English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Реформите, глупако!

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Кризата в еврозоната се завръща, ако се съди по осезеаемото нарастване на цените на нов дълг за периферните държави на финансовите пазари тази седмица. Цените на италианския, португалския и испанския дълг скочиха с около 30 пункта, но след това спаднаха отново. Цената на гръцкия дълг обаче достигна 9%, което става за първи път тази година. Това беше очакван резултат на фона на неравномерното излизане от предишния етап на кризата и разгорилия се отново дебат за причините  - дали е прекомерното затягане на коланите, което е задушило инвестициите, или е липсата на реформи, довела до продължаване на натрупването на дълг и бюджетни дефицити. Със сигурност този дебат ще съпътства изцяло новия Европейски семестър, който вече сериозно вдига напрежението в еврозоната, заради отказа на Франция да се съобрази с фискалните правила, договорени в опит да бъдат успокоени именно пазарите и цените на държавното задлъжняване. 

Въпреки отпуснатата отсрочка за фискална корекция и препоръките на Европейската комисия, Франция отново планира да не изпълни обещаните цели за намаляване на бюджетния дефицит. До 15 октомври страните-членки на еврозоната трябваше да представят бюджетните си планове за 2015-а година. В плана [на английски език] на Франция е предвидено бюджетният дефицит да остане 4.3% от БВП, заради ниската инфлация и слаб растеж. Френското правителство очаква през 2016 подобряване на макроикономическия климат и съответно свиване на бюджетната дупка до 3.8% от БВП, а влизане в нормата под 3 процента се очаква през 2017 година. Това провокира спекулации дали Франция ще бъде наказана, както е предвидено в тупака (пакета от две законодателни предложения за засилена координация на бюджетните планове в еврозоната). Засега Европейската комисия отказва да коментира, докато не прегледа всички бюджетни планове. 

Според календара й, тя трябва да излезе с анализ на бюджетите на 18-те еврозонки на 29 октомври. Еврокомисарят за икономическите и финансовите работи Юрки Катайнен отказа да коментира дали е възможно френският план да бъде върнат за преразглеждане, което би създало много сериозно напрежение между Брюксел и Париж, а също и в Атина, Лисабон, Мадрид и Дъблин. Шефът на Еврогрупата Йерун Дайселблум също отказа да коментира преди Комисията да се е произнесла. Проблеми се очакват и с бюджета на Италия, но според Йерун Дайселблум разликата между Италия и Франция е фундаментална - Италия е в превантивното крило Пакта за стабилност и растеж, което означава, че е само под наблюдение, докато Франция е в коригиращото крило, тоест фискалната й политика подлежи на корекция. Друга съществена разлика е, че новият италиански премиер Матео Ренци не губи време и агресивно се опитва да наложи радикални реформи в Италия.

Проблеми има в цялата еврозона и в добавка към неравномерното разпределение на възстановяването, тези проблеми са от различен характер. Международният валутен фонд ревизира надолу прогнозата си за икономическото развитие на зоната на общата валута от 1.2% на 0.8%. Сериозни притеснения вече предизвиква и Германия, която изненада неприятно всички през лятото с публикуването на данните за второто тримесечие, които показаха застиване на икономическия растеж. Това е голям удар за доминираната от Берлин икономическа политика на Европейския съюз и мощен аргумент в ръцете на противниците на фискалната консолидация (анти-остеристи). Ситуацията се влоши драматично и със срива на една от отличничките в ЕС - Финландия, чийто отличен кредитен рейтинг беше понижен от Standard&Poor's на 10 октомври на АА+, заради продължителния период на стагнация и застаряващо население, което "усложнява усилията за балансиране на бюджета и за намаляване на дълга". Съседките Швеция, Норвегия и Дания запазват отличния си ААА рейтинг. 

Липсата на реформи е в основата на завръщането на кризата

В еврозоната обаче с отличен рейтинг остават единствено Германия и Люксембург, което очевидно няма да е твърде дълго даденост на фона на проблемите с германския икономически растеж. На този мрачен фон, ярките звезди на небосклона са Испания и Ирландия. Причината, смята МВФ, е, че двете страни извършиха мащабни структурни реформи, които в момента се изплащат. Фил Герсън, заместник-директор на европейския отдел на МВФ обясни  на 10 октомври, че испанските власти са направили много неща добре. Едно от тях е рекапитализацията на банковата система, което стана по специална финансова програма, финансирана от ЕС. Освен това правителството извърши болезнена реформа на трудовото законодателство, подобри публичните финанси и върна страната към стабилен икономически растеж. Проблем за Испания остава рекордно високата безработица. Това може да се подобри, ако правителството предприеме данъчни промени, подобри бизнес-средата и изобщо да продължи с реформите, обясни икономистът. 

Акцентът в анализа на МВФ е, че еврозоната се нуждае отчайващо от структурни реформи, които да стимулират растежа. Става дума за добре познатите реформи, за които се говори от вече десетилетие - прилагане на директивата за услугите, реформи на пазара на стоки, на трудовия пазар, а също и на енергийния пазар. Най-важни обаче са реформите на пазара на труда, каза Пол Томсен, изпълняващ длъжността директор на европейския отдел на МВФ. "Разбирам, че някои от тези реформи ще бъдат трудни, но мисля също, че ако се демонстрира решимост за тези реформи, колкото и радикални да са, това ще има относително важен и бързо видим ефект върху растежа". Необходима е обаче политическа подкрепа не само в засегнатите страни, но и сред еврозонките. Само че това изглежда най-трудната част, особено на фона на нагласите в Париж.

В опит да излезе от ситуацията финландското правителство, което досега се хвалеше с научените уроци от Скандинавската криза от началото на 90-те години, възложи на бившия шведски министър на финансите Андерс Борг да изготви доклад за икономическото състояние на Финландия с препоръки за мерки за възстановяване на растежа. Докладът се очаква да бъде завършен до пролетта на 2015 г. 

Брюксел не вярва вече на обещания

Проблемите с неравномерното възстановяване бяха основна тема на срещата на Еврогрупата на 13 октомври и на Екофин на следващия ден. Според шефа на Еврогрупата Йерун Дайселблум има широк консесус сред министрите на финансите, че настоящата ситуация не е задоволителна и са необходими силни действия за структурни реформи, фискална политика и инвестиции. На фона на зреещия конфликт с Франция обаче, се забелязва сериозна промяна в тона и подхода. Ако досега основният стълб на икономическата политика на Съюза беше фискална дисциплина + инвестиции, новата мантра е тройна: фискална консолидация, структурни реформи и инвестиции, които обаче трябва да се разглеждат в комбинация. За целта министрите на финансите на ЕС договориха нови мерки [на английски език] за стимулиране на инвестициите, в центъра на които обаче отново са структурните реформи. Няма отстъпване от досегашната позиция, че фискалната консолидация и битката с високата публична задлъжнялост са основа за устойчив растеж. 

Докато се чака одобрението на новата Европейска комисия, чийто икономически екип има непосредствена задача да изработи своето виждане за това що е то гъвкавост и означава ли допускане на големи бюджетни дефицити, докато икономиката потръгне с пълна пара, шефът на Еврогрупата заяви, че по-високи бюджетни дефицити може да бъдат допускани единствено, ако обещаваните реформи вече са минали през националните парламенти. Страните, които извършват убедително структурни реформи със сериозно въздействие върху икономиката, ще получат допълнителна подкрепа за инвестиции, основно в инфраструктура. Техните усилия ще бъдат вземани предвид и когато се разглеждат бюджетните им планове. Това изказване на Йерун Дейселблум може да се каже, че бележи победата на Матео Ренци. Още от самото начало той настояваше за точно този тип "гъвкавост", докато Германия, ЕК и Еврогрупата включително отказваха с аргумента, че има достатъчно гъвкавост, заложена в Пакта за стабилност и растеж.

Мистериозният план за 300 млрд. евро

Най-важният въпрос, на който ще се търси отговор в следващите седмици, е откъде да дойдат парите за стимулиране на реформаторските държави. Най-често споменаваният източник на средства е превърналият се в мистериозен пакет от 300 милиарда евро, оповестен от новоизбрания шеф на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пред Европарламента това лято, когато представяше приоритетите си. Тогава той заяви, че негов първи приоритет ще бъде още в първите три месеца начело на ЕК да представи амбициозен пакет за заетост, растеж и инвестиции в контекста на прегледа на 10-годишната икономическа стратегия на ЕС Европа 2020. Този пакет ще бъде на стойност 300 милиарда евро. И макар че Юнкер каза в Страсбург, че става дума за допълнителни средства, всъщност това се оказа най-спорният елемент от идеята. Той обясни, че става дума за по-добро използване на общия бюджет на ЕС и на Европейската инвестиционна банка.

Тези пари трябва да бъдат насочени към инвестиции в инфраструктура, най-вече широколентов интернет и енергийни мрежи, както и транспортна инфраструктура, образование, изследователска дейност, възобновяема енергия. Все още обаче има значителни неясноти откъде ще дойдат парите. Това беше централният въпрос по време на изслушването на Юрки Катайнен, кандидат за заместник-председателския пост в ЕК, където ще отговаря именно за този план. Бившият финландски премиер в момента е еврокомисар по икономическите и финансовите въпроси. По време на изслушването му в икономическата комисия на Европарламента той беше буквално бомбардиран с въпроси откъде ще дойдат парите. От обясненията му стана ясно, че не става дума за ново финансиране, а за по-добро използване на вече договорени програми. 

Освен общия бюджет на ЕС и по-добро използване на Европейската инвестиционна банка, г-н Катайнен предвижда в схемата да се включат и националните банки за развитие, където ги има, а където ги няма да бъдат създадени. Основната цел обаче трябва да бъде да се стимулират частните инвестиции, а не да се харчат отново публични средства. Той поясни тогава, че не цялата сума от 300 млрд. евро ще бъде под формата на ликвидност (кеш). Г-н Катайнен планира също да привлече във финансирането на пакета страните, които имат излишък по текущата сметка. Най-яркият пример за такъв излишък е Германия. Социалистите в Европарламента не останаха никак доволни от отговорите на Юрки Катайнен и се заканиха, че няма да одобрят кандидатурата му по време на гласуването на целия състав на ЕК на октомврийската пленарна сесия следващата седмица, точно защото не става дума за допълнителни пари, които да се излеят в европейската икономика, а отново става дума за усилия. 

Същевременно, Европарламентът подготвя резолюция [на английски език], която ще бъде гласувана следващата седмица в пленарната зала, призоваваща Комисията спешно да задвижи инвестиционната програма за 300 млрд. евро. Евродепутатите отправят остри критики срещу страните, които отказват реформи. "Намираме за жалко, че някои страни-членки в еврозоната нямат амбицията да модернизират икономиките си, което е една от причините за ниските перспективи за устойчив растеж в средносрочен и дългосрочен план". Това е казано в контекста на дълбоките реформи, осъществени от страните с коригиращи програми. Интересно е дали ще се запази същия дух на проекторезолюцията, чийто тон  е значително променен в сравнение с досегашните позиции на Европарламента. Подчертава се например, че финансова и дългова криза, както и криза на конкурентоспособността, не могат да бъдат решени само чрез хлабава парична политика.

Казва се, че прекомерната задлъжнялост на няколко страни-членки в еврозоната не само е препятствие пред растежа, но и създава огромно бреме за бъдещите поколения. В проекторезолюцията не се споменават конкретни имена, което е пропуск. Отправят се остри критики срещу това, че само 10% от конкретните национални препоръки на ЕК са били изцяло изпълнени миналата година, а 45% са с ограничен или никакъв напредък. Европейският семестър и изпълнението на препоръките е важно условие за постигане на икономическо изравняване в паричния съюз, се казва още в проекторезолюцията, която се базира на доклада на белгийския евродепутат Philippe De Backer (АЛДЕ). 

В края на октомври предстои редовната октомврийска среща на върха на ЕС, в рамките на която ще се състои и среща на лидерите на еврозонките. Основната тема ще бъде как да се предотврати завръщането на кризата. Според Йерун Дайселблум, до момента са приети най-различни инструменти за фискална консолидация, но нито една, която да подкрепя, предизвиква или стимулира в достатъчна степен структурните реформи. Лидерите трябва да излязат с решение в този дух, защото ако допуснат компромис за Франция, това ще предизвика вълна от съпротива и отслабване на усилията за реформи у останалите. Испания вече намекна, че ако за Франция бъде допуснат компромис, Мадрид моментално ще разхлаби коланите и ще спре с реформите, независимо че на този етап е най-светлия лъч в цялата еврозона. Веднъж на Франция й се размина, защото и Германия не пожела да си понесе отговорността за неспазването на Пакта за стабилност и растеж. 

След три години реформа на икономическото управление на ЕС е настъпил най-трудният етап - изпълнението. Ако точно в тази фаза се провалят най-влиятелните страни-членки и то след като наложиха или се съгласиха най-закъсалите да изпият горчивото хапче на реформите като Гърция, Португалия, Ирландия, Испания, всичко ще бъде загубено, но най-вече доверието. И тогава кризата ще се завърне трайно. При това ще бъде много по-страшна от предишната, защото ще застраши самото оцеляване на ЕС и зоната на общата валута. Лъч на надежда, че този път на Франция няма да й се размине е фактът, че на ключов пост в новата Комисия ще бъде бившият латвийски премиер Валдис Домбровскис, за когото най-добрата рецепта за излизане от толкова тежка криза е дълбоки структурни реформи, извършени бързо и в пълен диалог със социалните партньори и обществото. Точно това се очаква и от Франция. Комисията се зарича, че ще третира всички държави еднакво. Дано. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required