English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Няколко нюанса сиво на българската икономика

публикувано на , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Последна промяна на:

България засега ще остане в процедурата по дисбалансите на Европейската комисия, тъй като Брюксел иска да се увери дали наистина се наблюдава процес на премахване на дисбалансите или пък те се задълбочават. Това става ясно от няколкото документа [на английски език], които Комисията представи на 13 ноември, с което отбеляза началото на четвъртия Европейски семестър. Това става седмица след като Брюксел обяви есенната си икономическа прогноза, представяща отново несигурност за българската икономика. От една страна има мерки, които правителството изпълнява, за да намали дисбалансите, но от друга в задълбочения анализ на Комисията прозира системност, която поставя страната в зоната на сивото - малко действие, съпроводено с липса на визия. 

Ням икономически растеж

Реалният растеж на брутния вътрешен продукт на България се отчита като слаб през първата половина на 2013 година и движен основно от нетен износ и увеличение на публичните разходи. Същевременно, потреблението на домакинствата си остава свито. За цялата 2013 година ЕК очаква ръст на икономиката от не повече от 0.5% на годишна база, което е много под потенциала на българското стопанство. Възможно е темпото на нарастване да се увеличи през 2014 година до 1.5% и до 1.8% през 2015 година, което се разминава с очакванията на българското финансово министерство. При представянето на проектобюджета за догодина министър Петър Чобанов посочи, че очаква ръст на икономиката от 1.8% още през 2014 година. Според ЕК обаче, големият риск да се изпълни това пророчество произтича от значителния спад на населението поради възраст или емиграция. Това, според ЕК, продължава да "ерозира" потенциала за растеж и потребление. За сметка на това обаче, доста по-динамичен се очаква да бъде ръстът на публичния дълг, който се прогнозира, че ще скочи от 18.5% от БВП през 2012 г. на 24 на сто през 2015 година.

Каквото и да влага ЕК в думата "ням" за икономическия растеж, основното послание е, че ситуацията не е толкова тревожна, колкото в други държави, но е много по-лоша от възможностите на страната. Това може да се тълкува също и като липса на смели решения от страна на правителството, както и на дългосрочна визия в каква посока ще се развива българската икономика на фона на демографската картина и как ще се преодоляват дисбалансите, особено системните, свързани с намаляването на работната сила, на фона на структурната безработица. От София обаче лъха доста повече оптимизъм. С Бюджет 2014 година правителството на Пламен Орешарски се надява, че ще "рестартира" българската икономика. 

На гол гръб финансова дисциплина

България е сред страните с висока безработица, която продължава да се увеличава, за да достигне 13% през тази година с тенденция да спадне до 12 на сто през 2015 г. Нещо повече, в преходния доклад [на английски език] на ЕК по Механизма за ранно предупреждение се посочва, че продължават да са високи различията по отношение на заетостта както между регионите в страната, така и между отделни групи от населението. Припомня се, че се очакват реформи за подобряване на ефективността на службите за заетост и за прилагане на ефективни мерки за увеличаване на младежката заетост. В този смисъл от България все още се очаква подобряване на качеството и ефективността на образователната система. Припомня се, че реформите са все още в подготвителен етап и прилагането им се бави. Що се отнася до една от конкретните национални препоръки, които Комисията отправи през пролетта, а именно постоянното нарастване на минималните осигурителни прагове, отчитат се мерките на правителството да ограничи ефекта им, но се посочва, че тези усилия са били твърде предпазливи и не са достигнали до по-цялостен преглед на осигурителната система.

За сметка на това се отчита, че България е предприела значителни мерки за осигуряване на устойчивост на публичните финанси. Прекомерният дефицит е коригиран през 2011 година, а в структурно отношение е изпълнена средносрочната цел от -0.5% от БВП през 2012 година. И ако България е една от много малкото страни в ЕС с много нисък правителствен дълг, то сериозни предизвикателства остават плащането на данъци и ефективността на данъчната администрация. По отношение на пенсионната реформа също е доста ограничен напредъкът. Не са предприети мерки за ограничаване на злоупотребите с инвалидните пенсии, а в сектора на здравеопазването реформите са спрени поради липса на административен капацитет.

По отношение на мерките за стимулиране на икономическия растеж и увеличаване на конкурентоспособността ЕК отчита реформата на законодателството за обществените поръчки, но посочва, че са необходими още подобрения, така че да се подсили административния капацитет и да се гарантира прилагане. Някак между другото е и напомнянето, че от България все още се очаква напредък по реформата на съдебната система. Борбата с бавното или зависимо правораздаване беше очертано от ЕК като важен фактор за стимулиране на икономическия растеж. През пролетта Комисията представи таблица [на английски език], в която класира работата на съдебните системи на страните-членки с амбицията тази таблица да влезе в Европейския семестър. На този етап данните все още са малко, което е и причината липсващият напредък в съдебната реформа в България да е споменат само в едно изречение.

Преходният доклад на ЕК показва също, че продължават да се очакват "значителни" реформи и в енергийния сектор на страната, и то конкретно в посока на хармонизирането му с общия енергиен пазар на ЕС и подобряване на ефективността. Индикаторите на ЕК показват още, че бедността и социалното изключване в България се увеличават през последните години. Това, което показателите на Европейския семестър не отчитат обаче, е дълбоката политическа и обществена криза, в която страната затъва вече близо половин година, откакто започнаха протестите в страната в средата на юни заради спорно назначение на ключов пост. Липсата на национално съгласие за дългосрочното бъдеще, както и тоталното отсъствие на обществен диалог по тази тема са основните причини защо България по показателите на Европейския семестър е в зоната на сивото - не е сред най-големите проблеми на ЕС, но е системен проблем първо за себе си, а после и за ЕС, който не успява да отговори на очакванията за увеличаване на просперитета в своите членки. 

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.