English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

България строи газова връзка и със Сърбия

публикувано на , , София

Ден след подписването на споразумението за изграждане на газова връзка между България и Гърция, енергийният минстър Трайчо Трайков подписа в Брюксел “съвместно изявление” за подготовката на проект за изграждане на интерконекторна газова връзка между България и Сърбия. В документа, подписан в присъствието на европейския комисир по енергетиката Гюнтер Йотингер, са очертани основните стъпки в развитието на проекта. Той съдържа и призив към Европейската комисия и големите международни финансови институции да подпомогнат финансирането на проекта, се казва в съобщение на сръбското енергийно министерство.

Българската страна вече обяви, че ще получи 60 млн. евро по Оперативна програма “Регионално развитие” за строежа на отсечката от Дупница до границата. Строежът на частта от граница до Ниш, както и финансирането на този дял от газопровода, остават задължение на сръбската страна. Очакванията са предпроектното проучване да е готово до есента на тази година, а първите количества газ да бъдат транспортирани през 2013.

Зад новината за подписването на споразумението се крие важният въпрос това ли е начинът да се разнообразят газовите доставки в региона? Защото причината да се строят връзки с гръцката, румънската, а сега и със сръбската газопреносна система, е да се избегне нова газова криза у нас, причинена от неразбирателство между Русия и Украйна. Така че ключовият въпрос е откъде идва газът, който ще потече по новопостроените тръби.
От "Банатски двор" (сръбският "Чирен"), отговарят български официални представители. "Газ в „Банатски двор” няма - газът, който се съхранява там, се внася от Русия", казва директорът на сръбската компания "Транснафта" Братислав Чеперкович. Вече месец и самото хранилище е руско, т.е. управлява се от смесена компания с 51% участие на „Газпром”.

А иначе, газопроводната връзка на стойност 120 млн. евро между Дупница и Ниш, цели именно да намали зависимостта от руските доставки за България и Сърбия. Къде точно е диверсификацията и защо след четири години идеята за тази връзка беше възродена и то във вида „реверсивна”, а не както е била първоначалната идея - само в посока към Сърбия? И защо този проект изведнъж стана толкова важен, че за него ЕК ще ни отпусне повече пари, отколкото за интерконектора с Гърция, който дава много повече възможности за диверсификация?

Преди няколко години тогавашният сръбски енергиен министър (който после стана министър на вероизповеданията, между другото) ме уверяваше как искат да продадат техния "Нефтохим" НИС на някоя голяма западна компания. В крайна сметка го купи „Газпром”. А инвестициите в хранилището „Банатски двор”, бяха клауза от договора за покупката. Толкова за диверсификацията и независимостта ...

А иначе трасето до Димитровград и Ниш отдавна е проблем. Всички пътували до там и то не от Дупница, а от София, знаят наизуст дупките, тунелите и дори тировете по ужасния път. Въпреки че пътят е част от основен транспортен коридор, никой не го оправя. Така стигаме до големия въпрос за транспортните връзки между балканските столици, но това вече е тема на друг разговор.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.