English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Идва ли данъчна заплаха за България от ЕС?

Published on , , София

Трябва ли Европейският съюз да въведе обща консолидирана основа за корпоративно данъчно облагане (ОКООКД)? Този въпрос се обсъжда от години, но едва миналата пролет Европейската комисия излезе с конкретно предложение. Макар през 2011 то да беше изместено от фокуса на вниманието заради дълговата криза, вече е обект на дискусии в Европейския парламент, а се очаква и позицията на Съвета, където са представени страните-членки.

Подобно на предложението за данък върху финансовите транзакции, и това за общата данъчна основа провокира спорове, а аргументите „за” са точно толкова резонни, колкото и тези „против”. Идеята на предложението е компаниите, които функционират в няколко страни от ЕС, да могат да изчисляват данъчните си задължения по обща методика, която определя както размера им, така и разпределението между отделните страни. Във формулата, предложена от ЕК, участват с равна тежест три фактора – продажби, труд (заплати и брой служители) и активи. Тъй като директивата не предвижда хармонизация на ставките, всяка страна прилага върху своя дял от националните си ставки.

Въпросът е доколко това разпределение всъщност ще е преразпределение и някои страни ще загубят за сметка на други, особено в толкова тежък момент за повечето национални бюджети. На този въпрос, според мнозина анализатори е трудно да се отговори при положение, че въвеждането на ОКООКД е доброволно - т.е. всяка компания може сама да избере дали да използва новата възможност или да продължи да работи, както и досега - според националните данъчни схеми.

Анализаторите твърдят, че по-значими промени ще има, ако ОКООКД се въведе задължително. В този случай, някои страни-членки ще се облагодетелстват за сметка на други, а на европейско ниво биха се постигнали поставените от Комисията цели като облекчаване на бизнеса, намаляване на данъчните разходи, привлекателност за чуждите инвеститори, избягване на укриването на данъци и двойното данъчно облагане и др. На този етап, обаче, предложението не предвижда задължително въвеждане на общата данъчна основа за облагане на печалбите. Пет години след влизане в сила на директивата Комисията трябва да оцени приложението й, особено по отношение на малките и средни предприятия, които са гръбнака на европейската икономика, както и нуждата от хармонизиране освен на основата, също и на ставките.

Въпреки всички тези въпросителни, някои страни вече обявиха, че са твърдо против общата данъчна основа - Холандия, Швеция, Обединеното Кралство, Полша, Малта, Словакия, Ирландия, Румъния и България. Българската позиция гласи, че предложението ще създаде допълнителна административна и финансова тежест за държавите-членки (защото трябва да обслужват на практика две данъчни системи - националната си и ОКООКД); ще лиши страната от важни конкурентни предимства; ще намали инвестициите и в крайна сметка ще допринесе за „разтварянето на ножицата“ между държавите-членки.

В позицията си по въпроса Комисията по бюджет и финанси в българския парламент се аргументира с анализ на Ernst & Young, според който при незадължителна ОКООКД се очаква намаление на брутния вътрешен продукт (БВП) с 0.7 %, на заетостта с 0.1% и на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) с 0.6 %. Както вече стана дума, промените са доста по-отчетливи при задължително въвеждане на общата данъчна основа (съответно намаление на БВП с 3%, на заетостта с 0.8 % и на ПЧИ с 11.7 %), но в момента по всичко личи, че няма да бъде избран този вариант.

Бюджетната комисия се позовава на оценка на въздействието от ЕК, според която новият преразпределителен механизъм ще доведе до намаляване на корпоративната данъчна основа с 22.3 % и до намаляване на приходите от корпоративен данък в бюджета (не става ясно кой бюджет). В предложението на Комисията пише: „Всъщност, отражението върху приходите на страните-членки в крайна сметка ще зависи от националните избори на политики по отношение на възможните адаптации на микса от различни данъчни инструменти или приложените данъчни ставки. В това отношение е трудно да се предскаже точното отражение върху всяка страна членка.”

„В момента България е с най-ниската ставка на корпоративния данък - 10 процента и ефективна данъчна ставка за възвръщаемост на капитала - 14.5 %. За да бъдат компенсирани загубите за бюджета от въвеждането на общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, ще е необходимо данъчната ставка на корпоративния данък да бъде увеличена с 3-4%, което ще доведе до допълнително увеличаване на ефективната данъчна ставка и засилване на негативния ефект върху инвестициите”, твърдят българските депутати.

Мнозина реномирани български икономисти също са против общата данъчна основа, с аргумента, че тя ще ощети по-малките и по-бедните страни. По време на дискусията за икономическото управление на ЕС, организирана от euinside през юли 2011 г., лидерът на СДС Мартин Димитров заяви: ”Каква е ползата за България и цяла Източна Европа от идеята за хармонизация на данъчната основа? Моето категорично мнение е, че ние само губим от една такава мярка, защото тенденцията, която се прокрадва от тук е за увеличение на данъците. Това всъщност е идеята! И понеже не могат да го кажат по този ясен и директен начин, всичко започва с една хармонизация."

По време на дискусията икономистът от институт Отворено общество-София Георги Ангелов коментира, че България ще загуби както от хармонизация на данъчните ставки, така и само от хармонизацията на данъчната основа, защото „данъчната основа е половината от данъка”. „Ако формулата е определена така, че данъчната основа да се премести от България във Франция, както и да определяме ставките няма да можем по никакъв начин да повлияем с тях на бизнеса”.

В интервю от същия период икономистът обясни формулата, предложена от ЕК, така: "Формулата включва например размер на разходите за заплати. Това означава, че държави с по-ниски равнища на доходите ще получават по-малка част от печалбата. Друг показател във формулата е размерът на продажбите - ако фирмата има завод в България, но по-голямата част от продажбите са за Германия, по-голямата данъчна основа ще отиде в Германия, понеже там оборотите са повече. Тежест във формулата има и цената на активите - и понеже у нас земята и сградите са по-евтини, България ще получи по-малък дял от печалбата, който да облага с ниската си ставка. Така и 5% да направим корпоративния данък, ако печалбата се облага основно в други държави, фирмите няма да имат особен стимул да идват в България."

Всъщност, българската позиция е априори против всякакви опити за данъчна координация и хармонизация в ЕС. България се обяви и срещу предложението за въвеждане на данък върху финансовите транзакции (ДФТ) в ЕС. Именно възможността за координация в данъчната сфера беше и основният аргумент на противниците на присъединяването на страната към пакта „Евро+”. "Ние казваме „Да” на фискалната дисциплина, но „Не” на намеса в правото ни да следваме самостоятелна данъчна политика", заяви външният министър Николай Младенов по повод 5-ата годишнина от присъединяването на България към ЕС. Ниските данъци бяха обявени за национален символ и рекламирани като основно конкурентно предимство на страната, макар на този етап ползите от това да не са особено видими. Причината за това, според някои икономисти и анализатори е, че ниските данъци са само един от елементите, които потенциалните инвеститори оценяват, но по-важни са бизнес-средата, инфраструктурата, корупцията, човешкия капитал и т.н.

"След фондовете България си намери нова европейска фикс идея – величествената битка срещу данъчната хармонизация и западната конспирация срещу инвестиционното страшилище България [...] Няма съмнение, че относително ниските данъчни нива и частичната хармонизация на данъчната политика на ниво ЕС са конкурентни предимства на догонващите икономики и трябва да бъдат защитени. Но превръщането им в 'свещена крава' и центрирането на европейската ни политика около този въпрос е несъстоятелно", коментира анализаторът Владимир Шопов. Според него България трябва да потърси "точната конфигурация на факторите за привличане на инвеститори", вместо да се фокусира само върху данъците.

euinside смята, че темата е важна и си струва да бъде обсъдена без излишен популизъм и догматизъм, защото вярва, че позициите, които България отстоява на европейско ниво трябва да бъдат смислени, аргументирани и резултат от широко обществено обсъждане. Ако имате позиция по темата, молим да я споделите в коментар под статията.

comments
Евгений Кънев
12 януари 2012 10:44
Докато всички са се обединили около новата национална кауза за защита на ниските данъци, то няма как човек да не потърси И аргументи ЗА ОКООКД:
1. Ако печалбата между страните се разделя по 1/3 оборот/активи/заплати, то България печели от всички експортни предприятия, защото около 2/3 от печалбата остава в България - тезите в материала за обратното не изглеждат прецизни. Сега в момента се облага консолидираната печалба (която е драстично по-висока от формираната в БГ) в страната собственик на бизнеса в България, освен платените в БГ данъци
2. Ако наистина се намалява базата с 22.3%, това означава, че постъпленията в бюджета намаляват с едва 1.5%, тъй като постъпленията от корпоративния данък са около 7% - и то при условие, че не се вдига ставката от 10% . Ако тя стане 15%, реално постъпленията дори ще се увеличат при равни други условия.
3. Ако се спестят около 100 хил. евро на инвеститор за прочуване на данъчния режим, може би БГ ще стане по интересна за чужди МСП.
4. Ако отпадне данъчното предимство на България - и то само при хипотезата за хармонизация И на ставките - то може би правителството ще бъде по-силно стимулирано за подобряване на бизнес средата.
Има и други, но мисля че и изброените тези са достойни за обсъждане...
anonymous
12 януари 2012 16:41
http://www.neynsky.eu/%D0%9D%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D0%B2-100-%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8-BG/1190-%D0%97%D0%B0-%D0%B0%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8
Сряда, 11 Януари 2012 13:53
Напоследък в Брюксел все повече се използват ключови думи като „сближаване”, „координация”, „консолидация”, без значение от контекста. В България пък се наложи практиката да се придава „европейско” измерение на националното политиканстване. Говори се за сближаване на пенсионната възраст, координация на данъчната политика, консолидация на продължителността на работното време и прочее фрази без съдържание.
 
Но нека започнем с това какво например означава сближаване на регионите. Означава България да получава повече ресурси от европейския бюджет отколкото други по-богати региони, благодарение на което да постига по-бърз растеж. Именно това е европейска солидарност. Само че тя не е едностранна. Носи ползи на всички региони и страни в общността, както по директен, така и по косвен начин - когато, например, софийското метро поръчва немски машини, или когато българите забогатяват и пътуват из Европа. Нека не забравяме и че докато Гърция, Португалия, Ирландия, пък дори Италия и Испания задлъжняваха, Германия се радваше на увеличен интерес към своите продукти именно от тези държави. Европейската солидарност не означава само, че богатите помагат на бедните, а че европейската идея създава позитиви, до чието икономическо измерение имат достъп всички европейски граждани, макар и от различни стартови позиции.
 
От друга страна какво значи сближаване или координация на данъчната политика? Настръхнахме, щом чухме за консолидация на корпоративната данъчна основа - и то с право. Но нека прегледаме аргументите. От една страна тази консолидация се явява една от мерките за завършване на единния европейски пазар. Премахва пречките и пропуснатите ползи за международните компании при плащането на данъците им в различни държави. Сближаването на данъчното законодателство и въвеждането на различни технически концепции за произхода на капитала със сигурност подобрява бизнес средата за европейските предприятия, но крие неприятни изненади за националните бюджети на повечето източноевропейски държави. От друга страна, именно в това отношение „сближаването” за България означава да редуцира широката си данъчна основа, в резултат на което да й се наложи да вдигне поне двойно корпоративната данъчна ставка. При липсата на добра институционална среда и при малък национален пазар, както и поради техническите особености на една такава евентуална промяна, конкурентните предимства на България изведнъж ще се изпарят. Според няколко изследвания, България неминуемо губи, като при различни сценарии тази загуба достига до 3% от БВП. Това няма да стане веднага, но ще предпостави промени в поведението на чуждестранните компании, били те средни предприятия или големи - точно онези, които вливат чуждестранен капитал в икономиката ни.
 
Реалностите на световната икономика отдавна се промениха с настъпването на глобализацията в абсолютно всички аспекти. Пречките пред свободното движение в световен мащаб постепенно ще отпадат, защото психологически и физически за идеите и за хората вече почти няма непреодолими граници. Държавата, като пазител на важни лостове за управление на икономически процеси, каквито са нормативната уредба и административните порядки, трябва да прекрои философията си за изпълнение на обществено значимите си задължения. Трябва да премине от формалното упражнение при събирането и раздаването на пари към наистина създаването на среда за икономическа активност при равни и конкурентни условия. Тоест, ако до преди няколко години консенсусът беше, че държавата привлича капитал чрез ниски данъци, вече трябва да е ясно, че инвеститорският ентусиазъм при сегашната институционална среда по-скоро се пресуши. А и бъдещето на Общия пазар, дори и то да не минава през консолидация на данъчната основа, ще ни сблъска със суровата реалност на конкуренция по параграфите на именно тези условия.
 
Казват, че средносрочното планиране е малко по-невъзможно от дългосрочното. Знаем какво би трябвало да се случи след 50 години, но не знаем какъв ще е точният път до там. И ние знаехме, че ще бъдем приети в ЕС след като започнахме реформите, но не знаехме през какво ще преминем до там. И сега сме изправени пред съдбоносния избор за бъдещето на ЕС. Не сме сигурни за средносрочните решения, но трябва да сме сигурни за дългосрочната перспектива. Тя трябва да ни тласка да не оставаме в периферията на европейската политика, а да отстояваме градивни решения заедно с другите малки страни с подобна на нашата структури. Но трябва и да сме наясно, че ще има нужда от отстъпки за постигането на консенсус в голямото европейско семейство. От ключово значение е да се разберем веднъж завинаги за това кои национални компетенции да останат национални и регионални и кои централизирани в обединена Европа. От друга страна, да имаме едно на ум колко неумолими са световните процеси и да подобряваме условията на бизнес средата си.
Георги Ганев
13 януари 2012 08:27
Бих искал тук да направя два коментара по казаното от Евгений Кънев в коментара му по-горе и от Владо Шопов в самия материал.
Първо, по точки 1-2 на Евгений Кънев е безсмислено да се спори, защото иде реч за счетоводство - данъчната основа, която ще се облага в България или ще спадне, или ще нарастне и това е въпрос само на сметки - има ли някой, който да ги направи? За предпочитане, стъпвайки на конкретен казус. По точка три имам емпиричен въпрос: неистина ли днешният български режим на корпоративния данък изисква 100000 евро за проучване?
Така стигаме до важната 4 точка - че високата ставка би принудила политиците да подобряват бизнес средата. На теоретично ниво към подобно твърдение изпитвам изключително силно съмнение - бих бил благодарен да видя вътрешно консистентен и завършен теоретичен модел на поведението на държавното управление, по силата на който в равновесие високата ставка причинява стимул за подобряване на бизнес средата, а ниската ставка - не. На емпирично ниво искам да спомена два факта от миналото и настоящето на България. Първо, ставката по корпоративния данък беше висока до много висока през целия период на 1990-те години. Нямам спомен за добра бизнес среда тогава, категорично в нито една секунда не е била по-добра от тази днес. Второ, ставката по данъка здраве е доста висока в България днес. Не съм забелязал това да е създало стимул за подобряване на действието на здравната система. Поправете ме, ако греша.
Що се отнася до казаното от Владо Шопов, че позицията на България по повод данъчната хармонизация е самоцел, фикс идея, и че "центрирането на европейската ни политика около този въпрос е несъстоятелно", то отговорът ми е, че подобни оценки зависят от гледната точка. Натискът за хармонизиране на данъчни основи и, неизбежно впоследствие, на данъчни ставки е натиск върху новите страни членки да се наложи добрият стар начин на правене на нещата от страна на старите страни членки. Проблемът е, че именно този добър стар начин на правене на нещата доведе с неизбежното си отражение върху натрупването на тотално неудържими публични дефицити и дългове ЕС не само до тази криза, но и до нещо много по-страшно: като стопански потенциал и конкурентоспособност ЕС затъва спрямо света със все по-страшна скорост. С малки изключения икономиките в старата част на ЕС са тежко ръждясали, прогнили, неспособни да се приспособяват, нежелаещи да признават елемнтарни стопански реалности на съвременния свят. Битката против данъчната хармонизация е битка против продължаващото робуване на "добрия стар начин на правене на нещата", който ни докара дотук. Вместо да се занимаваме с истинските проблеми, хабим административна, политическа и управленска енергия за нещо напълно излишно и безсмислено, но очевидно облагодетелстващо комфорта на едни за сметка на конкурентоспособността на други. Става въпрос за битка за същината и за бъдещето на Европа. Или ще се променим, или няма да се променим. Напълно логично е за тези, които виждат нещата по този начин, именно това да е централният въпрос.
Методи Лазаров
13 януари 2012 11:24
Първо, какво мислите за хармонизацията на данъчната основа от гледна точка на пан-европейските компании? Не мисля, че по този параграф може да има съмнения, че е някаква самоцел, а че е мярка за завършване на Единния пазар, особено за малките и средни предприятия, за които се намалят разходите за
проучване и администрирането на данъчния режим в съответната държава. Разбира се, трудно доказуема теза, която може да обхване статичния ефект, но може да си говорим доста за динамичния такъв.

In a later 2004 Working Paper, the Commission attempted to quantify these costs. The
conclusion was that
 
‘Weighted total absolute compliance costs are estimated at €1,460,000 for large companies. This corresponds to 1.9% of taxes paid and to 0.02% of sales, respectively. The figures for large companies are consistent with figures presented in other studies. Weighted total absolute compliance costs are estimated at €203,000 for Small and Medium-sized Enterprises (SMEs). This amount corresponds to 30.9% of taxes paid and to 2.6% of sales, respectively. However, these ratios should be taken with great caution…’
Второ, не разбирам откъде постоянно бълва тази дезинформация, че хармонизирането на данъчната основа означава, че ще последва и уеднаквяване на данъчните ставки? Поне засега това е изрично изключено от готвената директива. Не се и предвижда тази компетенция да се прехвърля към Брюксел и поне засега има критична маса от държави, които искат тя да си остане национален прерогатив. Освен това, едва ли ще се приеме задължителната хармонизация.

Да, ефективните данъчни ставки за самите компании горе-долу ще се уеднаквят, независимо в коя страна инвестират, но това е защото капиталът е съсредоточен в старите членки. Тук произлиза въпроса - а какво се случва с българските компании, които искат да разширят производство и продажби из Европа? Нима тази промяна няма да намали ефективната данъчна ставка за тях в сравнение със сега?

Трето, не мисля, че примерите на Георги Ганев са адекватни. Не мисля, че някой твърди, че високите данъци водят до подобряване на каквото и да е публична услуга. Идеята е, че ако постепенно премахваш пречките пред компаниите да инвестират където и да е в Европа и за тях в крайна сметка няма значение къде си плащат данъците, то бизнес средата придобива по-голяма тежест що се отнася до конкуренцията между страните. Именно това може да окаже натиск върху България да подобрява бизнес средата си - процес, който до някаква степен беше отлаган заради ниските данъци.

Разбира се, това са само хипотези и трудно доказуеми.
Любомир Сирков
13 януари 2012 13:12
 В коментара на Евгений Кънев по-горе и на мен ми направи впечатление същото, което вече е отбелязал и Георги Ганев:"наистина ли днешният български режим на корпоративния данък изисква 100000 евро за проучване?"Дори и да не става въпрос само за корпоративния данък, а за цялостния данъчен режим, пак проучването не би трябвало да струва 100 000 евро...Всъщност: да, може би, ако се обърнеш към някоя глобална фирма от типа на Deloitte, вероятно ще получиш именно такава "оферта".Например те тукhttp://www.deloitte.com/assets/Dcom-UnitedStates/Local%20Assets/Documents/Tax/us_tax_8987_ITQCS_Brochure_120511.pdfобясняват, че "Our professionals have worked on tax attribute studies ranging from as few as 100 to as many as 10,000 hours. "
Обаче нали все пак има и свободно достъпни справочни издания за данъчните режими по света - както сравнителни по страни - например това:http://www.pwc.com/gx/en/paying-taxes/pdf/paying-taxes-2011.pdfтака и посветени на конкретна страна:http://www.deloitte.com/assets/Dcom-Bulgaria/Local%20Assets/Tax%20mini%20brochure/Bulgarian%20Taxes%202011.pdf

Евгений Кънев
13 януари 2012 13:29
Разбира се, темата за хармонизацията е неизчерпаема и е нормално да има много различни гледни точки. Аз мислех, че либералните икономисти по всякакъв начин ще защитават свободния пазар, който мисля е абстрактно понятие извън единния пазар. А целта на данъчната хармонизация нали е именно такава - да премахва или смекчава различията между юрисдикциите за стимулиране на трансграничните бизнес дейности? Не виждам като чак толкова сложно счетоводно да се анализират няколко основни случаи на инвестиции в България и да се види, че май ние очерняме "дявола", та да си стане дявол...Ако стъпим на здравата логика, че няма малка бедна държава, която да е станала богата без да развива експортна икономика, то къде е проблемът с моя пример по-горе? Ясно е, че корпоративният данък има маргинално значение за бюджета, тогава защо водим окопни войни заради базата? Никой досега не поставя ребром въпроса за ставката!
Колегата по-горе е споменал за разходите, но искам да уточня, че когато един бизнес стъпва на нова територия, неговите разходи не са да плати за превод на данъчното законодателство. Установяването на зелена инвестиция, партньорство или придобиване се планира до екзит - и кумулативно разходите за облужване на юрисдикцията са в този порядък.
Иначе с Георги Ганев и неговите колеги либерали имаме някои принципни различия, които основно произтичат от разликата между позитивния (научен) икономикс - нещата каквито са и нормативния (практически - основа на икономическата политика) икономикс - нещата, каквито трябва да бъдат. Абсурдно е да се мисли, че западните страни ще се стремят към "иновацията" 10% плосък данък. Както е и абсурдно да се мисли, че България с ниски данъци ще стане богата държава. Защото публичната инфраструктура и услуги в България са ужасяващи, а без тях икономическият растеж, особено основан на чужди инвестиции, е илюзорен. За мен е странна тезата, че само частният сектор ще ни направи богати. Просто защото стандартът зависи не само от частните, но и от публичните блага. А и интересът на частните инвеститори към България се определя от качеството на публичните блага. Тайната на богатите общества е именно в качеството на публичния сектор с всички негови услуги за частния сектор - който никъде не се финансира с ниски данъци ала БГ, дори в САЩ. Разбира се - да не бъда разбран погрешно - повече пари в публичния сектор не са гаранция за по-добри услуги. Но пък тяхната липса е гаранция за лоши публични услуги. И така, когато един инвеститор дойде в България и направи матрицата за условията за инвестиране, познайте кога започва да мисли за данъчната ставка? Колко е тя в общата норма на печалбата? След като отчете разходи за транспорт по лоши пътища, престъпност, корумпирана държавна, общинска и митническа администрация, и т.н. А все пак от неговия избор зависи да бъде цялата икономика конкурентоспособна...Мисля няма смисъл да стигаме до дефицитите...
Владо Шопов
13 януари 2012 17:18
Няколко думи като коментар на Георги. Видно е от текста, че аз не твърдя, че това предимство трябва да се изостави с лека ръка. Просто вече има тежък дисбаланс между тази тема и цяла поредица не по-малко важни теми, по които правителство и Парламент нямат позиция. Същото важи и за коментарната публичност. Аз лично не съм склонен да търся толкова дълбока конспирация спрямо нашите страни и икономики, както и мисля, че подценяваме реалната коалиция от държави, която стои пред евентуалната по-нататъшна данъчна хармонизация. Времевата рамка на подобна хармонизация е толкова голяма, че към края на евентуален подобен процес според мен факторът данъци ще е с още по-малка тежест, но това е само интуиция. За мен правилната комбинация от фактори остава далеч по-важната тема, която трябва да се дискутира. Също така, не бих третирал блоково всички стари страни-членки като носители на "стария начин на правене на нещата". Много ясно вече се виждат държави, които няма да имат проблеми в 21-и век.
Юлиан Войнов
15 януари 2012 17:40
Благодаря на Владо, че ми обърна внимание за този дебат. Не успях да прочета в дълбочина всички коментари, но бих изразил скромното си мнение. Докладът на Ърнст енд Янг е изготвен по искане на Ирландското правителство, мисля че в началото на миналата година или в края на по-миналата.  В преговорите по отношение на CCCTB, както е името на директивата, регулираща материята, много страни, включително и България се изказаха против настоящия текст. Основния проблем е, че общата основа се базира върху три параметъра: заплати, активи, обороти. Ясно е, че за една малка икономика, със най-малкия размер на БВП в ЕС, и трите параметъра са най ниски. При въвеждане на единната основа е ясно, че приходите от данъци в бюджета ще намалеят. Няма значение с колко, но това е факт. От гледна точка на фирмите това няма никакво значение, тъй като в номинално изражение техните данъци не би трябвало да се променят. Промяната идва за държавния бюджет. Ако държавата иска да продължи да получава в номинално изражение, а и като процент от общите приходи същите данъчни постъпления, то това неминуемо би довело до увеличаване на данъчните ставки. От тази гледна точка по-високите данъчни ставки биха отблъснали инвеститорите и биха влошили бизнес средата в страната, защото никой не прави сметки колко плаща номинално, а колко е данъчната ставка в една държава.
Друг въпрос е, че директивата де факто облагодетелства големите европейски икономики, в които данъчната основа е тясна и има огромен брой изключения. Това противоречи и на икономическата логика, че е по-лесно и правилно да облагаш широка база с една ставка, отколкото тясна база, но с множество ставки и изключения, както е в Западна Европа. Това е принципен въпрос и не трябва да се подминава лесно. Така че от икономическа гледна точка приемането на директивата в този й вариант не е в интерес на България.
Разбира се, необходимо е в случая да се излезе и извън чисто икономическите аргументи. Факт е, че България е една от страните в ЕС с една от най-ниските данъчни тежести съюза, ако не бъркам на второ или трето място. Факт е също така, че корпоративните и подоходните данъци са или най-ниските или едни от най-ниските в ЕС. Въпреки това, не само че няма наплив от чужди инвестиции, но всъщност сериозни инвеститори като Е.Он или Униливър например напускат страната. Обяснението, че това се случва навсякъде поради намаления апетит за риск не върши работа, защото има примери като съседна Турция, където нещата не са същите като у нас. Де факто инвеститорите отиват именно в тези страни, където данъчната тежест е една от най-високите - Германия, Франция и т.н. От тази гледна точка съм съгласен с тезата, че България не трябва да си създава нова европейска фикс идея, с която да си счупи главата в процеса на преговори. Понеже познавам нещата от кухнята при изготвянето на българската позиция, само ще спомена, че тази категоричност на изказваното мнение се отстоява от "фактори", което смятат че България трябва да отстоява една позиция на всяка цена, дори и да остане в изолация. Имаше преди една година изказване и на Борисов и на Дянков в този дух, въпреки че основният подстрекател остана в сянка. Въпросът е, че в ЕС, и това категорично и ясно трябва да бъде казано, решенията се диктуват от Франция и Германия. Няма никакъв шанс едно решение, което не устройва тези две страни, да бъде прието. Такива са реалностите за добро или за лошо. И в момента нещата стоят така: или водим война на живот и смърт, отстоявайки нашето искане, което най-вероятно ще ни отведе в глух коловоз дори и да разчитаме на подкрепата на Великобритания (от където има интерес към българската позиция), Ирландия, Чехия и може би Полша, Латвия, Литва и Естония или се опитваме да участваме конструктивно в дебата, предлагайки алтернативи, така че дори и да отстъпим, но поне да намалим евентуалните негативни последствия. Аз категорично съм привърженик на втория вариант. И не за друго, а защото ние първо имаме толкова лош имидж в ЕС, че не е най-малкото възпитано да се правим на бабаити и второ, проблемът в България категорично не е размерът на данъчната ставка. Не трябва да се фиксираме в това, нека го наречем предимство, което да ни попречи всъщност да извлечем  полза от едно евентуално увеличение на тази ставка (ако изобщо е необходимо) и да извършим реформи за подобряване на цялата бизнес среда. Този вид реформи могат да помогнат много повече на българската икономика, отколкото самоотвержената защита на едно предимство, което може и да даде някакъв ПР ефект, но което ще впрегне излишна енергия. С една дума, това което е нужно на България е конструктивизъм и истински реформи, насочени към подобряване на бизнес средата в страната.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required