English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ЕС се възстановява, но Комисията се съмнява в наличието на политическа воля

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Досега кризата беше основен двигател на реформите в ЕС като цяло и страните-членки поотделно, но оттук нататък съществува сериозен риск да няма политическа воля за продължаването им. Това е едно от основните послания в тазгодишните конкретни национални препоръки (КНП) [на английски език]. Това послание е съпроводено и с няколко много сериозни предупреждения. Първото е, че ЕС е изправен пред сериозна демографска промяна, която ще има огромен ефект върху публичните финанси. Второто е, че конкурентоспособността на икономиките в Съюза е пряко зависима от природните ресурси. И третото е, че промените в света изискват ЕС постоянно да се адаптира. 

Като цяло, смята Комисията, новото икономическо управление на ЕС работи добре, но най-голямото предизвикателство си остава политическо. Продължителни резултати може да бъдат постигнати само, ако политическата воля и готовността останат решителни. "Донякъде е парадоксално, че това е по-лесно във времена на криза, когато липсват алтернативи, само че липсата на проактивни решения в спокойните времена често е причина за бъдещи трудности", пише в анализа на Комисията. Тазгодишният анализ е по-различен от предишните години, защото се появява в много критичен момент. От една страна вече е безспорно, че има икономическо възстановяване, нищо че е бавно и неравномерно. От друга - Съюзът е достигнал критична точка в своето развитие и трябва да реши как да продължи да се развива оттук нататък.

Не на последно място препоръките излизат в разгара на, може да се каже, екзистенциалния въпрос кой да бъде следващият шеф на ЕК и какъв да бъде мандатът й за следващите пет години. Това е важно, защото много политически лидери в ЕС разчитат резултатите от евроизборите като съпротива срещу мерките за затягане на коланите, но от друга страна Европейската народна партия, която подкрепя фискалната дисциплина, отново е най-голямата политическа сила в Европарламента, въпреки че е отстъпила сериозно от позициите си. Именно заради целия този контекст е изключително важно препоръките да се прочетат от всички в ЕС в тяхната цялост, а не само по отделни страни. 

Икономиките на ЕС от птичи поглед

Кризата остави Европа разделена по икономически и социален принцип, поради което приоритетите за отделните страни-членки се различават значително, е друг много важен извод в тазгодишните КНП. Въпреки това обаче, няма никакво съмнение, че взаимозависимостта между икономиките е огромна, което изисква да се работи още за сближаването им една към друга и на ЕС като цяло към най-добре представящите се икономики. Това, между другото, е много важно послание към евроскептичните и антиевропейски сили, които смятат, че възстановяването на националния суверенитет би донесъл желания успех. Нещо повече, посланието на ЕК за повече "заедност" е отправено най-вече към еврозоната. "Важно е еврозоната като цяло да изостави разглеждането на препоръките към страните-членки поотделно и да се концентрира върху онези елементи, които важат за всички колективно". 

До следващата година икономиките на ЕС се очаква да започнат да растат отново. Това вече е факт в почти всички членки с изключение на Хърватия и Кипър. Проблемът е, че растежът е все още твърде бавен и не е достатъчен за наваксване на изгубените години в кризата. Във философията на Комисията продължава да доминира схващането, че равнището на публичния дълг е в пряка зависимост с потенциала на икономиката да расте и ако Жан-Клод Юнкер бъде избран за шеф, тази философия ще се запази, още повече, че аргументацията за нея е изключително силна. Анализът на Комисията показва, че като цяло правителствените дефицити са започнали да спадат от 2011 година насам, но степента и качеството на корекция се различава значително. Коригирането е било с фокус върху разходната част на бюджета в Ирландия, Гърция, Литва и Португалия, докато страни като Франция, Холандия, Италия и Финландия са разчитали основно на увеличения на данъците. Нещо, което Комисията категорично отхвърля като подход.

През последната година се забелязва подобрение на цялостната фискална картина, което е довело до спад в лихвите по обслужването на публичния дълг. Той обаче продължава да расте и ще достигне своя пик тази година в ЕС и еврозоната. Страшното е, че той остава над сто процента в Белгия, Ирландия, Гърция, Испания, Италия, Кипър и Португалия. Точно затова е от съдбовно значение да бъде овладян и да започне да спада, особено на фона на демографската картина в Европа. Последното е особено важна забележка, тъй като ЕК отбелязва за много страни-членки (повече от половината) нуждата от сериозна реформа на пенсионната система, заради неоспорими данни за застаряване на населението, което ще упражни силен натиск върху публичните финанси. Затова реформите трябва да се насочат към увеличаване на пенсионната възраст и премахване на привилегиите за ранно пенсиониране. 

През последните години 23 членки са започнали увеличаване на пенсионната възраст, като в много от тях това е съпроводено с изравняването й между мъжете и жените. Проблемът обаче е, че повечето от "лесните" мерки са вече изразходвани и е необходимо да се направи повече, за да се затвори потенциалната дупка във финансирането на разходите за пенсии в бъдеще, смята Комисията. Затова на няколко страни е препоръчано да подобрят връзката между задължителната възраст за пенсиониране и продължителността на живота. 

Комисията обръща голямо внимание и върху данъчната политика на страните-членки, като посочва, че облагането на труда продължава да е изключително високо в ЕС в сравнение с останалите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), известна като клубът на богатите и развити държави. Високото данъчно облагане на труда е довело, според ЕК, до заобикаляне от страна на многонационалните компании. Те прилагат стратегии за данъчно планиране, за да намалят в глобален план данъчното си бреме като се възползват от техническите особености и различията в данъчните системи. Трансграничното измерение на много от структурите за данъчно планиране и увеличената мобилност на капитала правят борбата срещу агресивното данъчно планиране трудна за отделните данъчни системи.

Затова е необходимо страните-членки спешно да обърнат внимание поотделно и на европейско ниво, защото подобно корпоративно поведение води до ерозиране на данъчните основи в страните, които и без друго изпитват финансови затруднения. Някои членки по-специално трябва да обърнат внимание върху устойчивостта на данъчните приходи в очакване на европейски и международни усилия за решаване на проблема с ерозията на данъчната основа и изместването на печалбите. ЕК смята, че трябва да бъдат преразгледани данъчните конвенции и да се подсилят механизмите за предотвратяване на злоупотреби. 

Голям проблем е и разрастването на различията по отношение на новаторството. Някои страни като Швеция, Германия, Дания и Финландия се представят отлично, докато други показват влошаване по този показател. Това са Обединеното кралство, Полша, Чехия, Унгария, Португалия, Румъния, Гърция, България и Малта. В четири държави са предприети окуражителни мерки на наваксване - Латвия, Словакия, Литва и Естония. Комисията отбелязва още, че въпреки препоръките, много страни-членки, особено България, Италия, Словакия и Румъния, са намалили разходите за образование през последните години. Предоставянето на подходящи условия за образование е необходимо за "абсорбиране" на младите студенти във времена на увеличен наплив към висше образование в резултат на намалелите възможности за ранно влизане на пазара на труда поради кризата. Много е важно, казва Комисията, системите на образование и обучение да допринасят за подобряване на възможностите на по-възрастните хора в трудоспособна възраст. 

Комисията акцентира и върху енергийната зависимост, както и върху инвестициите в инфраструктура, изследователска дейност и човешки капитал. Безработицата е сериозен проблем съвсем не само в контекста на страните, където тя е в огромни размери. Това ще продължи да бъде фактор за икономическите различия между страните-членки и съответно за напрежение по отношение на мобилността. Все още в много страни и то най-тежко засегнатите от кризата кредитирането, специално за малките и средни предприятия, е ограничено. Проблем е и фрагментацията на финансовите пазари, както и това, че много срещи на върха на ЕС бяха посветени на довършването на единния пазар, но изпълнението на набелязаните решения е разочароващо. 

Не приемайте данните за растежа за даденост

Основното заключение на ЕК в тазгодишните препоръки е, че макар и цялостната икономическа картина да се подобрява, растежът е неравномерен и крехък, което означава, че структурните реформи трябва да продължат, особено като се има предвид, че в дългосрочен план потенциалът за растеж на ЕС все още е относително нисък. Това е много важен извод от гледна точка на реформите, които се планират в Съюза. Без да говори конкретно за каквато и да било нужда от реформи на ЕС, ЕК посочва, че най-голямото предизвикателство през следващите години ще е политическо. Страните-членки са предприели фискална консолидация и структурни реформи там, където това е необходимо. Само че това се отнася основно за програмните страни. В останалите скоростта на наложителните промени е много по-бавна и плаха от необходимото.

И докато от една страна в много страни-членки можеше да се чуе по време на евроизборите, че Брюксел диктува на страните-членки какво да правят, анализът на Комисията показва точно обратното и то не за първи път - че страните-членки се съгласяват за нуждата от реформи, но впоследствие не ги изпълняват, защото това се продава трудно на избори (по Жан-Клод Юнкер). "С тези препоръки Комисията посочва пътя напред. Вярваме, че страните-членки трябва да изиграят своята роля, за да прокарат тези реформи, дори и да знаем, че понякога те не са популярни. Има реформи, които може да се правят на национално ниво, но има и решения, които може да се взимат и изпълняват на европейско ниво", каза многозначително шефът на ЕК Жозе Мануел Барозу при представянето на препоръките. 

По-късно този месец се очаква лидерите на 28-те да начертаят дългосрочната си визия за развитието на ЕС. Конкретните национални препоръки и анализът за ЕС като цяло и еврозоната отделно предоставят много добра основа за размишления. Към това трябва да се добави и ролята на Европейската централна банка през периода на кризата и по-специално паричната й политика, което е тема на разсъждения на големите финансови експерти в глобален план. Едно от големите предизвикателства пред общата валута е ниската инфлация, която продължава вече твърде дълго и създава рискове от нова криза. Така че лидерите на страните-членки ще направят добре, ако престанат да се взират в дърветата без да виждат гората. Дебатът за това кой да води следващата Европейска комисия е важен по много причини, но не е най-важният. Много по-важно е да се осъзнае, че кризата далеч не е приключила и да се отговори на въпроса защо. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required