euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Това е заглавието на статия на програмния директор на Центъра за международно сътрудничество и устойчиво развитие Никола Йованович за сръбското списание Нин. В анализа си за седмичника анализаторът посочва, че с премахването на еврокомисаря за разширяването и сливането на ресора му с този на комисаря за съседство в новия състав на ЕК ЕС изпраща сигнал, "този път без да го прикрива", че Западните Балкани нямат достатъчно геополитическо значение и че на практика представляват "сляпо черво". Вниманието на Съюза оттук-насетне ще бъде изместено върху Украйна и Кавказ. Това донякъде е вярно, но не съвсем. И в отиващата си втора Комисия на Барозу еврокомисарят на разширяването Щефан Фюле отговаря и за политиката на съседство. Напълно вярно е обаче, че разширяването беше с приоритет, а политиката на съседство беше по-скоро странично занимание.

В новата ЕК се очертава ролите да се обърнат, но не съвсем. Акцентът пада вече само върху преговорите за членство, а не върху разширяването по принцип, и се набляга на качеството, вместо на скоростта, както обясни кандидатът за този пост Йоханес Хан (Австрия) по време на изслушването му пред външната комисия на ЕП на 30 септември. 

Никола Йованович подробно обяснява причините за промяната, като припомня, че забавянето на процеса на разширяване е започнал още с присъединяването на България и Румъния, а след това и на Хърватия. Втора причина за загубата на интерес към продължаване на експанзията в досегашния й вид е кризата от 2008-а година, която раздели ЕС на остеристи и харчисти или, както го описва авторът, на Франция в съюз с южната периферия на ЕС и Германия. Не е реално да се очаква, че разширяването в периферията на ЕС ще остане приоритет, при положение че в самия съюз все още няма единство за визията за структурата и разходите. 

Независимо от формалния процес на присъединяване към ЕС обаче, без излизане от геополитическия "кьорсокак" и годишен ръст на брутния вътрешен продукт от 4%, Сърбия не може да бъде сериозен кандидат за членство в ЕС. В Европа се стига само чрез развитие, добавя сръбският анализатор. Той вижда много простор за развитие на Сърбия. От геополитическа гледна точка, пише той, би било грешно да се гледа на Балканите като на маргинали. Сърбия би могла да отговори на "сегашния седатив от Брюксел", като не заспи, а провежда активна политика за утвърждаване на своя геополитически капацитет. Страната може да използва предстоящото си председателство на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, за да покаже дипломатически талант и да опровергае тезата за "сляпото черво". 

За да стане това обаче, Сърбия първо трябва да изясни своите отношения с Русия. Позицията "ние сме за ЕС, но с Русия" е проблем за ЕС. Кандидатът за еврокомисар по преговорите за разширяване Йоханес Хан заяви, че тази позиция трябва да бъде обсъдена и че това ще отнеме време. Тя по никакъв начин не може да изведе Сърбия на нивото, за което говори г-н Йованович. Той е прав обаче, че със силен икономически ръст, а можем да добавим и истински реформи, успехът на Сърбия е гарантиран. Но Сърбия трябва да знае, че опитът с България и Румъния оказа огромно въздействие върху процеса на разширяване на ЕС и това изпитаха на гърба си и Хърватия, която се присъедини през 2013 г., и Черна гора, която е в началото на преговорния процес. Ставащото в Унгария обаче е друга много сериозна причина за забавянето на интеграцията на Западните Балкани.