English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

ЕС отново се простреля в крака с Бюджет 2014-2020

публикувано на , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini

Провалът на специалната среща на върха на ЕС за Бюджет 2014-2020 г. не е просто провал на лидерите на ЕС да се разберат за пари. Става дума за нещо много по-дълбоко, което се очертава от известно време все по-ясно - вътрешният конфликт на ЕС. Конфликтът между ЕС на институциите и ЕС на страните-членки. Докато институциите на ЕС (Комисията и Парламентът) от Лисабонския договор насам се борят за "повече Европа", а от тази есен вече се говори и за "федерация на националните държави", Съветът (страните-членки) се вглъбява все повече и повече в това да оцелеe.

И това оцеляване съвсем не е единно, а на моменти е дори поединично. Нито пък е свързвано с ЕС като общо решение. От една страна е еврозоната, вкопчена в това да намери изход от кризата; от друга са новите страни-членки, за които е от съществено значение да не намаляват парите към тях за икономическо изравняване; от трета страна са индивидуалисти като Великобритания. Именно затова президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой и председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу заявиха след прекратяването на преговорите на 23 ноември следобед, че става дума за нещо изключително сложно. И не самите преговори са многопластови, а ситуацията, в която се намира ЕС се разрои на няколко съществени слоя.

Националният егоизъм срещу институциите

Европейският съюз е на важен кръстопът и както обикновено, разногласията за това кой път да бъде избран са изключително много и шумни. Кризата в еврозоната изправи 27-те + Хърватия пред нова реалност, която те нито като лидери, нито като общества, са готови да посрещнат - без задълбочаване на интеграцията, еврото е обречено. И макар че всички страни-членки на ЕС (с изключение на Великобритания и Дания) са задължени рано или късно да се присъединят към еврозоната, въпросите кога и защо са в основата на техните действия. Бюджетната рамка на ЕС е 7-годишна, достатъчно дълъг период като се има предвид скоростта, с която еволюират идеите за задълбочаване на европейската интеграция, особено в зоната на еврото. Затова и преговорите станаха залог на неизвестността около бъдещето на Икономическия и валутен съюз.

Ако ЕК заложи на бюджет, ориентиран към реформи и който би бил чудесен за единна Европа, то страните-членки избраха статуквото пред реформите. Предложението на Комисията беше на малка крачка от смело и на голяма крачка от статуквото. Това предложение съдържа в себе си цялата неосъщественост на европейската интеграция - общи инвестиции в пътната мрежа на ЕС, за да може от изток на запад, от север на юг, транспортът да тече безпроблемно (механизмът "Свързана Европа"); повече инвестиции в наука и развойна дейност, защото това е добавената стойност на ЕС - иновациите, технологичните нововъведения, с които той винаги е едни гърди пред произвеждащия количествено, но не винаги качествено развиващ се с бързи темпове свят; същевременно запазване с малки съкращения на основните политики на ЕС - селскостопанската и кохезионната (политиката на сближаване) и всичко останало, което фигурира под една или друга форма и в сегашната рамка (2007-2013).

Страните-членки обаче избраха статуквото и така се върнаха 7 години назад, когато основният спор беше за намаляване или запазване размера на земеделските субсидии. Връщането на разговорите към фундамента на ЕС - Общата селскостопанска политика (ОСП) - на практика отстрани всички новопоявили се конкуренти и остави диригентската палка в ръцете на големите: Германия, Франция, Испания, Полша, Великобритания. Всички останали си тръгнаха от срещата унили.

Основните аргументи

Институциите настояват, че бюджетът на ЕС е малка фракция от сумата на националните бюджети и че страните-членки всъщност харчат много повече, отколкото бюджетът на ЕС, който на всичко отгоре е балансиран (не може да излезе на дефицит). Като аргумент срещу настояването на група страни бюджетът да бъде реално намален, което британският премиер обясни, че означава мерене на бюджета чрез плащанията, а не и чрез поетите ангажименти (както е сега в ЕС), Херман Ван Ромпой припомни, че в сравнение с текущата финансова рамка бюджетът е реално намален, и то с 80 млрд. евро. Шефът на Европарламента от своя страна, Мартин Шулц, обяви, че бюджетът на ЕС не е никак голям. Той е 50 пъти по-малък от сумата на бюджетите на страните-членки.

Нетните донори пък се борят за драстични съкращения на конвенционалните разходи (тези, които нямат директен принос към растежа и са реално потребление като разходите за администрация, земеделските субсидии и пр.). Вместо това те искат повече пари да се влагат в наука, изследователска дейност, промени в климата, които биха имали реален принос към икономическия растеж, което обаче трудно може да се приложи към основно селскостопански държави. Нещо повече, някои от тях искат да се върнат от Брюксел с победа – да покажат на данъкоплатците и техни гласоподаватели, че в момент, когато всички страни-членки режат разходи, европейските институции правят същото.

Споровете достигнаха нивото кой каква заплата получава. На пресконференция [на английски език] след прекратяването на преговорите на 23 ноември британският премиер Дейвид Камерън обяви, че повече от 200 служители на Комисията получават по-голяма заплата от него и то преди надбавките. "Всеки служител, който не е от Белгия, получава 16% надбавка върху щедрата си заплата, дори и да е живял в Брюксел повече от три десетилетия", обясни той. Според него намаление на заплатите с 10% би спестило "почти 3 млрд. евро".

Новите страни-членки (но като цяло групата е на по-бедните) се борят европейските фондове да заменят липсващите им чуждестранни преки инвестиции. Някои от тях са зависими и от земеделието. Така например в Ирландия делът на земеделските субсидии от фондовете, които страната е получила през 2011 г. е 77%, показва специалната интерактивна карта на Европарламента. Франция по традиция е най-големият получател на земеделски субсидии, които имат дял от 72 на сто от всички европейски пари, които страната получава. При Полша ситуацията е съвсем различна - там земеделието е с двойно по-малък дял от кохезионните фондове - 30% за земеделие срещу 67% за регионална политика. В България съотношението между двете големи политики е почти сходно - 40 на сто за земеделие, 49% по регионалната политика. В Испания земеделието е с превес пред регионалната политика - 52% към 40%. Любопитното е, че през 2011 Великобритания е похарчила 60 на сто от европейските фондове за земеделие, докато регионалната политика е с дял от само 18%.

Сред останалите страни, които харчат много за земеделие са Италия (63%), Дания (74%), Германия (56%), Холандия (46%), Австрия (70%), Румъния (64%), Финландия (61%), Швеция (57%). И в тези данни няма изненада, защото ОСП е първата изцяло общностна политика в ЕС, създадена заради продоволствената криза, предизвикана от Втората световна война. Впоследствие земеделските субсидии се превръщат в отбраната на вътрешния пазар на ЕС срещу не по-малко субсидираното земеделие на други глобални играчи или на по-ниските цени на производители от развиващия се свят, които не отговарят на същите драконовски мерки за качество. Не случайно земеделските субсидии са ключа в преговорите от кръга Доха на глобално ниво. Затова и те може да не са пазарно ориентирани, но за сметка на това са политически инструмент.

В най-трудна ситуация са "преходните" страни, които получават почти по равно и от двете политики и те са им особено важни. Ярък пример за такава преходна страна, която е в изключително деликатна позиция в преговорите и по други причини, е Испания. Тя вече е нетен платец, докато в близкото минало беше основно смятана за бедна и нуждаеща се от външна помощ. Това, че вече се води средна страна, съвсем не е повод за радост за Испания, която е тежко засегната от кризата в еврозоната и е под въпрос дали ще бъде следващия "пациент" на спасителните фондове, след като вече беше договорен спасителен план специално за испанските банки, което беше първото голямо изключение в подхода на ЕС към закъсалите страни. Тъй като упорито отказва да се съобрази с условията за получаване на заеми, на Испания й е доста трудно да защити интереса си да продължи да получава, ако не същите пари, както в миналото, поне не толкова по-малко, колкото се предвижда за нея - 20 милиарда минус.

Европейски план "Маршал" или репарации?

Проблемът обаче е на вътрешно европейско ниво, където една голяма част от ЕС са страни със съсипано от колективизацията на комунизма земеделие, на които ще са необходими години, за да достигнат качеството и конкурентоспособността на продукцията на страни, които се възползват от ОСП вече няколко десетилетия. И въпреки усилената предприсъединителна подготовка, това няма как да се случи за едно десетилетие. Вместо това новите страни-членки, а също и по-бедните по-стари членки, са особено зависими от кохезионните фондове, което илюстрацията на Европарламента за 2011 г. показва много добре. Чехия харчи 59% от европейските пари за регионална политика срещу "само" 37 на сто за земеделие; в Естония също превес имат кохезионния и структурните фондове с 53% от разходите срещу 40 на сто за земеделие; Латвия харчи 62% за регионална политика; Литва - 59%; Унгария - 68%; Малта - 63%; Полша - 67%; Португалия - 66%; Словения - 62%; Словакия - 59%.

Изобщо, ако се тегли една черта и ЕС се подели на страни, които харчат повече за земеделие и страни, които плащат повече за регионална политика, ще се види, че тази линия минава, грубо разбира се, по следите, оставени от Желязната завеса. В този смисъл изключително показателни са думите на полския външен министър Радослав Шикорски, който в статия [на английски език] за британския вестник The Guardian наскоро написа следното: "Това е нашият собствен много закъснял 'Маршал план', благодарение на който ние можем най-сетне да настигнем и да поправим грешките, които претърпяхме след конференцията в Ялта от 1945 г." С други думи това е обръщение към по-старите членки - вие още ни дължите!

И тъй като споровете тепърва ще се разгорещяват (този за бюджета е само част, предстои да се спори по банковия съюз, бъдещето на еврозоната, фискалния съюз и т.н.), ЕС трябва да си изясни за себе си и помежду си веднъж завинаги за какво ни е този съюз. Защото е очевидно, че разделението е по-дълбоко, отколкото би следвало да бъде на фона на първоначалните му цели - обединение на континента. Ако се съди по думите на Шикорски, поправката на щетите, нанесени от Втората световна война, не се е състояла или поне не е завършена. В подобен дух, макар и не отправящи чак към Втората световна война, бяха и думите на шефа на Европарламента Мартин Шулц в началото на срещата: "Предстоят ви много трудни преговори. Линиите на несъгласието помежду ви са дълбоки. Моля, позволете ми тогава да ви напомня едно нещо: решенията, които взимате днес, ще оформят Европейския съюз утре". И тук Мартин Шулц е напълно прав.

От това дали и за какво ще постигнат споразумение лидерите през януари, ще зависи бъдещето на ЕС, а то се чертае в момента. Между другото срещата на върха за бюджета на 22 и 23 ноември се очакваше да бъде засенчена от кризата в еврозоната. Докато лидерите се опитваха да превключат към следващите 7 години, финансовите министри на еврозоната търсеха спасението за Гърция. През декември лидерите ще трябва да решат какъв ремонт на еврозоната да се направи – цялостен или козметичен - като заявките до момента са доста амбициозни – на председателя Барозу, на групата "За бъдещето на Европа". Нещата вероятно ще си дойдат на мястото, когато стане ясно ще има ли еврозоната свой бюджет или не. Нещо, което се съдържа в предложението на Барозу, но се посреща на нож от неевространите. Затова за изхода от преговорите по бюджета, можем да съдим по това какво ще решат лидерите през декември за еврозоната.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.