English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Подкрепа за разширяването по византийски

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Едно от значенията на прилагателното "византийски" е "подъл, подмолен". Миналата година хърватският премиер Зоран Миланович използва тази дума няколко пъти, за да илюстрира липса на цивилизованост. "Няма да се откажа от тази цивилизационна битка, защото, здравното и полово възпитание на хърватските деца е на нивото на онова, което имат най-богатите, най-уредените страни от западната цивилизация. Който иска във Византия, да ходи във Византия", каза тогава г-н Миланович по повод въвеждането на сексуално възпитание в хърватските училища. За този епитет се сетих, когато прочетох заключителната "декларация" от обявената много амбициозно от гръцкото председателство на ЕС конференция за разширяването с участието на представители на страните, желаещи членство в ЕС от района на Западните Балкани. Конференцията се състоя в Солун в рамките на неформалната среща на министрите на външните работи на Съюза, но въпреки голямата амбиция, в нея участваха само 6 министри или техни заместници от общо 24 страни. 

Друго определение не бих могла да дам на събитие, което беше широко рекламирано като желание за оттласкване на процеса на разширяване от застоя, в който се намира специално за някои проблемни държави, но вместо това завърши като завера на три държави за продължаване на застоя. 

Какво имаме в момента?

Имаме Босна и Херцеговина, която сериозно стресна региона с масовите демонстрации на десетки хиляди млади и безработни босненци, и напомни за изключително крехките устои на държавата Босна и Херцеговина. Това доведе до разнообразни инициативи за рестартиране на евроинтеграционния процес в страната, за да се избегне превръщането й в бомба с часовников механизъм, чието експлодиране приближава с нарастването на и без друго огромния брой безработни и безперспективни хора. Надежда за зрялост и научени уроци от не чак толкова далечното минало на Европа и региона даде инициативата на Хърватия, която предложи съвсем не чак толкова радикална промяна на условията за присъединяване, която обаче има потенциал сериозно да раздвижи процесите или поне да активизира дискусия за бъдещето на БиХ. 

Имаме и Македония, която с всяка изминала година чакане да започне преговори за присъединяване, все повече се превръща в провалена държава, в която медиите стават все по-несвободни, властта се окопава все повече и вместо да се върви към реформи, те се отлагат за все по-неясното бъдеще. Македония е жертва на политическата си класа и на Гърция, която блокира започването на преговори със Скопие заради все още нерешения спор за името на бившата югорепублика. Вместо да предложи варианти обаче, Атина изглежда предпочита да остави Македония да затъне още повече. Към блокадата се включи и България, която доскоро беше, поне на думи, силен поддръжник на евроинтеграцията на своята западна съседка и близка роднина. 

Алтернативите

Нужна е радикална промяна в политиката на разширяване, каза австрийският анализатор Гералд Кнаус, основател на специализирания по балкански изследвания аналитичен център Европейска инициатива за стабилност (ESI) наскоро в Загреб на специална дискусия за бъдещето на разширяването. Според него все повече са настроенията в много страни-членки на ЕС за замразяване на разширяването. Настроение, което може да се прочете ясно и в посланията на един от водещите кандидати за председател на ЕК с много големи шансове за победа Жан-Клод Юнкер (ЕНП), който заявява многократно, че през следващите пет години не очаква нови членки в ЕС. Нито пък очаква сериозни промени. Точно както Евросъюзът е достигнал кръстопът и трябва да реши как да продължи напред, и политиката на разширяване е достигнала точката, при която доверието в нея е изключително ниско и трябва да се вземе решение за бъдещето й. Шансовете най-проблематичните страни от Западните Балкани като Босна и Херцеговина или пък Албания да изпълнят критериите за присъединяване скоро са нищожни, каза още Гералд Кнаус като така обобщи настроенията в много европейски столици. В Македония, а и в други страни от региона, доверието в ЕС спада и Съюзът вече не е разглеждан като единствената възможност.

Австрийският анализатор е на мнение, че ЕС се нуждае от нова политика, с нова лексика и нов начин на измерване на напредъка. Какво по-подходящо място да се обсъди това от Хърватия, която стана "жертва" на неуспеха с България и Румъния и се наложи да работи по изменени критерии за присъединяване, което се оказа рецепта за успех. Самото отваряне на преговорни глави не е напредък, обясни анализаторът, още повече че това изисква единодушното съгласие на всички страни-членки. Най-добре е да се поставят условия за отваряне и за затваряне на глави, както и да се прецизират критериите, така че да бъдат много по-лесно разбираеми и изпълними. Той смята, че "върховенство на закона" например звучи прекалено общо и това е една от причините да няма почти никакъв напредък по този показател в региона. 

Преди формирането на новата Комисия и Парламент е изключително важно да се откроят проблемите пред политиката на разширяването, което да помогне на новата Комисия да формулира по-адекватна стратегия за разширяването, така че да се вдъхне нова енергия на процеса. Гералд Кнаус смята, че ЕК не е достатъчно смела в назоваването на проблемите с техните имена и критикува прословутия "брюкселски жаргон". Именно заради очевидната нужда от промяна, обявената много амбициозно от гръцкото председателство конференция по темата създаде очаквания, че най-сетне диалогът ще излезе от аналитичните центрове и ще достигне до онези, от които зависи. Резултатът обаче е повече от разочароващ. Нещо повече, той е затвърждаване по византийски на статуквото. 

Препотвърждаване вместо рестартиране и бла-бла

Събитието се състоя на 8 май в Солун, в навечерието на две знакови годишнини - 100 години от началото на Първата световна война, пукнала именно от Балканите, и 10-ата годишнина от Голямото разширяване, когато към съюза се присъединиха 10 нови страни-членки, осем от които от бившия соцлагер, а една с нерешени екзистенциални проблеми - Кипър. Знакови, защото на фона на сегашната геополитическа обстановка и вътрешните проблеми в ЕС, тези две годишнини повече от всякога изискват осмисляне на постигнатото и на допуснатите грешки. В програмата на събитието се посочваше, че именно предстоящите евроизбори и новият петгодишен мандат на Комисията и Парламента са чудесна предпоставка за "препотвърждаване" на ангажимента на ЕС към страните от Западните Балкани и тяхната европейска перспектива. "Същевременно е важно да се определят начини за задълбочаване на разпространението на европейския дневен ред в региона, включително и чрез положителен директен ефект върху живота на хората без значение от или в паралел с напредъка в процеса на присъединяване от съответните страни", пишеше в анонса към конференцията. 

Какво по-хубаво от това на фона на заседналия в плитчините на нерешени двустранни и устройствени проблеми евроинтеграционен процес, както и на фона на инициативата на най-новата членка на ЕС Хърватия за рестартиране на този процес и за излизане от плитчините (специално за Босна и Херцеговина)? Уви, голямата амбиция се оказа всъщност типична византийска маневра, целяща единствено гръцкото председателство да си запише в актива, че е сред страните, работили отдадено за разширяването, докато същевременно държи в мъртва хватка Македония, имплодираща в пълна безалтернативност и изолация и заради нея, не позволява и на Босна и Херцеговина да се оттласне от дъното. 

В представеното като декларация от конференцията прессъобщение [на английски език] се посочва, че европейската перспектива на Западните Балкани, начертана в Солун през 2003 година, се потвърждава. Външният министър на Гърция Евангелос Ванизелос нарече вече единайсетгодишната Солунска програма "успешна" и макар да призна, че за 11 години много неща са се променили, даде ясно да се разбере, че няма нищо по-хубаво от това тази програма да продължи в същия дух, нищо че предвиждаше присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС да е факт до ... тази година. В прессъобщението не се посочва нова дата, но за сметка на това се измества фокуса на вниманието върху работа по транспортната свързаност на региона. И не че това е лошо. Напротив, но е по-скоро техническа подробност, отколкото стратегия за стимулиране на страните от региона да работят за радикална реформа. 

Пирова победа

Обяснението за този разочароващ резултат може да бъде намерено в декларацията [английски език] от тристранната среща между България, Румъния и Гърция, която се състоя в навечерието на въпросната "амбициозна" конференция. Документът наистина е декларация за разлика от това, което беше представено от гръцкото председателство в края на конференцията и в него важните текстове са следните:

"Като вярваме, че бъдещето на Югоизточна Европа е в ЕС и НАТО, ние потвърждаваме нашата силна подкрепа за европейските и евроатлантически перспективи на всички кандидатки, потенциални кандидатки и желаещи да се присъединят от региона при условие, че всички критерии за присъединяване и съществуващата условност*, определени от ЕС и НАТО, са изцяло изпълнени".

"Като подчертаваме, че установяването и поддържането на добросъседски отношения и продуктивно регионално сътрудничество* са от съществено значение и неразделна част от процесите на европейско и евроатлантическо разширяване на всеки етап". 

С тази декларация на практика се заявява категорично, че трите страни са против каквито и да било промени в условията за разширяване, с което се обричат на провал всякакви инициативи, подобни на хърватската. Всичко това въпреки твърденията на Евангелос Венизелос, че няма обща рамка и че всяка страна-кандидатка се оценява по собствените й заслуги. Той каза това в отговор на въпрос в подобен дух на пресконференцията след края на конференцията. Тримата външни министри споделят виждането, че страните с амбиции за членство или трябва да изплуват сами от бездната, в която са попаднали благодарение не само на собствените си усилия/липса на усилия, но и на "проактивни" съседи, или да потънат, но ЕС не е нужно да им подава ръка. Доста срамна позиция като се има предвид помощта, която тези страни получиха.

Румъния и България получиха патерица за присъединяване - Механизма за сътрудничество и проверка в сферата на правосъдието и борбата с корупцията, благодарение на която се присъединиха неподготвени на 1 януари 2007-а година. Ако гледаме развитието на събитията в Македония, а и в България, без този механизъм България и Румъния още нямаше да са членки на ЕС. Румъния демонстрира доста по-силни усилия и успехи в борбата с корупцията, но чак след като ЕК се намеси драматично в решаването на политическата криза в страната. Нещо, което не направи с България, въпреки не по-малката нужда за това. Това ясно показва, че когато ЕС са ангажира по-сериозно с проблемите на дадена държава, може да постигне значителни успехи.

Едва ли има някой, който да не знае какво направи ЕС, за да помогне на Гърция да остане в еврозоната и ЕС. Преобладават теориите, че ако не е бил ЕС, Гърция е щяла да се справи по-добре, но също толкова силни са и аргументите в подкрепа на тезата, че ако не е била спасителната помощ на ЕС, Гърция е щяла да бъде в чувствително по-тежко състояние от сега. Според пролетната икономическа прогноза на ЕК, Гърция ще отбележи позитивен растеж тази година, а безработицата започва, макар и едва забележимо, да спада. Всичко това е благодарение на милиардите евро помощ, изляти от страните-членки на еврозоната, разбира се срещу съответната условност, която стана повод за създаването на антиевропейски движения в Гърция и за протести срещу работата на Тройката

Предвид всичко това е напълно неразбираема позицията на трите страни, особено като се има предвид, че ЕС отчита като един от най-големите си външнополитически успехи диалога Прищина-Белград, който се превърна в глава 35 от преговорите на Сърбия с ЕС. Брюксел прибегна до новаторство и гъвкавост, за да позволи на Сърбия да започне преговори още преди да е решила всичките си проблеми с Косово, непризнато от Румъния като независима държава и от Гърция. Хърватската инициатива за Босна и Херцеговина, впрочем, се позовава именно на примера със Сърбия. Още повече, че изобщо не става дума за патерици и услуги, а за реална ангажираност на ЕС да реши проблем, който е твърде голям, за да бъде решен от сама кандидатка, която тепърва има да създава държавност, правила и да трансформира икономическия си модел.  

Срамно е, че държави, които са минали по тежък път от диктатура, икономически крах и са платили тежка социална цена, така че добре знаят цената на реформите или на неправенето им, вместо да помогнат на съседите си да се реформират като Хърватия, че и по-добре, спъват точно реформите. Спъват именно по-добрата подготовка за членство, обричайки тези държави на провал, който би имал много тежки последици за региона като цяло. 

Неразбираема е позицията на Румъния, която демонстрира омекване по становището си за Косово. Миналата година премиерът Виктор Понта намекна, че през 2015 година Букурещ може да преразгледа виждането си на непризнаване на Косово с цел да се "върне в европейското семейство", а година по-рано румънски евродепутати подкрепиха резолюция на Европарламента, призоваваща петте държави да признаят Косово. Необяснима е позицията и на България, чийто единствен официално заявен интерес е Македония да спре злоупотребата с исторически факти и подписването на споразумение за приятелство - нещо, което категорично не изисква блокиране на евроинтеграционния процес на Скопие. Голяма част от проблемите между София и Скопие може да бъдат изчистени в рамките на преговорите в дух именно на добросъседство и регионално сътрудничество. 

Министър Венизелос неколкократно заявява от началото на гръцкото председателство досега, че Атина прави ясно разграничение между ролята си на ротационен председател на Съвета и националните си интереси. Тази конференция обаче беше на практика демонстрация на конфликт на интереси, при който е напълно невъзможно да се отдели докъде действа председателството (тоест интересите на ЕС като цяло) и откъде започват тесните национални гръцки интереси.  А интересът на ЕС като цяло е стабилни и приближаващи се към ЕС Балкани. Това прави още по-наложително Съюзът сериозно да се заеме със задълбочен анализ на проблемите и предизвикателствата пред разширяването и да направи необходимото, че да попречи националните интереси да рушат доверието в ЕС като единствена смислена алтернатива за слаби държави, особено на фона на проблемите, които Русия създава на изток. 

Френският философ Бернар-Анри Леви заяви в Загреб на 9 май, че ЕС не прави нищо за Босна и Херцеговина и Балканите изобщо от гузна съвест. Сега има шанс да направи това, заради което получи Нобеловата награда за мир за 2012 година - да осигури траен мир в региона като помогне на страните да започнат дългия и болезнен процес на трансформация, така че след 100 години да се отбелязва не началото на една унищожителна война, а началото на една столетия немислима история - проспериращи Балкани, а не барутен погреб. 

*Подчертаното е от euinside

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required