България остава развиваща се икономика
Аделина Марини, April 18, 2015
Международният валутен фонд представи тази седмица пролетната си прогноза [на английски език] за световната икономика. Нищо по-различно от обичайното, ако сте гледали новините. Има признаци на икономически подем в еврозоната, който отразява ниските цени на петрола и благоприятните финансови условия, но разбира се рисковете за продължителен нисък растеж и ниска инфлация си остават. Като изключим нюансите, предназначени само за специалисти, нищо ново под слънцето, ще кажете. Докато четях прогнозата обаче, установих, че има едно много важно ново нещо. Една значителна промяна, настъпила в Европа през последните 15 години.
Става дума за прехода от развиваща се икономика към развита в Европа. Вече не са валидни старите термини Източна и Западна Европа, зад които се крие именно тази разлика в икономическото развитие. Сега вече се използват други термини - "напреднала Европа" и "развиваща се/нововъзникваща Европа". През последните 15 години България е във втората група с перспектива да си остане там и в следващите 15 години, а голямата промяна настъпи в другите страни-членки, присъединили се 3 години преди нея към ЕС. През 2005-а година [на английски език], една година след голямото разширяване на ЕС, когато към Съюза се присъединиха 10 нови членки, от които 8 бивши комунистически държави (тоест от икономическия и социален калибър на България), в групата на развиваща се и нововъзникваща Европа влизаше цяла Централна и Източна Европа. Тоест, всички нови членки на ЕС.
През 2010-а година, когато вече и България беше член от ЕС, в напредналата част на Европа вече бяха всички членки на еврозоната, към която вече принадлежаха Словакия и Словения. Само че членството във валутния клуб не е единствената причина, заради която бивша соцдържава можеше да получи билет за влизане в клуба на напредналите държави, както човек може лесно да се подведе от данните. През същата тази 2010-а година [на английски език], която беше най-бурната от началото на кризата в еврозоната, към напредналите държави вече принадлежеше и Чехия.
А през 2015-а година сред напредналите са вече и балтийските републики, като част от еврозоната. В категорията "развиваща се/нововъзникваща Европа" продължават да са България, Румъния, Полша, а отскоро и Хърватия в компанията на нечленките на ЕС Сърбия и останалите страни от Западните Балкани, и Турция.
Този факт не е отразен подобаващо в икономическата прогноза на МВФ, където през 2005-а година за България и Румъния, които на 25 април същата година подписаха договорите си за присъединяване към ЕС, но все още бяха отвън, пишеше, че и за двете страни се очаква силен икономически растеж, подхранван от бърз ръст на кредитирането. Предупреждава се обаче, че в резултат на това дефицитите по текущата сметка и на двете страни ще продължат да са високи, което изисква стегната фискална политика и овладяване на ръста на заплатите и кредитирането. Необходими са структурни реформи за подобряване на инвестиционния климат. Посочва се изрично, че двете страни трябва да ускорят структурните реформи и борбата с корупцията, за да си осигурят гладко влизане в ЕС през 2007-а година.
Пет години по-късно (2010) на България не е отделено толкова голямо внимание, като изключим, че отново се повдига темата за прекомерно големия дефицит по текущата сметка. Заболяване, от което към онзи момент страдат още Латвия и Литва. През 2015-а, България изобщо не е спомената като конкретен случай. За сметка на това обаче, Европейската комисия вече прави подробни анализи на всички икономики в ЕС като част от Европейския семестър. В доклада за България през тази година, както euinside вече писа, е очертана мрачна картина на българската икономика, пропита от същите, но вече много по-дълбоки проблеми - никакъв напредък в борбата с корупцията, която е обект на специално наблюдение, никакви реформи, които да подобрят инвестиционния климат, поради което има отлив на инвестиции, никакви реформи на ключови системи за съживяване на икономиката и осигуряването на просперитет в дългосрочен план като образованието, пенсионната система и съдебната.
Тази мрачна картина е продължение на предишни анализи, когато българската икономика отбелязваше няколко нюанса сиво. Голямата разлика е, че през 2013-а година ЕК смяташе, че ръстът на българската икономика е много под потенциала си за развитие, докато през 2015-а година тя казва, че потенциалът й е нисък заради сложна регулация и слаб административен капацитет, твърде високи разходи за бизнеса, висока енергийна интензивност в комплект с ниска енергийна ефективност, лошо качество на железопътната и пътната инфраструктура.
Нещо повече, ЕК повиши нивото на тревога за България от второ на пето, където тя попадна в една група с дългогодишни нереформатори като Франция, Италия, преминалата през оздравителен процес Португалия и намиращата се шест години поред в рецесия нова членка Хърватия. Причината за това е не само липсата на промяна в изводите за икономическото състояние от предишни години, но и случаят КТБ, който е еманация на нищоправенето в България. Ако нищо не се промени в правенето на политика в България, със сигурност след още пет години тя отново ще е в категорията "развиваща се/нововъзникваща Европа", откъдето е много вероятно вече да са излезли Полша и Румъния. А нищо чудно и Хърватия.
Защо ли? Защото никоя от тези държави-членки на ЕС не страда от дълбоките проблеми, от които страда България - управляваща олигархия, разцвет на политическата корупция в добавка към обичайната, липса на върховенство на закона. Все фактори, които възпират развитието на икономиката, а оттам и повишаването на стандарта на живот на гражданите.