти. През 2013 година Черна гора е отбелязала "скромен" напредък в тази област, пише в доклада.

Според вицепремиера и министър на външните работи Игор Лукшич обаче, гарантирането на сигурността на журналистите и собствеността на медиите е един от приоритетите на черногорското правителство. По време на посещението си в Загреб на 20 март г-н Лукшич каза още в отговор на въпроса на euinside, че вече има осъдени по някои от нападенията, по които разследването е приключило и дори вече има една затворническа присъда. Като част от плана си за действие за решаване на проблемите, посочени от ЕК, е и създаването на специална комисия с участието на медийни представители и държавни органи за събиране на факти и обстоятелства, които да помогнат за осветляването на всички случаи на нападения.

Игор Лукшич увери, че в Черна гора няма пречки пред свободното осведомяване и дори не съществува онзи вид автоцензура, която е типична за страните, в които нивото на свобода на медиите е ниско. Не на същото мнение е Комисията обаче. В доклада си от октомври 2013 година тя посочва, че Черна гора нарушава закона за медиите, който й забранява да основава печатни медии. Буди притеснение и фактът, че често печатни медии биват подпомагани от държавата чрез държавна реклама. Темата за независимостта на медиите в страните от Западните Балкани, особено в контекста на напредъка им към пълноправно членство в ЕС, беше засегната и в Европарламента, където миналата есен беше обсъден доклад на Европейския университетски институт във Флоренция, предложил идеята ситуацията с медиите в региона да бъде изнесена в отделна преговорна глава.

Въпросът с реформите в страните-кандидатки би трябвало да е още по-актуален на фона на светкавично влошаващите се отношения между ЕС и Русия, тъй като някои от тях (Сърбия и Черна гора) имат традиционни тесни политически и икономически връзки с Русия. Не е изключено в един момент тези страни да се озоват на кръстопът и да се наложи да избират с коя от двете големи сили да тръгнат. Неувереността по темата пролича в отговора на Игор Лукшич на въпроса на Al Jazeera Balkans как Черна гора ще реагира на събитията предвид това, че води преговори за членство в ЕС. "Черна гора във всички случаи не е сред страните, които ще доминират в определянето на начина, по който ще се реши тази изключително сериозна криза", направи опит за измъкване вицепремиерът на Черна гора и добави, че вече се усещат негативните последици от изострянето на отношенията между ЕС и Русия.

"Черна гора е не само кандидат за членство в ЕС, но и води преговори за членство в Съюза и затова е длъжна да се приобщи към заключенията на ЕС спрямо Русия", каза г-н Лукшич и подчерта, че страната му иска да стане пълноправен член на Съюза. Същевремено обаче национален интерес на страната е да се постигне максимално бързо деескалация на напрежението и продължаване на икономическите отношения чрез диалог и международно сътрудничество, каза още черногорският вицепремиер. Черна гора ще разглежда санкциите за всеки случай поединично, но ще се придържа към позицията на ЕС, стана още ясно от изказването на Игор Лукшич.

Според Деян Йович, главен политически анализатор в канцеларията на хърватския президент и преподавател по международни отношения в университета в Загреб, украинската криза ще има значителни последици за бъдещето на европейската периферия, която ще се превръща все повече в "арена за конкуриращи се сили". Създаването на нова двуполюсна или многополюсна структура на европейската политика към съседите може да накара страните-кандидатки да преосмислят позициите си. Досега нямаше алтернатива на европейското членство за всички бивши съветски сателити, но сега вече има, пише [на английски език] г-н Йович блога за балканска политика. Затова е време ЕС да преосмисли политиката си на разширяване и вместо да затяга критериите за присъединяване, да ги облекчи, предлага анализаторът, защото, по думите му, нито Босна и Херцеговина, нито Македония или дори Сърбия няма да достигнат стандартите на Финландия или Швеция преди да станат членки.

Тези страни имат доста специфични проблеми по много причини, сред които последиците от войната, проблеми с идентичността, многоеетническия състав. Един по-специфичен подход към тяхното приобщаване към ЕС би улеснил включването на тези страни. "Това е необходимо повече от всякога", пише г-н Йович. И ако Черна гора е малка и смята себе си за неспособна да има доминираща роля в решаването на геополитическите проблеми, то случаят със Сърбия не е такъв. Важно е да се обърне внимание, че по време на победната си реч в изборната нощ на 16 март бъдещият премиер на Сърбия Александър Вучич заяви, че Белград ще продължи европейския си път, но ще работи заедно с "приятелите" си като руснаци, американци, китайци и пр. Това не е изречение, което трябва да бъде подминато без нужното внимание, особено като се има предвид, че високопоставен представител на руския президент Путин беше в Белград преди свикването на общите избори. В интервю за хърватското седмично списание Globus г-н Вучич призна, че една от темите, които са обсъдени по време на визитата, са били именно изборите от гледна точка на възможността руските стратегически интереси в страната да бъдат накърнени.

Сигурно се питате как така тръгнахме от ситуацията с медиите в миниатюрната Черна гора, а стигнахме до геополитически заключения? Всъщност, връзката е повече от очевидна на фона на пропагандната война, която Русия проведе преди да анексира Крим. Пропагандна война по оста ЕС-Русия се води вече близо година и в България, която вече 7 години е член на Европейския съюз, а протестите срещу правителството все още продължават. Така че, ако ЕС реши да се вслуша в съвета на Деян Йович и създаде специална програма за приобщаването на страните от Западните Балкани към ЕС, то трябва специално внимание да се обърне върху независимостта на медиите.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.