English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ЕС изгуби трансформиращата си сила. Разширяването удари на камък

Published on , , Брюксел, Twitter: @euinside
Last change on

За първи път в най-новата история на разширяването на ЕС годината завършва без заключения за страните-кандидатки. Това е една от големите новини от декемврийския Европейски съвет, който се проведе на 15 декември в Брюксел. По традиция всеки декември лидерите на страните-членки отчитат напредъка на кандидатките и излизат със заключения, които обикновено се припокриват с изводите на Европейската комисия в докладите й за напредъка. Тази година обаче бележи началото на края на процеса на разширяване такъв, какъвто го познавахме досега. Развитието на събитията напоследък, особено в Турция, показва ясно, че Европейският съюз е изгубил трансформиращата си сила и привлекателност и вече не успява да използва себе си като лост за осъществяването на прехода към демокрация и пазарна икономика в страните-кандидатки. 

Всъщност процесът на отслабване на европейската трансформираща сила тече от доста време. През последните поне 5 години разширяването беше в практически застой. След последното разширяване през 2007-ма година, когато към Съюза се присъединиха неподготвени България и Румъния, процесът на практика спря. В последния момент успя да се промъкне Хърватия през 2013-та година, но това стана в периода, когато температурата на процеса на разширяване вече беше близо до нулата. С Турция отварянето на преговорни глави беше практически замразено, заради несъгласие между двете страни за Кипър и липсата на единство в самия ЕС доколко Турция наистина има бъдеще като пълноправна членка в християнска Европа. Македония също прекара повече от 10 години във фризера, заради ветото на Гърция. А останалите се движат толкова бавно по вече невдъхновяващия преговорен процес, че всъщност се въртят в кръг и дори се връщат назад. 

В последните години от мандата на Комисията на Жозе Мануел Барозу (Португалия, ЕНП) беше направен опит за съживяване от тогавашния еврокомисар за разширяването Щефан Фюле (Чехия, Социалисти и демократи), но успехът беше символичен. Докладите всяка година имаха едно и също съдържание. Най-често срещаната дума в текстовете беше "ограничен напредък", което е синоним на никакъв напредък, особено в най-важните за трансформацията към демокрация и върховенство на закона индикатори - публична администрация, съдебна система, борба с корупцията и организираната престъпност, отношение към малцинствата, права на човека. На фона на цялостната мъчителна картина опитът на Фюле да влее нова кръв в разширяването имаше краткотраен ефект. ЕК така и не посмя да предприеме по-радикални стъпки в процеса, а за страните-членки темата не беше на дневен ред на фона на дълговата криза, после бежанската криза, а сега тежката геополитическа криза. 

Затова и някак закономерно дойде изявлението на наследника на Барозу Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП), че в рамките на неговия мандат (2014-2019-та година) няма да има ново разширяване. Портфейлът на еврокомисаря за разширяването се трансформира в пост, отговарящ за преговорите по разширяването. Въпреки това обаче, все пак настъпиха някои промени в отчитането на напредъка. Тази година прави впечатление, че езикът в докладите е много по-остър, проблемите вече се назовават с истинските им имена, макар и не всички, но и наполовина разкритата картина е доста мрачна. 

Страните-кандидатки - все по-далече от ЕС

Най-обезкуражаващо в доклада [на английски език] е признанието на Комисията, че няколко страни в региона демонстрират различни степени на превземане на държавата. "През последните години всички страни подсилиха рамките си за борба с корупцията и организираната престъпност. Нови институции като черногорската Агенция за борба с корупцията бяха създадени и бяха инвестирани значителни усилия за осигуряване на специализация на полицията и в съдебната система. Въпреки тези усилия, няколко страни в региона продължават да показват ясни симптоми и различни степени на държавно превземане", пише в доклада. Под превземане се има предвид, че компании, институции или влиятелни личности използват незаконни практики, за да оказват влияние и да формират политика в свой интерес. Те се възползват от правната среда и икономиката, за да преследват целите си. 

И още един важен и изключително неприятен, макар и съвсем не нов извод: "Обявеният политически ангажимент за борба с корупцията не е преведен в достатъчно конкретни резултати". Напредъкът в изграждането на функциониращи и независими съдебни системи си остава слаб, като повечето държави показват проблеми с ефективността и липсата на достатъчно независимост и отчетност. Натискът върху съдии и прокурори е често срещан в целия регион. От доклада става ясно, че в най-тежко състояние в този смисъл са Турция (след преврата) и Македония.

Друг нелицеприятен извод е медийната ситуация. "Свободата на изразяване и медиите си остава специално притеснение в повечето страни от разширяването, макар и в различна степен. Липсата на напредък в тази сфера, която се наблюдава през последните две години, си остава, а в някои случи се и влошава. Ситуацията по отношение на свободата на изразяването се влоши значително в Турция, особено чрез арестите и преследването на журналисти по обвинения в тероризъм и затварянето на широк спектър от медии", пише в общата част на доклада. В страните от Западните Балкани се наблюдава политическа намеса в работата на публичните медии, непрозрачно финансиране на медиите и продължи сплашването на журналисти, е оценката на ЕК тази година. 

Демокрацията куца и на ниво парламенти, като в доклада се отбелязва, че функционирането на демократичните институции си остава основно предизвикателство в много от страните-кандидатки. "Централната роля на националните парламенти за демокрацията трябва да се вплете в политическата култура", е препоръката на ЕК, която отбелязва, че в Турция мерките, предприети след осуетения опит за преврат през юли, повдигат много въпроси, като например вдигането на имунитета на огромен брой членове на турския парламент. В района на Западните Балкани функционирането на парламентите често е било съпроводено с бойкоти. Най-тежък е случая на Македония, но подобни бойкоти имаше и в Косово. Парламентарният контрол над правителствата е слаб или изобщо отсъства, често се прибягва до спешни процедури за приемане на законодателство. 

Нещо повече, един от инструментите на демокрацията - изборите - също показва дефекти. Според доклада, изборите продължават да се разглеждат като възможност за осигуряване на политически контрол върху администрацията, включително и независимите по презумпция институции. 

В икономически план обстановката в страните от процеса на разширяването тази година е малко по-добра. Икономическият растеж беше по-силен, засилиха се инвестициите и нарасна броят на работните места. Въпреки това, безработицата и то сред младите продължава да е тревожно висока, инфраструктурата и образователните системи са зле. Влошават се и фискалните позиции на много от страните-кандидатки. ЕК съвсем ясно казва, че инвестиционният климат в много от страните-кандидатки е засегнат негативно от продължаващите слабости с върховенството на закона и признаците на превземане на държавата, особено по отношние на независимите и ефективни съдебни системи, неравното прилагане на правилата за конкуренцията, слабото публично финансово управление и честите промени на разрешителните и лицензионни режими.

Сериозен недостатък на Западните Балкани се наблюдава в рамките им за корпоративно управление, малките и фрагментирани пазари, недовършената приватизация и ограничената интеграция на регионалната търговия. 

Разширяването не е това, което беше

Преди 2004-та година разширяването се осъществяваше в различен геополитически контекст. То беше чисто вътрешен процес, течащ във вече разпределени територии. С изключение на гръцкия случай разширяването допреди 2004-та година беше несъмнено успешно. Държави, преживели военни диктатури успяха да се трансформират и да стъпят здраво на краката си. Това, което обединяваше страните от лявата страна на Желязната завеса бяха общите ценности и общия враг. С падането на Берлинската стена започна романтичният период на ЕС, когато Съюзът взе решение да интегрира всички онези страни, попаднали не по своя воля в съветската сфера на влияние, вярвайки, че демокрацията и либерализмът само ще се размножават.

Подходът напълно подцени множеството подводни камъни, които криеха обществата, управлявани от комунистическа диктатура. Тези подводни камъни в момента саботират ЕС - ерозия на демокрацията в Унгария и Полша, провал на опитите тя да бъде посадена в България. Човек като чете докладите за страните от Западните Балкани все едно чете за България, а тя на 1 януари ще отбележи 10-годишен юбилей в ЕС. В процеса на разширяване останаха най-проблемните държави. ЕС обаче се оказва напълно неспособен да реши проблемите им. Нещо повече, все по-често той бива въвлечен в тях, за което също е твърде неподготвен. А геополитическото напрежение упражнява върху ЕС натиск да прави компромиси с фундаментите си. 

Най-проблемната страна в процеса е Турция, която изглежда напълно изгубена за ЕС. Тазгодишният доклад за нея отчита напредъка в две части - преди опита за преврат и след него. В документа на Комисията се посочва, че отношенията ЕС-Турция са се сблъсквали със същите предизвикателства, както и преди 15 юли, но след тази дата ситуацията драматично се е влошила. Турция се е върнала назад значително по отношение на спазването на основните права, на свободата на изразяване и функционирането на съдебната система. Има влошаване и на ситуацията със сигурността. Още преди опита за атентат парламентът е работил по натоварена програма за изпълнение на "амбициозния" правителствен план за действие за 2016-та година, в който обаче ключови законодателни инициативи не са били съобразени с европейските стандарти. 

Остъпление назад има и по отношение на държавната служба и управлението на човешките ресурси, особено след опита за преврат. ЕК изразява сериозни притеснения от полово-базираното насилие, дискриминацията, речта на омраза срещу малцинствата, престъпленията от омраза и нарушенията на човешките права на хората от LGBTI обществото. Бизнес-средата също се влошава, заради целенасочените действия срещу критични медии и бизнесмени. Качеството на образованието също е лошо, отчита ЕК. 

Именно Турция беше основната причина процесът на разширяване да бъде на практика замразен. На Съвета по общи въпроси на ЕС, когато се подготвят заключенията за срещата на върха, Австрия блокира приемането на заключения за разширяването, тъй като настояваше преговорите с Турция да бъдат замразени. Словашкият външен министър Мирослав Лайчак, чиято страна в момента председателства Съвета на министрите, изрази разочарование от липсата на консенсус по заключенията. "Придаваме голямо значение на доверието в процеса на разширяване и подчертаваме, че това е двупосочна улица. Важно е да се разбере, че процесът на разширяване не е даване на подаръци на участващите страни, а означава наистина тежка и заслужаваща доверие работа, която облагодетелства и двете страни", заяви той на пресконференция след края на много напрегната среща.

Тя беше определена от българската вицепремиерка Меглена Кунева като "един от най-драматичните Съвети, на които сме присъствали". Меглена Кунева беше главна преговаряща по време на присъединяването на България към ЕС, а след това стана и първия български еврокомисар (защита на потребителите). По думите й, било е много тежко намирането на компромис по формулировките, чиято цел е била да се изпратят два сигнала. Първият е за политическите ценности, които държат Европа цяла, и вторият е, че не трябва да се затваря вратата на преговорите. Меглена Кунева каза още, че за България е добре икономически и геополитически разширяването да продължи. 

Поради липсата на консенсус, заключения нямаше, но словашкото председателство все пак разпространи проекта [на английски език], в който се изразява особено силно притеснение от продължаващото връщане назад по отношение на независимостта и функционирането на съдебната система, както и в сферата на свободата на изразяване. "Особено тревожни са ограниченията и мерките, насочени срещу журналисти, учени и защитници на правата на човека, както и непропорционалните забрани на медийни уебсайтове и социални медии", се казва в изявлението на Словашкото председателство. 

Черна гора е страната, която е най-малко проблематична, въпреки че тази година тя беше арена на тежък геополитически сблъсък. За нея в ЕС се казва, че е най-напреднала, но всъщност страната отбелязва слаб напредък в ключовите области. ЕК отчита, че новата законова рамка за увеличаване на независимостта, отчетността и професионализма на съдебната система, както и етичния кодекс все още не са изцяло приложени. Корупцията преобладава в много сфери и си остава сериозен проблем. Посочва се, че въпреки някои предприети стъпки, липсват конкретни резултати. Специално внимание се обръща на организираната престъпност, където се отчита твърде малък брой засечени подозрителни банкови транзакции. 

Както и в останалите страни от процеса, Черна гора също не е отбелязала никакъв напредък по отношение на свободата на изразяване. През 2015-та година беше частично разрушена сградата на търговска медия при бомбен взрив, няколко журналисти бяха физически и словесно атакувани и заплашени. Няма никакъв напредък в разследването на случаи на нападения срещу новинари. 

Сърбия беше другата страна, заради която процесът на разширяване блокира. Тя показва сходни проблеми като Черна гора, но в допълнение към това Сърбия има важно геополитическо значение, тъй като се опитва да върви с Русия и ЕС под една мишница. Корупцията си остава преобладаваща и е сериозен проблем. Няма напредък по отношение на подобряването на свободата на изразяване. Това обаче изглеждат дребни проблеми на фона на напрежението между Сърбия и Хърватия, което е надлежно отбелязано в доклада на ЕК и в изявлението на Словашкото председателство. Точно тези отношения станаха причина Хърватия да блокира отварянето на глава 26 (Образование и култура) от преговорния процес със Сърбия. На 13 декември Сърбия отвори само две, вместо очакваните три глави, но това се превърна в огромна драма. 

Премиерът Александър Вучич беше дошъл специално за повода в Брюксел и очакваше да отправи силно вътрешно- и външнополитическо послание за сръбските успехи. Възмутен от наложеното вето, той напусна Брюксел и отмени всичките си участия в белгийската столица, обвинявайки Хърватия за това. Загреб се възпротиви срещу отварянето и предсрочното затваряне на глава 26, която засяга образованието, тъй като смята, че Сърбия не изпълнява ангажиментите си за осигуряване на учебници и учебни помагала за хърватското малцинство в Сърбия. България също имаше забележки, но твърди, че не е блокирала главата.

Вицепремиерът Меглена Кунева обясни, че Сърбия е поискала отваряне и затваряне на глава 26. "Ние сме съгласни, но сръбското Министерство на образованието планира реформи в тази област и ние искаме да знаем какви са тези реформи. Така че, ако ние знаем и сме по надлежен ред уведомени от сръбското правителство след затварянето на главата какви са неговите планове, тогава бихме могли да дадем много бързо и много адекватно становище. В такъв случай ние също имаме нужда от повече време", обясни тя. На въпроса на euinside дали все пак е възможно при тези обстоятелства Сърбия да не е била готова да отвори и преждевременно да затвори глава 26 сръбската министърка на евроинтеграцията Ядранка Йоксимович, видимо раздразнена от създалата се ситуация, категорично отхвърли възможността Сърбия да не е била готова. 

От ЕК също заявиха, че Сърбия е изпълнила всички условия за отварянето и затварянето на главата, което не пречи страните-членки да имат възражения. В мига, когато България получи нужната информация, Меглена Кунева увери, че ще се продължи нататък, от което става ясно, че все пак е имало условие. От изявленията на Меглена Кунева става ясно, че България се е скрила зад хърватското вето. Хърватският външен министър Давор Иво Щир също заяви, че има нужда от допълнително информация. Той призова да не се драматизира. "Нормално е в рамките на работните групи да се търсят допълнителни информации. Не е имало изненада", каза той.

В Сърбия обаче новината беше приета много враждебно. България почти не беше спомената, въпреки че нейните възражения са идентични като хърватските. Говореше се постоянно за чест и достойнство, докато всъщност става дума за ангажименти. Поведението на сръбското ръководство поставя много сериозно въпроса за политизирането на изпълнението на критериите и доколко ЕС е готов да прави компромиси с критериите с геополитически цели. Нещо, което досега винаги е струвало скъпо на Съюза в дългосрочен план. 

ЕС не беше подготвен за тази ситуация, въпреки че проблемите са ясни отдавна. Хърватия повдигаше проблема с хърватското малцинство през цялата година. Тъй като Съветът не желае допълнителни усложнения, особено предвид танца на Сърбия върху тънък лед с ЕС и Русия, всички упреци бяха отправени към Хърватия, чието ръководство също не помогна особено да се покаже, че Хърватия е конструктивен участник в преговорния процес, а не го използва за решаване на дребни вътрешнополитически и вътрешнопартийни проблеми. Това постави Съюза в много трудна ситуация, като го въвлече в нестихващ регионален конфликт и го направи съучастник в нерешаването му. В крайна сметка, точно преди Коледа имаше щастлива развръзка на поредната сръбско-хърватска драма.

В Белград на 23 декември беше подписан анекс към споразумение за учебниците, с което се регулира въпроса с хърватските искания. На подписването са присъствали посланиците на България, Хърватия и ЕС. Хърватският първи дипломат Давор Иво Щир съобщи, че еврокомисарят Йоханес Хан се е ангажирал лично с наблюдението на всички сръбски ангажименти по тази глава, а Хърватия ще наблюдава изпълнението им и през друга глава - 23, която ще бъде затворена чак в края на преговорния процес. Загреб е удовлетворен от решението на проблема и вдигна резервата си. Сега остава следващото председателство на Съвета, което започва от 1 януари (Малта) да организира междуправителствена конференция, на която да се отвори глава 26. Развръзката показва много ясно къде е проблемът и че когато се подходи без политизиране, той може да бъде решен в интерес на най-засегнатите, а именно малцинствата. Точно 2 седмици и много емоции (предимно в Белград) бяха нужни за решаването на проблема. 

В изявлението на Словашкото председателство се отправя призив Сърбия да се отнася без дискриминация към националните малцинства, включително и в сферата на образованието и малцинствените езици, достъпа до медии и религиозни служби. Това е дословно искането на Хърватия, а също и на България. Председателството смята, че основен приоритет на Сърбия трябва да бъде осигуряването на безпрепятствена свобода на изразяването и медиите. На Сърбия се припомня, че трябва да сътрудничи изцяло с трибунала за военните престъпления в Хага, както и да хармонизира външната си политика с тази на Съюза. Това е евфемизъм на налагането на санкции срещу Русия и е нещо, което Сърбия скоро няма да направи, ако се съди по сигналите, които идват от Белград. 

Уви, нищо не се споменава нито в доклада на ЕК, нито в изявлението на Председателството за това, че все по-често се чуват от управляващи политици в Сърбия призиви за рехабилитирането на Слободан Милошевич. 

Доскоро сръбският премиер Александър Вучич се хвалеше, че в сръбския парламент няма евроскептични партии, както в развитите части на Европейския съюз, но от тази година вече има и то не една. Заради тях, шефът на делегацията на ЕС в Белград Майкъл Дейвънпорт не успя да представи в Скупщината тазгодишния доклад на ЕК за Сърбия. Няма да е прекалено да се предположи, че оттук насетне отношенията ЕС-Сърбия ще стават все по-сложни и трудни, а напредъкът на страната по отношение на трансформацията към демокрация и пазарна икономика (каквато Сърбия все още не е) ще е нищожен. Наскоро публикувано социологическо проучване показа, че сърбите все още имат огромни симпатии към авторитарно управление. С най-големи симпатии за техен вожд е премиерът Вучич. 

Албания е най-пострадалата страна от блокирането на процеса на разширяване тази година, тъй като очакваше решение за започване на преговори. Разочарованието в Тирана е огромно. След няколко години на тежка политическа криза страната се опитва да излезе и тези нейни усилия са възнаградени с похвала в доклада, най-вече заради приемането с единодушие на конституционни поправки, които позволяват дълбока и цялостна съдебна реформа и изключването на осъждани от заемането на публични длъжности. За разлика от Сърбия, Черна гора и Турция, Албания е значително по-добре по отношение на свободата на изразяване. 

Най-проблемната област за Албания е борбата с организираната престъпност. Според ЕК, в страната не се провеждат достатъчно финансови разследвания на организирани престъпни групи. Твърде нисък е броят на замразените или конфискувани активи, придобити от незаконна дейност. За ЕС продължава да е много сериозен проблем огромният брой неоснователни молби за убежище в страни от ЕС от албански граждани. 

Годината беше бурна за Босна и Херцеговина, която се очертава централна арена за геополитическия сблъсък на Балканите. Страната тази година подаде молба за членство в ЕС, а Съветът одобри започването на техническата работа по изготвянето на становище по кандидатурата. Ситуацията в страната обаче е изключително деликатна, особено след провеждането на референдума през септември в Република Сръбска. Освен това ЕК отбелязва, че се наблюдава връщане назад по отношение на правната рамка за гражданската служба във Федерацията, тъй като с нея се увеличава риска от политизация. Друг проблем, очертан в доклада на Комисията са политически мотивираните заплахи към съдебната система от отделни политици. 

Според ЕК, борбата с организираната престъпност си остава основна задача в борбата с инфилтрирането на престъпници в политическата, правната и икономическата система на страната. Не е постинат напредък по отношение на свободата на изразяване. "Съветът отбелязва с притеснение липсата на напредък в свободата на изразяването и медиите и очаква БиХ да засили усилията си за решаването на този проблем", се казва по този повод в изявлението на Председателството. Съветът освен това изисква от ЕК при изготвянето на становището за БиХ по нейната молба за членство да бъде взето предвид прилагането на решението по делото Сейдич-Финци, което дълго време държеше европейската перспектива на БиХ във фризера на ЕС. 

В Косово проблемите са същите като навсякъде из района - политическа намеса в съдебната система, институциите и агенциите, политическа поляризация, нефункциониране на парламентаризма, корупцията е повсеместна. Съветът на министрите изразява тревога от продължаващата политическа криза в страната и от случаите на насилие в парламента. 

ЕК отчита, че Македония е обхваната от най-сериозната политическа криза от 2001-ва година насам. "Демокрацията и върховенството на закона биваха постоянно поставяни на изпитание, особено заради превземане на държавата, което засяга функционирането на демократичните институции в ключови сфери за обществото. Страната страда от разколна политическа култура и липса на капацитет за компромис", е тежката диагноза на Комисията. Тя смята, че междуетническата ситуация е крехка. Отбелязва се връщане назад от 2014-та година насам по отношение на съдебната система. ЕК най-сетне призна, че постиженията от десетилетие процес на реформи са унищожени от сегашната политическа намеса в работата на съдебната система. Свободата на изразяването и ситуацията с медиите продължават да са сериозно предизвикателство за Македония. 

Не е постигнат никакъв напредък към създаването на пазарна икономика в страната. Любопитно е изявлението на Председателството по отношение на бившата югорепублика. В него се посочва, че ако новото правителство се заеме спешно с дългоотлаганите реформи, това ще върне страната на европейския път. Не става ясно дали това означава, че има готовност Гърция да вдигне ветото си и преговорите с Македония да бъдат разблокирани. По подобие на сръбския случай, зад гръцката блокада също се вижда ясно сянката на България. След края на Съвета по общи въпроси вицепремиерката Кунева специално се спря на Македония като заяви, че много внимателно е било прочетено становището на международната наблюдателска мисия за изборите в страната в началото на декември, според което те съответстват изцяло на стандартите на Съвета на Европа. 

"Ясно е обаче, че само по себе си провеждането на избори е добра стъпка в посока на преодоляване на тежката политическа криза в страната, но не може да остане единствена. Необходимо е изпълнение на всички политически ангажименти - това казах и аз в изказването си - от политическите ръководители на споразумението от Пържино, както и провеждане на реформите. Тези реформи включват обещанието на президента Георги Иванов за развитие на добросъседските отношения, което той пое в София в разговорите си с президента Плевнелиев и новоизбрания президент Радев", бяха думите на Меглена Кунева. 

В изявлението на председателството специално се споменава продължаването на контактите на високо равнище и на експертно ниво между Македония и България, като се подчертава обаче, че се очакват конкретни резултати. 

Кандидатките продължават да са източник на миграция за по-богатите части на ЕС

В доклада на ЕК може да се видят и някои любопитни данни. В периода 2014-2015-та година се наблюдава спад на населението в няколко страни от процеса - това са Албания (2 895.0 - 2 892.3 млн.), Сърбия (7 149.2 - 7 114.4 млн.), БиХ (3 827.3 - 3 819.5 млн.) и Косово (1 804.9 - 1 772.1 млн.). Картината в образованието е също лоша. С най-висок брой рано отпадащи от образователната система деца е Турция. В периода 2014-2015-та година има спад, но все пак делът продължава да е висок - 38.3%-36.7%. Турция е следвана по този показател от Албания, където процентите за 2014-та и 2015 г. са съответно 26.0% и 21.3%. Трета е БиХ (25.2% - 26.3%). Средното за ЕС е 11.2% за 2014-та и 11.0% за 2015-та година. С най-нисък дял рано отпадащи деца е Черна гора - 5.1%-5.7%, следвана от Сърбия (8.5%-7.5%). Въпреки огромния брой отпадащи деца Турция най-много плаща за образование - 5.1% от БВП, следвана от Сърбия с 4.2% за 2014-та година и Албания с 3.3%. 

Голямата разлика между разширяването преди и сега е, че преди имаше еуфория. Страните-кандидатки лелееха за това, което предлагаше Европа тогава, а именно свобода и благоденствие, но романтиката бързо се стопи от продължителността и лъкатушенето на процеса. Сега еуфория няма нито в самия ЕС, нито сред кандидатките. В страните от процеса няма воля за реформи. Причината е, че в повечето държави управляват лидери, които са част от проблема, а не от решението. ЕС до ден-днешен вярва, че разширяването носи онзи романтизъм от периода след падането на Берлинската стена. Макар че признава, че "привлекателността на ЕС в страните от разширяването е частично засегната от икономическата криза и сктептицизъм по отношение на европейския проект", ЕК казва в своя доклад, че "твърдата перспектива за членство в ЕС, която продължава да се подкрепя от страните-членки, продължава да движи трансформацията и да поддържа стабилността и сигурността в страните от Югоизточна Европа".

Твърдение, което в същия този доклад на Комисията се опровергава. Не само застой, но дори и връщане назад се отбелязва в почти всички страни от процеса. Турция е на практика изгубена. Сърбия е като доктор Джекил и мистър Хайд - понякога е с ЕС, но по-често е с Русия. В Босна и Херцеговина междуетническото напрежение е на най-високото си ниво от края на войната там. Косово пропада, Македония - също. Много от страните преди 10 години изглеждаха готови за членство, а сега са бурета с барут. ЕС трябва спешно да промени наратива и подхода, ако иска да запази тези страни в своята сфера на влияние и да стартира нов процес на трансформация. Промяната обаче трябва да започне първо от вътре. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
Йоханес Хан
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside