English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Визионерството, опитът, идеализмът или младостта?

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

28 април 2014 година беше исторически ден. Тогава се роди европейската демокрация. На тази дата вечерта се състоя първият предизборен дебат [пълен запис на английски език в прикачения файл] между кандидатите на големите европейски политически семейства за поста шеф на Европейската комисия, излъчен от euronews. Въпросът обаче е колко време ще живее европейската демокрация. Дали я чака дълъг и пълноценен живот или й предстои да умре малко след 25 май, когато евролидерите решат, че техният неформален кандидат е по-подходящ от този, за когото гласуваха гражданите? Дебатът разкри няколко ключови слабости и работа на парче в европейската интеграция досега - абсолютно истински политически дебат, който обаче не може да произведе необходимия резултат, защото се къса връзката между националното и европейското. 

Засегнатите теми показват нужда от истинско правителство, но функцията на ЕК по договор не е това. Имаше критики към политическите партии-членки на европейските политически семейства, но участниците са просто кандидати, които нямат силата да гонят партии или членове. Те нямат политическите средства, с които да изпълняват политически функции, които също няма да имат, ако бъдат избрани, като например въпроса за това дали биха участвали в коалиция с евроскептици. Независимо от това обаче, дебатът, който се състоя пред голяма аудитория в Маастрихт, знаково място, където е подписан договорът за създаването на еврозоната, повдигна много сериозни въпроси за устройството на ЕС, които биха могли да бъдат чудесна основа за дискусията за реформа на евродоговорите. 

Освен това, той поставя на голямо изпитание страните-членки, за които досега евроизборите бяха поредно национално изпитание. Ръкавицата вече е хвърлена. Хората виждат, че е възможно да има наднационална политика. Основният лозунг на тези избори е, че този път е различно. Всъщност, макар и като номинален резултат това да не е вярно, в политически аспект е много точно.

 Състезанието беше между кандидатите на ПЕС, ЕНП, АЛДЕ и Зелените. Петият кандидат - Алексис Ципрас - не се е отзовал на поканата на euronews. Мартин Шулц, кандидатът на социалистите, обяви война на спекулантите и бизнеса, който не плаща стажовете на младите. Жан-Клод Юнкер (ЕНП) заяви, че се бори за сериозна Европа, а не за Европа, която мечтае. Ги Верхофстад (АЛДЕ) предложи нова Европа, при която Комисията ще има по-силна роля, а няма да е функция на Европейския съвет (държавните и правителствени ръководители на страните-членки), а от името на Зелените Ска Келер предложи демократична и зелена Европа, и социална справедливост.

Кой как се представи?

Ги Верхофстад спечели доста аплодисменти с предложените от него конкретни идеи и изпъкна като визионер. Той е известен като федералист, но обясни, че предпочита да не бъде наричан така, защото това извиква асоциации за свръхдържава. Бившият белгийски премиер не желае това. Той иска повече общностни политики, интеграция на енергийния, капиталовия и цифровия пазар, както и довършване на единния пазар. Според него банковият съюз ще възстанови счупения механизъм между икономиката и кредитирането, а със създаването на енергийна общност ще се намалят енергийните цени. Повече Европа, според него, е двигател за растеж. Проблемите с вътрешната миграция може да се решат със схема за мобилност, която да гарантира на хората тяхната мобилност без да се използват националните осигурителни системи, от което Великобритания се страхува най-много. Това ще затвори устите на партии като Независимата партия на Великобритания на Найджъл Фараж, смята либералът. Г-н Верхофстад продължи горещо да отстоява създаването на еврооблигации като посочи, че без тях никога не може да се излезе от кризата.

Той не смята, че те ще създадат морален риск, който се очерта като най-големия проблем в доклада на експертната група, на която Европейската комисия възложи да проучи подробно въпроса. Ако има такава система, това ще осигури ниски лихви за всички и ще служи като условие страните-членки да се реформират. Ги Верхофстад беше най-радикален по отношение на външната политика и междуинституционалните отношения. На въпроса как ще реализират обещанията си, след като Съветът има окончателната дума, той отговори, че ако Съветът наложи свой кандидат, извън номинираните от партиите, това ще бъде краят на европейската демокрация след тези избори. Що се отнася до общата външна политика, Ги Верхофстад заяви, че без обща отбранителна политика външната е невъзможна. Това е стара идея, към която Европа трябва да се върне и то не като върви срещу НАТО, а да бъде европейския стълб на НАТО. 

Украйна трябва да бъде запазена цяла, но това няма да стане, ако Путин не бъде изгонен оттам. В името не само на Украйна, но и на онези демократични движения в Русия, на Путин не бива да му се размине, беше посланието на либерала. Санкциите трябва да се наложат срещу антуража на Путин. Европа няма топки да направи това, което правят САЩ по отношение на санкциите, добави той. 

Жан-Клод Юнкер излъчваше по време на дебата огромния си европейски и национален опит. Той беше балансиран по много от въпросите, на моменти умерен популист като например по въпроса за правомощията на шефа на ЕК. Ако той бъде избран, ще продължи да отстоява стабилни публични финанси и намаляване на публичния дълг. Бившият премиер на Люксембург и бивш шеф на Еврогрупата е против данъчния дъмпинг и затова отстоява тезата за създаване на минимална работна заплата във всички страни-членки. Като един от хората, които предложиха преди четири години създаването на еврооблигации, Юнкер заяви, че все още не е назрял моментът за тях. Първо трябва да бъдат изпълнени определени предварителни условия и едва тогава. Тези условия са по-добра и по-силна координация на политиките, по-силен контрол върху бюджетите на страните-членки.

От изказването му не стана ясно дали смята, че реформата на икономическото управление, с която на практика се изпълняват тези условия (включително пакетът от две и фискалния пакт), не са достатъчни в неговите очи. Именно като бивш премиер и дългогодишен шеф на Еврогрупата Юнкер защити Европейския съвет като припомни, че той се състои от представители на правителства, избрани от политическите партии, които имат свои представители и в Европарламента. Той се въздържа да влезе в дискусията за междуинституционалната война, която се води през последните пет години основно между Европарламента и Европейския съвет. Очевидно беше желанието му да не се конфронтира със Съвета за разлика от Ги Верхофстад, който каза, че през последните пет години именно Съветът е управлявал кризата и се е провалил в това.

Също както Ги Верхофстад, Юнкер се застъпва за единен енергиен съюз, въпреки че белгиецът не използва точно тази дума. По въпроса за това доколко като шеф на ЕК ще изпълни обещанията си предвид функциите на поста, Юнкер отговори уклончиво-популистично като заяви, че реалната власт е у гласоподавателите. По въпроса за вътрешната миграция и евроскептицизма Юнкер беше отново балансиран и умерен като призова да се прави разлика между онези, които критикуват до голяма степен основателно европейската интеграция и онези, които са срещу нея. Той обеща, че няма изобщо да преговаря и да участва в коалиции с екстремистки партии, които не споделят европейските ценности. С този си отговор той беше репликиран от Ги Верхофстад, който му цитира наскорошното изказване на Силвио Берлускони за фашистка Германия, както и призивите му за напускане на еврото, припомни му и Виктор Орбан, който "променя Конституцията на всеки пет минути, когато има нужда да бъде преизбран". 

Юнкер каза, че прави точно това, а след дебата написа в Twitter, че е успял да загуби подкрепата на само малко партии в ЕНП. Всъщност критиките на Ги Верхофстад са съвсем основателни, но той трябваше преди това да спомене и черните овце в собствените редици. Партия, която не уважава европейските ценности и издигна в листата си млад олигарх, който провокира най-масовите и продължителни протести в България в най-новата история на страната, е част от семейството на АЛДЕ - ДПС. 

Жан-Клод Юнкер беше доста резервиран и по въпроса за външната емиграция като заяви, че ЕС не бива да отваря шлюзовете, защото не може да приеме цялата мизерия на света. Предвид демографските тенденции е ясно, че трябва да се работи за подобряване на солидарността между страните-членки, каза той и намекна за промяна на програмите за връщане на нелегални емигранти. Що се отнася до външната политика и Русия по-специално, той се застъпи изцяло за санкции и диалог. Това е единственият начин да се избегне война. Онези, които критикуват ЕС, че е слаб, всъщност искат война, каза той. ЕС е зависим цифрово от САЩ, а енергийно от Русия, добави бившият премиер на Люксембург и за пореден път агитира за развитие на цифровия пазар и енергийната независимост. Това обаче изключва ядрената енергетика и шистовия газ. Проблемът може да се реши с по-добра организация на газовите доставки. 

Мартин Шулц изглеждаше по-предпазлив от обикновеното и често прибягваше до популизъм. Така например той заяви, че не иска да се говори за милиарди, сякаш са нищо, докато милиони хора живеят в Европа с по 1 000 или 2 000 евро на месец. За него приоритет номер едно е борбата с младежката безработица, по която беше и едно от малкото му конкретни предложения - създаването на кредитна програма за онези, които наемат младежи. Шулц каза, че по принцип е за федерална държава и за еврооблигации, но реалността показва, че няма мнозинство за това в момента в ЕС. За него е голям проблем така нареченото от него "самоовластяване" на Европейския съвет, което, според него, е несъвместимо с европейските договори. Който и да бъде избран за шеф на ЕК, трябва да получи устойчиво мнозинство в ЕП, защото така ще може да се промени баланса на силите в ЕС. 

Шефът на Европарламента беше на сходно мнение с опонентите си за нуждата от нова миграционна политика, към която да допринасят всички 28 страни-членки и която включва защита за политическите бежанци и временно убежище за бежанци от конфликти. Това ще бъде една от първите му инициативи, ако бъде избран. Той подчерта неколкократно, че желае следващият шеф на ЕК да не бъде резултат от задкулисни сделки и призова да се сложи край на модела "успехът е национален, провалът европейски". Германецът беше изключително уклончив по отношение на Русия, което провокира остра размяна на реплики между него и Ги Верхофстад, който нарече Шулц "наивен", защото смята, че Европа трябва да се стреми към дипломатическо решение. 

Ска Келер е най-младата и неопитна от всички кандидати, но получи солидна подкрепа от страна на Мартин Шулц. На въпрос на един от модераторите на дебата какво ще предложи на фона на толкова опитните си опоненти, Мартин Шулц се възмути като заяви, че са важни предложенията, а не възрастта. Неопитността обаче си личеше на моменти много силно в участието на германката, която често отговаряше с общи политически фрази и лозунги. Според нея изходът от кризата е инвестиции в зелени работни места, образование и здравеопазване. Според нея дългът не бива да се изчислява само на база бюджетен дефицит, защото нефункционираща образователна система също е дълг, който оставяш на следващите поколения. Вместо конкретни идеи Ска Келер атакува опитните си опоненти. Тя атакува Юнкер за това, че доскоро е бил премиер на данъчен рай, което той отрече. Атакува всички за това, че техните политически семейства са гласували за намаляване на перото за енергийна ефективност в европейския бюджет.

Не стана ясна позицията й за еврооблигациите, но тя също е на мнение, че е голям проблем Съветът да има прекалено голяма роля във взимането на решения. В частта за емигрантите Келер беше много обща и идеалистична като заяви, че все пак не бива да се забравя, че хората не бягат от добро. Тя даде пример с Ливан, който до момента е приел, по нейни данни, близо един милион сирийски бежанци при население от 4 милиона. В ЕС сирийските бежанци са само няколко десетки хиляди. Може да се направи повече, смята тя. За Украйна трябва да се търси мирно решение и да се запази вратата на диалога с Русия отворена. 

В социалните мрежи дебатът беше основна тема на 28 април вечерта и беше очевидно, че голяма част от най-активните потребители го гледаха. Той постави няколко много важни въпроса. Трябва ли кандидатите да са партийни фигури? В крайна сметка някои от въпросите, поставени към участниците бяха като към национални политици, зад които стои цялата политическа сила с нейните ресурси. При положение, че европейските политически семейства се състоят от доста разнородни партии като националност, политическа култура и практики, отстояването на политически стойности се оказа не по мярка на кандидатите. Те бяха много по-добри във формулирането на собствените си виждания. В този смисъл добра идея би било в бъдеще да може да се гласува преференциално за кандидати - да гласуваш за една листа евродепутати и ако не ти харесва кандидатът на партията, към която тази листа принадлежи, да гласуваш за друг кандидат за шеф на ЕК, нищо че е от друго политическо семейство. 

От какво зависи балансът на силите в ЕС и той по линията национално срещу европейско ли е или е чисто междуинституционален? За повечето кандидати е проблем, че Съветът (страните-членки) има прекалено голяма власт, но Жан-Клод Юнкер е прав, че те също са демократично издигнати и представляват национални партийни интереси. Нещо повече, каквито и идеи да имат кандидатите и каквото и да предложат като шефове на ЕК, те ще трябва да получат одобрението на правителствата и на Европарламента. Как да се реши конфликтът "успехът е национален, а провалът европейски", е друг много важен въпрос, на който трябва да бъде намерен отговор. Всички тези въпроси изискват сериозно обсъждане и евентуално отваряне на договорите за реформа. Предстоят още дебати, най-големият от които ще бъде на 15 май и ще се излъчва в мрежата на Евровизия, с което ще стане достъпен за още по-широка аудитория. Важно е след изборите да може да се анализира достатъчно категорично дали и колко хора са гласували за определена политическа опция само заради кандидата за шеф на ЕК. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required